Решение № 13265 от 28.07.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13265 гр. София, 28.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 91 СЪСТАВ, в публично заседание на пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА Гражданско дело № 20221110103312 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 127, ал. 2 от Семейния кодекс /СК/.

Образувано е по искова молба на Р. А. Д. срещу П. П. С.. Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 127, ал. 2 СК за предоставяне на родителски права, определяне на местоживеенето, режим на лични отношения и на издръжка за дете.

Ищцата твърди, че с ответника имат общо дете – Рафаел П. С., ЕГН **********. Родителите са във фактическа раздяла от средата на 2014г. В началото на съвместния им живот отношенията между страните се развивали нормално, но с времето се влошили трайно и окончателно. Живеели в жилището на ответника заедно с неговата майка. Той имал силна зависимост от нея и се вслушвал единствено и само в нейното мнение. След като ищцата забременяла, ответникът започнал да се държи грубо с нея и предизивквал безпричинно скандали. Когато била бременна в четвърти месец, ответникът й заявил, че желае да се разделят и да напусне дома му. След няколко месеца я потърсил и й признал, че през това време имал връзка с друга жена, която живяла в дома му. Предложил отново да се съберат. Ищцата се съгласила, тъй като не желаела детето да расте без баща. Отново запонали скандали, заплахи, обиди и гонене от дома му. Майка му също не спирала да критикува ищцата и да налага своето мнение. Грижите за детето били изцяло поети от майката с 1 помощта на нейните родители и сестра й. През лятото на 2014г. след поредния скандал от страна на ответника и упражнено от него физическо насилие върху ищцата и отправени заплахи от страна на майка му, двамата я изгонили от дома им посред нощ, като не й позволили да вземе детето с нея.

Наложило се да потърси съдействие от полицията, за да може да вземе детето. Двамата с него отишли в дома на родителите на ищцата. От тогава до настоящия момент детето има местоживеене при майка си. Ищцата не възпрепятствала и насърчавала контактите на бащата с детето. Бащата започнал да злослови за майката пред детето, правил опити да го настройва срещу нея, не полагал необходимите грижи за обучението му. Когато детето е при баща си, той го оставя изцяло на грижите на бабата по бащина линия.

Позволява му неща, несъвместими с възрастта му и правилното му отглеждане и възпитание, пречещи на обучението му. Когато майката остави детето при бащата за повече дни, връщайки се у дома си той бил видимо раздразнителен, с нарушен ежедневен режим и ред. Когато майката го питала защо не е подготвен за училище, детето отговаряло, че е играло на електронни игри. На 21.11.2018г. ищцата родила сина си Иван Стефанов П.. Двамата братя имат здрава връзка както с майката, така и с нейния партньор, който й помага във връзка с грижите за децата. Моли родителските права спрямо детето Рафаел да бъдат предоставени за упражняване на майката, местоживеенето му да бъде определено при нея, да бъде определен режим на лични отношения на бащата с детето, като предлага такъв, както и бащата да заплаща месечна издръжка на детето в размер на 00.00 лева, считано от подаване на исковата молба. Не претендира разноски.

В предоставения едномесечен срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, предявена е и насрещна молба. Оспорва твърденията, изложени в исковата молба. Сочи, че винаги изпълнявал желанията на ищцата. Никога не е имало друга жена през техния съвместен живот. Не оспорва, че неговата майка живее заедно с него. На 26.06.2014г., докато ответникът приготвял банята за Рафаел, чул викове и крясъци. Заварил ищцата да души майка му в кухнята. Изгонил я от дома си. След няколко часа ищцата отишла с полиция, пуснал я с уговорката, че ще се разберат какво ще правят с отглеждането на детето и се разделят. Подписали споразумение, с което се разбрали за равнопоставен режим на упражняване на родителските права.

Споразумението било нотариално заверено. В началото детето било 4 дни при 2 бащата, 3 дни при майката, следващата седмица обратно, лятото си делили периода по равно, както и редивали празниците. Излага твърдения, че във времето, когато детето трябва да е с майка си, то е при баба си и дядо си, спи с дядо си, а не иска. При бащата детето учи, пише, но и си играят. Оспорва, че детето играе постоянно на електронни игри. Заедно с бащата ходят по детски площадки, кара колело, играят футбол, баскетбол. Моли родителските права върху детето Рафаел на бъдат предоставени за упражняване на бащата, при когото то да живее; да бъде определен режим на лични отношения на майката с детето. Моли майката да не бъде осъждана да заплаща издръжка на детето, но в случай, че същата следва да бъде осъдена, то тя да заплаща месечна издръжка в размер на 50 лева. Моли, в случай, че бъдат отхвърлени предявените от него искове, да му бъде определен режим на лични отношения с детето, като предлага такъв. Не претендира разноски.

