Решение № 3 от 17.01.2025, Районен съд - Елин Пелин

РЕШЕНИЕ

№3 гр. Елин Пелин, 17.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, IV СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ

ДЕЛА, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петко Р. Георгиев при участието на секретаря Цветанка Анг. Николова като разгледа докладваното от Петко Р. Георгиев Гражданско дело № 20231820101008 по описа за 2023 година

Предявени са искове с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД.

Делото е образувано по искова молба на „ЕОС МАТРИКС” ООД, ЕИК ...... със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. Малинова долина, ул. „Рачо Петков – Казанджията” № 4-6 срещу И. С. Г., ЕГН **********, с адрес: с. Григорево, общ. Елин Пелин, ул. „Герена“ № 43, с която се иска на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД признаването за установено, че дължи сумата от: 4500 лева, частично от общо задължение за главница в размер на 15073,85 лв. по договор за предоставяне на потребителски кредит от 27.03.2018 г.;

500 лева, договорна лихва частично от общо задължение за договорна лихва в размер на 2705,98 лв. за периода от 01.09.2019 г. до 15.08.2022 г.; ведно със законната лихва за забава върху главницата от подаване на заявлението на 26.01.2023 г. до окончателното изплащане на сумата. Твърди се, че на 27.03.2018 г. в гр. Елин Пелин е сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит между „Обединена Българска Банка“ АД, ЕИК .......... в качеството му на кредитор и И. С. Г., ЕГН ********** в качеството му на кредитополучател, по силата на който кредиторът предоставил на кредитополучателя паричен кредит в размер на 16000 лева. Кредитът се олихвява с лихвен процент, подробно определен в чл. 4 и чл. 5 от Договора. С подписване на договора ответникът се е задължил да погасява задължението си по кредита на 120 месечни анюитетни вноски с краен падеж на 20.03.2028 г. Вноските по кредита били уговоР. в размер на 197,72 лева всяка, съгласно чл. 8 от Договора. След усвояване на кредита, кредитополучателят не изпълнил поетите договорни задължения към „Обединена Българска Банка” АД, ЕИК .........., като останало непогасено задължение по кредита в размер на 17779,83 лева., от които 15073,85 лв. главница и 2705,98 лв. - договорна лихва. Поради неизпълнение на задължението на 1 кредитополучателя да внася редовно погасителните вноски, на основание чл. 18 от Договора, е изпратено уведомление за предсрочна изискуемост до кредитополучателя с изх.

№ 447/17.06.2022 г., което се прилага като доказателство към искова молба. На 15.12.2021 г. е сключен Договор за прехвърляне на парични вземания между „Обединена Българска Банка“ АД, ЕИК .......... и „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с ЕИК ...... с който задължението на И. С. Г., ЕГН **********, произтичащо от Договор за предоставяне на потребителски кредит от 27.03.2018 г., е изкупено от „ЕОС МАТРИКС” ЕООД. На адреса на длъжника е изпратено уведомление по смисъла на чл. 99 от ЗЗД за извършената цесия. Прилага се съдържанието на изпратеното уведомление по чл. 99 ЗЗД с изх. номер 378/17.06.2022 г., изходящо от цедента, което според задължителната съдебна практика, материализирана в Решение № 123/24.06.2009 г. по т.д № 12/2009г. на II т.о на ВКС, Решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т.д № 1711/2013 г., I т.о, съставлява надлежно съобщаване за цесията. Съгласно приложено като доказателство по делото нотариално заверено пълномощно цесионерът „ЕОС Матрикс“ ЕООД е упълномощен от цедента „Обединена Българска Банка“ АД да извършва уведомявания по чл. 99 ЗЗД до всички длъжници, чиито задължения са цедирани по силата на Договор за прехвърляне на парични вземания от 15.12.2021 г. Твърди се, че процесните вземания по ч. г. д. № 95/2023 на РС Елин Пелин е издадена заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК, срещу която ответникът възразил.

Препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника, като в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК e постъпил писмен отговор, в които се твърди неоснователност на исковете. Твърди се, че не оспорва договор за предоставяне на потребителски кредит.

Ответникът не оспорва, че на 15.08.2022 г. е получил уведомлението за предсрочна изискуемост, като твърди, че тогава научил какво се е случило – вземането му е прехвърлено от ОББ на ЕОС.

