Определение № 1764 от 07.05.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1764 гр. Варна, 07.05.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Иванка Д. Дрингова

Весела Гълъбова като разгледа докладваното от Мирела Огн. Кацарска Въззивно частно гражданско дело № 20243100500772 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по частна жалба на „Енерго – Про Продажби“ АД, гр. Варна против Определение № 3546/26.03.2024 г. по ч.гр.дело № 7414/2023 г. по описа на ВРС, XXXI състав, с което е обезсилена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 3409/09.06.2023 г., издадена по ч.гр.д. № 7414/2023 г. по описа на ВРС, XXXI състав, на основание чл. 415, ал. 5 от ГПК.

Навеждат се доводи за незаконосъобразност на атакуваното определение като резултат от неправилно формиране на вътрешното убеждение на съда въз основа на събраните по делото доказателства. Претендираната, че заявителят е подал становище по чл.

414а от ГПК, с което признава получаването на вземането по заповедта за главница и лихви.

Твърди се, че единствено неплатени по делото останали съдебно-деловодните разноски в размер на 75 лева. Отправя се искане за отмяна на горното определение.

Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна, чрез надлежен пълномощник, срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради което и същата се явява процесуално допустима.

За да се произнесе настоящият състав съобрази следното:

Производството по ч.гр.д. № 7414/2023 г. по описа на ВРС, XXXI състав е образувано по повод заявление от 08.06.2023 г. на „Енерго – Про Продажби“ АД, гр. Варна за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника А. И. А. за следните вземания: сумата от 295.35 лв. дължима се за ползвана ел.енергия по общо 4 бр. фактури издадени от 13.01.2023 г. до 12.04.2023 г., законната лихва от датата на сезиране на съда-8.06.2023 г. до окончателното изплащане на сумата и сумата от 6.46 лв. лихва за забава за времето от 24.01.2023 г. до 19.05.2023 г. и сторените по делото разноски в размер на 75 лева. С разпореждане № 21722/09.06.2023 г. ВРС с извод за наличие на положителни предпоставки и липса на пречки по чл. 410 от ГПК е разпоредил да се издаде заповед за изпълнение за описаните в заповедта суми в полза на заявителя. Издадена е заповед № 3409/09.06.2023 г.

Препис от разпореждането и от заповедта са връчени на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК.

С Разпореждане № 6133/12.02.2024 г. районния съд дава указания на заявителя по чл.

415, ал. 1, т. 2 от ГПК за предявяване на иск за установяване на вземането си, както и за 1 последиците при непредявяване на такъв. Разпореждането е редовно връчено на търговското дружество на 13.02.2024 г.

На 15.02.2024 г. заявителят депозира становище на основание чл. 414а от ГПК, в което заявява, че е получил плащане по заповедта на главница и лихви, но не и по отношение на присъдените разноски в размер на 75 лева.

Разгледана по същество съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

Установено е от проследеното развитие на заповедното производство по ч.гр.д. № 7414/2023 г. по описа на ВРС, XXXI състав, че в конкретния случай срещу издадената заповед за изпълнение по чл.н 410 от ГПК не е постъпило възражение от длъжника по чл.

414а от ГПК. За разлика от възражението по член 414 от ГПК, с което въобще се оспорва вземането по заповедта по основание или по размер, то с възражението по член 414а от ГПК такова оспорване няма, доколкото то е основано на твърдения за частично или цялостно плащане на вземането в срока за доброволно изпълнение.

Разпоредбата на чл. 414а от ГПК е проявление на основната цел на заповедното производство – да се провери дали претендираното от заявителя-кредитор вземане е спорно.

То винаги се приема за спорно, когато длъжникът е призован по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което и съдът в тази хипотеза е задължен на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК да укаже на заявителя възможността да предяви иск за установяване на вземането си. В случай на уведомен длъжник по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК очевидно няма как да се очаква същият да подаде възражения по чл. 414 от ГПК и по чл. 414а от ГПК. Без наличие на надлежно подадено от длъжника възражение от по чл. 414а, ал. 1 от ГПК няма как да се проведе и процедурата по чл. 414а, ал. 4 и ал. 5 от ГПК.

В гражданският процес е въведена забраната за съда, който е разгледал едно производство, да обезсилва сам постановения именно от него краен съдебен акт.

Изключенията от това правило са силно лимитирани и са предвидени в изрични законови разпоредби. С оглед императивния характер на обсъжданата процесуална регламентация, тя не може да бъде тълкувана разширително. В настоящия случай обаче разпоредбата на чл.

415, ал. 5 от ГПК изрично предвижда, че когато заявителят не предяви установителния иск за вземането си в посочения едномесечен срок, съдът обезсилва заповедта за изпълнение частично или изцяло.

Няма спор, че „Енерго – Про Продажби“ АД, гр. Варна не е предявил иск по чл. 422 от ГПК против А. И. А. за приемане за установено, че А. дължи, както следва: сумата от 295.35 лв. дължима се за ползвана ел.енергия по общо 4 бр. фактури издадени от 13.01.2023 г. до 12.04.2023 г., законната лихва от датата на сезиране на съда-8.06.2023 г. до окончателното изплащане на сумата и сумата от 6.46 лв. лихва за забава за времето от 24.01.2023 г. до 19.05.2023 г. в предоставения едномесечен срок.

С оглед изложеното ВРС правилно е обезсилил процесната заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, поради което и против Определение № 3546/26.03.2024 г. по ч.гр.дело № 7414/2023 г. по описа на ВРС, XXXI състав следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 3546/26.03.2024 г. по ч.гр.дело № 7414/2023 г. по описа на ВРС, XXXI състав, с което е обезсилена Заповед за изпълнение на парично 2 задължение по чл. 410 от ГПК № 3409/09.06.2023 г., издадена по ч.гр.д. № 7414/2023 г. по описа на ВРС, XXXI състав, на основание чл. 415, ал. 5 от ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3