В определения срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на насрещната искова молба. Оспорва същата като неоснователна.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните прие за установено следното:

Страните са родители на малолетното дете Рафаел П. С., ЕГН **********.

Ищцата има и друго родено малолетно дете – Иван Стефанов П., роден на 21.11.2018г.

Ищцата работи в „Удуърд България“ ЕООД, като за периода от месец януари 2021г. до декември 2021г. среден месечен трудов доход в размер на 1037.56 лева. За периода 2020г. и 2021г. е ползвала неплатен отпуск в размер на 51 дни.

На 01.07.2014г. е позтигната извънсъдебна спогодба между родителите относно родителските права спрямо детето Рафаел.

На 17.04.2019г. родителите са дали разрешение за пътуване на детето извън територията на Република България в цял свят с всеки един от тях поотделно, както и с неговата баба.

През учебната 2021/2022г. детето завършило 4 клас в 42 ОУ „Хаджи Димитър“.

Бащата и детето са пътували до Турция, Кушадасъ, от 31.05.2019г. – 3

09.06.2019г., както и в Дидим за периода 13.09.2019г. – 22.09.2019г. и в Анталия за периода 26.06.2021г. – 03.07.2021г.

Ответникът работи по трудов договор в „Макстрейд – 6“ ЕООД от 05.07.2021г. на длъжност отговорник склад с работно време от 09.00 до 17.30 часа.

С оглед изискванията на чл. 15 ЗЗДт, по делото са изготвени социални доклади от ДСП – Люлин и ДСП – Оборище. Видно от проведеното социално проучване, родителите са разделени повече от десет години. Основни грижи за детето Рафаел се полагат от майката с помощта на партньора й Стефан Илиев, както и на неговите баба и дядо по майчина линия. Майката задоволява адекватно ежедневните потребности на малолетното дете, както и неговите здравни и образователни нужди. Майката демонстрира добър родителски капацитет. Наблюдавана е много добре изградена емоционална връзка между детето и майката. Семейството разполага с двустаен апартамент, с много добри хигиенно – битови условия. За детето е осигурено всичко необходимо за пълноценното му развитие. Майката е трудово ангажирана с добри доходи. Няма данни за неглижиране на детето в дома на баща му. Задоволяват се базисните, здравните, образователните и емоционалните нужди на малолетния, когато същият живее при баща си.

Между баща и син има установена силна емоционална връзка. Бащата демонстрира добър родителски капацитет.

В хода на съдебното производство е назначена и изготвена съдебнопсихологична експертиза, видно от заключението на която детето Рафаел преживява конфликт на лоялност към бащата. Притеснява се бащата да не му се сърди, че желае да живее в дома на майката. Притеснява се да не би бащата да си помисли Рафаел „че го е зарязал“. Това усещане на детето е в началото на определените от съда привременни мерки, когато е ходил при бащата и е бил разстроен от впечатлението, че бащата му се сърди. Двамата родители имат необходимата зрялост за отглеждане на детето, но по – завищена би била същата, ако от тяхна страна се поставят правила и граници, съответни за възрастта, предстоящата възраст в хода на израстването спрямо сегашното поведение, образователни дефицити и не на последно място зависимостта му към електронни игри. Детето не зачита родителски авторитети. Зачитането на същите преминава през собствените и егоистични 4 интереси и нагласи. Рафаел не отчита за семейна среда дома на бабата по бащина линия. Отчита дом и семейна среда в дома на майката, където живее понастоящем. Отчита като семейна среда тази с майката, нейния партньор и с неговия по – малък брат. Не се наблюдава степен на влияние факта, че е прекарвал време в дома на бабата по майчина линия. Тя го взема от училище от 14.30 часа, докато майката го прибере в 17ч., след като приключи работа, като през този интервал от време пише домашните си. Детето е еднакво привързано и към двамата родители. Съществува доверителна връзка между детето и бащата, както и такава с майката. Детето чувства сигурност и подкрепа в присъствието на бащата, но се чувства по същия начин и в присъствието на майката. Рафаел възприема бабата по бащина линия положително, но споменава факта, че като е при нея, тя му ограничава контактите с членове на разширеното семейство от страна на майката. От друга страна, и в нейно присъствие прекарвал доста време пред електронни игри.