В съдебно заседание ищецът не се представлява. По делото са представени писмени становища.

В съдебно заседание ответникът не се явява и не се представлява.

Съдът, като взе предвид направените искания и доводи, прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Установява се от приложеното ч. г. д. № 95/2023 на РС Елин Пелин, че след подадено заявление на 26.01.2023 г. е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 71/ 30.01.2023 г., с която е разпоредено длъжникът И. С. Г. да заплати сумата от: 4500 лева, частично от общо задължение за главница в размер на 15073,85 лв.; 500 лева, договорна лихва частично от общо задължение за договорна лихва в размер на 2705,98 лв. за периода от 01.09.2019 г. до 15.08.2022 г.; ведно със законната лихва за забава върху главницата от подаване на заявлението 26.01.2023 г. до изплащане на вземането, както и разноските по делото. Заповедта е връчена на ответника на 28.06.2023 г., а на 28.07.2023 г. е подадено възражение срещу заповедта. Със съобщение, получено на 18.08.2023 г., е указано на ищеца, че може да предяви иск за установяване на вземането си срещу ответниците. На 2

15.09.2023 г. в срока по чл. 415 ГПК ищецът е подал по пощата исковата молба, по която е образувано настоящето производство.

Видно е от договор за предоставяне на потребителски кредит от 27.03.2018 г., че е сключен между „Обединена Българска Банка“ АД, ЕИК .......... в качеството му на кредитор и И. С. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. Елин Пелин, ул. „Акация“ № 2, вх. А, ет. 4, ап. 12, в качеството му на кредитополучател, по силата на който банката отпуснала кредит в размер на 16000 лв., като 6250 лева са за рефинансирани на кредитни продукти, а останалата сумата е усвоена от ответника по негова банкова сметка на 28.03.2018 г. Ответникът се задължил да погасява задължението си общо на 120 месечни анюитетни вноски, в размер на 178,20 лв. всяка, считано от 20.04.2018 г. на 20 число, с краен срок на издължаване на кредита 20.03.2028 г.

Видно е договор за прехвърляна на цесия от 15.12.2021 г., че цедентът „Обединена Българска Банка“ АД (цедент) е прехвърлил „ЕОС МАТРИКС” ЕООД (цесионер) процесното вземане, като в приложение № 1А към договора за цесия е описан и процесния договор за кредит, като е отразена дата на сключването му, трите имена и ЕГН на длъжника.

Налице е потвърждение на извършената цесия, както и пълномощни, по силата на които „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, съответно адв. П. В. В., е надлежно упълномощено от цедента и от цесионера да връчва уведомления по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, както и други документи, свързани с прехвърлените вземания.

Видно е от обратна разписка, че на 15.08.2022 г. уведомление по чл. 99 ЗЗД и уведомление за предсрочна изискуемост до И. С. Г. с адрес: гр. Елин Пелин, ул. „Акация“ № 2, вх. А, ет. 4, ап. 12, е получено от Миглена Маринова, за което същата се е подписала.

Установява се от заключението на съдебно счетоводна експертиза на вещото лице Р. К. С., които съдът кредитира като пълно и компетентно в следните части, че сумата от 16000 лева по Договор за предоставяне на потребителски кредит от 27.03.2018 година е усвоена от кредитополучателя и преведена по банкова сметка с титуляр И. С. Г., с IBAN: ...... на 28.03.2018 година от „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД. Платените суми от Кредитополучателя - И. С. Г. към „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“

АД за погасяване на кредита са в общ размер на 2 072,25 лева (две хиляди седемдесет и два лева и двадесет и пет стотинки), както следва: 28.03.2018 година - 250,00 лева; 20.04.2018 година - 197,72 лева; 20.05.2018 година - 197,72 лева; 20.06.2018 година - 197,72 лева;

20.07.2018 година

- 197,72 лева; 20.08.2018 година - 197,72 лева; 20.09.2018 година - 116,15 лева; 11.10.2018 година - 267,50 лева; 30.01.2019 година - 250,00 лева; 16.04.2019 година - 200,00 лева. В системата на кредитора - „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД са погасени задължения в общ размер на 2 072,25 лева (две хиляди седемдесет и два лева и двадесет и пет стотинки), както следва: Главница - 926,15 лева; Договорна (възнаградителна) лихва - 770,08 лева; Застраховка -117,12 лева; Такса за кредитна оценка - 250,00 лева; Наказателни лихви-4,93 лева; Наказателни надбавки - 3,97 лева. В периода след датата на цесията 15.12.2021 г. към кредитора „ЕОС Матрикс“ ЕООД не са извършвани плащания от И. С. Г. за погасяване на кредита. Вземанията от 3

