Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 8032 от 14.07.2022, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 34256/2021
Вид
Решение № 8032
Подписан
14.07.2022
Състав
КРИСТИЯН РОСЕНОВ ТРЕНДАФИЛОВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 8032 гр. София, 14.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско дело № 20211110134256 по описа за 2021 година

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 403, ал. 1, предл. трето ГПК вр. чл.

45 ЗЗД.

Ищцата Т. М. Т., чрез адв. Т., извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че на 16.09.2016 г. закупила на публична продан недвижим имот - *** находящ се в гр. София, ж.к. „Д“, бл* *** с площ от 84,11 кв.м., ипотекиран за задължения на А.А – брат на ответницата К. В. ИВ.. Поддържа, че до подаване на исковата молба не е могла да влезе във владение на придобития от нея имот, тъй като както ответницата К.И., така и нейните брат и сестра постоянно подавали жалби, искови молби, снабдявали се с обезпечителни заповеди за спиране на изпълнителното дело, като по този начин осуетявали въвода на ищцата във владение на закупения от нея на публична продан недвижим имот.

Твърди, че ответницата завела гр.д. № ****** г., по описа на СРС, 164 състав, за установяване на обстоятелството, че притежава 1/3 идеална част от придобития от Т.Т. недвижим имот, който иск според ищцата бил неоснователен. По образуваното гражданско дело на К.И. била издадена и обезпечителна заповед за спиране на изпълнението по изп. дело №501/2009 г. на ЧСИ М.Мв, което било спряно на 01.02.2018 г. Ищцата поддържа, че производството по гр.д. № ****** г. на СРС било прекратено с влязло в сила определение.

Това определение било обжалвано от ответницата, която предприемала действия, за да забави производството, поради което едва след 29.03.2021 г. обезпечението било отменено.

Твърди, че въпреки наличието на влязло в сила определение за отмяна на допуснатото обезпечение, ответницата приложила друга обезпечителна заповед за спиране на изпълнението, с която се била снабдила от спряно до приключване на друго дело гражданско дело с цел да препятства въвода на ищцата във владение на закупения от нея имот, като по този начин ответницата я лишавала от ползването на същия. Поддържа, че когато искът, чието обезпечаване е допуснато, бъде отхвърлен или производството по него бъде прекратено, какъвто бил настоящият случай, молителят дължи обезщетение за вредите, причинени от допуснатото обезпечение, без да се разглежда въпросът дали поведението му е било правомерно. В случая противоправното поведение на ответницата се изразявало в искането за обезпечаване на иск, производството по който било прекратено поради лоша 1 преценка дали той бил допустим. С оглед на изложеното, ищцата моли съда да осъди ответницата да заплати сумата от20 300 лева на основание чл. 403 ГПК вр. чл. 45 ЗЗД, представляваща обезщетение за недобросъвестно упражняване на процесуални права по гр.д. № ****** г. на СРС, 164 състав, за периода 01.02.2018 г. до 01.04.2021 г., посредством което ответницата лишила ищцата от възможността да ползва имота, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба – 16.06.2021 г. до окончателното плащане. Ищцата определя размера на дължимото обезщетение съобразно средния пазарен наем за имота за процесния период. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата К. В. ИВ., чрез адв. Р., е подала отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен. Твърди предявеният иск да е недопустим, тъй като била налице неяснота в исковата молба относно това как е определена търсената сума, както и вследствие кое действие на ответницата са настъпили твърдените в исковата молба вреди. Не оспорва факта, че ищцата е закупила на публична продан имота, представляващ А.*, находящ се в гр. София, ж.к. „Д“, бл* *** с площ от 84,11 кв.м. Твърди, че след смъртта на родителите си през 2010 г. била придобила 1/3 идеална част от процесния имот по наследство, но въпреки това не била конституирана като ипотекарен длъжник по изпълнителното производство № 501/2009 г., по което имотът бил изнесен на публична продан. Твърди, че ищцата не можела да претърпи никакви вреди във връзка с допуснатото по гр.д. №****** г. обезпечение, тъй като в периода 17.09.2016 г.

