Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Разпореждане № 1415 от 06.03.2026, Районен съд - Благоевград

Съд
Районен съд - Благоевград
Дело
Частно гражданско дело 593/2026
Вид
Разпореждане № 1415
Подписан
06.03.2026
Състав
Татяна Димитрова Богоева

Цитирани разпоредби

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 1415 гр. Благоевград, 06.03.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:

Татяна Д. Богоева като разгледа докладваното от Татяна Д. Богоева Частно гражданско дело № 20261210100593 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, депозирано от заявителя „А1 България“ ЕАД, с ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление: гр. ******, представлявано от ******, македонски гражданин - законни представители, чрез пълномощник срещу длъжника М. А.

Д., с ЕГН **********, с настоящ адрес село *****, за заплащане на неплатени електронни съобщителни услуги и начислени неустойки по предоставени услуги със системен партиден номер М7118046, като част от рамков договор № 506196818 от 05.07.2023 година сключен между М. А. Д. и „А1 България“ ЕАД, с ЕИК 131468980:

-сумата от 30,45 евро /тридесет евро и четиридесет и пет евроцента/ - неплатени електронни съобщителни услуги, предоставяни със системен партиден номер М7118046, като част от рамков договор № 506196818 от 05.07.2023 година сключен между М. А. Д. и „А1 България“ ЕАД, с ЕИК 131468980, начислени за периода от 19.07.2023 година до 05.12.2023 година, за които са издадени следните фактури: 476806640/20.11.2023г., по която дължимата сума е в размер на 3.27 EUR, с падеж 05.12.2023г.; 472360247/21.08.2023г., по която дължимата сума е в размер на 4.09 EUR, с падеж 05.09.2023г.; 470872415/19.07.2023г., по която дължимата сума е в размер на 13.25 EUR, с падеж 03.08.2023г.;

473844183/20.09.2023г., по която дължимата сума е в размер на 4.09EUR, с падеж 05.10.2023г.; 475325835/19.10.2023г., по която дължимата сума е в размер на 5.75 EUR, с падеж 03.11.2023г., ВЕДНО със законната лихва върху сумата от 30,45 евро, считано от датата на подаване на заявлението – 27.02.2026 г. до окончателното изплащане;

-сумата от 7,20 евро /седем евро и двадесет евроцента/ -дължима лихва за забава върху сумата от 30,45 евро, начислена за период на забава 04.08.2023г. – 26.02.2026г.;

-сумата от 61,35 евро /шестдесет и едно евро и тридесет и пет евроцента/ - начислени неустойки за прекратяване на рамковия договор по вина на абоната, начислена съгласно чл.

54.12 от ОУ във връзка с разпоредбите за отговорност на приложенията към рамковия договор, като договорът е прекратен по вина на абоната, като за задълженията, са издадени следните счетоводни документи: 903126998/10.12.2023г, представляваща неустойка за невърнато оборудване, по която задължението е в размер на 51.13 EUR, с падеж 24.01.2024г;

903127000/10.12.2023г, по която дължимата сума е в размер на 10.22 EUR, с падеж 10.12.2023г., ВЕДНО със законната лихва върху сумата от 30,45 евро, считано от датата на подаване на заявлението – 27.02.2026 г. до окончателното изплащане;

-сумата от 12,41 евро /дванадесет евро и четиридесет и един евроцента/ -дължима 1 лихва за забава върху сумата от 61,35 евро, начислена за период на забава 11.12.2023г. – 26.02.2026г.;

Претендират се и сторените по делото разноски.

Заявителят е представил копие от цитираните договори, приложения, общи условия, а именно сключен между М. А. Д. и А1 България ЕАД 1 (един) общ рамков Договор с № 506196818 от 05.07.2023 година, предоставени със системен партиден М7118046,

Приложения.

