Решение № 119 от 20.08.2025, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 119 гр. София, 20.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Г. Д. Чолаков като разгледа докладваното от Г. Д. Чолаков Търговско дело №

20251800900120 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.376, ал.1 от ГПК.

С. Р. Н. от с. Н.п., област Кърджали, ул. „Шеста“ № 44, ет.3, ап.5, с ЕГН **********, е предявил срещу Г. Ж. Г. от гр. Б., бул. „Европа“ № 115, вх.2, ет.5, ап.13, с ЕГН **********, иск с правно основание чл.124, ал.1 във вр. с чл.422, ал.1 от ГПК – за установяване на съществуването на вземането на ищеца към ответника за заплащане на сумата от 43 574 лева, главница по запис на заповед от 08.10.2024 год. с падеж 31.12.2024 год., издаден от Г.

Ж. Г., ведно със законната лихва върху горната сума, считано от 15.01.2025 год., датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК, до окончателното й заплащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение в производството по ч.гр.д. № 135/2025 год. на РС – Сливница.

Претендират се и направените по делото разноски, както и произнасяне с нарочен диспозитив на осн. чл.78, ал.1 от ГПК във вр. с т.12 от ТР № 4/18.06.2014 год. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 4/2013 год. по дължимостта на разноските, направени от ищеца в заповедното производство по ч.гр.д. № 135/2025 год. на РС – Сливница.

Ищецът твърди, че ответникът Г. Ж. Г. като издател на запис на заповед от 08.10.2024 год. неотменимо и безусловно се е задължил без протест да плати на падежа 31.12.2024 год. на поемателя С. Р. Н. сумата от 43 574 лева.

С исковата молба се сочи, че процесният запис на заповед бил издаден във връзка с каузална сделка и за обезпечение изпълнението на поетото от ответника задължение по договор за паричен заем за същата сума. Твърди се, че ищецът превел сумата по банковата сметка на ответника в "Ю.Б." АД – IBAN BG41BPBI79321061352401, на няколко вноски – - на 08.10.2024 год. – сумата от 9 500 лева;

1

- на 09.10.2024 год. – сумата от 8 500 лева;

- на 17.10.2024 год. – сумата от 9 000 лева;

- на 21.10.2024 год. – сумата от 9 000 лева и

- на 24.10.2024 год. – сумата от 7 574 лева.

Твърди се, че тъй като плащане на падежа не последвало, ищецът подал до Районен съд – Кърджали заявление по чл.417 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу издателя по записа на заповед за заплащане на сумата по същия в размер на 43 574 лева. Образуваното ч.гр.д. № 58/2025 год. на РС – Кърджали било изпратено по подсъдност на РС – Сливница и образувано ч.гр.д. № 135/2025 год. По същото РС – Сливница издал на ищеца заповед № 89/18.02.2025 год. по чл.417 от ГПК за изпълнение и изпълнителен лист за сумата от 43 574 лева, ведно със законната лихва, считано от 15.01.2025 год., както и за направените разноски в заповедното производство.

Издадената заповед за изпълнение била връчена на длъжника на 17.03.2025 год., който в срока по чл.414, ал.2 от ГПК – на 19.03.2025 год., подал възражение срещу същата, заявителят бил уведомен на 30.04.2025 год. от районния съд по реда на чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, че може да предяви иск по чл.422 от ГПК за вземането си, който иск предявил в указания му месечен срок.

Преписи от и.м. и приложенията към нея са връчени на ответника с указанията по чл.367-370 от ГПК на 03.06.2025 год., като до изтичане на срока по чл.367, ал.1 от ГПК /17.06.2025 год. вкл./ същият не е подал отговор на и.м. с последиците по чл.370 от ГПК.

Подаденият след изтичане на горния срок писмен отговор на исковата молба от 20.06.2025 год. /подписан с ел. подпис на 19.06.2025 год. и изпратен по ел. поща на съда на същата дата/ не може да бъде обсъждан поради настъпилата преклузия.

