Определение № 52026 от 21.12.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 52026 гр. София, 21.12.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЯНА М. ФИЛИПОВА като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20231110100136 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 140, ал. 3 във вр. чл. 146 ГПК.

Образувано е по искова молба от А. М. М. против „МПМ“ АД с искане Договор за паричен заем № 10164090/01.10.2022г. да бъде прогласен за недействителен на основание чл.

22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, а при условията на евентуалност клаузата по чл. 12 от процесния договор, предвиждаща задължение за кредитополучателя за представяне на обезпечение по кредита, да бъде прогласена за недействителна. Направено е искане сторените от страната съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ответника.

В исковата молба са изложени твърдения, че между страните по делото бил сключен Договор за паричен заем № 10164090/01.10.2022 г., по силата на който ответникът отпуснал в заем на ищеца сумата в размер на 2800 лева, като кредитополучателят следвало да върне отпуснатата в заем сума ведно с възнаградителна лихва за срока на съглашението в размер на 404,12 лева на осем месечни погасителни вноски. Ищецът поддържа, че съгласно чл. 12 от съглашението кредитът следвало да бъде обезпечен с осигуряване на физическо лице поръчител, което да отговаря на разписани от кредитора изисквания, като при неизпълнение на соченото задължение в седмодневен срок кредитополучателят дължи неустойка. В исковата молба са изложени твърдения, че неустойката следвало да бъде изплатена разсрочено заедно с погасителните вноски, като общо дължимата сума от потребителя по кредита била в размер на 5160 лева. Ищецът намира, че с уговарянето на неустойка в полза на кредитора се предвижда допълнително възнаграждение по договора извън разписаната в съглашението възнаградителна лихва. Страната поддържа, че така уговорената неустойка представлява сигурен източник на печалба за кредитора извън възнаградителната лихва. В исковата молба са изложени твърдения, че задължението за заплащане на неустойка не е включено в годишния процент на разходите по сделката, поради което посоченият ГПР в договора не отговаря на действителния такъв, респ. договорът за кредит е недействителен.

С исковата молба е направено искане ответникът да бъде задължен да представи по 1 делото препис от Договор за паричен заем № 10164090/01.10.2022 г., погасителен план, както и справка от счетоводството си за всички извършени плащания по сделката.

Направено е искане в полза на ищеца да бъде издадено съдебно удостоверение, което да му послужи пред БНБ за снабдяване с информация относно сключени между страните по делото договори за кредит. Направено е искане да бъде допуснато изслушване на съдебносчетоводна експертиза по формулирани в исковата молба задачи.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез процесуалния си представител адвокат Ивелина Иванова от САК поддържа доводи за недопустимост на исковата претенция, тъй като на 20.12.2023 г. по силата на договор за цесия вземането на дружеството срещу ищеца по процесния договор за кредит е прехвърлено в полза на трето за спора лице, а именно „АСВ“ ЕАД. При условията на евентуалност в случай, че съдът приеме исковата претенция за допустима, е направено искане цесионерът да бъде привлечен в качеството на трето лицепомагач на страната на ответника. Направено е и искане по чл. 222 ГПК да бъде допусната замяна на подпомаганата страна с помагача. Процесуалният представител на дружеството поддържа, че „МПМ“ АД не е предприело действия за принудително събиране на вземанията, произтичащи от процесния договор за кредит, поради което за ищеца не е налице правен интерес от предявения иск доколкото ответникът не е титуляр на вземанията по съглашението. По същество на спора с отговора не са оспорени поддържаните от ищеца твърдения, че между страните е сключен договор за кредит с описано в исковата молба съдържание, както и че сделката е недействителна на соченото от ищеца основание.

Процесуалният представител на дружеството поддържа, че ответникът не е дал повод за завеждане на делото, поради което на ищеца не се следват съдебни разноски. При условията на евентуалност е заявено възражение за прекомерност на претендираните от ищеца съдебни разноски за адвокатско възнаграждение.

В отговора е посочено, че ведно със същия се представят договор за цесия и приложение, както и уведомление до длъжника за настъпилото частно правоприемство на страната на кредитора, като такива документи по делото не са ангажирани. Направено е искане ищецът да бъде задължен да представи актуална справка за кредитна задлъжнялост.

Направено е искане третото лице-помагач да представи справка относно подавани от него данни до ЦКР към БНБ във връзка с процесния договор за кредит.

