Решение № 4233 от 11.07.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4233 гр. София, 11.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

БИЛЯНА Д. СИМЧЕВА при участието на секретаря СИМОНА Н. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от Нели С. Маринова Въззивно гражданско дело № 20231100509883 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 16021/20.06.2023 г., постановено по гр. д. № 14629/23 г. по описа на СРС, 27 състав, при участието на „Т.С.“ ЕООД като трето лице – помагач на страната на ищеца, е признато за установено по предявените по реда на чл. 422 ГПК иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, че „С.“ ЕООД дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 1929,97 лв., представляваща сума, с която ответникът се е обогатил неоснователно за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ул. ******* партер, аптека, аб. № *******, ведно със законната лихва за периода от 26.01.2023 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 1,79 лв., представляваща сума, с която ответникът се е обогатил неоснователно за цена на извършена услуга за дялово разпределение за м. 06.2020 г., ведно със законната лихва за периода от 26.01.2023 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед № 4337/07.02.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 4005/23 г. по описа на СРС, 27 състав, като са отхвърлени 1 иска за неоснователно обогатяване за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за разликата над уважената част до пълния претендиран размер от 3393,21 лв., както и исковете по чл. 86 ЗЗД за сумата от 439,94 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 01.07.2020 г. до 17.01.2023 г., и за сумата от 0,49 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 31.07.2020 г. до 17.01.2023 г. С решението „С.“ ЕООД е осъдено да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски в общ размер от 154,04 лв.

Подадена е въззивна жалба от „С.“ ЕООД срещу решение № 16021/20.06.2023 г., постановено по гр. д. № 14629/23 г. по описа на СРС, 27 състав, в частта, в която предявените искове са уважени. Твърди, че решението в обжалваната част е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон. Поддържа, че в случая е налице специална законова разпоредба, а именно – чл. 153, ал. 1 ЗЕ, която изключва приложението на субсидиарния иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, тъй като правото на иск за неоснователно обогатяване възниква тогава, когато ищецът не разполага с друг иск, с който може да се защити, а по делото било доказано, че ответникът е титуляр на правото на собственост на обект в сграда – етажна собственост, както и че в сградата има абонатна станция. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени решението в обжалваната част, и вместо него да постанови друго решение, с което да отхвърли исковете изцяло. Претендира разноски.

Въззиваемата страна – „Топлофикация София“ ЕАД е подала отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Моли за потвърждаване на решението в обжалваната част. Претендира разноски.

Третото лице – помагач – „Т.С.“ ЕООД не е подало отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК.

Софийски градски съд, след като взе предвид доводите на въззивника, становището на въззиваемата страна, и събраните по делото доказателства, приема за установено по делото от фактическа страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че с ответното дружество 2

„С.“ ЕООД не е бил подписан договор за продажба на топлинна енергия за обект, находящ се на адрес: гр. София, ул. ******* партер, аптека, поради което ответното дружество се е обогатило неоснователно за сметка на ищцовото дружество до размера на обедняването за доставената топлинна енергия през процесния период. Поддържа, че за дължимите от ответното дружество суми е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 4005/23 г. по описа на СРС, 27 състав, както и че след подадено от длъжника възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, са дадени указания на заявителя за предявяване на иск за установяване на съществуването на процесните вземания. Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответното дружество, че дължи на ищцовото дужество сумата от 3393,21 лв., представляваща главница за цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул.

******* партер, аптека, аб. № *******, ведно със законната лихва, считано от 26.01.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 439,94 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 01.07.2020 г. до 17.01.2023 г., сумата от 1,79 лв., представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за м. 06.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 26.01.2023 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 0,49 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 31.07.2020 г. до 17.01.2023 г.

Претендира разноски.

Ответникът - „С.“ ЕООД оспорва исковете като неоснователни. Твърди, че между страните по делото е било налице облигационно правоотношение за доставка на топлинна енергия, което изключвало хипотезата на неоснователно обогатяване. Оспорва обема на доставената топлинна енергия за процесния период, както и наличието на непогасени задължения за процесния период.

Претендира разноски.

Третото лице – помагач на страната на ищеца – „Т.С.“ ЕООД не изразява становище по исковете.

Не се спори между страните, а и от представения като доказателство по делото нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 103, том II, рег. № 8099, дело № 269/13 г., се установява, че на 17.09.2013 г. „С.“ ООД е придобил правото на собственост върху процесния недвижим имот: аптека, 3 находяща се в гр. София, район „Триадица“, в жилищна сграда, състояща се от пет жилищни етажа, магазини и гаражи на ул. *******, във вход „А“, на партерния етаж на сградата, със застроена площ от 62,85 кв. м.

