Решение № 296 от 07.03.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 296 гр. Плевен, 07.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Силвия Г. И. при участието на секретаря НАТАЛИЯ СТ. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от Силвия Г. И. Гражданско дело № 20244430104464 по описа за 2024 година на основание закона и данните по делото, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по делото е образувано въз основа на молба от С. И. И., ЕГН ********** от гр.Плевен, обл.Плевен, ул. „***“ № ***, чрез адв. Е. И., против „Фератум България“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „***“ № ***.

Ищецът твърди, че е сключил с ответника Договор за предоставяне на потребителски кредит № ***/13.01.2024г., по силата на който са му били предоставени в заем сума в размер на 1000 лв., при фиксиран лихвен процент по заема 3,38 % и годишен процент на разходите - 49,85 %.

Сочи, че договорно установеният срок за погасяване на заема е 30 дни. Сочи, че по силата на чл. 5 от договора, заемът се обезпечава с поръчителство, предоставено от „Мултитюд Банк“ в полза на кредитодателя, като одобряването на обезпечението се извършва чрез одобряването на кредита.

Твърди се, че на 13.01.2024 г. ищецът е сключил с посредничеството на ответника "ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, договор за гаранция /поръчителство/ с „Мултитюд Банк" ЕАД. Сочи, че съгласно договора кредитополучателят дължи възнаграждение на дружеството - гарант чрез 1 заплащането на месечни вноски в общ размер на 326,20 лв. за срока на действие на кредитния договор. Твърди се, че е уговорено, че таксата за възнаграждението на дружеството гарант се дължи за срок от 30 дни, които се кумулират към падежните вземания по погасителния план. Сочи се, че на ищеца е предоставен обединен погасителен план.

Ищецът твърди, че е усвоил изцяло заемния ресурс и е изплатил всички свои задължения по договора за кредит и по договора за поръчителство.

Счита, че извършените от него плащания по договора, които не съставляват изпълнение на задължението и да възстанови главния дълг, са лишени съгласно чл. 23 от ЗПК и чл. 26 от ЗЗД от правно основание, тъй като договорът за кредит и договорът за гаранция са нищожни.

Твърди се, че кредиторът нарушил изискванията на чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК, т.к. посочения лихвен процент от 3,38% не съответствал на записаната лихва от 33,80лв.

Липсвала ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита. Непосочването на компонентите, от които се състоял ГПР поставяло потребителя в неравностойно положение и го възпрепятствало да разбере икономическите последици на поетото от него задължение. Твърди се, че освен възнаградителната лихва в съдържанието на договора не са включени други разходи, поради което ответникът не е имал право да формира размер на ГПР от 49,85 %. Твърди се, че получаването на кредита е било обусловено от сключването на договор за гаранция от страна на кредотополучателя, за което той дължи такса.

Твърди се, че кредиторът е нарушил императивното правило на чл. 11, ал. 1, т. 10 във вр. чл. 19, ал.1 ЗПК да разпише действителния размер на прилагания в кредитното правоотношение ГПР, тъй като незаконосъобразно не е включил таксата - възнаграждение на дружеството - гарант в записания в договор размер на ГПР, което обуславя нищожността на уговорената в процесния договор клауза на чл. 4 от същия относно приложимия ГПР.

Навеждат се доводи, че при спазване императивните изисквания на ЗПК, кредиторът следвало да включи в ГПР таксата гарант – възнаграждение за осигуряване на поръчителство от „Мултитуд Банк“. Записването в кредитния договор на размер на ГПР, който не бил реално прилагания в отношенията между страните представлявало „заблуждаваща търговска 2 практика” по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2, т.1 от ЗЗП и това представлявало един от елементите, на които можело да се основе преценката за неравноправния характер на договорените клаузи по смисъла на чл.143 и сл. от ЗЗП. Посочването в договора на ГПР, който не бил действителен обуславяло нищожност на клаузата на чл.4 от съглашението относно приложимия ГПК, а това съгласно чл.22 от ЗПК имало за правна последица недействителност на цялата кредитна сделка.

