Решение № 15854 от 10.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15854 гр. С., 10.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20251110144027 по описа за 2025 година

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.

149, ал. 1 ЗЕ и чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземания на ищеца *********************** спрямо всеки един от ответниците – Н. М. В. и И. М.

В., при равни квоти от по ½ идеална част за всеки от ответниците, за сумата в размер на 792,67 евро, с равностойност в лева от 1550,32 лв., представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за битови нужди, през периода от 01.05.2022 г. до

31.04.2024 г., за топлоснабден имот, находящ се в

************************************, абонатен номер *********, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 16.07.2025 г., до окончателното плащане, сумата в размер на 24,97 евро, с равностойност в лева от 48,83 лева, представляваща главница за услугата дялово разпределение, за периода от 01.05.2022г. до 30.04.2024г., ведно със законната лихва, считано от 16.07.2025г. до окончателното плащане на вземането, сумата в размер на **********************6,11 евро, с равностойност в лева от 266,21 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за отопление на имота, за периода от 15.09.2022г. до 27.06.2025г., сумата в размер на 6,51 евро, с равностойност в лева от 12,74 лева, представляваща мораторна лихва, начислена за периода от 16.07.2022г. до 27.06.2025г., и за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 271/2025г. по описа на РС-Г.Т..

В исковата молба ищецът навежда твърдения за наличието на облигационно отношение с ответниците, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди до размера на притежаваната от всеки от тях квота в съсобствеността от 1/2 идеална част по отношения на процесния имот. В качеството си на клиенти по смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ и поради обстоятелството, че не са упражнили правото си в 30-дневен срок да предложат специални условия, ответниците били обвързани от общите условия за продажба на топлинна енергия. Ищецът поддържа, че през процесния период за имота е 1 доставяна топлинна енергия, поради което ответниците дължат цената за нея, платима съгласно общите условия месечно в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася задължението. Твърди, че задължението за предоставената топлинна енергия за горепосочения период не е погасено. За дължимите суми за неплатената стойност на доставената топлинна енергия и за лихвите за забава върху тези суми в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, срещу която ответниците възразили. Претендира разноски.

В срока по чл. **********************1, ал. 1 ГПК ответникът Н. М. В. е подал отговор на исковата молба, с който излага становище за неоснователност на предявените искове. Релевира провопогасяващо възражение за давност. Твърди, че няма качеството на потребител на топлинна енергия. Оспорва начина на изчисление на топлинна енергия.

Твърди, че е отменена т.6.1.1 от Методиката от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г.

Оспорва и пратенцията за лиха. Оспорва и иска за главница за такси за дялово разпределение, като възразява ищецът да има основание да претендира суми за дялово разпределение. Моли за отхвърляне на исковите претенции.

В срока по чл. **********************1, ал. 1 ГПК ответникът И. М. В. е подал отговор на исковата молба, с който излага становище за неоснователност на предявените искове. Релевира провопогасяващо възражение за давност. Твърди, че няма качеството на потребител на топлинна енергия. Оспорва начина на изчисление на топлинна енергия.

Твърди, че е отменена т.6.1.1 от Методиката от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. и в тази връзка твърди липса на валидно действаща към процесния период формула за изчисление на потребената топлинна енергия. Оспорва и пратенцията за лиха. Оспорва и иска за главница за такси за дялово разпределение, като възразява ищецът да има основание да претендира суми за дялово разпределение. Моли за отхвърляне на исковите претенции.

В съдебно заседание ищецът ***********************, редовно призован, представлява се от юрисконсулт Т., който поддържа исковата молба и моли за уважаване на исковете.

В съдебно заседание ответникът И. М. В., редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат И. Н., който поддържа отговора на исковата молба и моли за отхвърляне на исковете.

В съдебно заседание ответникът Н. М. В., редовно призован, не се явява, не изпраща представител. С молба с вх. № 165444/22.05.2026г. поддържа отговора на исковата молба и моли за отхвърляне на исковете.

Третото лице – помагач, конституирано на страната на ищеца – ТЛП ****************, редовно призовано, не изпраща представител.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото писмени доказателства и като ги обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235 ГПК и чл. 12 ГПК приема за установено от фактическа страна следното:

Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса на основание чл.154, ал.1 от ГПК, в производството ищецът следваше да докаже фактите, от които произтича вземането му. В тежест на ищеца бе да докаже основанието, което поражда претенцията му, както и размера на същата. Ищецът следваше да доказва, че ответниците имат качеството „потребители“ на топлинна енергия съгласно цитираните от него правни разпоредби в рамките на процесния период, ползването на топлинна енергия през процесния период в количество, съответно на начислените суми формиращи начислената главница за ТЕ и периода и размера на обезщетението за забава. В тежест на ответниците бе да докажат възраженията си срещу вземането, поради което отричат съществуването на спорното право, както и положителният факт на плащането. При релевирано възражение за давност в доказателствена тежест на ищеца бе да установи основание за прекъсване/спиране течението 2 на давностния срок.

Исковете са допустими, като предявени от надлежна страна в полза на която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в производството по ч.гр.д. № 271/2025г. по описа на РС- Г.Т., в срока по чл. 415 от ГПК и след подадени от ответниците възражения в срока по чл. 414 от ГПК.

