Протокол № 90 от 05.02.2026, Районен съд - Смолян

ПРОТОКОЛ

№ 90 гр. Смолян, 05.02.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Райна Русева при участието на секретаря Татяна Кишанова

Сложи за разглеждане докладваното от Райна Русева Гражданско дело № 20255440101317 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 10:20 часа се явиха:

ИЩЕЦА Д. Н. Р., редовно призован, не се явява. За него процесуалния му представител адв. О..

ЗА ОТВЕТНИКА „***“ АД, редовно призован, не се явява процесуален представител в съдебно заседание. Чрез адв. Л. В. е постъпила молба с вх. № 634/29.01.2026 г.

АДВ. О. – Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че няма процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

АДВ. О. – Поддържам исковата молба, оспорвам писмения отговор. Поддържам искането за изискване на справка за извършени плащания, като моля съдът повторно да укаже на ответника да бъдат представени като според решение на СЕС от 12.10.2023 г. по дело С 326/22 относно договорите за потребителски кредити, смисъла на чл. 3, б. „а“ от Директива 2008/48/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че потребител може да изисква от кредитора копие от договора, както и цялата информация относно погасяване на кредита. Моля също така, съдът да укаже последиците по чл. 161 от ГПК, че при непредставянето им съдът може да приеме за доказано, че е извършено плащане в посочения размер на сумата. Процесната сума в евро е в размер на 562,42 евро.

Съдът

1

О П Р Е Д Е Л И:

ДОКЛАДВА се делото.

Предявен е иск с правното основание на чл. 55, ал.1, предл.първо от ЗЗД от ищеца Д. Н. Р. срещу ответника „***“ АД, с който се иска да бъде осъден ответника „***" АД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от Изпълнителния директор С. Ю. А., да заплати на Д. Н. Р., ЕГН **********, с постоянен адрес град **, община Смолян сумата от 562,42 евро, представляваща недължимо платени суми по Договор за потребителски кредит от 19.07.2023г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане

В исковата молба се твърди, че на 19.07.2023 година сключих Договор за потребителски кредит с ответното дружество, по силата на който „***" АД като Кредитодател ми предостави заем в размер на 1000,00 (хиляда) лева. Не разполагам с екземпляр от договора и не мога да посоча конкретните параметри, записани като договорни условия в него.

Сключеният между страните договор по своята правна характеристика и съдържание представлява договор за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон ЗПК.

В изпълнение на Договор за потребителски кредит от 19.07.2023г. съм заплатил по сметка на ответното дружество сумата от 2110,00 лева, за което представям разписки от „***" АД и банково извлечение както следва: 1. На 02.08.2023 г. с Разписка № 0300019400083728 - 270,00 лева, 2. На 02.11.2023г. с Разписка № 0300020225643332 - 240,00 лева, 3. На 05.03.2024г. с Разписка № 0300021387372074 100,00 лева, 4. На 12.04.2024г. - банков превод за 1500,00 лева.

Сключеният между страните договор по своята правна характеристика и съдържание представлява договор за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон ЗПК.

Част от преведените суми са платени без основание, тъй като сумите са преведени по договор за кредит, който е недействителен на основание чл.22 от Закона за потребителския кредит поради сключването му в нарушение на чл.10 и чл.11 от същия закон. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи (чл.23 ЗПК).

С пресмятания чрез онлайн калкулатор се установява, че при предоставен заем в размер на 1000,00 лева, който е издължен 9 месеца след предоставянето му с обща сума за връщане 2110,00 лева, ГЛП възлиза на 218,48 %, а ГПР - на 644,24%.

При това положение договорката за заплащане на законна лихва е нищожна като противоречаща на добрите нрави, тъй като надвишава трикратния размер на законната лихва.

Съгласно чл.19 ал.4 от ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по - висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република 2

България, като на основание чл.19 ал.5 от ЗПК клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни.

Поради недействителността на договора за заем за мен е възникнало задължение за връщане само на чистата сума, която съм получил по него - 1000,00 лева, а не на лихви и други разходи. Следователно, разликата между заплатената сума от 2110,00 лева до дължимата от 1000,00 лева в размер на 1110,00 лева е платена при начална липса на основание и като недължима подлежи на връщане от ответника на основание чл.55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „***“ АД, като се сочи, че исковете на ищеца са изцяло неоснователни и необосновани. Възразява се изцяло срещу твърденията, че Договор за кредит № 581980 се явява нищожен.

Посочва се, че на 19.07.2023 г. между „***” АД, в качеството си на кредитодател, и Д. Н. Р., в качеството си на кредитополучател, бе сключен Договор за потребителски кредит № 581980.

Договарянето между страните е осъществено чрез средствата за комуникация от разстояние (електронна поща, уеб-сайт и телефон), като договорът за кредит се сключи във формата на електронен документ и правоотношението се реализира при спазване на изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за задълженията и договорите, Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги и приложимите към сключения договор за кредит Общи условия на „***” АД.

Преди кандидатстване за кредит Д. Н. Р. е регистрирал свой профил в системата на „***“ АД, като е получил уникално потребителско име и парола. За верификация на неговата самоличност при създаването на профила си, той е получил от моя доверител ПИН код под формата на кратко електронно съобщение (СМС) на посочения от него в заявката телефонен номер, както и линк на посочената от него електронна поща. С краткото електронно (СМС) съобщение и линка на електронната поща се удостоверява, че лицето, което желае да регистрира профил, е именно лицето, което е подало заявката и именно това са неговите лични данни. След получаване на линка Д.