Излага се още довода, че в процесния договор липсвала информация за размера на лихвения процент на ден и че при упражняване на правото на отказ, кредиторът няма право да изисква и да събира от потребителя обезщетение, каквото е изискването на чл.11, ал.1, т.20 от ЗПК.

Навежда се довод, че процесния договор е изначално недействителен на основание чл.22 от ЗПК и поради нарушаване изискването на чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК кредиторът да включи в договорното съдържание условията за прилагане на лихвения процент. Като следствие от изложеното се отправя искане за постановяване на решение, с което да се прогласи нищожността на процесния Договор за предоставяне на потребителски кредит № ***/13.01.2024г.

Отправено е искане, да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца заплатените от негов периода от 13.01.2024г. до 01.08.2024г. без правно основание суми в общ размер на 50лв., съставляващи престирани от него в парични плащания без основание.

Направени са доказателствени искания.

В едномесечния срок е постъпил писмен отговор по чл. 131 ГПК, с който ответникът „Фератум България“ ЕООД, чрез *** Г. Г. оспорва предявените искове.

Счита за неоснователно твърдението, че предоставяне на поръчителство от „Мултитюд Банк“ е условие за сключване на договор за кредит. Напротив, посочва, при кандидатстване, всеки кредитополучател, включително ищецът в настоящото производство, може да избере сам обезпечението.

Ответникът твърди, че иск за провъзгласяването на нищожността, съответно унищожаването на Договора за гаранция, е недопустим поради непредявяване срещу надлежната за този спор страна – „Мултитюд Банк“.

Сочи, че Договорът за гаранция е сключен между Ищеца и „Мултитюд Банк“, 3 докато исковете са предявени срещу „Фератум България“. Излага доводи, че „Мултитюд Банк“ е самостоятелно юридическо лице, банкова институция, лицензирана в Малта, която предоставя услуги на територията на Република България по силата на свободата на предоставяне на услуги, съгласно взаимното признаване на единния европейски паспорт, и е вписана под № 178 в нарочния регистър на БНБ.

Посочва, че Договорът за гаранция е отделно облигационно правоотношение, но което „Фератум България“ не е страна. Сочи, че прогласяването на Договора за гаранция за нищожен, съответно унищожаването му в рамките на настоящото съдебно производство няма да произведе сила на пресъдено нещо по отношение на „Мултитюд Банк“ и така няма да настъпи промяна в патримониума на Ищеца.

Излага доводи, че не е налице твърдяната от ищеца заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68е от ЗЗП. По никакъв начин и с нито едно от действията си, ответникът счита, че не е въвел в заблуждаване ищеца относно избора на поръчител или дължимите суми. Сочи, че при всяка една от стъпките за сключване на договора за кредит, ищецът е бил информиран изцяло относно последиците от неговия избор, като дори са посочени сумите, които той би дължал спрямо „Мултитюд Банк“ (Малта), ако избере дружеството за поръчител и сключи Договор за гаранция с него.

Ответникът счита, че претенциите на ищеца не са подкрепени с убедителни доказателства. Счита, че исковата молба съдържа общи твърдения, неподкрепени с конкретни факти и документи, и не представя ясни доказателства за плащания, възникнали отношения или суми.

Ответникът излага доводи, че чл. 5 от договора ясно посочва избраната от ищеца опция за поръчител, без задължение за сключване. Сочи, че в СЕФ и договора за гаранция са подробно описани възможностите за обезпечение и дължимите суми към „Мултитюд Банк“, които ищецът е приел доброволно.

Сочи, че договорът за гаранция е възмездна услуга от трето лице, а разходът за нея не се включва в ГПР, тъй като е незадължителна. Счита твърдението на ищеца за допълнителни разходи за неоснователно, тъй като обезпечението е резултат от оценка на кредитоспособността по закон.

Посочва, че „Фератум България“ е предоставила необходимата информация за ГПР и условията, като ищецът е имал време да избере обезпечение и правото 4 да се откаже в 14-дневен срок, но не е упражнил това си право.

