Решение № 598 от 18.07.2023, Районен съд - Сливен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 598 гр. Сливен, 18.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ива Ил. Стойчева Коджабашева при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско дело № 20232230101087 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба, с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК за установяване съществуването на вземане на взискателя по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК.

В исковата молба се твърди, че на 11.03.2022 г. било подписано Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 15.02.2022 г., по силата на което вземанията на „Б. П. П.

Файненс С. А., клон България“ срещу ответника Н. Д. Н., произтичащи от Договор за потребителски кредит № EMLN-16790103 от 12.02.2019 г. били прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружеството - кредитор. Договорът за кредит съдържал изрична клауза, която уреждала правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. Твърди се, че Б. П. упълномощило ищеца в качеството си на цесионер, от името на цедента и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия. По реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД до ответника било изпратено уведомление чрез ЧСИ Гергана Грозева, връчено на 24.10.2022 г. Ищецът описва, че на 12.02.2019 г. между „Б. П. П. Ф. С. А.“ клон България и ответника бил

1 сключен Договор за потребителски кредит № EMLN-16790103 от 12.02.2019 г., по силата на който дружеството му предоставило кредит в размер на 38000,00 лева. Подписвайки Договора за кредит, кредитополучателят се съгласил да заплати и такса ангажимент. Съгласно договора кредитополучателят се задължил да върне заема ведно с договорната лихва, която била в размер на 14710,00 лева, на 120 броя равни месечни погасителни вноски, в размер на 499,67 лева всяка, като първата погасителна вноска била платима на 20.03.2019 г., а последната на 20.02.2029 г. Така страните договорили общ размер на плащанията по заема от 59 960,40 лв. Ищецът твърди още, че поради неплащане от страна на ответника на част от вноските по договора, вземанията му по договора станали предсрочно изискуеми, като ищецът уведомил ответника за настъпилата предсрочна изискуемост на 24.10.2022 г. На изложените основания ищецът претендира да бъде признато за установено, че ответникът му дължи сумата от 12 811,02 лв., представляваща главница - неплатени месечни погасителни вноски за периода от 20.06.2026 г. до 20.02.2029 г. по Договор за потребителски кредит № EMLN-16790103 от 12.02.2019 г., обявен за предсрочно изискуем на 24.10.2022 г., вземанията по който са прехвърлени на ищеца по силата на Приложение № 1 от 11.03.2022 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 15.02.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението по ч. гр. д. № 168/2023 г. по описа на СлРС до окончателното й изплащане и сумата от 999,97 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 16.03.2022 г. до 23.12.2022 г., за които суми е издадена Заповед № 85 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 20.01.2023 г. по ч. гр. д. № 168/2023 г. по описа на СлРС. Претендират се и направените в заповедното производство, както и направените в исковото производство разноски.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в срок, с който изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявените установителни искове. Твърди, че ищецът не се явява негов кредитор поради неспазване на формата на представения договор за цесия. На следващо място излага, че процесният договор за кредит е нищожен поради неспазване на императивни норми на ЗПК и не отговаря на изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК и на чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 12 ЗПК. Твърди, че шрифтът на договора е помалък от минимално допустимия размер от 12. ГПР е посочен единствено 2 като абсолютна процентна стойност без конкретизация относно начина, по който е формиран, а погасителният план съдържа единствено информация за падежните дати и размера на вноските, без разбивка на всяка от тях, показваща погасяване на главница, лихва и допълнителни разходи. Наред с това ответникът оспорва и обявената предсрочна изискуемост като излага, че на 24.10.2022 г. му е връчено единствено уведомление за цесия, но не и такова за настъпила предсрочна изискуемост на вземанията по договора. На изложените основания ответникът моли за отхвърляне на исковете и присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не изпраща представител. Депозирало е чрез своя пълномощник - юрисконсулт писмено становище, с което моли исковете да бъдат уважени и претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ответника.

Ответникът, редовно призован, не се явява лично. Представлява се от своя пълномощник - адвокат, чрез който изразява становище за неоснователност на исковете и моли да бъдат отхвърлени. Също претендира присъждане на направените по делото разноски.

Като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и изявленията на страните, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен Договор за потребителски кредит № EMLN-16790103 о т 12.02.2019 г. с посочени страни - кредитор Б. П.

Пърсънъл Файненс С. А., клон България и кредитополучател Н. Д. Н., съдържащ данни за предоставен на ответника кредит в размер на 38 000,00 лв.

В размера на кредита е включена и сумата от 7250,40 лв. - застрахователна премия и сумата от 760,00 лв., представляваща такса ангажимент. В договора са посочени още следните условия на отпуснатия кредит - лихвен процент 6,86 %, ГПР 7,57 %, общият размер на дължимата от кредитополучателя сума - 59960,40 лв., срок на договора в месеци - 120 (броя месечни плащания), с размер на месечното плащане 499,67 лв.

В т. 5 от условията на договора е уговорено, че при просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората вноска вземането на Кредитора става предсрочно изискуемо.

3

Представено е и сключено между страните Споразумение от 27.05.2020 г. за отсрочване на погасителни вноски по договора за потребителски кредит, по силата на което страните отложили вноските с № 16, 17, 18, 19, 20 и 21 за срок от 6 месеца, като общата дължима сума по договора нараснала от 59960,40 лв. на 61147,95 лв.

