Решение № 1109 от 06.12.2019, Окръжен съд - Варна

Р Е Ш

Е Н И Е

№…………./……...12.2019 г. гр. Варна

В И М Е Т О Н А Н

А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ПЪРВИ

ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично съдебно заседание, проведено на шести ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН МАРИНОВ

ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА СТОЯНОВА

ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА при участието на секретаря Христина Атанасова, като разгледа докладваното от съдия Карагьозова, в.т.д.

№ 1455/2019 г., по описа на ВОС, ТО, за да се произнесе взе пред вид следното:

Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.

Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба от „Консорциум Реми Груп“ АД, ЕИК *********, гр. Варна, ул. „Д-р Железкова“ 42, вх. Б, ет. 1, офис 1, срещу решение №3042/04.07.2019г., постановено по гр.д. № 3626/2018г. на РС-Варна, с което въззивникът е осъден да заплати на „Факторът“ ЕООД, ЕИК *********, гр. Варна, ул. „КДП Георги Боев“

№ 4, ет. 2, ап. 17, сумата от 23520,85 лв., представляваща неизпълнено задължение за заплащане на цената по договор за доставка на стоки и строителни услуги, за което са издадени фактура № **********/13.03.2013 г., на стойност - 5060,59 лв., с ДДС; фактура № **********/15.03.2013 г., на стойност - 987,36 лв. с ДДС; фактура № **********/05.04.2013 г., на стойност - 554,15 лв. с ДДС; фактура № **********/10.05.2013 г., на стойност - 10739,65 лв. с ДДС и фактура № **********/27.05.2013 г., на стойност - 6179,10 лв. с ДДС, ведно със законната лихва върху главницата от завеждане на иска – 12.03.2018г. до окончателното плащане, както и сумата от 7171.65 лв., представляваща обезщетение за забавено заплащане на главниците в размер на законната лихва за забава за периода от 12.03.2015г. до 12.03.2018г., на основание чл. 79 ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В жалбата въззивникът поддържа доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, поради допуснати процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Позовава се на недоказаност на изправността на изпълнителя по договора. Подписването на приемо-предавателните протоколи и осчетоводяването на процесните фактури от ответника не им придава материална доказателствена сила. Верността им е оспорена своевременно, поради което приемането на изпълнението не може да се счете за доказано. Неточното изпълнение в количествено отношение не се обхваща от преклузията на чл.264, ал.3 от ЗЗД, поради което е допустимо да бъде релевирано в исковия процес. Поддържа се на следващо място, че искът е недоказан по размер. Процесните вземания са възникнали през 2013г., поради което всички извършени през 2013г. плащания следва да бъдат отнесени към тях. Извършените плащания от 3000 лева и 2000 лева следва да се приспаднат именно от процесните задължения, а не от тези за предходен период, както е приел съдът. Счетоводството на изпълнителя „Аква Виа“ООД не може да служи като доказателство в негова полза, тъй като е нередовно водено, поради липсата на декларирани ГФО в периода 2013г. – 2016г.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна, в който се застъпва становище за неоснователност на подадената жалба.

За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:

Производството по гр.д. № 3626/2018г. на ВРС е образувано по предявени от „Факторът“ ЕООД срещу „Консорциум Реми Груп“ АД обективно съединени искове с правно основание чл. 99, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл.266, ал.1 от ЗЗД, чл.327 от ТЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати сумата от 23520,85 лв., представляваща неизпълнено задължение за заплащане на цената по договор за доставка на стоки и строителни услуги, за което са издадени фактури №№ **********/13.03.2013 г., на стойност - 5060,59 лв., с ДДС; № **********/15.03.2013 г., на стойност - 987,36 лв. с ДДС; № **********/ 05.04.2013 г., на стойност - 554,15 лв. с ДДС; № **********/10.05.2013 г., на стойност - 10739,65 лв. с ДДС и № **********/27.05.2013 г., на стойност - 6179,10 лв. с ДДС, ведно със законната лихва върху главницата от завеждане на иска – 12.03.2018г. до окончателното плащане, както и сумата от 7171.65 лв., представляваща обезщетение за забавено заплащане на главниците в размер на законната лихва за забава за периода от 12.03.2015г. до 12.03.2018г.