Не са направени доказателствени искания. Претендират се разноски.

Отправено е искане, в случай на редовна процедура по призоваване на ответника и неявяване на представител, делото да се разгледа в отсъствие на процесуален представител на ответника.

В открито съдебно заседание ищецът не се явява, не се представлява. С молба взема становище по същество. Исковата молба се поддържа по изложените съображения. Прави изменение на иска по чл. 55 ЗЗД, като същият да се счита предявен за сумата от 360 лева, Моли да му бъдат присъдени направените разноски.

В открито съдебно заседание ответникът не се представлява. С молба взема становище по същество, като моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Поддържа се отговора на искова молба Претендират се разноски.

С Протоколно определение №348/12.02.2025г., на осн. чл. 214 ГПК Съдът е допуснал изменение на иска с правно основание чл. 55 ЗЗД, като същият се счита предявен за сумата от 360 лева.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна следното:

Установява от приетото по делото заключение, както и от заверено копие на Договор за предоставяне на финансови услуги /заеми/ от разстояние № ***/13.01.2024г. че между ищецът като заемател, и "Фератум България" ЕООД, като заемодател, е сключен Договор за предоставяне на финансови услуги /заеми/ от разстояние № ***/13.01.2024г., с който на ищецът е предоставен паричен заем в размер от 1000 лв., със срок на заема 30 дни, при фиксиран лихвен процент по заема 3,38 %, лихва 33,80 лв. и посочен ГПР от 49,85 % и обща дължима сума – 1033,80 лв.

Установява се от договора, че съгласно чл. 5 , кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от „Мултитюд Банк“. Съгласно същата клауза от договора, Договорът за поръчителство се сключва не по-късно от края на работния ден, в който е сключен заемът; с одобряване от Дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката, свързана с обезпечението не може да се отмени нито от заемателя, нито от лицето, 5 предоставило обезпечението; одобряването не обезпечението се извършва чрез одобряване на заема.

Съгласно заключението на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, което не е оспорено от страните и Съдът кредитира като обективно и компетентно, по Договор за предоставяне на финансови услуги (заеми) № *** от 13.01.2024 г. е отпусната сумата от 1000 лв. Сумата в размер на 1000 лв. е получена от еPay.bg, има издадена разписка за извършено плащане № 2000000389819261 от 14.01.2024 г. Съгласно заключението, на ищеца е начислена сума за главница в размер на 1000 лв., сума за лихви в размер на 33,80 лв. Посочено е, че има сключен договор за гаранция (поръчителство) между „Multitude Bank“ и С. И. И. като таксата за предоставяне на гаранция е сума в общ размер от 326,20 лв. Вещото лице дава заключение, че ищецът е платил общо 1360 лв., от които главница 1000лв., лихва 33,80 лв. и такса гаранция 326,20лв. Няма дължими суми от кредитополучателя по Договор за предоставяне на финансови услуги (заеми) № *** от 13.01.2024 г. Дадено е заключение, че по параметри при отпускане на Договор за предоставяне на финансови услуги (заеми) № *** от 13.01.2024 г. при отпуснат заем в размер на 1000 лв., за срок 30 дни, месечна фиксирана лихва 3.38%, обща сума за погасяване е 1033,80 лв., от която лихва 33,80 лв., ГПР е 49.85%. При включване на възнаграждение за поръчителство, вещото лице дава заключение, че ГПР ще възлезе на 3635.20%.

При така установеното от фактическа страна, Съдът приема следното от правна страна:

Относно сключения между страните договор за потребителски кредит Съдът счита, че намират приложение разпоредбите на ЗПК.

Съгласно чл.9 ал.1 ЗПК, договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на плащане. Съгласно чл.22 от ЗПК освен при неспазване на изискванията на чл.10 ал.1 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и когато не са спазени изискванията на чл.11 ал.1 т.7 - 12 и т.20 и чл.12 ал.1 т.7 - 9 ЗПК. Съдът е длъжен служебно да извърши проверка дали разпоредбите на договора не противоречат на закона и добрите нрави.