Решение № 755 от 08.12.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 755 гр. София, 07.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Иво Димитров

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно търговско дело № 20201001002224 по описа за 2020 година

, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК и е образувано по три въззивни жалби – и трите насочени против Решение № 13/20.02.2020 г., постановено по т.д. № 36/2018 г. по описа на ОС Перник.

Въззивната жалба на О. Г. П. и Е. В. Л., и двамата чрез адв.К.И. от ПАК, е насочена против частта от първоинстанционното решение, с която тези въззивници са осъдени да заплатят на „Юробанк България“АД сумата от 33 114,48 евро, представляваща непогасена главница по договор за покупко-продажба на недвижим имот, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и сумата от 5 118,39 евро, представляваща възнаградителна лихва за периода от 15.11.2015 г. до 10.07.2018 г. и сумата от 1 476,88 евро, представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за същия период.

В тази жалба се поддържат оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение в обжалваната му част, като постановено при нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон, както и за необоснованост, за всяко едно от които се развиват подробни доводи.

Във връзка с първото от оплакванията е формулирано и доказателствено искане за допускане на повторна ССЕ със задача вещото лице да даде заключение за това, какъв е размера на възнаградителната лихва за периода от сключване на договора за кредит – 08.02.2008 г. до датата на предявяване на исковата молба – 12.07.2018 г., ако възнаградителната лихва се формира съгласно първоначалните уговорки на договора за банков кредит – базов лихвен процент, плюс надбавка 0,15 пункта, при размер на анюитетната вноска 283,32 евро? Съответно – с оглед отговора на този въпрос да се даде такъв и на въпроса какъв е размера на непогасената главница и възнаградителна лихва?

Въззивната жалба на Д. Й. И., чрез адв.В. Б. от САК е насочена против горепосочената 1 уважителна част на първоинстанционното решение, като в нея също се развиват доводи за неправилност, изразяващи се в допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и за противоречие с материалния закон.

Във връзка с оплакването за неправилност, касаещо служебно приетата от съда за дължима /след преценка нищожността на част от договорните клаузи/ вноска по кредита, която според въззивницата И. е анюитетна – т.е. ежемесечният й размер е еднакъв, но се състои от променливи компоненти като главница и лихва, е формулирано доказателствено искане за допускане на нова СИЕ, която да отговори на въпросите, формулирани и във въззивната жалба на П. и Л..

Третата въззиивна жалба – тази на „Юробанк България“АД, чрез адв.И.С. от САК, е насочена против отхвърлителната част от първоинстанционното решение, което този въззивник счита за неправилно, поради противоречието му с материалния закон и поради неговата необоснованост. Навеждат се подробно доводи във връзка с тези оплаквания.

В отговорите по депозираните жалби страните взаимно са оспорили доводите на насрещните такива.

Софийският апелативен съд в решаващия състав, в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на първоинстанционното решение и прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразявайки основанията за неправилност срещу първоинстанционния съдебен акт, посочени във въззивните жалби, приема следното:

Обжалваното решение на СГС е валидно и допустимо, като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на неговата правораздавателна власт и в съответната форма, по редовно предявени искове.

Разгледани по същество оплакванията за неправилност на същото настоящата инстанция намира за частично основателни, като за да достигне до този извод съобрази от фактическа и правна страна следното:

ОС Перник е бил сезиран с предявени при условието на обективно кумулативно съединяване с искове с правно основание чл.430, ал.1 и ал.2 ТЗ от „Юробанк България“АД против О. Г. П., Е. В. Л. и Д. Й. И..

В обстоятелствената част на исковата молба се е твърдяло, че страните били обвързани от договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 32063 от 08.02.2008 г., по който праводателят на ищцовата банка „Юробанк и Еф Джи България“АД разрешила на тримата ответници, наричани общо кредитополучател, банков кредит за покупка на недвижим имот, подробно описан в договора, в размер на 38 000 евро, с краен срок на погасяване 240 месеца, считано от датата на откриване на заемната сметка – 15.02.2008 г.

