Определение № 13481 от 27.05.2022, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 13481 гр. София, 27.05.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20211110153667 по описа за 2021 година

В проведеното открито съдебно заседание на 12.05.2022г. ответникът поиска прекратяване на производството по чл. 26 вр. чл. 17 ЗЗД за установяване относителна симулативност на договора за покупко-продажба на процесния имот с доводи за липса на правен интерес от него у ищеца, предвид че не е приел наследството на своя наследодател под опис, което било абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на иска по чл. 30 ЗН. Ответникът поиска и ревизиране на определението на съда, с което на ищеца е допуснато събирането на гласни доказателства чрез разпит на един свидетел, тъй като счита, че попадат под забраната на чл. 164, ал. 1, т. 2 ГПК и не е налице изключението по чл. 165, ал. 2 ГПК.

Евентуално, в случай че не бъде ревизирано определението, моли като свидетел да бъде призован и нотариус Михаил Воденичарски, изповядал сделката.

Ответниците също направиха доказателствени искания, а именно: за изискване на пр. пр. № 42177/2021г., преобразувана по подсъднодст в СГПК под № 20130/2021г., както и поддържаха отново искането си за издаване на съдебно удостоверение, което да им послужи пред НАП и НОИ за доходите на ответника.

Съдът намира всички направени искания за неоснователни по следните съображения:

В т. 4 от ТР № 3/2013г. по тълк. дело № 3/2013г., ОСГК на ВКС, е разяснено, че приемането на наследството по опис е материална предпоставка за реализиране правото да се иска възстановяване на запазена част от наследството спрямо заветник или надарен, който не е призован към наследяване. Тоест, това е предпоставка, свързана с основателността на един такъв иск, а не с неговата допустимост. Това е разяснено и в последващата казуална практика на ВКС - ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 101 ОТ 25.06.2020 Г. ПО Ч. ГР. Д. № 904/2020 Г., Г. К., ІІ Г. О. НА ВКС, РЕШЕНИЕ № 130 ОТ

24.03.2017 Г. ПО ГР. Д. № 878/2016 Г., Г. К., ІІ Г. О. НА ВКС, РЕШЕНИЕ № 126 ОТ

06.11.2015 Г. ПО ГР. Д. № 589/2015 Г., Г. К., ІІ Г. О. НА ВКС и др. Недопустимо е в един съдебен процес, имащ друг предмет, съдът да разсъждава и да се произнася по това дали един бъдещ иск на страна по делото би бил основателен, в резултат от което да прави изводи дали предявеният за разглеждане пред този съд иск е допустим или не.

Правният интерес за ищеца възниква от самата възможност да предяви такъв иск, който би бил допустим. Освен това, същият разполага и с възможността от иск по чл.

227 ЗЗД, което също обуславя правния му интерес да установи, че атакуваната в 1 настоящото производство сделка има симулативен характер и прикрива дарение.

С оглед изложеното, искането за прекратяване на производството по иска по чл.

26, ал. 2, пр. 5 вр. чл. 17 ЗЗД е неоснователно.

Неоснователно се явява и искането на ответника за ревизиране на определението на съда, обективирано в протокола от проведеното открито съдебно заседание 15.03.2022г., с което е допуснал събиране на гласни доказателства чрез разпит на един свидетел при режим на довеждане от ищеца за установяване на обстоятелствата, посочени в т. 2.1 от молбата. В настоящия случай, предвид качеството на ищеца на наследник на прехвърлителя, е приложимо именно изключението по чл. 165, ал. 2 ГПК.

Без уважение следва да бъде оставено и искането за допускане разпит на свидетел – нотариуса, при режим на призоваване, като по идентично искане съдът вече се е произнесъл с определение в откритото съдебно заседание на 15.03.2022г. и е изложил съображения защо счита същото за неоснователно, които не намира за необходимо да преповтаря.

Искането на ищеца за изискване на прокурорската преписка също е неоснователно. Проведеното на 12.05.2022г. открито съдебно заседание се явява второ по ред, като първото бе на 15.03.2022г. Прокурорската преписка, която се иска, датира от 2021г., като същата е образувана именно по инициатива на ищеца, както признава същият. От това следва, че още към първото открито съдебно заседание ищецът е знаел за нейното съществуване и е могъл да направи това искане тогава, но не го е сторил.

Ето защо, искането не попада в нито една от хипотезите по чл. 147 ГПК и се явява преклудирано.

По другото направено искане от ищеца, съдът вече се е произнесъл в откритото съдебно заседание от 15.03.2022г., като е изложил съображения защо същото не следва да бъде уважавано, които не намира за необходимо нито да преповтаря, нито да ревизира.

С оглед изложеното, всички направени от страните искания в проведеното на 12.05.2022г. открито съдебно заседание, за които съдът им указа, че ще се произнесе в закрито заседание, следва да бъде оставени без уважение.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направените от страните искания в проведеното на 12.05.2022г. открито съдебно заседание, за които съдът им указа, че ще се произнесе в закрито заседание.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2