Решение № 1991 от 19.12.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1991 гр. Пловдив, 19.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елена Д. Герцова при участието на секретаря Славка Н. Иванова като разгледа докладваното от Елена Д. Герцова Административно наказателно дело № 20235330203795 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 22-1030-002606 от

26.05.2023г. на ВПД Началник Група в ОДМВР Пловдив, С-р Пътна полиция Пловдив, с което на основание чл.175, ал.1, т.3 от ЗДвП и чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП, на М. В. Р., ЕГН **********, от **, са наложени административни наказания “Глоба” в размери на 200лв. и 10лв., както и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 /шест/ месеца, за извършени административни нарушения съответно по чл.103 от ЗДвП и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят М. В. Р. обжалва наказателното постановление, като формулира претенция за отмяната му по същество като неправилно и незаконосъобразно, по изложени в жалбата съображения. Редовно призован, не явява в съдебно заседание, а чрез процесуалния си представител за отмяна на наказателното постановление с аргументи за необоснованост и незаконосъобразност.

Въззиваемата страна ВПД Началник Група в ОДМВР Пловдив, С-р Пътна полиция Пловдив, редовно призована, не изпраща процесуален представител в съдебно заседание. В нарочна молба-становище е направила 1 искане за потвърждаване на наказателното постановление, а в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за установено следното:

ЖАЛБАТА Е ОСНОВАТЕЛНА.

Атакуваното наказателно постановление е издадено против М. В. Р. , за това, че на 30.04.2023г. в 13:04 часа в гр.Пловдив, на бул."Цариградско шосе“, като водач на лек автомобил Мерцедес ЦЛС550 4МАТИК, **, България, при обстоятелства: гр.Пловдив, бул.Цариградско шосе до номер 51, управлява лек автомобил Мерцедес с рег.№ **, чужда собственост, като извършва следното нарушение:

1. На

30.04.2023г. около 00:42ч., гр.Пловдив, бул. Цариградско шосе до номер 51, като водач на МПС спрян за проверка от униформен служител на МВР със звуков и светлинен сигнал, не изпълнява неговите указания изразяващи се да остане на мястото на проверката, ускорявайки в посока запад, с което осуетява полицейската проверка.

2. Не носи контролния талон от свидетелството за управление.

С това виновно е нарушил чл.103 от ЗДвП и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП .

Наказателното постановление е издадено въз основа на АУАН от 30.04.2023г., съставен от А. И. В. – ** при С-р Пътна полиция Пловдив, ОДМВР Пловдив, в който по идентичен начин е описана, посочената по-горе фактическа обстановка.

В хода на съдебното производство в качеството на свидетел е разпитан актосъставителят В., който заявява, че не може да посочи факти и обстоятелствата около конкретния случай, тъй като същият му е бил сведен до знанието от други лица – полицейски служители, на които обстоятелствата по него им били преразказани от трето лице – В. К., директор на ОДМВР Пловдив, който посочил, че е очевидец на нарушението и им разпоредил съставяне на АУАН спрямо жалбоподателя и още две други лица. Св.В. не бил възприел лично инкриминираните събития, но от служители в 06 РУ на МВР Пловдив и от директора К. узнал, че последният, без да е униформен, спрял за проверка един водач, а след него – и втори водач, но единият от тях 2

„избягал“. Св.В. сочи, че не е ясно с каква светлинна и звукова сигнализация са били спрени водачите за проверка, предвид обстоятелството, че това е сторено от директора. Било образувано досъдебно производство, като двамата водачи били задържани. Св.В. съставил актовете за установяване на административно нарушение и ги предявил на двамата водачи в арестното помещение, където им връчил екземпляри. Св.В. свидетелства, че отразеният в процесния АУАН свидетел на съставянето му и очевидец на установяване на нарушението В. К. К. в действително не е присъствал.

Съдът кредитира показанията на актосъставителя, но отчита обстоятелството, че същите са лишени от конкретност и не представляват източник на обективна информация с доказателствена стойност относно фактите и обстоятелствата, относими към състава на изследваното нарушение, а възприема същите единствено като доказателство относно авторството на АУАН. Всъщност, свидетелските показания на актосъставителя не внасят никаква яснота относно инкриминираните фактически положения, като по същия начин се преценяват и приобщените по делото писмени доказателства, които съдът кредитира като обективни. В тази връзка деянието на жалбоподателя не се доказва по безспорен и категоричен начин, което се явява отменително основание за постановлението.

Наред с това, атакуваното наказателното постановление следва да се отмени и като незаконосъобразно, понеже при съставянето на АУАН са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като, както се установява от гласните доказателства, същият е бил издаден в противоречие на чл.40, ал.1 от ЗАНН, а именно в отсъствието на нарушителя и свидетеля при установяване на нарушението. Тези процесуални нарушения са от категорията на съществените, тъй като са довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя и възможността му да я реализира в пълен обем.

Коментираните процесуални нарушения са неотстраними в настоящата съдебна инстанция предвид въззивните функции на същата и са основание за отмяна на наказателното постановление.

На последно място, наказателното постановление в частта досежно нарушението по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП следва да се отмени, тъй като се твърди същото да е реализирано в хипотезата на неносене на контролния талон от свидетелството за управление. С ДВ., бр.67/04.08.2023г., е настъпила 3 законодателна промяна в цитираната разпоредба, като е отпаднало задължението на водача на МПС да носи контролен талон към СУМПС от съответната категория. Тоест налице е хипотезата на чл.3, ал.2 от ЗАНН, съгласно която, ако до влизане в сила на наказателното постановление, последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя, какъвто е настоящият случай.

С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че Наказателно постановление № 22-1030-002606 от 26.05.2023г. на ВПД Началник Група в ОДМВР Пловдив, С-р Пътна полиция Пловдив, с което на основание чл.175, ал.1, т.3 от ЗДвП и чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП, на М. В.

Р., ЕГН **********, от **, са наложени административни наказания “Глоба” в размери на 200лв. и 10лв., както и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 /шест/ месеца, за извършени административни нарушения съответно по чл.103 от ЗДвП и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, следва да бъде ОТМЕНЕНО като неправилно и незаконосъобразно.

По отношение на разноските, на основание на чл.63д, ал.1 от ЗАНН страните имат право на разноски. В тази връзка и предвид развоя на делото, а именно отмяната на процесното наказателно постановление, такива се дължат на жалбоподателя, който чрез процесуалния си представител е направил искане за присъждане на такива в размер на 400лв. за адвокатско възнаграждение, като е представил доказателство за тяхното заплащане. Ето защо съдът приема претенцията му за основателна, поради което и следва същите да му бъдат присъдени, като бъде осъдена въззиваемата страна да ги заплати.

За горните изводи съдът съобрази всички доказателства по делото.

По горните мотиви съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-1030-002606 от 26.05.2023г. на ВПД Началник Група в ОДМВР Пловдив, С-р Пътна полиция Пловдив, с което на основание чл.175, ал.1, т.3 от ЗДвП и чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП, на М. В. Р., ЕГН **********, от **, са наложени административни наказания “Глоба” в размери на 200лв. и 10лв., както и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 /шест/ месеца, за извършени административни нарушения 4 съответно по чл.103 от ЗДвП и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОДМВР – Пловдив да заплати в полза на М. В. Р., ЕГН **********, сума в размер от 400 /четиристотин/ лева, представляваща сторени разноски за процесуално представителство в рамките на производството пред РС - Пловдив.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му, по реда на Глава ХІІ от АПК.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5