Кредитополучателя - И. С. Г. в общ размер на 17779,83 лева са прехвърлени на „ЕОС Матрикс“ ЕООД по силата на сключен Договор за прехвърляне на парични вземания от 15.12.2021 г. и приложение № 1А към него и са както следва: Главница - 15073,85 лева;

Договорна лихва - 1545,51 лева; Наказателни лихви и надбавки - 1160,47 лева. Задълженията на кредитополучателя (главница и договорна лихва) към 15.12.2021 г., са в общ размер 17422,07 лева, както следва: Главница - 15073,85 лева; Договорна лихва - 2348,22 лева (20.02.2019 г – 14.12.2021 г.). Непогасената главница от Кредитополучателя - И. С. Г. по Договор за предоставяне на потребителски кредит от 27.03.2018 г. към момента на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК пред PC - Елин Пелин - 26.01.2023 г. е в размер на 15073,85 лв.

Съдът не кредитира заключението на вещото лице Р. К. С. в частите, че са погасените по давност вземания за договорна лихва в общ размер на 886,69 лв., тъй като това е правен извод, а по делото не е направено възражение за давност, което е видно от възражението и отговора на исковата молба. С оглед това към момента на подаване на заявлението по чл.

410 ГПК пред PC - Елин Пелин възнаградителна лихва по Договор за предоставяне на потребителски кредит от 27.03.2018 г. е в размер на 1901,61 лв.+ 886,69 лв.=2788,30 лева.

С оглед на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Съдът е сезиран с установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл.

415, ал.1 ГПК за установяване съществуване на вземането, който се предявява от кредитора след възражение от страна на длъжника. В това производство съдът установява дали вземането съществува, неговия размер и дали е изискуемо към датата на подаване на заявлението. В тежест на ищеца е да докаже факта, от който произтича вземането му, а на ответника – фактите, които го погасяват, изключват или унищожават. С доклада по чл. 146 ГПК в тежест на ищеца е възложено да докаже: наличието на договор за потребителски кредит, пълно и точно изпълнение на задълженията по него и предаването на парите на другата страна, прехвърлянето на вземането с договор за цесия, уведомяването за извършените цесии, степента на неизпълнението на ответника и размера на дължимите от ответника суми.

Предявеният иск е допустим с оглед наличието на правен интерес за ищеца да установи вземането си след подадено от ответника възражение.

От представените писмени доказателства се установява, че е сключен процесният договор за потребителски кредит, а в Приложение към договора за цесия е описан и процесния договор за кредит, като е отразена дата на сключването му, трите имена и ЕГН на длъжника. Налице е потвърждение на извършената цесия, както и пълномощно, по силата на което адвокатското дружество е надлежно упълномощено от цедента и от цесионера да връчва уведомления по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, както и други документи, свързани с прехвърлените вземания. Доколкото липсват твърдения и доказателства ответникът да има и друг сключен с банката договор за кредит от същата дата и предвид приетото по делото заключение на съдебно – счетоводната експертиза, от което се установява и посочения в приложението 4 номер, съдът приема, че е налице валидно прехвърляне на вземанията по процесния договор за кредит. Вземането по договора за кредит е било прехвърлено с цесия, за която са представени съответните писмени доказателства. Прехвърлянето на вземане (цесията) е договор, с който кредиторът на едно вземане (цедент) го прехвърля на трето лице (цесионер). Договорът за цесия винаги предполага съществуващо вземане, произтичащо от друго правно основание, като вземането преминава върху цесионера в обема, в който цедентът го е притежавал - чл. 99, ал. 2 ЗЗД. Длъжникът по вземането не е страна по цесията. В закона липсва изискване за форма за действителност на цесията. Цесионерът придобива вземането в състоянието, в което то се е намирало в момента на сключването на договора. Заедно с вземането върху цесионера по силата на закона преминават и всички акцесорни права (освен ако е уговорено противното). Обстоятелството, че цесията засяга интересите както на страните по договора, така и на трето лице - длъжника, налага извършването на допълнително действие съобщаване на длъжника за цесията съгласно чл.