Вземането на банката по посочения договор било цедирано на 09.04.2008 г. на „Бългериън ритейл сървисиз“АД, а на 26.11.2009 г. бил подписан договор за цесия /обратна/, с който вземането е било върнато на първоначалния кредитор.

Твърдяло се е, че в чл.18, ал.1 от договора е била уговорена клауза в случай на непогасяване на която и да е вноска по кредита или друго неизпълнение на кредитополучателя по него, банката да може да направи кредита изцяло или частично предсрочно изискуем.

Възползвайки се от това свое право и поради неплащане от страна на ответниците на задълженията по договора за кредит същият бил обявен за предсрочно изискуем на всеки един от кредитополучателите, които отговаряли солидарно за задължението, по отделно с нарочни уведомления.

Поискано е от съда да постанови решение, с което да осъди ответниците да заплатят на ищеца солидарно сумата от 36 837,64 евро, представляваща неплатена главница по предоставения кредит; сумата от 5 118,39 евро, представляваща възнаградителна лихва за периода от 15.11.2015 г. до 10.07.2018 г.; сумата от 1 476,88 евро, представляваща мораторна лихва - обезщетение за забава за периода от 15.11.2015 г. до 10.07.2018 г., както и сумите от 325,15 евро като такси, дължими на осн. чл. 4 от договор за кредит за периода от 15.02.2016 г. до 10.07.2018 г., 98 евро – застраховки, дължими на осн. чл. 14 от договор за 2 кредит за периода от 14.03.2016 г. до 10.07.2018 г. и сумата от 694,83 лева – разноски, от които 514,83 лв. за подновяване на ипотека и 180 лв. за връчване на уведомления на ответниците, дължими на осн. чл. 10 и чл. 13, ал. 2 от договор за кредит за покупка на недвижими имот за периода от 16.01.2018 г. до 10.07.2018 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

Ответниците О.П. и Е.Л. са подали съвместен отговор по исковата молба, в който са оспорили предявените искове по основание и размер.

Не са оспорили фактическите твърдения в исковата молба за договорната им обвързаност с ищеца на основание договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 32063 от 08.02.2008 г.

Поддържали са, че след сключването му са започнали да погасяват кредита редовно, но поради финансови затруднения заплащането на уговорената месечна вноска станало непосилно за тях и на 30.04.2009 г. подписали с банката допълнително споразумение към договора за кредит, с което било уговорено да ползват 12 месечен период на облекчено погасяване на общия дълг, а конкретния размер на вноските следвало да се определят в двустранно подписан погасителен план.

Такъв не бил подписан, а размера на погасителните вноски не били уговорени и в споразумението.

На 30.11.2010 г. страните по договора за кредит подписали второ допълнително споразумение към него, с което било уговорено да ползват 6-месечен период на облекчено погасяване на общия дълг, при фиксирана годишна лихва от 5,35%, на равни месечни вноски от 166 евро, съгласно погасителен план

Трето допълнително споразумение било подписано на 06.12.2012 г., като с него било уговорено кредитополучателите да ползват 12 месечен гратисен период на облекчено погасяване на общия дълг, при годишна лихва, равна на действащия към същата дата Базов лихвен процент на банката за жилищни кредити, намален с 2,63 пункта, на равни месечни вноски от 174 евро, съгласно погасителен план.

След изтичане на периода на облекчено погасяване върху общия размер на дълга след натрупване на лихвата, да се начислява и годишна такава в размер равен на сбора на действащия към същата дата Базов лихвен процент /БЛП/ на банката за жилищни кредити, плюс договорна лихвена надбавка в размер на 0,6 пункта.

