Решение № 68 от 19.05.2025, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 68 гр. Ямбол, 19.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Радостин Ст. Радиев при участието на секретаря Я. П. С. като разгледа докладваното от Радостин Ст. Радиев Административно наказателно дело № 20252330200052 по описа за 2025 година Производството по делото е образувано по жалба на А. Б. А. от гр. С., ЕГН:********** срещу електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, серия К № ***, издаден от ОД на МВР гр. Ямбол, с който за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т.3 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 100 лева.

С жалбата се излагат аргументи за незаконосъобразност на ел.фиш, поради изтекла давност по чл.82 , ал.1 от НК и се иска неговата отмяна.

Жалбоподателят, редовно призован не се явява и не изпраща представител.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.

Постъпили са писмени бележки от процесуалния представител с които се оспорва жалбата, иска се потвърждаване на ел. фиш и присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като се прави възражение за прекомерност на разноските на жалбоподателя.

Съдът, след като обсъди по отделно и в тяхната съвкупност събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателства по делото приема за установена следната фактическа обстановка:

На *** г. в *** часа, автоматизирано техническо средство с*** заснело 1 лек автомобил марка „БМВ” с рег. № ***, движещ се в с. З., по път от I-7, км.

241+800, в посока от с.З. за п.в. П. с превишена скорост – 75 км/ч при максимално разрешена за движение в населено място – 50 км/ч.

Въз основа на тези данни и проверка за собственост на заснетия автомобил, впоследствие бил издаден от ОД на МВР- Ямбол електронен фиш серия К № ***на собственика на автомобила А. Б. А..

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена в преклузивния срок на чл.

59 ал.2 ЗАНН от лице, което има право на жалба. Разгледана по същество се преценя като неоснователна поради следните съображения:

От събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателя е извършил вмененото му нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер глоба в размер, определен за съответното нарушение.

Към административно наказателната преписка е приложена снимка и диск с клип № 11010 който бе изгледан в с.з. Издадения електронен фиш съдържа изискуемите в чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити.

В случая нарушението е установено от мобилна система за видеоконтрол № *** , преминала проверка на 04.12.2020 год., видно от Протокол №***на Лаборатория за проверка на радарни скоростомери и анализатори за алкохол в дъха.

Правилно контролният и наказващият орган са посочили нарушената от жалбоподателя материална разпоредба от ЗДвП. Правилно и законосьобразно наказващият орган е ангажирал административнонаказателната отговорност на дееца по чл.182,ал.1,т. 3 от ЗДвП, където е предвидена глоба в размер на 100 лв. за водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място от 21 до 30 km/h, тъй като жалбоподателят е превишил допустимата скорост с 25 км/ч., след приспадане в негова полза на 3 км/ч, допустимата грешка при измерването. Размерът на наказанието е фиксиран от законодателя и не може да бъде намаляван от съда.

Съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че е изтекла давността по чл.80, ал.1, т.5 от НК.

С Тълкувателно Постановление 1/27.02.2015г. на ВКС и ВАС се прие, че е недопустимо административните нарушения да се установяват и санкционират след неопределен период от време, тъй като по този начин би се създала трайна несигурност в правния мир. В този смисъл институтите на давността в двете и разновидности- преследвателна погасителна давност, след изтичането на която се погасява възможността на компетентния орган да реализира правомощията си по административно-наказателното правоотношение и изпълнителска давност, с изтичането на която се погасява възможността компетентния орган да реализира изтърпяването на вече 2 наложената административна санкция, намират приложение и в административно наказателния процес, независимо дали имат изрична уредба в ЗАНН.

В цитираното Тълкувателно Постановление 1/27.02.2015г. на ВКС и ВАС се прие, че пример за такова субсидиарно приложение е института на абсолютната погасителна давност по чл. 81, ал.3 НК, вр. чл.80, ал.1, т.5 НК. С това обаче далеч не се изчерпват случаите когато разпоредбите на давността уредени в НК следва да намерят субсидиарно приложение. Прието е че разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в Наказателния кодекс.

Преследвателната давност бива два вида: обикновена и абсолютна.

Обикновената давност се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване, и то само спрямо лицето, срещу което е насочено преследването. След свършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност- чл. 81, ал.2 НК. Абсолютната давност изключва наказателното/административно-наказателното преследване независимо от спирането и прекъсването на обикновената давност-чл. 81, ал.3 НК.

В процесния случай не е изтекла визираната в чл.80, ал.1 т.5 от НК обикновена погасителна давност от три години. Атакуваният електронен фиш е издаден за нарушение, извършено 15.07.2021 год. и три годишния давностен срок би изтекъл на 15.07.2024 год. В случая обаче давността е била прекъсвана на три пъти, тъй като спрямо жалбоподателя са предприемани действия по връчване на електронния фиш.

По делото е приложена справка „Преглед на фиш“ за датите на които жалбоподателя е търсен за връчване на електронния фиш , а имено – ***год., *** год. и **** год. Ел.фиш е връчен на *** год.

По делото е представена обратна разписка с дата на връщане, като непотърсена на 08.02.2022 год. Видно от същата , жалбоподателя е търсен на адрес в гр. С.

Приложена е и докладна записка от ПИ Катранкьова при 08 РУ – СДВР, видно от която А. е търсен на 27.09.2022 год. на адреса в гр. С., за връчване на обжалвания електронен фиш, като от разговор с със собственика на имота е установено, че А. е бил наемател на имота до преди две години.

Приложена е и докладна записка от З. М. от 08 РУ – СДВР, видно от която А. е бил търсен за връчване на процесния електронен фиш на 05.03.2024 год. но е установено, че е напуснал адреса в гр. С. преди 4 години и няма известен друг адрес.

От всяко едно прекъсване на давността е започвала да тече нова три годишвна давностт, като в случая не е изтекла и предвидената абсолютна давност в чл.81, ал.3 от НК, поради което издадения електронен фиш се явява законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден.

Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1, предл. 1 от ЗАНН, съдът

3

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, серия К № ***, издаден от ОД на МВР гр. Я. , с който на А. Б. А. от гр. С., ЕГН: ********** , за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал.

1, т. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 100 лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Ямбол в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________ 4