Решение № 1225 от 30.03.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1225 гр. Варна, 30.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Неделина Маринова при участието на секретаря Мариана Ив. Маркова като разгледа докладваното от Неделина Маринова Гражданско дело № 20253110109236 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по предявен от Е. Д. Г., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: град *, срещу „В* К*“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: град * установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл.

11, ал. 1, т. 10 ЗПК за приемане на установено между страните, че Договор за паричен заем № * от 23.12.2024 г. е нищожен поради противоречие със закона.

Ищцата твърди, че на 23.12.2024 г. сключила Договор за паричен заем № * с „В* К*“ АД, въз основа на който й била отпусната сума в размер на 2 600 лева, при годишен лихвен процент от 48,50 % и годишен процент на разходите от 62,77 %.

Съгласно чл. 2, ал. 1 от договора, погасителната вноска по к*а е в размер на 114,28 лева, а в справка за погасителен план били включени суми за главница, лихва, неустойка и такса „експресно разглеждане“.

Заявява се от ищцата, че в ГПР неправомерно не били включени предвидените в договора такса за експресно разглеждане и неустойка. Поради посоченото се сочи нарушение на чл. 10а, ал. 2, вр. чл. 19, ал. 1 ЗПК, съгласно който к*орът не може да иска заплащане на такси и комисиони, свързани с усвояване и управление на к*а, като не е налице е допълнително предоставена услуга, обуславяща начисляването на такава такса. По отношение на предвидената в договора неустойка се твърди, че същата противоречи на чл.

16 ЗПК, съгласно която преди сключване на договора к*орът трябва да извърши оценка на к*оспособността на длъжника, като начисляването на неустойка при неизпълнение на въведеното в договора задължение за предоставяне на обезпечение противоречи и на добрите нрави. Посоченото води до извод за недействителност на целия договор за к*.

С оглед на изложените съображения, се иска уважаване на предявения иск, както и присъждане на сторените в производството разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество е депозирало писмен отговор, в който навежда доводи за неоснователност на предявения иск.

Не се оспорва наличието на облигационно отношение между страните по посочения в исковата молба договор за потребителски к*.

Оспорва се клаузата от процесния договор за к*, уреждаща ГПР, да е нищожна, доколкото не е налице нормативноустановено изискване да се посочат математическият 1 алгоритъм за неговото изчисляване и всички включени в него разходи, а единствено допусканията при изчисляването му. Не е нарушена разпоредбата на чл. 19 ЗПК, доколкото размерът на ГПР не надвишава пет пъти размера на законната лихва, определена с постановление на МС.

Твърди се от ответника, че в договора се съдържа необходимата информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, поради което не е налице нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК.

Оспорват се твърденията за нищожност на клаузата, предвиждаща неустойка в случай на непредставяне от страна на длъжника на обезпечение, като същата служела като обезщетение за вреди от неизпълнение на договорните задължения на ищцата. Неустойката била предвидена, за да дисциплинира к*ополучателя, като обезпечението се явявало гаранция за събираемостта на вземанията по договора за к*, с оглед предмета на дейност на ответното дружество.

По изложените съображения се иска отхвърляне на предявения иск.

В открито съдебно заседание ищцата не се явява и не се представлява. В писмено становище се иска уважаване на предявения иск и присъждане на сторените за производството разноски.

В открито съдебно заседание ответникът не се представлява. В писмено становище се оспорва предявения иск и се иска неговото отхвърляне като неоснователен.

Съдът след като съобрази събраните по делото доказателства намира следното от фактическа страна:

Обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване са следните факти: че между страните в производството е сключен Договор за паричен заем № * от 23.12.2024 г., въз основа на който на ищцата била отпусната сума в размер на 2 600 лева при годишен лихвен процент от 48,50 % и годишен процент на разходите от 62,77 %.

От представения и приет по делото Договор за паричен заем № * от 23.12.2024 г. и погасителен план към него се установява още, че размерът на погасителната вноска е 114,28 лева, в която се включват дължимата главница и лихва. Видно от приобщената и неоспорена от ответника Справка погасителен план към процесния договор от 09.07.2025 г., на ищцата са начислени сумата от общо 1 078,50 лева – неустойка и от общо 1 078,50 лева – такса „експресно разглеждане“, разсрочени на месечни вноски.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът извежда следните правни изводи:

За успешното провеждане на иска в тежест на ищцата е да докаже, при условията на пълно и главно доказване, че между нея и ответника е сключен договор за потребителски к*, който е подписан в разрез с императивните правила за поведение, нормативно регламентирани в ЗПК и ЗЗП.

