Решение № 229 от 22.12.2023, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 229 гр. Ихтиман, 22.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ШЕСТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Юлиана Ив. Толева при участието на секретаря НИКОЛЕТА Г. КУЗЕВА като разгледа докладваното от Юлиана Ив. Толева Административно наказателно дело № 20231840200684 по описа за 2023 година Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на *, действащ като законен представител и управител на „*“ ЕООД с ЕИК: *, седалище и адрес на управление: село *, ул. „*“ № 1, община Велинград, област Пазарджик срещу електронен фиш, серия Г № 0048782, издаден от ОДМВР София, с който на дружеството жалбоподател на основание чл. 638, ал. 4 вр. чл. 638, ал. 1, т. 2 е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000,00 лева за административно нарушение на чл. 483, ал.1, т. 1 вр. чл. 461, т.1 от КЗ.

В жалбата са изложени бланкетни възражения за незаконосъоразност на издадения електронен фиш поради допуснати съществени процесуални нарушения, ограничили правото на защита на санкционираното лице и нарушение на материалния закон. Иска се от съда да отмени електронния фиш.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован на посочения по делото съдебен адрес, не изпраща представител по закон или по пълномощие.

В открито съдебно заседание административно наказващият орган, редовно призован, не изпраща представител по закон или по пълномощие. Постъпило 1 е становище от представител на въззиваемата страна, с което не възразява делото да се гледа в отсъствие на неин представител, оспорва се жалбата.

Иска се от съда да потвърди електронния фиш. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00 лева. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претенция на насрещната страна за разноски за юрисконсултско възнаграждение.

По допустимостта на жалбата:

Предвид правомощията си настоящата инстанция, констатира, че жалбата е процесуално допустима - депозирана е от надлежно легитимирана страна, в преклузивния 14-дневен срок за обжалване по чл.59, ал. 2 ЗАНН /видно от товарителница на л.8 от делото/ и е насочена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което подлежи на разглеждане по същество.

От фактическа страна:

На 14.09.2022г. в 09:33 часа товарен автомобил марка „Фолксваген“, модел „Кади“ с рег. № * се движил по улица „Христо Ботев“ до номер 101 в град Момин Проход, община Костенец, област Софийска. Движението на МПС било установено с автоматизирано техническо средство – преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип „ARH CAM S 1”, с номер: 120cc98.

Видно от приложената справка от Гаранционния фонд, към посочената дата 14.09.2022г. за автомобила не е имало валидна и действаща застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.

Към посочената дата – 14.09.2022г превозното средство е било регистрирано като собственост на дружество „*“ ЕООД, ЕИК: * съгласно справка за регистрация на МПС, приета като писмено доказателство по делото. Съгласно справката МПС е било придобито от дружеството на 31.03.2022г.

От удостоверение за одобрен тип № 17.09.5126, издадено на 07.09.2017г. от Български институт по метрология се установява, че преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S 1, е от одобрен тип със срок на валидност до 07.09.2027г. От протокол за проверка

№ 118-СГИСИС/02.12.2021г. от Български институт по метрология, се установява, че автоматизираното техническо средство, с което е установено нарушението е 2 преминало метрологична проверка на 02.12.2021г. и е установено, че същото съответства с одобрения тип.

О т протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. № 1184-р/15.09.2022г. се установява, че на дата 1 4.09.2022г. мобилна система за видеоконтрол ARHCAM S1 № 120cc98 с място на контрол обл. Софийска, общ. Костенец, гр. Момин проход, ул. „Христо Ботев“ до № 101 е заснела за времето от 08:50ч. до 09:50 часа три нарушения.

Видно от изготвеното статично изображение във вид на снимков материал от радар ARHCAMS1 № 120cc98, което по смисъла на чл. 189, ал.15 ЗДвП , представлява веществено доказателствено средство, товарен автомобил марка „Фолксваген“, модел „Кади“ с рег. № * е заснет на 14.09.2022г. в 09:33:17ч. да се движи в град Момин проход по ул. „Христо Ботев“ до № 101.

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на приобщените по делото писмени доказателства – електронен фиш серия Г № 0048782, справка, извършена чрез сайта на Гаранционен фонд /л.22/, справка от АИС - АНД за датата на връчване на ЕФ, заповед за утвърждаване на образец на ЕФ, удостоверение за одобрен тип средство за измерване №17.09.5126, издадено на 07.09.2017г., протокол от проверка № 118-СГИСИС/02.12.2021г. на Български институт по метрология, както и веществени доказателствени средства фотоснимки на разположението на техническото средство и статично изображение на моторното превозно средство във вид на снимков материал - извлечение от паметта на техническото средство.

Съдът възприема в цялост приобщените по делото по реда на чл. 283 от НПК , писмени доказателства и доказателствени средства, тъй като същите са логични, последователни съответни и не се опровергават при преценката им, както по отделно, така и в тяхната съвкупност, като не са налице основания за дискредитиране, на който и да е от писмените доказателствените източници, събрани в хода на административнонаказателното производство и съдебното следствие. Същите са официални документи, чиято автентичност и достоверност съдът не поставя под съмнение.

Молба с вх. № 6799/19.12.2023г. на РС Ихтиман, подадена от жалбоподателя, съдът не следва да обсъжда, тъй като същата е депозирана в съда след приключване на откритото съдебно заседание.