С определение № 349/04.07.2025 год. съдът е приел, че тъй като с размяната на книжата по реда на чл.367 – чл.373 от ГПК ищецът е представил всички доказателства, на които се позовава и е изложил всички доводи в подкрепа на исканията си, а ответникът не е подал в срока по чл.367, ал.1 от ГПК отговор на и.м., не се налага изслушването на страните в открито съдебно заседание, поради което на осн. чл.376, ал.1 от ГПК е дал ход на делото за разглеждане в закрито заседание и е определил срок на страните за представяне на писмени защити и реплики. Със същото определение на осн. чл.376, ал.3 от ГПК съдът е определил датата, на която ще обяви решението си, от която ще тече срокът за обжалване на същото – 20.08.2025 год.

В определения от съда срок писмена защита е представил само ответникът, с която е приповторил доводите си, изложени в отговора на исковата молба /подаден след изтичане на срока по чл.367, ал.1 от ГПК/. Признава твърденията по и.м., че е подписал процесния запис на заповед, както и че по банковата му сметка, сочена в представените от ищеца пет преводни нареждания, са постъпили наредените от С. Р. Н. суми в общ размер на 43 574 лева. Оспорва твърдението, че процесният запис на заповед бил издаден във връзка с каузална сделка и за обезпечение изпълнението на поетото от него задължение по договор за 2 паричен заем, като твърди, че сумите са били преведени с оглед набирането на капитал за създадено съвместно от страните търговско дружество. Твърди, че в патримониума му не са постъпвали процесните суми, а впоследствие поради влошени отношения между страните се е оттеглил от участие в съвместното предприятие.

Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните, приема за установено следното :

Видно от представения с и.м. в заверен препис запис на заповед от 08.10.2024 год., представен в оригинал по ч.гр.д. № 135/2025 год. на РС – Сливница /изпратено по подсъдност ч.гр.д. № 58/2025 год. на РС – Кърджали/, със същия издателят Г. Ж. Г. от гр. Б., бул. „Европа“ № 115, вх.2, ет.5, ап.13, с ЕГН **********, се задължил безусловно и без протест да заплати по банков път на С. Р. Н. от с. Железник, област Кърджали, с ЕГН **********, на падежа 31.12.2024 сумата от 43 574 лева. Като място на издаване на ценната книга е посочено с. Железник, област Кърджали.

Във връзка с твърденията си по и.м., че процесният запис на заповед бил издаден във връзка с каузална сделка и за обезпечение изпълнението на поетото от ответника задължение по договор за паричен заем за същата сума от 43 574 лева, ищецът е представил пет преводни нареждания, с които е наредил банкови преводи по сметка на Г. Ж. Г. в "Ю.Б." АД – IBAN BG41BPBI79321061352401, в общ размер на 43 574 лева, както следва :

- преводно нареждане от 08.10.2024 год. – за сумата от 9 500 лева;

- преводно нареждане от 09.10.2024 год. – за сумата от 8 500 лева;

- преводно нареждане от 17.10.2024 год. – за сумата от 9 000 лева;

- преводно нареждане от 21.10.2024 год. – за сумата от 9 000 лева и - преводно нареждане от 24.10.2024 год. – за сумата от 7 574 лева.

Както бе посочено, ответникът не оспорва, че сумите са постъпили по личната му банкова сметка, сочена горе.

Видно от изискания заверен препис от ч.гр.д. № 135/2025 год. на РС – Сливница /изпратено по подсъдност ч.гр.д. № 58/2025 год. на РС – Кърджали/, ищецът подал на 15.01.2025 год. заявление по чл.417 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу издателя по записа на заповед за заплащане на сумата по същия в размер на 43 574 лева. РС – Сливница издал заповед № 89/18.02.2025 год. по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист № 81/19.02.2025 год. за заплащане от длъжника Г. Ж. Г. на горната сума, видно със законната лихва, считано от 15.01.2025 год. до окончателното й заплащане.

Издадената заповед за изпълнение била връчена на длъжника на 17.03.2025 год., който в срока по чл.414, ал.2 от ГПК – на 19.03.2025 год., подал възражение срещу същата, заявителят бил уведомен на 30.04.2025 год. от районния съд по реда на чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, че може да предяви иск по чл.422 от ГПК за вземането си, който иск предявил пред СОС в указания му месечен срок – на 27.05.2025 год.