Видно от покана с изх. № П – 2621/19.03.2021 г. от ищеца до ответника, получена на 23.03.2021 г., същият е уведомен, че към 19.03.2021 г. има начислени извънсъдебни задължения за неплатена топлинна енергия и за услугата „дялово разпределение“, в т. ч. и за имот, находящ се в гр. София, ул.

*******, вход „А“.

От неоспореното от страните заключение на СТЕ се установява, че в процесния имот, за който има открит аб. № *******, в периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. е доставена топлинна енергия на стойност – 1929,97 лв. с ДДС.

От неоспореното от страните заключение на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че за процесния период няма данни за отразени в счетоводството на ищеца плащания от страна на ответното дружество.

При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо – в обжалваната част.

Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба по отношение на правилността на решението в обжалваната част, въззивният съд намира следното:

Във въззивното производство не са спорни между страните следните обстоятелства: че въззивникът – ответник в първоинстанционното производство е бил собственик на процесния топлоснабден имот, представляващ аптека, находяща се на адрес: гр. София, ул. *******, вход „А“, 4 през процесния период, както и че въззиваемото дружество – ищец в първоинстанционното производство е доставяло до имота топлинна енергия в претендирания обем и цена през процесния период.

Спорният въпрос във въззивното производство е свързан с това дали въззивникът се е обогатил, спестявайки си разходи за доставена до имота топлинна енергия, през процесния период, при положение, че се легитимира като титуляр на правото на собственост на обект в сграда – етажна собственост, и в сградата има абонатна станция.

Съгласно разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за небитови нужди се извършва въз основа на писмени договори при Общи условия, сключени между топлопреносното предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди.

В чл. 1, ал. 2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от „Топлофикация София“ АД на потребители в гр. София е посочено, че продажбата на топлинна енергия на потребители на топлинна енергия за стопански нужди в гр. София се извършва въз основа на писмен договор с всеки купувач, при прилагане на Общите условия.

Не се спори по делото, че писмен договор за доставка на топлинна енергия за небитови нужди през процесния период не е бил сключен между страните. Следователно неоснователни са доводите на въззивника, че между страните по делото е било налице облигационно правоотношение за продажба на топлинна енергия за стопански нужди между страните по делото през процесния период по отношение на процесния имот.

Ето защо, въззивникът – ответник в първоинстанционното производство отговаря за процесните задължения на извъндоговорно основание – за неоснователно обогатяване по чл. 59, ал. 1 ЗЗД. В този смисъл е и задължителното за съдилищата тълкуване, дадено с т. 8 и 10 от ППВС№ 1/79 г.

За да се уважи искът с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, следва да се установи по делото, че през процесния период имотът е бил ползван от въззивникът - ответник, респ. че той се е обогатил неоснователно за сметка на въззиваемия – ищец, спестявайки си разходите за ползваната топлинна енергия.

По делото не се спори между страните, че през процесния период в 5 качеството си на собственик на процесния имот, представляващ аптека, въззивното дружество е ползвало имота. Обемът на доставената топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. до процесния имот на стойност 1929,97 лв. се установява от заключението на съдебно – техническата експертиза. Същевременно по делото не се твърди и не установява посочената сума да е погасена чрез плащане.

Ето защо, настоящият съдебен състав намира, че въззивникът, като собственик на процесния имот, за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., се е обогатил, като си е спестил разходите за заплащане на стойността на доставената топлинна енергия, които е следвало да направи, а въззиваемото дружество е обедняло, като не е получило стойността на доставената топлинна енергия, като обогатяването на въззивника и обедняването на въззиваемия произтича от един и същ общ факт.

Предвид изложеното по – горе, искът с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД следва да се уважи до размера на сумата от 1929,97 лв., представляваща стойността на доставената топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. до процесния имот, с която ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца, спестявайки си разходите за заплащането й, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 26.01.2023 г. до окончателното плащане. В частта, в която искът с правно основание чл. 59 ЗЗД е отхвърлен, решението е влязло в сила като необжалвано.

По делото не се спори между страните, че през процесния период услугата „дялово разпределение“ е била извършвана от третото лице – помагач. От заключението на съдебно – счетоводната експертиза е видно, че стойността на разходите за услугата „дялово разпределение“ за м. 06.2020 г. възлиза на 1,79 лв., както и че няма данни същите да са погасени чрез плащане.