В исковата молба се твърди, че през 2013г., по договор за изработка и доставки с ответното дружество, праводателят на ищеца „Аква Виа“ ЕООД, ЕИК *********, гр. Добрич, е доставило на обектите на ответника строителни материали и е изпълнило в тях строително-монтажни работи, за които са издадени описаните по-горе фактури. Работата е приета, а фактурите са осчетоводени от ответника. На 21.11.2017г. „Аква Виа“ ЕООД, ЕИК *********, гр. Добрич е прехвърлило на ищеца вземанията си към ответника по посочените фактури, заедно с дължимите мораторни лихви върху всяко просрочено задължение по фактурите. Извършената цесия е съобщена на ответника с уведомление по чл.

99, ал. З ЗЗД. Въпреки отправените покани плащания по фактурите не са извършени, поради което се претендира за осъждане на ответника да изпълни реално задължението си.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е подал отговор на исковата молба, в който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва валидността на извършената цесия, както и надлежното съобщаване на прехвърлянето от първоначалния кредитор. Оспорва наличието на облигационна връзка между цедента и ответника, произтичаща от договори за изработка, с който ответникът да е възложил на цедента описаните във фактурите доставки и извършването на строително-монтажни работи, по посочените в исковата молба видове, количества и единични цени с включен ДДС. Оспорва получаването на описаните във фактурите доставки и извършването на описаните в същите СМР. Оспорва наличието на приети от ответника доставки и СМР. Оспорва верността и достоверността на съдържанието на всички представени с исковата молба писмени доказателства.

Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания. В разглеждания случай оплакванията на въззивника съставляват оспорване на изводите на районния съд за изправност на изпълнителя по договора и за липса на погасителен ефект на извършените плащания в размер на 5000 лева. Така направените оспорвания не съставляват новонаведени възражения или фактически твърдения, поради което следва да бъдат разгледани по същество. Въпросът за валидността и противопоставимостта на цесията, с която процесните вземания са прехвърлени от „Аква Виа“ЕООД на „Факторът“ ЕООД не следва да бъде обсъждан, поради липса на възпроизведени такива оплаквания във въззивната жалба.

В процесния случай, съдът намира, че ангажираните от страните писмени доказателства са в състояние да мотивират извода за наличие на двустранни възмездни облигационни връзки между цедента „Аква Виа“ЕООД и ответника „Консорциум Реми Груп“ АД, по силата на сключени договори, които с оглед правата и задълженията на страните имат комплексен характер и носят характеристиките на договор за търговска продажба и изработка. Конкретните параметри на отделните доставки и видове СМР са материализирани в издадените данъчни фактури, приложени към делото. Те са подписани от двете страни по договора, което е несъмнено доказателство за постигнатото взаимно съгласие за сключване на договора. В тях са отразени съществените елементи на сделката - страни, вид и количество на стоката и СМР, както и уговорената цена с ДДС, като по този начин установяват договорното съдържание.

Обективираният във фактура № **********/13.03.2013 г. договор има за предмет продажба и монтаж на помпа SEG40.40.E.2.50В на стойност - 5060,59 лв., като подписването й от ответника установява по безспорен начин факта на извършване на доставката. Предметът на договорите за изработка по останалите фактури е индивидуализиран чрез посочване на строителния обект, в който са извършени и препращане към приемо-предавателните протоколи, с които е приета работа. Налице е пълно съответствие между фактурираната стойност и стойността на приетите СМР по съответните протоколи, представени по делото като приложения към фактурите. Ответникът не твърди и не установява за приетите с протоколите работи да са издадени други фактури, различни от процесните, поради което предприетото оспорване на връзката между протоколите и съответстващите им процесни фактури се явява бланкетно и необосновано. Видно от заключението на вещото лице процесните фактури са отразени в счетоводството на ответника. С осчетоводяването им ответникът фактически е потвърдил действията на лицата, подписали от негово име фактурите, респективно е признал факта на сключване на договорите. Касае се за търговски сделки между търговци и ответното дружество не се е противопоставило веднага след узнаването, поради което, на основание чл. 301 ТЗ, е обвързан от възникналите облигационни правоотношения.

