Решение № 770 от 21.05.2026, Районен съд - Плевен
- Съд
- Районен съд - Плевен
- Дело
- Гражданско дело 6679/2025
- Вид
- Решение № 770
- Подписан
- 21.05.2026
- Състав
- Дияна Атанасова Николова
Цитирани разпоредби
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47 ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.150 и сл. · Закон за енергетиката
- чл.79 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 61, ал. 1 · Наредба № Е-РД-04-1 от 12 март 2020 г. за топлоснабдяването
РЕШЕНИЕ
№ 770
***, 21.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Дияна Ат. Николова при участието на секретаря Румяна Илк. Конова като разгледа докладваното от Дияна Ат. Николова Гражданско дело № 20254430106679 по описа за 2025 година
Делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от ***, ЕИК 114005624, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***, чрез *** против М. Д. Т., ЕГН **********, Адрес: ***, в която се твърди следното : ищецът депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение на основание чл.410 от ГПК срещу ответника, като с разпореждане, постановено по ч.гр.дело №3628/2025 г. по описа на Районен съд - Плевен е издадена заповед за изпълнение срещу длъжника, връчена при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, инициирало настоящото исково производство.
Вземането си ищецът обосновава със следното : като собственик на топлоснабден имот, находящ се в ***, ответникът е клиент на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди по смисъла на чл. 153. (1) (Изм. - ДВ, бр.54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ - Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Затова за него важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката. Съгласно чл.150(1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ 1 Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет.
Съгласно ал.2 от ЗЕ същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Общите условия от 2007 г. са публикувани във вестник „Нощен труд” от дата 13-14.12.2007 г. и във вестник „Посоки” бр.239/13.12.2007г. С тях се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. В раздел VII от ОУ от 2007 г. „Заплащане на ТЕ” е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ /в т.ч. и ответницата/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В този смисъл, задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставката на ТЕ. С изтичането на последния ден от месеца ответникът е изпадал в забава за тази сума, като на основание чл.31 ал.6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата сума.
Задължението за главница е формирано, както следва: сума за отопление с ИРУ, начислена за периодите посочени в петитума на исковата молба в размер на 927,70 лв.; сума за отопление без ИРУ за периодите, посочени в петитума на исковата молба в размер на 236,99 лв.; сума за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, начислена за същия период от време, в размер на 240,98 лв.; сума за битово горещо водоснабдяване /БГВ/, начислена за периодите, описани в приложението в размер на 0лв.; суми за услуга дялово разпределение в общ размер от 28, 80 лв., начислени за периодите, подробно описани в приложението; общо корекции - +19,43 лв. Заявява се, че в имота има монтирани отоплителни тела и измерващи уреди, както следва: 0 бр. водомери за БГВ; 2 бр. уреди /ИРУ/; щранг-лира в баня.
2
Ответникът е използвал доставяната от дружеството топлинна енергия и не е погасил задължението си.
Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което да признае за установено по отношение ответника, че дължи на ищеца сума за консумирана топлинна енергия в имота, находящ се в *** в размер : Главница - 1453, 90лв. за периода 01.04.2023 г. до 30.04.2025 г., Мораторна лихва 137,20лв. - за периода 02.06.2023г. до 03.06.2025г.; законната лихва от датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело №3628/2025 г. по описа на Районен съд Плевен до окончателното изплащане на сумите.
Претендират се разноски, вкл. за заповедното производство.
В срок е депозиран писмен отговор от ответната страна, с която исковете се оспорват, като се заявява, че липсват безусловни доказателства за сключен валиден договор между страните за доставяне на топлинна енергия; липсват доказателства за това ответникът да е ползвател или собственик на процесния имот и да е откривал партида за заплащане на отопление и топла вода; за подписан договор между ЕСобственост относно индивидуално отчитане на разходите за отопление на показателите на индивидуалните топлинни разпределители. Не се противопоставя на искането на ищеца за назначаване на исканите експертизи по делото.
В о.с.з. ищцовото дружество се представлява от ***, която представя доказателства в о.с.з. и навежда доводи в подкрепа на исковете.
В о.с.з. ответникът се представлява от *** - особен представител, която оспорва иска и навежда доводи в о.с.з.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, доказателствата по делото и разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Исковете са допустими, като предявени в указания едномесечен срок в закона. Вземането, предмет на заповедното производство по ч.гр.д.
№3628/2025год. по описа на ПлРС е идентично с предмета на настоящото дело, образувано по реда на чл.422 от ГПК.