– 17.09.2018 г. взискателят по изп. дело № 501/2009 г. – „*** АД бил изоставил изпълнението и изпълнителното дело било прекратено по силата на закона. Ответницата твърди, че по никакъв не е пречила на купувача по изпълнителното дело (ищца в настоящото производство) да влезе във владение на имота в периода 17.09.2016 г. до 17.09.2018 г. След 17.09.2018 г. изпълнителното дело било прекратено по силата на закона и въводът във въпросния апартамент бил невъзможен, поради което ищцата нямало как да търпи вреди.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира от фактическа страна следното:

Не е спорно между страните, а и от събраните писмени доказателства по делото се установява, че на 09.03.2009 г. в полза на "Б.*** бил издаден изпълнителен лист срещу А.В.А въз основа на заповед за изпълнение от 26.02.2009 г. на парично задължение по чл.

417 ГПК по ч. гр. дело № 7529/2009 г. по описа на СРС, ГО, 32 състав, за следните суми, произтичащи от договор за кредит от 21.09.2007 г., а именно: 77 332,66 лева – главница, с 8632,03 лева лихва от 25.08.2008 г. до 05.02.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата от 06.02.2009 г. до изплащане на вземането, както и сумата 1 719,29 лева – разноски по делото.

Въз основа на издадения изпълнителен лист кредиторът "Б.*** подал на 30.05.2009 г. молба до частен съдебен изпълнител М.Мв за образуване на изпълнително производство.

Към молбата бил приложен издаденият изпълнителен лист от 09.03.2009 г., както и Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 43, том V, рег.

№ 6263, дело № 743 от 2007 г., вписан при Служба по вписванията под вх. рег. № 67395, акт № 48, том LX, дело 45453/2007 г. (стр. 5 от изпълнителното дело), от който е видно, че в обезпечение на вземането на "Б.*** от А.В.А, последният в качеството му на пълномощник на В.А.Д и Ф.Н.Д(ипотекарни длъжници) учредил в полза на кредитора договорна ипотека върху следния недвижим имот, собственост на ипотекарните длъжници - А.*, находящ се в гр. София, ж.к. „Д“, бл* *** ет. 1, със застроена площ от 84,11 кв.м., заедно с принадлежащите му избено помещение ** с площ 5,48 кв.м., както и 1,556% идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху мястото.

Въз основа на подадената молба от 30.05.2009 г. и с разпореждане от 02.06.2009 г. било 2 образувано изпълнително дело под № 20097860400501 по описа на ЧСИ М.Мв, като с молбата взискателят възложил на частния съдебен изпълнител по чл. 18 ЗЧСИ извършване на действия по принудително събиране на вземанията, както и налагане на възбрана, насрочване на опис-оценка и извършване на публична продан на ипотекирания в полза на банката недвижим имот, а именно: А.*, находящ се в гр. София, ж.к. „Д“, бл* *** ет. 1, със застроена площ от 84,11 кв.м., заедно с принадлежащите му избено помещение ** с площ 5,48 кв.м., както и 1,556% идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху мястото.

На 05.06.2009 г. от частния съдебен изпълнител била изпратена молба до Служба по вписванията при РС – София за вписване на възбрана върху гореописания недвижим имот, собственост на ипотекарните длъжници В.А.Д и Ф.Н.Д

Със съобщения от 02.07.2009 г. и 13.07.2009 г. били изпратени покани за доброволно изпълнение до длъжника А.В.А и ипотекарните длъжници В.А.Д и Ф.Н.Д От представените по изпълнителното дело удостоверения за наследници се установява, че Ф.Н.Дпочинала на 27.02.2010 г., а В.А.Д починал на 15.09.2010 г., като същите оставили за свои наследници по закон: дъщерите си Т.В.А – М К. В. ИВ. и сина си А.В.А.

С постановление от 17.09.2016 г. (влязло в сила на 28.04.2017 г.) и въз основа на протокол от 16.09.2016 г. за обявяване на купувач по реда на чл. 492, ал. 2 ГПК процесният недвижим имот, представляващ А.*, находящ се в гр. София, ж.к. „Д“, бл* *** ет. 1, бил възложен на Т. М. Т..

На 30.09.2016 г. от частния съдебен изпълнител било изпратено съобщение до А.В.А за изготвеното постановление от 17.09.2016 г. за възлагане на описания недвижим имот, което било получено на 05.10.2016 г. от пълномощник на А.А.

На 10.10.2016 г. била подадена жалба от А.В.А чрез ЧСИ Миладинов до Софийски градски съд срещу постановлението за възлагане на недвижимия имот от 17.09.2016 г.

С Решение № 2856 от 28.04.2017 г., постановено по ч.гр.д. № 559/2017 г. по описа на СГС, ТО, 6-6 състав, е била оставена без уважение жалбата на А.А срещу постановлението за възлагане на недвижимия имот от 17.09.2016 г.