3

При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи :

Предявеният иск с правно основание чл.124, ал.1 във вр. с чл.422, ал.1 от ГПК е допустим – същият е предявен в срока по чл.415, ал.4 от ГПК от заявителя в производството по чл.417 от ГПК пред районния съд срещу издателя по записа на заповед, възразил в срока по чл.414, ал.2 от ГПК срещу заповедта за изпълнение.

Разгледан по същество, искът е доказан изцяло по основание и размер за претендираната главница и отчасти – за лихвата.

В доказателствената тежест на ищеца по настоящия установителен иск е възложено на първо място установяването на издаден редовен от външна страна запис на заповед, удостоверяващ възникнало в негова полза вземане за парична сума.

Формата на записа на заповед или съдържанието на ценната книга е регламентирано в чл.535 от ТЗ – 1. наименованието „запис на заповед” в текста на документа на езика, на който е написан; 2. безусловно обещание да се плати определена сума пари; 3. падеж; 4. място на плащането; 5. името на лицето, на което или на заповедта на което трябва да се плати; 6. дата и място на издаването; 7. подпис на издателя. Липсата на някой от реквизитите – с изключение на тези по т.3, т.4 и т.6, предл.2-ро, съставлява недостатък във формата по смисъла на чл.485, ал.2 от ТЗ, на който могат да се позоват издателят и авалистът; документ, който не съдържа някой от реквизитите по т.1, т.2, т.5, т.6, предл.1-во и т.7, не е запис на заповед.

От представения в настоящото производство запис на заповед е видно, че същият съдържа всички реквизити по чл.535, т.1-7 от ТЗ – без място на плащането, доколкото е посочено, че плащането ще е по банков път.

Съгласно разясненията, дадени с т.17 от ТР № 4/18.06.2014 год. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. № 4/2013 год., с въвеждането на твърдения или възражения от поемателя или от издателя за наличието на каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден редовният запис на заповед, се разкрива основанието на поетото задължение за плащане или обезпечителния характер на ценната книга. В тази хипотеза в производството по чл.422 от ГПК на изследване подлежи и каузалното правоотношение, доколкото възраженията, основани на това правоотношение, биха имали за последица погасяване на вземането по записа на заповед. При въведено твърдение на ищеца с исковата молба, че вземането му по издадената заповед за изпълнение произтича от конкретно каузално правоотношение, изпълнението по което е било обезпечено с издадения запис на заповед, не се променя предметът на делото.

Съгласно чл.153 от ГПК на доказване подлежат единствено спорните факти от значение за решаване на делото и връзките между тях. В случая страните не спорят, съответно не подлежи на доказване, че ответникът е издател по редовен от външна страна запис на заповед от 08.10.2024 год. за сумата от 43 574 лева, с падеж 31.12.2024 год., както и 4 че горната сума е била преведена по банков път и получена от ответника със сочените в и.м. пет банкови превода, наредени за периода 08.10.2024 год. – 24.10.2024 год. Спори се единствено за вида на каузалното правоотношение, във връзка с което е бил издаден записът на заповед, както и дали ищецът има изискуемо вземане към ответника по него, падежирало преди или след подаване на заявлението по чл.417 от ГПК.

Съдът намира за установено от представените по делото писмени доказателства, че записът на заповед е бил издаден именно с оглед обезпечаване на изпълнението на ответника за връщане на дадената му в заем сума в размер на 43 574 лева. Установено бе, че сума в този размер е била преведена на ответника с пет банкови превода, първият от които в деня на издаване на ценната книга, 08.10.2024 год., а останалите четири – до 24.10.2024 год. или преди падежа, сочен в записа на заповед, 31.12.2024 год. Ответникът не оспорва, че е получил сумите, като твърди, че са получени на друго основание и реално не са постъпвали в патримониума му, които твърдения останаха недоказани в настоящото производство – същият не е подал отговор на и.м. до изтичане на срока по чл.367, ал.1 от ГПК с последиците по чл.370 от ГПК, поради което и правото му да сочи доказателства във връзка с горните твърдения е преклудирано. До установяване на противното следва да се приеме, че ответникът дължи връщане на преведените му по банков път суми от момента, в който са станали изискуеми.