Претенцията на ищеца обхваща искане за присъждане на суми за отопление с ИРУ, сума за ТЕ, отдадена от сградна инсталация, сума за дялово 3 разпределение - посочени подробно в исковата молба и заявени за топлоснабден имот, находящ се в ***. Следва да се посочи, че за съда е налице яснота за това, че исквата претенция касае/с оглед уточненинето в о.с.з. от страна на процесиалния представител *** и представените писмени доказателства/ топлоснабден имот, ситуиран в пристрйка на ***, обозначена цифрово като ***. Съвкупната преценка на писмените доказателства по делото, разгледани във вр. и с изложното от *** несъмнено водят до извода,че топлоснабдения имот се намира именно в сградата –пристройка на ***, непосредствено до ***. Видно от представеното от ищеца Заявление от 11.11.2019год./приложено на л.26 от делото/ е, че на тази дата ответникът М.Т. е поискал от ищеца да бъде открита партида за заплащане на отопление и топла вода, считано от 11.11.2019год., т.к. притежава нотариален акт за имота/посочен/. Същят е приложен на л.27 от делото и обективира извършено в полза на ответника дарение от Б.Т., Д.Т. и К.Т. на следния недвижим имот :
***, находящ се в ***** в ***. От представения *** се установява, че между ищцовото дружесво и ***, считано от м.10.2022год. започва извършването на разпределение на топлинна енергия /ТЕ/ между абонатите на станция ***, на адрес :*******, пристройка; представен е и договор за индивидуално отчитане и топло разпределение от 17.10.2002год. по отношение жилищните обекти в посочената по-горе пристройка на ***; протокол от проведено на
27.08.2002год. Общо събрание на етажните собственици на ***** относно и5збиране на топлинен счетоводител; начина на разпределение на ТЕ; определяне начина на заплащане на сумите за ТЕ и услуги, който за *** е подписан от Б.Т.. Видно от служебно извършената сравка за адрес на ответника е, че същият е в ***, ******. Фактът, че представените от ищеца фактури са за ***/без да е отразено, че това е пристройка ***/ , разгледано във вр. с това, че в същите фигурира името на ответика и партаментът е посочен под номер 21, дава основание на съда да приеме, че не е еналице неяснота по отношение исковата претенция, заявена от ищеца. От зприетото инесопорено заключение на ***/л.88 и сл. от делото/ се установява, че размерът на задължението на ответника е в претендрания размер, като лихвата дори е изчислена в по-голям размер. От приетото заключение на *** /л.93 и сл. от делото/ се установява, че сградата, в която се намира процесният имот е присъединена към топлопреносната мрежа, посредством абонатна станция.
До имота на ответника е доствяна ТЕ, тъй като абонатната станция е работила 4 във времето на процесния период. Разпределението на топлинна енергия за процесния имот е извършено в съответствие с действащата нормативна уредба в областта на енергетиката - Методика за разпределение на топлинна енергия в сгради, етажна собственост, Приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № ЕРД-04-1 от 12.03.2020г. за топлоснабдяването. Разлики в изчисленията на ФДР не са констатирани. Отчитането на общата ТЕ в АС става чрез търговски уред – топломер. Съгласно нормативната база, същият е преминал изискващите се държавни проверки. Монтажът на уреда е извършен съгласно изискванията на производителя. В о.с.з. ВЛ обяснява, че блокът е един и същ, като имотът на ответника е разположен в пристройка , изградена до ***.
С оглед изложеното, предявените искове следва да се уважат за сумите , за които са предявени с исковата молба.
По отношение разноските по делото : следва да се присъдят разноски за настоящото исково производство в общ размер 565,16 евро , включващи и възнаграждение за един юрисконсулт/ 51,13 евро/.
Следва да се присъдят и разноски в цялост за заповедното производство – общо 41,83 евро.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ал.1 във вр. с чл.415 ал.1 от ГПК вр. чл.150 и сл. от ЗЕ вр. чл.79 от ЗЗД, че М. Д. Т., ЕГН **********, Адрес: ***, *********, представляван по делото от особен представител *** отПлАК ДЪЛЖИ на*****,******, представлявано от *****, със седалище и адрес на управление ***, ******, сумата о т 743,37 евро – главница за периода 01.04.2023 г. до 30.04.2025 г., мораторна лихва 70,15 евро - за периода 02.06.2023г. до 03.06.2025г.; законната лихва върху главницата от 11.06.2025год., за които суми е издадена заповед за изпълненине на основание чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №3628/2025 г. по описа на Районен съд - Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК М. Д. Т., ЕГН **********, Адрес: ***, *****, ДА ЗАПЛАТИ на ******, *****, представлявано от *****, със седалище и адрес на управление ***, ******, разноски за исковото производство – общо 565,16 евро, както и разноски за заповедното производство по ч.гр.д. №3628/2025год. по описа на ПлРС – общо 41,83 евро.
5
Решението може да се обжалва с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му чрез Плевенски районен съд пред Плевенски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 6