Настоящата съдебна инстанция, след като се запозна със заявлението и приложенията към него, намира същото за частично основателно, предвид следите съображения:

Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК, съдът отказва да издаде заповед за изпълнение, ако искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, както и когато същото се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това, за което съдът следи служебно още в заповедното производство, съгласно чл. 7, ал. 3 ГПК.

Съгласно параграф 13, т. 1 от ДР към ЗЗП потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, като и всяко физическо лице, което е страна по договор с търговец и действа извън рамките на своята професионална дейност.

В настоящия случай от доказателствата по делото и най-вече от приложените към заявлението договори за мобилни услуги е видно, че лицето, за което се твърди, че е длъжник, в договорните си правоотношения със заявителя има качеството на потребител и с оглед качеството на кредитополучателя на „потребител“, приложение намират и нормите на ЗЗП - съгласно чл. 24 ЗПК, във вр. чл. 143 - чл. 148 ЗЗП, както и чл. 146, ал. 1 ЗЗП, които прогласяват неравноправните клаузи за нищожни, поради пряко противоречие с императивните норми, защитаващи потребителя като по-слаба в икономическо отношение страна.

По отношение на претендираната сума в размер на 61,35 евро,представляваща начислена неустойка, представляваща неустойка за невърнато оборудване, съдът намира, че същата е вероятно неравноправна.

В приложения към заявлението договор, с приложенията към него, са включени клаузи за отговорността на страните при неизпълнение и дължими неустойки, сред които и следната:ако при прекратяване на договора за услуга, което и да е оборудване, предоставено за ползване от оператора на абоната бъде върнато в неизправно състояние или не бъде върнато, операторът има право да получи от абоната обезщетение в размер на стойността на оборудването, съгласно действащия ценоразпис на оператора.

Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора и в частност да уговарят неустойка е ограничена от това, че съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона и на добрите нрави. Съгласно мотивите към т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г. на ОСTK на ВКС условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения.

По отношение на начислената неустойката за невърнато устройство съдът намира, че уговорката е неясна, защото липсва каквато и да било конкретизация относно размера на задължението, което е възможно да възникне при предсрочното прекратяване, поради което е налице хипотезата на чл. 143, ал. 2, т. 9 ЗЗП, и договорната клауза не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора - чл. 143, ал. 2, т. 18 ЗЗП, а и клаузата не дължи сметка за обема на неизпълнението, поради което неустойката винаги е равна на цената на ново устройство, поради което е налице обоснована 2 вероятност да се задължава потребителя да заплати необосновано високо обезщетение при неизпълнение - посочената хипотеза на неравноправна клауза, съгласно чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП. При договорена по този начин неустойка потребителят не бил в състояние да направи информиран избор, тъй като не бил наясно отнапред колко би дължал при евентуално разваляне на договора. В договора не е посочено при уговаряне на задължението, как е определена стойността на оборудването, като действително липсва каквато и да е конкретизация относно стойността и вида на оборудването, съгласно действащия ценоразпис на оператора и към кой момент. Освен това, тази претенция не е пряко свързана с присъщите функции на неустойката - обезпечителна, обезщетителна и санкционна, доколкото при невръщане на предоставено устройство мобилният оператор би могъл да иска връщането му, респ. да претендира дължимата сума за устройството до края на срока на договора за продажба на изплащане, но не и да претендира стойността му под формата на неустойка.

Отделно от това, липсват твърдения - какво е предоставеното оборудване и кога е предоставено, на каква стойност е същото.

Съдът намира, че в тази част на заявлението са налице отрицателните предпоставки на чл. 411, ал.2, т.2 и т.3 ГПК, а именно искането противоречи на закона и добрите нрави и се основава на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, или е налице обоснована вероятност за това.

Предвид изложеното по-горе заявлението, в частта с която се иска присъждане на сумата от 61,35 евро /шестдесет и едно евро и тридесет и пет евроцента/ - начислени неустойки за прекратяване на рамковия договор по вина на абоната, начислена съгласно чл.