Безспорно по делото се установява, че между Е. Д. Г. и „В* К*“ АД е налице сключен Договор за паричен заем № * от 23.12.2024 г., въз основа на който на ищцата била отпусната сума в размер на 2 600 лева при годишен лихвен процент от 48,50 % и годишен процент на разходите от 62,77 %. Ищцата е заплатила по договора сумата от общо 2 608,80 лева, от която: 1 034,25 лева – главница, 565,67 лева – лихва, 503,30 лева – неустойка и 505,58 лева такса „експресно разглеждане“.

Не е спорно по делото, че ответникът е финансова институция по смисъла на чл. 3, ал.

2 ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Дружеството предоставя к*и, което го определя като к*ор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.

Страните не спорят, че ищцата има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал.

2

3 ЗПК и § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.

Сключеният между страните договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание е такъв за потребителски к* по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК и за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - Закона за потребителския кредит.

Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.

1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски к* е недействителен. Посочените разпоредби уреждат императивни законови изисквания към формата и съдържанието на договора за потребителски к*, установени в защита на потребителите.

Императивната норма на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК предвижда, че договорът за к* трябва да съдържа годишния процент на разходите по к*а и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за к*, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Целта на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите във връзка с к*а, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи.

Според чл. 19, ал. 1 ЗПК, годишният процент на разходите изразява общите разходи по к*а за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения к*.

Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. В ГПР следва да са включени всички разходи, които ще извърши потребителя и които са пряко свързани с к*ното правоотношение.

По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по к*а за потребителя " са всички разходи по к*а, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за к*ни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски к*, които са известни на к*ора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за к*, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на к*а, или в случаите, когато предоставянето на к*а е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

В процесния договор за паричен заем е посочен процент на ГПР от 62,77 %, т.е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК, доколкото така отразен този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер на ГПР обаче не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите за к*а, а именно таксата за експресно разглеждане на заема. Последната е сигурен разход за потребителя, който разход е известен на к*ора към датата на сключване на договора за паричен заем и следва да се включва в общите разходи по к*а по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК . С оглед характера на таксата за експресно разглеждане на заема по чл. 3.9 от договора за паричен заем се налага извода, че същата касае действия по усвояване на к*а за експресно разглеждане и изплащане на сумата по заема, за които разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК забранява събиране на такси и комисиони от к*ора. При това положение следва да се приеме, че целта на посочената договорна клауза, предвиждаща дължимост на такса за експресно разглеждане на заема, е да послужи като допълнително възнаграждение на к*ора за предоставянето на сумата по к*а (т. нар. скрита възнаградителна лихва), уговорена в противоречие с добрите нрави и принципите на добросъвестност и справедливост в гражданските и търговските правоотношения.

3

Изложените съображения налагат извода, че таксата за експресно разглеждане на к*а се явява разход по заема и е следвало да бъде включена в ГПР. Посочването на по-нисък от действителния ГПР представлява невярна информация и следва да се определи като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната н а чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. Посочването на стойност на ГПР по-малка от действителната, която превишава ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК, представлява неизпълнение на задължението по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. По този начин потребителят е бил въведен в заблуждение относно действителния размер на сумата, която следва да плати по договора за паричен заем и реалните разходи по заема. Като не е оповестил действителен ГПР в договора за паричен заем заемодателят е нарушил изискванията на закона и не може да се ползва от уговорената сделка. Липсата на този разход в договора за паричен заем при изчисляването на ГПР е в противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т.

10 ЗПК, водещо до недействителност на целия договор за паричен заем, на основание чл.

22 ЗПК (в този смисъл Определение № 50685 от 30.09.2022 г. по гр.д. № 578/2022 г. на ВКС, III г. о.) .

Изложените доводи са достатъчни за категоричния извод на съда, че предявеният от ищцата иск е основателен и като такъв следва да бъде уважен.

По разноските:

С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищцата следва да бъдат присъдени сторените от нея разноски за производството, от които: 114,23 евро – държавна такса и 438,69 евро – адвокатско възнаграждение.

Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за прекомерност на посоченото адвокатско възнаграждение, с оглед цената на предявения иск, фактическата и правна сложност на делото, събрания в производството доказателствен материал и размерите, визирани в чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 907.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Поради посоченото, претендираните от ищцата разноски следва да бъдат възложени изцяло в тежест на ответника.