Съгласно разпоредбата на чл. 261 ал.1 ЗЗД изпълнителят е длъжен да извърши работата така, че тя да бъде годна за обикновеното или предвиденото в договора предназначение. Задължение на изпълнителя по договора за изработка е да извърши възложената работа съобразно с поръчката, без недостатъци и в срок. Когато това е сторено, поръчващият е длъжен да приеме работата

- чл. 264 ЗЗД и да заплати дължимото възнаграждение - чл. 266 ЗЗД. Всички свои възражения за неправилно изпълнение той трябва да направи в момента на приемането, освен ако се касае за скрити недостатъци.

Фактът на извършени от цедента и приети от ответника СМР се установява от представените по делото двустранно подписани приемо-предавателни протоколи, които са подписани от ответника без възражения и забележки относно извършената работа и относно количеството и качеството на материалите. Посочените писмени доказателства са представени с исковата молба и не са били оспорени в срока за отговор относно тяхната автентичност, поради което се ползват с формална доказателствена сила. Доколкото са подписани от ответника, същите представляват частни свидетелстващи документи, удостоверяващи неизгодни за издателя си факти, поради което се ползват с материалната доказателствена сила, която обвързва съда да приеме тези факти за установени и по-конкретно факта, че ответникът е получил точно в количествено, качествено и времево отношение изпълнение по договорите. Възложителят не е направил своевременно възраженията си относно качеството на изпълнението и размера на фактурираното възнаграждение. Това е равносилно на фактическо приемане на изработеното, както и признание, че то съответства на поръчката. Липсват наведени твърдения за установени скрити недостатъци и за своевременното им заявяване. Възраженията за отклонение в количествено отношение са неконкретизирани - не е посочено по отношение на кои видове работи е налице частично изпълнение, в какво се изразява отклонението, както и причините, поради което същото не е можело да бъде установено при приемането на изпълнението. По същество оспорването се свежда до опровергаване на признатия в протоколите факт на приемане на предложеното точно изпълнение, без да е проведено доказване в тази насока. При наличието на документ с материална доказателствена сила тежестта за опровергаването му е върху оспорващия. По изложените съображения съдът намира за доказано, че цеденът е изпълнил възложената работа и е доставил уговорените материали, а ответникът е приел изпълнението.

От факта на приемането неминуемо следва задължението по чл. 266, ал. 1 ЗЗД за заплащане на възнаграждение за извършената работа. Ответникът, в чиято тежест е било, не е представил доказателства за престиране на дължимото възнаграждение по договорите в претендираните и признати в протоколите размери, поради което следва да се приеме, че е налице виновно неизпълнение на договорно задължение от негова страна. В представените по делото платежни нареждания от дата 16.04.2013г. на стойност 3 000 лв. и от дата 14.05.2013г. на стойност 2 000 лв. с вписани основания „по ф-ри“ ответникът не е упражнил правото си да посочи, кои задължения погасява, поради което не би могло да се приеме, че същите са отнасят именно за процесните фактури. В случаите когато длъжникът не е заявил кое от множеството си задължения погасява с извършеното частично плащане, прихващането на изпълнението следва да се извърши съобразно диспозитивното правило на чл. 74, ал.1 от ЗЗД. В случая, доколкото задълженията за главници по процесните фактури са еднакво обременителни, плащането следва да бъде отнесено към най-старото задължение. От заключението на вещото лице, се установява, че към 01.01.2013г. в хронологичния регистър на цедента „Аква Виа“ЕООД са отразени задължения на „Консорциум Реми груп" АД в общ размер на 94672.38 лева, за които лисват данни да са били погасени към възникване на вземанията по процесните фактури. Следователно постъпилата сума от 5000 лева е послужила за погасяване на тези стари задължения от предходен период, които не включват вземанията по процесните фактури. Следователно посочените плащания нямат погасителен ефект по отношение на процесните вземания.