Определение № 1497 от 15.10.2026, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1497 гр. Благоевград, 15.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Емилия Дончева

Вера Коева като разгледа докладваното от Емилия Дончева Въззивно частно гражданско дело № 20261200501301 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 413, ал. 2 във вр. с чл. 279 във вр. с чл. 278, ал. 1 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от “ЕОС Матрикс“ ЕАД, ЕИК 208597211, седалище и адрес на управление: гр. С., район М., ул. Б. С. №, бл., вх., ет., представлявано от Т.И.В.- изпълнителен директор, чрез юриск. Д. К., против Разпореждане № 3834 от 02.10.2026 г. по ч.гр.д. № 1791/2026 г. по описа на РСПетрич, с което е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, подадено от “ЕОС Матрикс“ ЕАД срещу длъжника М. Д. Р., ЕГН **********.

Жалбоподателят счита постановения съдебен акт за неправилен и незаконосъобразен. Моли да се отмени разпореждането и се постанови съдебен акт, с който да се разпореди издаване на заповед за изпълнение за претендираните със заявлението суми.

На основание чл. 413, ал. 2 ГПК препис от частната жалба не е бил изпращан на длъжника.

Съдът като взе предвид оплакванията в частната жалба и като съобрази събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

При служебна проверка за допустимост и редовност на частната жалба, настоящият съдебен състав намира, че същата е подадена в законоустановения срок срещу подлежащ на обжалване акт от легитимирано за това лице, поради което е допустима. При служебната проверка за редовност на частната жалба се установява, че тя отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2 ГПК, във връзка с чл.

260, т. 1, 2, 4 и 7 ГПК и чл. 261 ГПК.

Съгласно чл. 278, ал. 4 вр. чл. 269, ал. 1, изр. 1 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на разпореждането, а по допустимостта - в обжалваната му част. Според чл. 278, ал. 2 ГПК, ако отмени обжалваното разпореждане, съдът сам решава въпроса по жалбата.

1

Производството пред РС- Петрич е било образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, депозирано от заявителя “ЕОС Матрикс“ ЕАД срещу длъжника М. Д. Р., ЕГН ********** за сумата от 316,78 евро- главница по договор за заем № PLUS-20261361 от 31.10.2023 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението (30.09.2026 г.) до окончателното плащане, както и сторените по делото разноски.

В обстоятелствената част на заявлението е посочено, че вземанията произтичат от сключен договор за кредит между „Юробанк България“ АД и длъжника, по силата на който кредиторът е предоставил на длъжника парични средства в общ размер на 3242,10 лв. Вземанията са прехвърлени по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания от 29.10.2025 г., сключен между заявителя, в качеството му на цесионер и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, което от своя страна е придобило вземанията от „Юробанк България“ АД.

Съгласно договора за кредит и приложенията към него, кредиторът има право да прехвърли вземанията си на трети лица без съгласието на длъжника. Длъжникът е уведомен на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД за прехвърлянето преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и съгласно чл.

99, ал. 4 ЗЗД цесията е произвела действие спрямо него и трети лица.

Към заявлението са приложени: Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 15.02.2022 г., сключен между „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД и БНП Париба Пърсънал Файненс С.А., клон България, КЧТ; потвърждение за извършена цесия на вземания на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД от „Юробанк България“ АД в качеството си на правоприемник на БНП Париба Пърсънал Файненс С.А., клон България, КЧТ; Приложение № 1 от 30.01.2025 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 15.02.2022 г. и допълнително споразумение от 30.01.2025 г. между „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД и „Юробанк България“ АД; пълномощно от законния представител на БНП Париба Пърсънал Файненс С.А., клон България, КЧТ; договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 29.10.2025 г., сключен между „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД и „ЕОС Матрикс“ ЕООД; Приложение № 1А към договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 29.10.2025 г., сключен между „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД и „ЕОС Матрикс“ ЕООД; потвърждение за извършена цесия от законния представител на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД; пълномощно от законния представител на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД; договор за потребителски паричен кредит № PLUS-20261361 от 31.10.2023 г., ведно с приложения; известие за доставяне, адресирано до длъжника.

