Решение № 37 от 17.01.2022, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 37 гр. Перник, 17.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: МАРИЕТА СТ. ДИНЕВАПАЛАЗОВА при участието на секретаря Даниела Т. Асенова като разгледа докладваното от МАРИЕТА СТ. ДИНЕВА-ПАЛАЗОВА Гражданско дело № 20211720102329 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „Топлофикация - Перник“ АД срещу С. ИВ. Д. от гр. Перник, с която са предявени обективно кумулативно съединени положителни установителни искове за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 528,67 лева, представляваща стойност на доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент № 11, находящ се в гр. П., кв. “Т.“, бл. 27, от които главница в размер на 462,34 лева, дължима за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г. включително, законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 66,33 лева, дължима за периода от 08.12.2018 г. до 16.02.2021 г., както и законната лихва върху главницата от 462,34 лева, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение-02.03.2021 г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед № 260451/04.03.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 914/2021 г. на Пернишкия районен съд.

В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно правоотношение, възникнало по силата на приети от държавен орган /КЕВР/ общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение на които ответникът не е изразил несъгласие. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване. Сочи се, че от страна на ответника е налице неизпълнение на договорни задължения, а именно: неплащане стойността на потребената топлинна енергия.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът С. ИВ. Д., чрез пълномощника адв. С.С., е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявените 1 установителни искове по основание и размер. Оспорва твърдението, че между страните е налице облигационно правоотношение, респ. качеството на ответника като потребител на топлинна енергия. Оспорва обстоятелството, че ищецът е начислявал потребената топлинна енергия правилно и с изправни уреди. Претендира направените по делото разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа страна следното:

По делото са приложени извлечение от сметка и общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди.

Видно от удостоверение за граждански брак, ответникът С. ИВ. Д. е сключил брак с М.С.С.-Д.а на 04.10.1980 г.

Представена е декларация по чл. 14 ЗМДТ, подадена от С. ИВ. Д., от която е видно, че ответникът е посочил себе си и съпругата си М.С.С.-Д.а като съсобственици на описания в исковата молба топлоснабден имот- апартамент № 11, находящ се в гр.

П., кв. “Т.“, бл. 27, ет. 3, като е посочено и придобивното основание- "покупка" с цитиран титул на собственост нотариален акт № 44, том IV, дело № 1341/74 г. В декларацията е посочено, че Д.С.Е. е единствен собственик на декларирания имот, като е посочен от него и административния му адрес - апартамент № 60, находящ се в гр. П., ул. “К.“, бл. 61, вх. В.

Към декларацията е приложен договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 ЗТСУ № 1179/16.03.1988 г., том I-1988 г., сключен на 14.12.1987 г ., по силата на който С. ИВ. Д. е придобил собствеността върху апартамент № 11, находящ се в гр. П., жк. “Т.“, бл. 27 на посочената дата.

При анализа на посочените писмени доказателства в тяхната взаимна връзка съдът достига до извода, че ответникът С.Д. и съпругата му М.С.-Д.а са притежавали в режим на СИО процесния апартамент през исковия период, независимо от обстоятелството, че в договора за покупко-продажба е посочен друг административен адрес на апартамента, различен от декларирания такъв в цитираната декларация. Касае се за изявление, направено пред административен орган, което съдът приема като извънсъдебно признание за неизгоден за страната факт, който в това производство е неблагоприятен за него, а именно- притежанието на правото на собственост върху декларирания имот. Това извънсъдебно признание, преценено по реда на чл. 175 ГПК с оглед останалите данни по делото, дава основание на съда да приеме, че за целите на настоящото производство се установява, че ответникът е съсобственик на процесния апартамент през исковия период, което обстоятелство и не се оспорва от него.

По делото е изслушано и прието заключение на съдебнотехническа експертиза.

От същата се установява, че процесният имот се намира в топлоснабдена сграда.

Установява се наличието на система за дялово разпределение в СЕС , въведена преди процесния период от момента на подписване на договор № 12/08.11.2000 г. между фирмата за дялово разпределение „Техем сървисиз“ ЕООД и етажната собственост .

Договор е сключен и между ищцовото дружество и фирмата за дялово разпределение „Техем сървисиз“ ЕООД на 30.11.2011 г., а на 01.09.2017 г. е сключен договор между „Топлофикация - Перник“ АД и „Директ“ ЕООД. Тези изводи на вещото лице се потвърждават и от писмените доказателства, представени с писмо с вх. № 9528/02.11.2021 г. от регионалния представител на „Директ“ ЕООД- договори, сключени с фирмите за дялово разпределение и протокол от Общо събрание на етажната собственост на сградата, находяща се в гр. П., кв. “Т.“, бл. 27.

От заключението на същата експертиза е видно, че уредът за търговско измерване, монтиран в абонатната станция (топломер), през процесния период 2 съответства на одобрения тип, годен е да се използва за търговско измерване и показанията му могат да се счетат за достоверни. По делото са представени и гаранционна карта на ултразвуков топломер с № 51631496, монтиран в гр. П., кв. “Т.“, бл. 27, свидетелства за проверка на СИ- топломер с № 51631496 с валидност на проверките- 11.01.2019 г. и 01.03.2021 г., като съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че тези документи не се отнасят до топломера, монтиран в процесната сграда, доколкото в тях изрично е посочено мястото на монтаж.