На 06.06.2017 г. била подадена молба от Т. М. Т. до ЧСИ Миладинов за насрочване на дата за въвод във владение на процесния недвижим имот.

На 21.07.2017 г. била подадена молба от К. В. ИВ. и Т.В.А – М до ЧСИ Миладинов, в която било посочено, че същите са наследници на Фантина и Васил Димитрови и като такива не били уведомявани за образуваното изп.д. № 20097860400501, поради което поискали да бъдат обезсилени всички изпълнителни действия, свързани с продажбата на процесния апартамент, включително и постановлението за възлагане.

На 14.08.2017 г. била подадена втора молба от К. В. ИВ. и Т.В.А – М до ЧСИ Миладинов, в която посочили, че като собственици на 2/3 от спорния имот не били информирани от частния съдебен изпълнител за предприетите действия относно процесния апартамент и по този начин били лишени от конституционно гарантираното им право на защита. Посочили още, че А.А притежавал само 1/3 от апартамента, поради което К.И. и Т.А.М като собственици на останалите 2/3 подали искови молби до СРС, въз основа на които били образувани граждански дела. В молбата било заявено още, че до съдебното решаване на възникналия правен спор относно процесния апартамент нямало да допуснат изпълнение на насрочения въвод на 18.08.2017 г.

Към подадената на 14.08.2017 г. молба били приложени и исковите молби вх. № 2017127 от 04.08.2017 г. и вх. № 2017401 от 08.08.2017 г. по описа на СРС, подадени от К.

В. ИВ. и Т.В.А-М срещу Т. М. Т., с които били предявени искове с правно основание чл.

124, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на Т. М. Т., че К. В. ИВ. и Т.В.А3 М са собственици на по 1/3 ид. части от спорния недвижим имот, представляващ А.*, находящ се в гр. София, ж.к. „Д“, бл* *** ет. 1. С исковите молби били релевирани искания за допускане на обезпечение на предявените искове, на основание чл. 389, ал. 1 ГПК вр. чл.

391, ал. 1 ГПК, чрез спиране на изпълнението по изп.д. № 20097860400501 по описа на ЧСИ М.Мв.

Въз основа на подадената от К. В. ИВ. срещу Т. М. Т. искова молба вх. № 2017127 от 04.08.2017 г. било образувано гр.д. № ****** г. по описа на СРС, ГО, 30 състав.

С определение от 17.08.2017 г., постановено по гр.д. № 54344/2017 г. по описа на СРС, ГО, 49 състав, на основание чл. 389 ГПК, било допуснато обезпечение на предявения от Т.В.А-М срещу Т. М. Т. иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че Т.В.А-М е собственик на 1/3 ид. части от следния недвижим имот: А.*, находящ се в гр. София, ж.к. „Д“, бл* *** ет. 1, чрез налагане на обезпечителна мярка СПИРАНЕ на изпълнението по изп.д. № 20097860400501 по описа на ЧСИ М.Мв. На 17.08.2017 г. била издадена и обезпечителна заповед.

На 17.08.2017 г. било изпратено съобщение от ЧСИ Миладинов до Т. М. Т., получено на 11.09.2017 г., с което последната била уведомена, че изпълнението е било спряно въз основа на обезпечителната заповед по гр.д. № 54344/2017 г. по описа на СРС, ГО, 49 състав.

С определение от 24.08.2017 г., постановено по гр.д. № ****** г. по описа на СРС, ГО, 30 състав, на основание чл. 389 ГПК, било допуснато обезпечение на предявения от К. В.

ИВ. срещу Т. М. Т. иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че К. В. ИВ. е собственик на 1/3 идеална част от следния недвижим имот: *** находящ се в гр. София, ж. к. „Д“, бл* *, състоящ се от две стаи, дневна, столова, кухненски бокс и обслужващи помещения, със застроена площ от 84,11 кв.м., чрез СПИРАНЕ на изпълнението по изпълнително дело №20097860400501 в частта относно изпълнително действие - въвод върху следния недвижим имот: 1/3 идеална част от *** находящ се в гр. София, ж. к. „Д“, бл* *, състоящ се от две стаи, дневна, столова, кухненски бокс и обслужващи помещения, със застроена площ от 84, 11 кв.м., заедно с избено помещение №3, с площ от 5,48 кв.м., заедно с 1,556 % идеални части от правото на строеж върху мястото. Със същото определение от 24.08.2017 г. била определена на основание чл. 391, ал. 1, т. 2 ГПК парична гаранция в размер на 500 лв., вносими от К. В.