От правна страна:

3

В административнонаказателното производство съдът е длъжен служебно за издири обективната истина чрез събиране на допустими и относими доказателства, както и приложимия материален закон. Съдът осъществява контрол за законосъобразност на издадените от административен орган електронни фишове.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съгласно изричната разпоредба на чл. 638, ал.4 КЗ при установяване с АТСС на управление на МПС, за което няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, на собственика- юридическо лице се налага имуществена санкция – чл. 638, ал.1, т. 2 КЗ, като съгласно чл. 647, ал.3 КЗ санкционирането се извършва чрез издаване на електронен фиш по реда на ЗДвП.

На първо място, съдът счита, че не са допуснати процесуални нарушения , свързани със съдържанието на оспорения от санкционираното лице електронен фиш. Той е издаден в съответствие с изискванията на чл. 189, ал.

4 от ЗДвП, като съдържа всички задължителни реквизити, изброени изрично и изчерпателно в изречение второ на посочената разпоредба, а именно: данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на санкцията, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Съдът не споделя изложените в жалбата бланектни оплаквания за допуснати процесуални нарушения при издаването на ЕФ, като макар и схематично описанието на нарушението съдържа всички обстоятелства от значение за отговорността място, време, изпълнително деяние и неговите обективни характеристики управление на МПС, регистрирано на територията на Република България, което не е спряно от движение, като за същото не е изпълнено задължението за сключване на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.

Обемът на информацията в пълна степен позволява на нарушителя да разбере фактическите рамки на административното обвинение, като така изложените твърдения напълно съответстват на дадената правна квалификация, която от своя страна е пределно пълна и ясна и съдържа всички релевантни към 4 отговорността разпоредби - както нормата на чл. 461, т. 1 КЗ , регламентираща нарушеното задължение, така и правилото, уреждащо основанието за налагане на санкцията.

В допълнение следва да отбележи, че в съдържанието на електронния фиш е индивидуализирано и техническото средство, чрез което е установено нарушението, а именно АТСС ARH № 120cc98, макар такова изискване да се не съдържа в чл. 189, ал.4 ЗДвП, предвид на което възраженията на жалбоподателя в тази връзка са неоснователни. На следващо място съдържането на електронния фиш не оставя съмнение относно субекта на отговорността, а именно юридическото лице “*” ЕООД. Видно от описанието на нарушението, същото е свързано именно със задължението на собственика на МПС, какъвто се явява юридическото лице съгласно приетата по делото справка за регистрация на МПС, а с електронния фиш е наложена имуществена санкция, т. е. ангажирана е именно отговорността на дружеството, а не на което и да е физическо лице, като вписването на данните на лицето * в ЕФ, е направено единствено в качеството му на законен представител на търговеца, което е изрично отбелязано. Предвид на това съдът намира, че не е налице каквато и да е празнота или неяснота в съдържанието на обжалвания електронен фиш, която да съставлява процесуално нарушение от категорията на съществените, рефлектиращо върху правото на защита.

Съгласно легалната дефиниция на § 6, т. 63 ДР на ЗДвП електронния фиш е „електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи“, т. е. същият се генерира автоматично, въз основа на данните от АТСС, а не представлява изявление на конкретно физическо лице, поради което именно не съдържа издател, предвид, на което за законосъобразността на същия е ирелевантно кое е лицето, боравило с информационната система или неговата длъжност. Следва да се изтъкне, че уточнението на чл. 189, ал.4 ЗДвП, относно отсъствието на контролен орган и нарушител, касае именно процеса по генериране на самия електронен фиш, а не на установяване на нарушението, доколкото абсурдно е да се твърди, че което и да е нарушение е извършено в отсъствието на нарушителя, като видно от текста на нормата именно процесът по издаване на ЕФ не включва участие 5 на нарушителя или контролен орган. (изрично в този смисъл Решение № 3845 от 10.06.2022 г. по адм. д. № 2762/2022 г., Решение № 3840 от 10.06.2022 г. по адм. д. № 27568/2022 г. по описа на АССГ) . Макар самият електронен фиш да не съдържа дата на издаване, то от една страна същата е отразена в АИС-АНД – в случая е 14.09.2022г. като това по никакъв начин не рефлектира върху правото на защита на санкционираното лице. С оглед на изложеното не могат да бъдат споделени бланектните оплакванията за процесуална незаконосъобразност на атакувания ЕФ.

На следващо място правилно е определен субекта на отговорността, като видно от приложената справка за регистрация и собственост МПС с рег. № PA*КС, е собственост именно на търговско дружество „*" ЕООД.

Съдът намира, че избрания за реализиране на отговорността на жалбоподателя процесуален ред, а именно чрез издаване на електронен фиш, се явява законосъобразен и съответен на нормативната уредба, актуална към момента на деянието. Съгласно чл. 647, ал. 3 КЗ, когато с автоматизирано техническо средство или система е установено и заснето управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията и по реда, предвидени в Закона за движение по пътищата. Понятието за автоматизирано техническо средство или система е легално дефинирано в § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП , въведена с изменението на ЗДвП от 13.03.2015 г. Видно от посоченото в цитираната разпоредба, техническото средство може да бъде както стационарно, така и мобилно- „прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес“, както и в настоящия случай.