Определение № 1760 от 24.06.2024, Върховен касационен съд
- Съд
- Върховен касационен съд
- Дело
- Касационно търговско дело 373/2024
- Вид
- Определение № 1760
- Подписан
- 24.06.2024
- В сила
- 24.06.2024
- Състав
- Костадинка Недкова, Николай Марков, Красимир Машев
Цитирани разпоредби
- чл.195 · Граждански процесуален кодекс
- чл.198 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1, т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.283 · Граждански процесуален кодекс
- чл.284, ал.3, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.288 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.92 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1760 гр. София, 24.06.2024 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Костадинка Недкова
Членове:
Николай Марков
Красимир Машев като разгледа докладваното от Костадинка Недкова Касационно търговско дело № 20248002900373 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е въз основа на касационна жалба на ищеца по делото Министерството на отбраната срещу решение № 702/20.11.2023г. по в.т.д. № 770/2023 на Апелативен съд – София, в частта, с която е потвърдено решение от 22.06.2023г. по т.д. № 510/22г. на Софийски градски съд в частта, с която е отхвърлен иска му с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД срещу „Йотов и син България“ ООД за разликата над 5 266,66 лева до предявения размер от 131 597,56 лева, представляваща неустойка за забавено изпълнение по чл.38, ал.2 от рамково споразумение № УД-03-38/10.12.2018г., вр. чл.19, вр. чл.17 от договор № УД -0349/19.12.2018г., сключени между Министерство на отбраната, като възложител, и „Йотов и син България“ ООД, като изпълнител, както и иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за разликата над 507,65 лв. до предявения размер от 12 722,49 лева.
Касаторът твърди, че съдът не е изследвал пълно и обективно обстоятелствата, относно отговорността и основателността на рекламациите, за изпълнението на които претендира неустойка за забава. Заключенията му били едностранчиви и формирани изцяло и единствено само върху твърденията на ответната страна, без да вземе предвид експертната оценка на специалистите - инженери от ВВС, въз основа на които са изготвени актовете за рекламация. Също така решението било немотивирано, тъй като мотивите на съда вместо да са изградени върху това дали е налице забава на задължението да отстрани рекламации, били изградени върху въпрос, за който не е бил сезиран, а именно - инженерно-технически въпроси, касаещи уреждането на рекламации. Същевременно ответната страна не оспорвала 1 факта на своята забава при изпълнение на задълженията си за отстраняване на тези рекламации. По отношение на рекламацията на самолетния двигател, съда неправилно е преценил, че повторното извършване на обследване и ремонт, при което са постигнати подобри параметри на разход на масло е израз на добрата воля на изпълнителя, а не резултат от некачествено изпълнение на първия ремонт. Поддържа се, че в случая се касае за неполагането на грижата на добрия търговец, а не за неоснователни претенции от страна на представителите на възложителя. Претендира се заплащане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по жалбата и по делото, „Йотов и син България“ ООД, в писмен отговор изразява становище, че подадената касационна жалба не отговаря на изискванията за допускане до касационно разглеждане по чл. 280 ГПК, а по същество е неоснователна.
Претендира присъждане на направените разноски за настоящата инстанция, съобразно представен списък по чл.80 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Апелативният състав е определил за спорни обстоятелствата дали се дължи претендираната от ищеца неустойка и в какъв размер, както и относно валидността на неустоечната клауза, предвид доводите на ответника за нейната нищожност, като уговорена в противоречие с добрите нрави и при фактически невъзможен срок. Спори се и относно наличието на невиновна невъзможност за неизпълнение, съобразно доводите на ответника, че изпълнението в посочения в договора срок е невъзможно предвид продължителността на необходимите административни процедури за внос и износ на процесните детайли, епидемията от КОВИД, обусловила забавяне на транспортирането им до завода в Украйна, както и относно неправилното броене на началния и крайния момент на срока за изпълнение. Спорно е и наличието на качествено изпълнение на ремонта, предвид доводите на ищеца за липса на доказателства за неговото качествено извършване.
Въззивният съд е намерил за неоснователно възражението за недопустимост на първоинстанционното решение, поради настъпило разваляне на облигационната връзка между страните с писмо рег.№ 21-39-74/24.03.2019г. на Министерството на отбраната, с което в качеството си на възложител по договора същият е уведомил изпълнителя, че поради частично неизпълнение на задълженията по договор № УД-03-49/19.12.2018г., продължило повече от сто дни, на основание чл.21, ал.3, т.4 от договора вр.чл.40, ал.3, т.4 от рамковото споразумение, прекратява едностранно действието на същия. След тълкуване на съдържанието на предизвестието, в което възложителят се позовава на частично неизпълнение на задължения по договора, както и на двете договорни клаузи, според които всяка от страните може едностранно, след отправяне на писмено предизвестие, да прекрати или развали договора, ако другата страна не изпълнила задължение по същия, съдът е достигнал до извода, че с факта на получаване на писмото от страна на ответника облигационната връзка между страните е прекратена, поради валидно упражненото право от възложителя на разваляне на договора. Въз основа на задължителната практика на ВКС - № 7/2013 от 13.11. 2014г. по тълк. дело № 7/2013 г. на ОСГТК на ВКС и доколкото договорът за поддръжка, ремонт и доставка е приет за такъв с периодично изпълнение на 2 задължението на изпълнителя, е счетено, че развалянето има действие за в бъдеще и съобразно мотивите на същото тълкувателно решение уговорената между страните неустойка за забава се дължи - в случай на неточно, вкл. забавено изпълнение, обусловило развалянето, но само за онази част от сделката, чието действие се запазва. В тази връзка е констатирано, че в настоящия случай договорът е развален в срока на гаранционната отговорност на изпълнителя, т.е след пълното изпълнение на всички възложени дейности по договора, поради което е прието, че претенцията за заплащане на неустойка по същия за допустима в пълния заявен размер.