Приложимите Общи условия за продажба на топлинна енергия, действащи към процесния период са общите условия, одобрени с Решение на ДКЕВР № ОУ-1 от 27.06.2016г. Приложима с оглед процесния период е и Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. за топлоснабдяването.

С разпоредбата на чл. 150, ал.1 от ЗЕ се предвижда, че продажбата на топлинна енергия на потребителите за битови нужди, включително за общите части в сгради – етажна собственост се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното дружество и одобрени от ДКЕВР. Съдържанието на ОУ е типизирано, без индивидуално разискване на договорните клаузи между страните, което е обусловено от характера на обществените отношения в определени сфери на пазара като доставка на електрическа и топлинна енергия, за вода и др., където индивидуалното разискване на договорните клаузи е трудно осъществимо на практика. Потребител на топлинна енергия за битови нужди е лицето което ползва имота на собствено основание, като собственик или ползвател и за собствени нужди /153 от ЗЕ/. Съдът намира, че от така представените писмени доказателства се установи, че между страните е сключен договор за продажба на топлинна енергия, в рамките на процесния период за конкретния топлоснабден имот, тъй като условие на това е установяване на обстоятелството, че ответниците ползват имота на соченото от ищеца основание. По делото се установява, че ответниците са законни наследници на лицето М.Н.Д., починала на 08.08.2002г. С договор за делба на недвижими имоти наследниците са поделили наследствената маса заедно с лицето Р.Н.Д., като в дял на ответниците е поставен имот, представляващ апартамент № **********************, находящ се в ********************** – процесният имот. Следователно установи се безспорно по делото, че ответниците ползват имота на соченото от ищеца основание, като съсобственици при квоти от по ½ идеална част от имота. Отделно по делото от приетия по делото Протокол от ОС на ЕС от 29.07.2002г., се установява, че собствениците на самостоятелни обекти в сградата на *****************, находяща се в гр. С., са взели решение за сключване на договор за извършване на услугата „топлинно счетоводство”, като за целта са упълномощени конкретни лица да подпишат договор. Към решението е представен списък на собствениците, които с подписите си са удостоверили горното решение. Като необжалвано решението е влязло в законна сила и обвързва собствениците на самостоятелните обекти в СЕС, включително и техните правоприемници. Видно е че въз основа на решението е сключен договор № 258/02.09.2001г. с ******************** с предмет – извършване на услугата дялово разпределение в СЕС. Уговорен е срок на договора от пет години, който съобразно уговореното в т.2.5 се продължава автоматично, ако някоя от страните писмено не заяви искане за неговото прекратяване, най-късно един месец преди изтичането на срока на договора, като не се установи по делото да е отправяно искане за прекратяване, поради което съдът приема, и че ******************** извършва услугата „топлинно счетоводство“ по отношение процесната СЕС, което се установи и от изслушаната СТЕ.

По изложеното ответниците са пасивно материално легитимирани да отговарят по така предявените искове.

Изслушаната СТЕ, която съдът кредитира като компетентно изготвена и съотносима на останалия приет по делото доказателствен материал, установява, че третото лице помагач е извършвало дялово разпределение в блока след реален отчет на уредите и водомерите за топла вода, монтирани в имотите на абонатите в СЕС в процесния период – 3

01.05.2022г. до 30.04.2024г. По данни на експертизата в имота са монтирани шест отоплителни тела, съответно шест топлоразпределителя. Установено е че в имота се ползва топла вода и има водомер за топла вода по който се отчита разхода. Вещото лице е посочило, че процесния имот има отопляем обем от 300 м3, съгласно Акт за разпределение кубатурата в жилищната сграда, като за периода от 01.05.2022г. до 30.04.2024г. количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация е правилно изчислено. Съгласно експертизата, общият топломер, монтиран в АС на СЕС е бил годно за измерване средство по смисъла на ЗИ, в рамките на процесния период, в която връзка експертизата кореспондира и на приетите по делото свидетелства за проверка на СТЕ и протоколи за проведена проба /л.81-95 от досието по делото/.

Изслушаната ССчЕ не установява, че има извършени плащания касателно процесния период. Установено е че дъжимата сума за БГВ и за отопление на имота по фактури по прогнозни данни възлиза на сумата от 3107,72 евро, като след изравняване, съгласно общи фактури № 1026220395 от 31.07.2023г. и № 1033940062 от 31.07.2024г. е останала дължима сума в размер на 3100,64 лева. Установено е и задължение за главница за такси за дялово разпределение в размер на 97,66 лева.

Съдът намира, че доставката на топлинна енергия за процесния период се доказа безспорно за цялото предявено вземане. Този извод се установява от изслушаната по делото СТЕ и приетите писмени доказателства - свидетелства за проверка на СТЕ и протокол за проба. Установи се безспорно, че сградата е топлофицирана и захранена, както се установи, че в имота се ползва топла вода и отопление за имота, като е начислена топлоенергия по перо БГВ и по перо сградна инсталация и отопление на имота. Съгласно разпоредбата на чл.