На основание чл. 15 ЗЗДт в хода на производството е изслушано детето Рафаел. Същото заявява, че в момента е на единадесет години и половина.

Учи в 5Г клас при 42 ОУ. Желае да учи география, да пътува. Споделя, че родителите му са разделени, откакто бил на две години. В момента живее при майка си. Виждат се с баща му всяка първа, трета и пета седмица от петък до неделя. Преди това бил една седмица при майка си и една седмица при баща си. Мислел го за нещо супер, тъй като не го мислел за лошо. В момента не е чак толкова добре, защото трябва да избира къде да живее. Заявява, че най – добре ще му е да живее при майка си и да се вижда с баща си всяка първа, трета и пета седмица от петък до неделя. Разбират се с баща си. Нямат конфликти с него. Баща му не му е казвал, че ще се бори за него до последно.

Казвал му, че може да се грижи за него. Казал му, че ако не избере да е при него, ще му се сърди, а ако избере да е при него, няма да му се сърди. Детето заявява също, че баща му казал да сподели пред съда, че Рафаел желае да бъде, както преди – една седмица при него и една седмица при майка му.

Детето споделя също, че няма да се чувства добре без да вижда братчето си.

Няма да му е добре. Сега е на четири години.

От показанията на св. Маргарита А. Д. се установява, че страните са разделени от 2013г., имат общо дете, което се казва Рафаел С. и живее предимно с майка си. От момента на раздялата страните си поделяли грижите 5 за детето. Ищцата предоставяла на бащата детето всеки път, когато той поискал да го вземе, но последните три години детето е предимно при майката. От определянето на привременните мерки детето е с бащата съгласно тях. От обявяването на пандемията през 2020г. и въведеното он лайн обучение детето било основно при майката. Преди 2020г., когато режимът бил по – разширен, детето започнало да се връща по – изнервено, в лош външен вид. То било с изцапани дрехи, изцапани обувки. Детето споделило, че е притеснено заради конфликта между родителите си, породен от някакво несъгласие между тях двамата. Детето споделило също, че през последния месец имало конфликтна ситуация между него и бабата по бащина линия, в която тя го обвинила, че повече обича майка си. Детето споделило също, че баща му казвал пред него, че ще съсипе майка му, че ще води дела до последно и псувни по адрес на майката. Когато детето е при майка си, баба му по майчина линия го взима от училище, посреща го и се занимава с него до края на работния ден на майката, след което детето е със семейството на майката. Ищцата живее със Стефан П. и общото им дете, което е момченце на четири години и половина. Детето е в добри отношения със съжителя на майката. Споделят общи занимания като каране на колело, излети в планината. Майката никога не е злословила срещу бащата на детето. Тя осигурява всичко необходимо за нуждите на детето. По време на пандемията изцяло майката се грижела за детето и учила с него. Тя била в неплатен отпуск. Когато майката е на работа, бабата по майчина линия се грижи за детето в рамките на час – два, докато майката се прибере от работа. Майката води детето на лекар, когато има нужда от това. Детето било изключително притеснено, когато разбрало, че се води дело. Винаги казвало, че иска да види мама и тати и се страхувало, че ако избере единия си родител, няма да вижда другия. Ищцата се опитвала да му обясни, че това няма как да стане и той винаги ще вижда и двамата си родители и след това детето казвало, че иска да е при майка си, но да вижда и баща си. На 01.05.2023г. свидетелката взела детето от баща му, като майката тогава не била в гр. София, но се прибрала в рамките на два часа. Детето разполага със собствено легло в дома на майката, има обособено място за него. Детето е в самостоятелна стая, разполага с бюро, всички необходими пособия. Детето споделяло, че има осигурен набор от дрехи при баща си. През последната година му осигурил учебни материали и униформа. Когато детето е при баща си, той осигурява финансово детето по 6 време на престоя му при него. Всичко останало – джобни пари, дрехи, се осигуряват от майката.