Счетено е, че процесната неустоечна клауза, дължима при забавено изпълнение на гаранционните задължения на изпълнителя по договора и уговорена в размер на 0,2% от стойността на рекламираната част за всеки просрочен ден, но не повече от 20% от стойността на рекламираната част без ДДС, не е нищожна. В мотивите е посочено, че уговарянето на неустойката в размер на 20% върху пълния размер на стойността на част от оборудване, за което е направена рекламация за некачествен ремонт от страна на възложителя, и рекламацията не е уредена в срок от изпълнителя, не противоречи на добрите нрави, тъй като така предвиденият размер на неустойката и базата на неговото начисляване не излизат извън пределите на обезпечителната, обезщетителната и санкционната функция на неустойката. Неустойката по чл.38 ал.2 от договора е клауза, уговорена за конкретен вид неизпълнение - а именно неизпълнение на гаранционни задължения, при което страните изначално са се съгласили да обезщетят вредите от виновното неизпълнение на поетите задължения с конкретния размер на неустойката.
Същата има за цел за обезщети вредите, претърпени от възложителя не само от некачествено извършения ремонт, но и от късното отстраняване на дефектите при подадена рекламация, поради което нейният размер от 20% върху стойността на конкретната част /а не на целия договор/ не надхвърля пределите на обезщетителната функция на неустойката. Така формираният размер е обвързан с периода на неизпълнение, но не безсрочно, а до достигане на размер от 20% /т.е до продължителност на забавата от 100 дни/, поради което се явява напълно съответна на функциите на неустойката, доколкото възложителят е лишен от възможността да ползва съответното оборудване както за периода на ремонта, така и за периода на повторното обследване в рамките на изпълнението на задължението по гаранцията.
По същество са приети за неоснователни доводите на ответника за невиновна невъзможност за неизпълнение, поради от КОВИД 19 и особеностите на административната процедура по получаване на разрешения за внос и износ до Украйна на съответното оборудване, която обективно да не може да приключи в срок от 60 дни. Констатирано е, че договорът между страните е сключен след успешно приключила обществена поръчка, при която класираният на първо място и избран за изпълнител не може да влияе върху съдържанието на договорните клаузи. Същите обаче са били известни на изпълнителя преди подписването на договора, поради което съдът е намерил, че същият е можел да откаже сключването на договора при тези условя. Прието е, че договорът е сключен от ответника в качеството му на търговец, който е следвало да се запознае с начина на изпълнение на работа, както и с цялата административна процедура, предвид нейната специфика още към датата на депозиране на документите за участие в процедурата по обществена поръчка.
Първоинстанционното решението е обжалвано от ответника в частта, в която същият е осъден да заплати неустойка за забавено изпълнение на задълженията си по три от процесните рекламации, а именно - по акт за рекламация № 3-7285/17.10.2019г., акт за рекламация № 3- 8235/29.11.2019г., и акт за рекламация № 3-1328/24.02.2020г. Намерено е, че направеното възражение за невиновна невъзможност за неизпълнение, поради наличие на непреодолима сила - световната пандемия от КОВИД-19 и обявеното в тази връзка извънредно положение, които са ноторно известни, са относими единствено към третия от посочените рекламационни актове, предвид датата на обявяване на извънредното положение 3
- 13.03.2020г. Констатирано е, че по делото липсват конкретни доказателства за датата, на която е следвало оборудването, предмет на рекламация № 3-1328/24.02.2020г. да бъде транспортирано до Украйна, както за датата на реалното осъществяване на транспорта и връзката за евентуална промяна на тази дати именно със световната пандемия.
Прието е за неоснователно и възражението на ответника, че периодът на начисляване на неустойката следва да има за начален момент не датата на подписване на акта за рекламация, а датата на фактическо получаване на съответния детайл, а за краен момент датата на фактическото му връщане, а не датата на подписване на акта за възстановяване.
Мотивирано е, че периодите на изпълнение на задължението за гаранция са фиксирани в договора, а същият е подписан от ответника в качеството му на търговец, който е следвало да съобрази горните обстоятелства. Същевременно решаващият състав е счел, че непредаването на съответния детайл не е пречка за отпочване на административната процедура за неговия износ и транспортиране, а връщането на отремонтирания детайл на възложителя не може да обоснове извод за изпълнение на задължението, тъй като последният се нуждае от технологично време за преглед на детайла и установяване на качеството на ремонта.
Счетени са за неоснователни и доводите на ищеца за необоснованост на решението в частта, в която предявеният иск е отхвърлен. Прието е, че от събраните по делото доказателства - заключение на съдебно - техническата експертиза и събраните гласни доказателства е установено по несъмнен и непротиворечив начин, че претенциите, заявени с актове за рекламации, заведени с № 8,9,10,16,17 и 18, са приключили със становище за липса на отклонение от изискуемите технически параметри. Съдът е намерил, че доводите, че вещото лице не е посочило причините, поради които първоначално ВВС са направили рекламацията за напълно ирелевантни за спора, тъй като нито в исковата молба, нито във въззивната жалба ищецът е навел фактически твърдения, че първоначално рекламацията е била основателна, както и че в срока на гаранционната отговорност на съответния детайл фактически е направен ремонт, който го е привел отново в състояние на пълна годност за използване по предназначение. Констатирано е, че по делото не са ангажирани доказателства в подкрепа на доводите на ищеца за основателност на заявените рекламации, нито такива, които да опровергават констатациите на вещото лице за тяхната неоснователност.