Установява се още от представените писмени доказателства, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 15.02.2022 г., сключен на основание чл. 99 ЗЗД между ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД и „Б. П. П. Ф.“ С. А., клон България, кредиторът „Б. П.“ прехвърлил вземанията си по процесния договор за кредит на ищцовото дружество.

Видно от представеното пълномощно, ищцовото дружество „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД било упълномощено от цедента да уведоми всички длъжници по всички вземания на „Б. П. П. Ф.“ С.

А., клон България, възникнали по силата на сключени договори за кредит, за прехвърлянето им на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.

Представено е Уведомително писмо (на л. 53 от делото) за извършеното прехвърляне на вземания и уведомление за настъпила предсрочна изискуемост на вземанията по договора (обективирано на гърба на уведомителното писмо) от 06.10.2022 г., които са редовно връчени на ответника при отказ на 24.10.2022 г. от ЧСИ Гергана Грозева.

По делото са допуснати съдебно-техническа експертиза и съдебноикономическа експертиза, чиито заключения съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвени и неоспорени от страните.

От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че процесният Договор за потребителски кредит е написан с шрифт от така нареченото семейство Серифни шрифтове (sans-serif) или това е шрифт с графичен дизайн, за който са характерни извивките по краищата на буквите, той е подравнен и четивен от голямо разстояние подходящи за заглавия, билбордове, табели и други кратки надписи, за които е важно да се четат бързо, както и за документи с четливо изобразяване на знаците. С голяма точност, вещото лице предполага, че шрифтът е Garamond (cyr.) или подобен, а размерът на шрифта на договора със сигурност е 12 поинта, както и на погасителните вноски. Условията по договора са написани със същият шрифт 4 и размер 11 поинта. Сертификатът е написан с несерифен шрифт, т. е. изчистен шрифт най-вероятно Calibri или Arial, като шрифтът е с размер 11 поинта. Споразумението за отсрочване на погасителни вноски отново е написано със шрифт Garamond, като тук размерът на шрифта е 11 поинтa.

От заключението на вещото лице по допуснатата съдебноикономическа експертиза, се установява, че ответникът е усвоил сумата от 37 240,00 лв. по договора за кредит, преведена му на 13.02.2019 г. и е заплатил сума в общ размер на 10951,54 лв., като последното плащане е извършено на 20.08.2021 г. Остатъкът от задължението му по договора за кредит е в общ размер на 44275,25 лв., в т. ч. главница - 33945,35 лв., непогасени лихви - 10209,06 лв. и непогасена застраховка - 120,84 лв.

По заявление на ищеца е образувано ч. гр. д. № 168/2023 г. по описа на РС - Сливен, по което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 85/20.01.2023 г. срещу ответника за сумите от 12811,02 лева - частично претендирана главница по Договора за кредит, ведно със законната лихва върху нея, считано от 23.12.2022 г. до окончателното й изплащане, сумата от 999,97 лева - обезщетение за забава за периода от 16.03.2022 г. до 23.12.2022 г., както и сумата от 426,22 лв. разноски по делото.

Препис от заповедта е редовно връчен на длъжника, който е подал възражение в срок - обстоятелство, довело до образуването на настоящото дело за установяване на вземанията на ищеца.

Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

Предявени са установителни искове с правна квалификация чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД и с правна квалификация чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.

99 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 12 811,02 лв., представляваща частично претендирана главница - неплатени месечни погасителни вноски за периода от 20.06.2026 г. до 20.02.2029 г. по Договор за потребителски кредит № EMLN-16790103 от 12.02.2019 г., обявен за предсрочно изискуем на 24.10.2022 г., вземанията по който са прехвърлени на ищеца по силата на Приложение № 1 от 11.03.2022 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 15.02.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението по ч. гр. д.

5

№ 168/2023 г. по описа на СлРС до окончателното й изплащане и сумата от 999,97 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 16.03.2022 г. до 23.12.2022 г., за които суми е издадена Заповед № 85 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 20.01.2023 г. по ч. гр. д. № 168/2023 г. по описа на СлРС.

Предявените установителни искове са процесуално допустими.

По същество обаче, съдът намира за основателен единствено предявения иск по чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 12 811,02 лв., представляваща частично претендирана главница - неплатени месечни погасителни вноски за периода от 20.06.2026 г. до 20.02.2029 г. по Договор за потребителски кредит № EMLN-16790103 от 12.02.2019 г., обявен за предсрочно изискуем на 24.10.2022 г., вземанията по който са прехвърлени на ищеца по силата на Приложение № 1 от 11.03.2022 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 15.02.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението по ч. гр. д.

№ 168/2023 г. по описа на СлРС до окончателното й изплащане.

Установи се, че вземанията по процесния договор за кредит са били прехвърлени с Договор за цесия, за което са представени съответните писмени доказателства, като цесията е действителна. В чл. 26 от Договора за кредит изрично е предвидена възможността кредиторът да прехвърли правата си по договора на трето лице, без да е необходимо съгласието на длъжника, поради което в случая не е налице противоречие с нормата на чл. 26, ал. 1 ЗПК. Цедентът е овластил с изрично пълномощно цесионера от негово име да информира длъжника за сключените цесии, като по смисъла на чл. 99, ал. 4 ЗЗД прехвърлянето на вземането спрямо длъжника има действие от деня, когато то му е съобщено от предишния кредитор. Не съществува законова пречка уведомяването да се направи и от цесионера, когато той е изрично овластен за това, доколкото не се касае за лично и незаместимо действие.