Н. Р. е потвърдил профила си. Като част от процеса по създаване на профила си и с оглед удостоверяване на самоличността на кредитополучателя, Д. Н. Р. е снимал личната си карта, направил е селфи с личната си карта и е проведен телефонен разговор с него. След успешното реализиране на процедурите по верификация на самоличността на Д. Н. Р., профилът му е потвърден.

Във вече регистрирания от кредитополучателя профил, Д. Н. Р. е попълнил заявка за кандидатстване за кредит. В Заявката за кандидатстване клиентът е попълнил и е предоставил доброволно пълни и верни данни относно своята самоличност като: трите си имена, ЕГН, Адрес /постоянен и настоящ/, Лична карта, Месторабота, Мобилен телефонен номер, актуална електронна поща, предпочитания начин за получаване на 3 сумата по кредита. В края на Заявката за кандидатстване и с оглед успешното и попълване Д. Н. Р. е потвърдил, че се е запознал и се съгласява с Общите условия на „***” АД, приложими към договора за кредит, като приемането на Общи условия е необходимо условие за изпращане на заявката.

След успешното потвърждаване на заявката, „***” АД е разгледал предоставената от Д. Н. Р. информация и въз основа на тази информация и след проверка в Централния кредитен регистър е одобрил Д. Н. Р. за искания от него кредит. След одобряване на кредита моят доверител е генерирал в профила на Д. Н. Р.

Договор за потребителски кредит № 581980, заедно с приложимите Общи условия на „***“ АД, също така Стандартен Европейски Формуляр и Погасителен план, като в края на всеки документ има два броя линка - „Приеми договора” и „Откажи договора”.

С оглед сключването на Договора за кредит и като доказателство за съгласието на ищеца с договора за кредит и Общите условия Д. Н. Р. е активирал линка „Приеми договора”.

Горепосоченото се потвърждава и от твърденията на ищеца в исковата молба, поради което моля съдът да счете за безспорни между страните обстоятелствата по сключване на Договор за потребителски кредит № 581980, предоставяне и усвояване от кредитополучателя на заема в размер на 1 000 лева.

Правят се възражения и се оспорват твърденията на ищеца, че сключеният между „***” АД и кредитополучателя Договор за потребителски кредит е недействителен (нищожен) на основание чл. 22 във връзка с чл. 10 и чл. 11 от ЗПК.

Съгласно сключения между страните договор за кредит, размерът на годишния процент на разходите е изчислен съгласно формулата, посочена в Приложение 1 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗПК. Също така в приложимите към процесния договор Общи Условия на „***“ АД отново е посочен начинът на изчисляване на ГПР. Отделно от горното, в приложимия Стандартен Европейски Формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, Приложение № 2 към чл. 5, ал. 2 от ЗПК, също е посочен и индивидуализиран ГПР.

Разпоредбата на чл.11, ал. 1, т.10 от ЗПК не предвижда в договора за потребителски кредит изрично и изчерпателно да бъдат изброени всички разходи, включвани в ГПР, а единствено да се посочат допусканията, използвани при изчисляване на ГПР. Терминът „допускания“ се използва в смисъл на предвиждания за бъдещето, а не в смисъл на разходи, част от ГПР. Тези допускания или предвиждания са изчерпателно изброени както в чл.19 от Директива 2008/48 на Европейския Парламент и на Съвета относно договорите за потребителски кредити, така и в издадения в нейно изпълнение ЗПК и по-точно в точка 3 от Приложение № 1 към чл.19, ал.2 от ЗПК.

Допусканията се делят на две групи: първата група са базови допускания (чл.19, 4 т.3 и т.4 от Директива 2008/48 и т. 3 букви "а" и "б" Приложение № 1 към ЗПК) и допълнителни допускания (чл.19, т.5 от Директива 2008/48 и т. 3 букви - в, г, д, е, ж, з, и, к, л, м към ЗПК).

Първата група допускания биха имали значение за всеки вид потребителски кредит, докато допълнителните допускания касаят определени видове кредити, като револвиращ кредит, овърдрафт или договор за кредит с неопределен срок, чиято легална дефиниция е дадена в буква "ж" на приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК. При посочените в тази разпоредба кредити, за да може да се изчисли и посочи един точен процент на ГПР при сключване на договора, се налага да се правят допускания за бъдещето, за да се изчисли ГПР като една - единствена ставка с точност поне един знак след десетичната запетая (т.2, б. "г" от Приложение № 1 към ЗПК), което е детайлно разяснено в решение на СЕС С- 290/19г.

В настоящия случай е приложимо единствено първото базово допускане по т. 3, буква "а" на приложение № 1, а именно да се допусне, че договорът ще е валиден за срока, за който е бил сключен, и кредиторът и потребителят ще изпълняват своите задължения в съответствие с условията и сроковете по договора. Второто базово допускане касае уговорени променливи лихвени проценти, а в процесния договор лихвеният процент е фиксиран и подобни допускания са неприложими.

Допълнителните допускания също не са приложими, защото касаят хипотези на горепосочените видове потребителски кредити, какъвто настоящият не е.

В горния смисъл, и доколкото в случая приложимо е единствено първото базово допускане по т. 3, буква "а" на приложение № 1 към ЗПК, което е императивно посочено в закона и се прилага за всеки един договор за потребителски кредит, неговото непосочване само по себе си не е от естество да обоснове недействителност на клаузата, уреждаща ГПР.

Смисълът на закона е кредитополучателят да се запознае предварително с размера на сумата, която ще върне под формата на ГПР, което изискване в случая е изпълнено. По така изложените съображения, при сключване на договора за кредит не е допуснато нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.