Четвърто допълнително споразумение между страните по делото било подписано на 16.04.2014 г. С него кредитополучателите се задължили да внесат сумата от 194 евро, бил договорен 6-месечен период на облекчено погасяване на дълга, считано от следващия падеж, при уговорена лихва в чл.4 и чл.5 от споразумението.

С тези фактически пояснения са въвели възражение, че за нищожност на част от клаузите от основния договор и допълнителните споразумения към него, касаещи механизма и методиката, по който се формира лихвата върху главницата по кредита, а именно - тези на чл. 3, ал. 1, ал. 5, чл. 6, ал. 3 и чл. 12 от договора за кредит; чл. 5 и чл. 6 от споразумение от 30.11.2010 г.; чл. 5 от споразумение от 06.12.2012 г. и чл. 5 и чл. 4, ал. 3 от споразумение от 16.04.2014 г., които били неравноправни клаузи по смисъла на чл. 146, ал. 1, вр. с чл. 143 от ЗЗП и позволявали на банката да накърнява договорното равноправие и едностранно да променя лихвения процент по кредита.

Освен това в допълнителните споразумения се предвиждало начисляване на лихва върху лихва – анатоцизъм, която уговорка също била нищожна, като противоречаща на чл.

16, ал. 2 от Наредба № 9/19.12.2002 г. и в равна степен била неравноправна клауза съгласно чл. 143 от ЗЗП.

На отделно основание е поддържано, че споразумението от 30.04.2009 г. е било сключено с "Бългериън ритейл сървисиз" АД, което дружество не било банкова институция и не можело да предоговаря условия по договори за банков кредит.

Въвели са възражение, че и двата сключени договора за цесия между банката и "Бългериън ритейл сървисиз" АД били непротивопоставими на ответниците, т.к. не им били съобщени, съобразно законовото правило на чл. 99, ал. 3 и 4 ЗЗД. Това било направено едва 3 с уведомленията до ответниците за предсрочна изискуемост на договора за кредит, направени чрез частен съдебен изпълнител.

В отговора си по исковата молба ответницата Д.И., чрез процесуалния си представител, също е оспорила предявените искове по основание и размер.

Оспорила е твърденията в исковата молба за настъпването на основания за предсрочна изискуемост на процесния кредит, както и за надлежното обявяване на този факт на И.. На свои ред поддържа, че в приложеното към исковата молба уведомление не се сочело кога са настъпили основанията за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, а отделно от това и уведомлението не й било редовно връчено.

Въвела е възражение за нищожност на клаузите на чл. 3, ал. 1, 3 и ал. 5 от договора с твърдения, че същите са неравноправни по смисъла на чл. 146, ал. 1 във вр. с чл. 143, ал. 1, т. 10 и т. 12 от ЗЗП, т.к. позволявали на банката едностранно да променя размера на договорната лихва, и по този начин водели до значително неравновесие в правата и задълженията на страните по договора. Поддържано е и че посочените клаузи са предварително и едностранно формулирани от кредитора и не са индивидуално договорени, като в договора липсва разпоредба предвиждаща възможност другата страна да се откаже от договора в противоречие с чл. 143, ал. 1, т. 12, пр. второ от ЗЗП. На отделно основание клаузата на чл. 3, ал. 3 от договора, според която при забава обезщетението е в размер на възнаградителната лихва плюс надбавка от 10 пункта или общ размер на 16,50% противоречи на чл. 33, ал. 2 от ЗПК, според който обезщетението за забава не може да надвишава размера на законната лихва.

Възразено е и че в договора е предвидено едновременно начисляване на лихва върху лихва – анатоцизъм, което също противоречи на закона.

На самостоятелно основание е въведено и възражение за унищожаемост на договора за кредит, поради грешка в предмета и лицето с твърдение, че при сключването му у нея е била предизвикана невярната представа за това, че ще бъде поръчител по кредита и разрешеният кредит е в размер на 2500 евро, а в този момент тя е имала тежки здравословни и семейни проблеми.