54.12 от ОУ във връзка с разпоредбите за отговорност на приложенията към рамковия договор, като договорът е прекратен по вина на абоната, като за задълженията, са издадени следните счетоводни документи: 903126998/10.12.2023г, представляваща неустойка за невърнато оборудване, по която задължението е в размер на 51.13 EUR, с падеж 24.01.2024г;

903127000/10.12.2023г, по която дължимата сума е в размер на 10.22 EUR, с падеж 10.12.2023г., ВЕДНО със законната лихва върху сумата от 30,45 евро, считано от датата на подаване на заявлението – 27.02.2026 г. до окончателното изплащане и сумата от 12,41 евро /дванадесет евро и четиридесет и един евроцента/ -дължима лихва за забава върху сумата от 61,35 евро, начислена за период на забава 11.12.2023г. – 27.02.2026г., СЛЕДВА ДА СЕ ОТХВЪРЛИ.

В останалата част, заявлението отговаря на изискванията на чл. 410 ГПК, поради което следва да се издаде заповед за изпълнение на парично задължение в полза на заявителя срещу соченото като длъжник лице.

С оглед частичното уважаване на заявлението, сторените от заявителя в заповедното производство разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение следва да бъдат присъдени съразмерно с уважената част от заявените претенции, поради което върху соченото като длъжник лице следва да бъдат възложени разноски в размер на 3,67 евро държавна такса и 13,82 евро - юрисконсултско възнаграждение, което се дължи с оглед определеното от съда като дължимо юрисконсултско възнаграждение в размер на 40,90 евро.

Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователно заявление, подадено от заявителя „А1 България“ ЕАД, с ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление: гр. ******, македонски гражданин - законни представители, чрез пълномощник срещу длъжника М. А. Д., с ЕГН **********, с настоящ адрес село ***** в частта, в която се иска присъждане на следните суми:

-сумата от 61,35 евро /шестдесет и едно евро и тридесет и пет евроцента/ - начислени 3 неустойки за прекратяване на рамковия договор по вина на абоната, начислена съгласно чл.

54.12 от ОУ във връзка с разпоредбите за отговорност на приложенията към рамковия договор, като договорът е прекратен по вина на абоната, като за задълженията, са издадени следните счетоводни документи: 903126998/10.12.2023г, представляваща неустойка за невърнато оборудване, по която задължението е в размер на 51.13 EUR, с падеж 24.01.2024г;

903127000/10.12.2023г, по която дължимата сума е в размер на 10.22 EUR, с падеж 10.12.2023г., ВЕДНО със законната лихва върху сумата от 30,45 евро, считано от датата на подаване на заявлението – 27.02.2026 г. до окончателното изплащане;

-сумата от 12,41 евро /дванадесет евро и четиридесет и един евроцента/ -дължима лихва за забава върху сумата от 61,35 евро, начислена за период на забава 11.12.2023г. – 26.02.2026г.;

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в полза на заявителя „А1 България“ ЕАД, с ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление: гр. *****, представлявано от ***** македонски гражданин - законни представители, чрез пълномощник срещу длъжника М. А. Д., с ЕГН **********, с настоящ адрес село *****, за заплащане на следните суми:

-сумата от 30,45 евро /тридесет евро и четиридесет и пет евроцента/ - неплатени електронни съобщителни услуги, предоставяни със системен партиден номер М7118046, като част от рамков договор № 506196818 от 05.07.2023 година сключен между М. А. Д. и „А1 България“ ЕАД, с ЕИК 131468980, начислени за периода от 19.07.2023 година до 05.12.2023 година, за които са издадени следните фактури: 476806640/20.11.2023г., по която дължимата сума е в размер на 3.27 EUR, с падеж 05.12.2023г.; 472360247/21.08.2023г., по която дължимата сума е в размер на 4.09 EUR, с падеж 05.09.2023г.; 470872415/19.07.2023г., по която дължимата сума е в размер на 13.25 EUR, с падеж 03.08.2023г.;