По допустимостта на производството, съдът намира следното:

Процесуалната легитимация на страните произтича от поддържаните от ищеца твърдения относно спорното материално право. В случая ищецът поддържа, че между страните по делото е сключен процесния договор за кредит, по силата на който „МПМ“ АД е отпуснало в заем на ищеца А. М. сумата в размер на 2800 лева, като кредитополучателят се е задължил да върне отпусната сума ведно с възнаградителна лихва и неустойка за непредставяне на обезпечение или общо сумата в размер на 5160 лева. От изложеното следва, че легитимиран по предявения иск за недействителност на сделката е именно насрещната страна по нея – „МПМ“ АД. Предметът на договора за цесия е прехвърляне на вземания, произтичащи от договор, а не замяна на страната по сделката. С оглед изложеното 2 поддържаните от ответника доводи за недопустимост на исковата претенция се явяват неоснователни.

По направеното искане за привличане на трето лице-помагач на страната на ответника:

Предпоставка за встъпване (привличане) на трето лице-помагач е наличие на правен интерес за него от постановяване на благоприятно решение по спора за съответната главна страна, т.е. когато съдебното решение по някакъв начин може да се отрази на правното положение на третото лице. Такъв интерес е налице в следните хипотези: когато решението обвързва третото лице на основание чл. 226, ал. 2 ГПК като приобретател на спорното право в хода на процеса, в който случай същият е обвързан от решението, дори и да не вземе участие в процеса или когато при неблагоприятен изход на спора за подпомаганата страна последната би имала иск срещу третото лице. При съобразяване на поддържаните в отговора на исковата молба твърдения се налага извод, че вземанията, произтичащи от процесния договор за кредит са прехвърлени в полза на „АСВ“ ЕАД в хода на делото, поради което цесионерът ще бъде обвързан от съдебното решение, респ. същият следва да бъде конституиран в качеството на трето лице-помагач на страната на ответника.

Във връзка с искането на ответника по чл. 222 ГПК следва да бъде предоставена възможност на ищеца и на третото лице-помагач да изразят становище по отношение на молбата за замяна на ответника с третото лице-помагач.

По доказателствената тежест на спора и доказателствените искания на страните, съдът намира следното:

В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск за прогласяване на Договор за паричен заем № 10164090/01.10.2022 г. за недействителен, а при условията на евентуалност клаузата, предвиждаща задължение за кредитополучателя за представяне на обезпечение по кредита, е да установи при условията на пълно и главно доказване, че между страните по спора е сключен договор за кредит с описано в исковата молба съдържание, който е недействителен на соченото от страната правно основание, а при условията на евентуалност, че клаузата по чл. 12 е недействителна на соченото от страната правно основание.

При съобразяване на становището на страните на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК следва да бъде обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между А. М. М. против „МПМ“ АД е сключен Договор за паричен заем № 10164090/01.10.2022 г. с описано в исковата молба съдържание, че по силата на сключения договор за кредит кредитополучателят е следвало да осигури обезпечение по кредита, а именно едно физическо лице, което да отговаря на разписани от кредитора условия, че при неизпълнение на соченото задължение кредитополучателят дължи неустойка, както и че задължението за заплащане на неустойка не е включено в годишния процент на разходите по сделката, както и че договорът е недействителен.

Следва да бъде предоставена възможност на ответника да представи документите посочени като приложение към отговора на исковата молба, които обаче не са ангажирани по 3 делото - договор за цесия и приложение, както и уведомление до длъжника за настъпилото частно правоприемство на страната на кредитора.

Доказателствените искания на ищеца и ответника следва да бъдат оставени без уважение като ненеобходими за изясняване на спора от фактическа страна.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

КОНСТИТУИРА „АСВ“ ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление в гр. София, ж.к. „Люлин 10“, бул. „Петър Дертлиев“ № 25, Офис-сграда „Лабиринт“, ет. 2, офис 3, в качеството на трето лице-помагач на страната на ответника „МПМ“ АД.

УКАЗВА на ищеца и третото лице-помагач в едноседмичен срок от получаване на съобщението с писмена молба по делото да изразят становище във връзка с искането на ответника за замяна му с помагача по делото.

СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото, съгласно мотивната част на настоящото определение.

ПРЕДОСТАВЯ възможност на ответника да представи документите посочени като приложение към отговора на исковата молба, които обаче не са ангажирани по делото договор за цесия и приложение, както и уведомление до длъжника за настъпилото частно правоприемство на страната на кредитора.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствените искания на ищеца, като ненеобходими за изясняване на спора от фактическа страна.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 05.02.2026 г. от 10:35 часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение, на ищеца и препис от отговора на исковата молба, а на третото лице-помагач препис от исковата молба и отговора.

УКАЗВА на страните, че в случай че отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение на това задължение всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4