Вещото лице-топлотехник посочва, че показанията на общия топломер в Сградата етажна собственост са отчитани ежемесечно, което е констатирано от направената проверка по карнетите, водени в топлофикационното дружество. Количеството топлинна енергия и технологичните разходи са определени съгласно методиката приложение към Наредба №16 – 334 от 06.04.2007 г., показани на таблица 1 в заключението. Изпълнено е изискването на посочената наредба, касаещо разпределение на нетното количество потребена топлинна енергия между собствениците на имоти в сграда етажна собственост (СЕС). Не е констатирана разлика между доставената и разпределената енергия.

Съгласно заключението през процесния период е начисляван разход за топлинна енергия за БГВ- прогнозно. В имота топлата вода е „запечатана“, което е отразено в индивидуалните месечни и изравнителни сметки за имота, като суми за потребена топла вода не са начислявани.

Видно от заключението, отоплителните тела в стаите в процесния имот са демонтирани и за тях не е начислен разход на топлинна енергия. Отоплителното тяло в помещение Баня е щранг-лира, без ИРУ, което е общо за всички имоти по вертикала. За него разхода е определен по изчислителен път като за тяло, работило непрекъснато.

Месечните суми, посочени в таблица 2 в заключението, са прогнозно начислени и след провеждане на годишния отчет от фирмата топлинен счетоводител разходът на топлинна енергия за отопление на имота е преизчислен, прогнозно начислените суми са сторнирани, като определената разлика е отразена в индивидуалните годишни изравнителни сметки.

Разходът за топлоенергията, разпределяна за имота за отопление, отдадена от сградната инсталация, е определен по изчислителен път. Той е част от общия разход, отчетен от топломера в абонатната станция и е пропорционален на обема на отоплявания имот по проект- 163 куб.м. Начислен е разход за топлинна енергия само през зимния сезон за времето, през което е работила отоплителната инсталация.

Определените суми за компонентата „сградна инсталация“ са отразени в индивидуалната изравнителна сметка за имота.

Вещото лице е посочило, че от предоставените справки на топлофикационното дружество и ФДР е видно, че в общите части няма работещи отоплителни тела, поради което за тях няма разпределяна топлинна енергия и не са начислявани разходи.

Отразено е, че от предоставените справки на топлофикационното дружество е видно, че са начислявани суми за услугата „дялово разпределение“ ежемесечно.

От обсъжданото заключение съдът достига до извод, че изравнителните сметки са изготвяни ежегодно, след проведени отчети за потреблението на топлинната енергия в СЕС. Преизчислените суми са отразени в индивидуалните сметки по имоти, предавани са на представител на етажната собственост. Ответникът не е подавал възражения и жалби в законоустановения срок срещу изравнителните сметки, за които етажната собственост е уведомявана чрез известия.

Вещото лице е посочило, че начислените суми, които е посочил по компоненти за разпределяна топлоенергия, са коректни и пресметнати в съответствие с 3 методологията, утвърдена от действащата по време на процесния период нормативна уредба. Експертът посочва, че стойността на доставената топлинна енергия за процесния период е в размер на общо 462,34 лева, от които БГВ-0 лева, Отопление441,17 лева, изравнителни сметки и корекции- 14,33 лева и вноска дялово разпределение- 6,84 лева.

Съдът напълно кредитира заключението на вещото лице по съдебнотехническата експертиза. При изготвяне на експертизата вещото лице е работило въз основа на документи, представени му от ищеца и фирмата за дялово разпределение, т. е. въз основа на всички предвидени по закон документи, съставяни във връзка с доставката, ползването и заплащането на потребена топлинна енергия. На следващо място, вещото лице - топлотехник последователно е анализирал и преценил всички релевантни при формиране на задължението на ответника елементи - отчети на общ топломер, коректно приложение на методиката за дялово разпределение и други.

По делото е приета и изслушана и съдебноикономическа експертиза, която съдът кредитира като компетентно и обективно изготвена. В счетоводните регистри на топлофикационното дружество е отразено, че за процесния период от 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г. общата начислена сума за главница за доставена и ползвана топлинна енергия е в размер на 462,34 лева, а общият размер на лихвата за забава за периода от 08.12.2018 г. до 16.02.2021 г. възлиза на 66,33 лева. Видно от заключението на вещото лице размерът на претендираната главница помесечно за процесния период е формирана от дължимата топлинна енергия по компоненти и вноската за услугата „дялово разпределение“ на топлинна енергия, отразени в таблица № 2, приложение към експертизата. От заключението се установява още, че падежите на всяко месечно задължение са съобразени с клаузите на общите условия на дружеството ищец в частта, регламентираща падежа на всяко едно от периодичните задължения. Експертът посочва, че при проверка в електронната система на ищеца не е установил извършвани от страна на ответника плащания на задължението за топлинна енергия. В счетоводството на ищеца, сумите за изравнителни сметки, подадени от фирмата за дялово разпределение „Техем сървисиз“ ЕООД- „Директ“ ЕООД, за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г. са въведени в системата за консумирана топлинна енергия за процесния период.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Предявени са искове по реда на 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК с правна кралификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.