С Разпореждане № 3796/01.10.2026 г., постановено по ч.гр.д. № 1791/2026 г. по описа на РС- Петрич, поради констатирани нередовности, заявлението е оставено без движение, като на заявителя са дадени указания: да представи по делото в цялост цитирания в заявлението Договор за цесия от 29.10.2025 г., ведно с всички приложения към него, от които да е видно дали процесният договор за кредит е предмет на прехвърлянето и доказателство за връчване на уведомлението до длъжника за извършената цесия. Указано е, че при неотстраняване на нередовностите, съдът ще отхвърли заявлението.

В дадения тридневен срок заявителят е представил молба, с която е представен в цялост Договор за цесия от 29.10.2025 г., ведно с приложение № 1 2

(списък на прехвърлените вземания/ приемо-предавателен протокол). Относно уведомяването на длъжника за извършената цесия, заявителят е посочил в молбата, че получаването на уведомлението не е абсолютна процесуална предпоставка за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.

Районният съд, след като се е запознал с депозираната от заявителя молба, е намерил, че със същата не са отстранени дадените от съда указания и с обжалваното разпореждане е отхвърлил изцяло подаденото заявление.

За да послужи като основание за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, заявлението по чл. 410 ГПК следва да отговаря на изискванията за редовност по чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 ГПК.

Препращането на разпоредбата на чл. 410, ал. 2 ГПК към съдържанието на исковата молба предполага точното спазване на задължителните реквизити по чл.

127, ал. 1 ГПК. Когато заявлението е нередовно, на заявителя се предоставя срок по чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК за отстраняване на нередовностите, а в случай, че не бъдат отстранени, заявлението се отхвърля.

В случая районният съд е констатирал, че подаденото от “ЕОС Матрикс“ ЕАД заявление не отговаря на изискванията на чл. 410 ГПК, поради което и на основание чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК е дал изрични указания на заявителя, които не са били изпълнени. Заявителят не е представил доказателства за уведомяване на длъжника за извършената цесия на вземането.

В разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК е предвидена задължителна проверка от страна на заповедния съд в производството по издаване на заповед за изпълнение относно наличие на неравноправни клаузи, респ. обоснована вероятност за това, в договорите, сключени с потребител, какъвто е и процесния договор, сключен с длъжника М. Д. Р. , имаща качеството потребител. При наличие на неравноправна клауза и ако искането се основава именно на нея, респ. е налице вероятност за това, съдът отхвърля изцяло или частично искането, съгласно посочената разпоредба. С оглед на това задължение на заповедния съд и съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 3 ГПК към заявлението следва да бъдат приложени договорът за заем, ведно с всички изменения и приложения, както и приложимите общи условия, ако има такива. От заявителя не са представени доказателства за уведомяване на длъжника за извършената цесия на вземането, поради което правилно заявлението е било отхвърлено.

Неоснователни са доводите в частната жалба, че не е необходимо представянето на доказателства за уведомяване на длъжника за извършената цесия. Въпросът кой е носителят на вземането е част от основанието, доколкото то се очертава чрез посочване на правопораждащия факт и страните по него. В случая заявителят претендира издаването на заповед за изпълнение в качеството си на цесионер и за да се легитимира като титуляр на вземане срещу длъжника, е нужно да има твърдения за изпълнение и на изискването за надлежно уведомяване по реда на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД. Условие, за да е противопоставима на длъжника цесията, е да е известен за наличието на всеки кредитор. Законодателят изрично е свързал правните последици на цесията за длъжника и действието й спрямо него с деня, когато тя му бъде съобщена от предишния кредитор. В случая заявителят не твърди факти относно съобщаване на цесията на длъжника, а само за изпращането на уведомително писмо. Когато се касае до частно правоприемство, каквато е настоящата хипотеза, за да се приеме, че е основателно искането за издаване на 3 заповед за изпълнение от частен правоприемник при договор за цесия, прехвърлянето на вземането следва да е съобщено на длъжника. В този смисъл са и указанията, дадени в т. 4г от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС разяснения. Задължителните разяснения по т. 4г от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС са приложими и в производството по чл. 410 ГПК- в тази насока Определение № 50079/20.02.2023 г. по гр. д. № 2864/2022 г., на ВКС, III г.о.

Предвид изложеното, обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 3834/02.10.2026 г., постановено по ч.гр.д.

№ 1791/2026 г. по описа на Районен съд- Петрич.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4