Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 145 от 06.07.2026, Окръжен съд - Ловеч

Съд
Окръжен съд - Ловеч
Дело
Въззивно гражданско дело 291/2026
Вид
Решение № 145
Подписан
06.07.2026
В сила
22.07.2026
Състав
МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА, ТАТЯНА МИТЕВА, ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 436, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 460 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.462 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 462, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 463, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 73а · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 136, ал.1, т.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 136, ал.1, т. 6 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 137 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 73, ал.5 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79 · Закон за частните съдебни изпълнители

РЕШЕНИЕ

№ 145 гр. Ловеч, 06.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в закрито заседание на шести юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ТАТЯНА МИТЕВА

ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА като разгледа докладваното от ТАТЯНА МИТЕВА Въззивно гражданско дело № 20264300500291 по описа за 2026 година за да се произнесе съобрази:

Производство по чл.462 и сл. от ГПК.

Постъпила е жалба от М. П. П., ЕГН **********, действащ в лично качество и в качеството си на ЕТ "ФОРЕСТГРУП-М. П.", ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: ******** чрез пълномощника си адвокат Т. Р. И., Адвокатска колегия- Пловдив, съдебен адрес за получаване на съобщения, книжа и призовки по делото и съдебен адресат- *******, против Разпределение от 03.04.2026 г., обективирано в Постановление за разпределение на постъпили суми изх. № 13527 от 03.04.2026 г. по изпълнително дело № 1078/2014 г. по описа на ЧСИ В. П. с peг. № 879, с район на действие-Окръжен съд- Ловеч.

Посочва, че при изготвяне на обжалваното разпределение са допуснати съществени нарушеншя на процесуалните правила и роми – чл. 136, ал.1, т.1 от ЗЗД, чл. 73, ал.5 и чл. 73а от ГПК. Счита, че ЧСИ е заделил суми за разноски суми за разноски, които не били извършени или не са били извършени по конкретния изпълнителен способ, от чиято реализация са постъпилите срезства за разпределението. Изтъква още, че сборът от всички 1 каси за сметка на длъжника, изчислени от ЧСИ противоречат на разпоредбата на чл. 73а, ал.1, т.6 – надвишава 90 на сто от минималната работна заплата.

Излага подробни съображения. Моли да бъде отменено атакуваното разпределение, обективирано в постановление от 03.04.2026 годинапо изпълнително дело № 1078/ 2014 година по описа на ЧСИ В.П. и делото да бъде върнато за ново разпределение съгласно указанията на съда. Претендира разноски.

Отговор от „Юробанк България“ АД и НАП в срока по чл. 436, ал.3 от ГПК не е постъпил.

На основание чл. 436, ал.3 от ГПК са приложени писмени мотиви към обжалваните действия от ЧСИ В. П. рег. № 879 с район на действие Окръжен съд - Ловеч.

Подадената жалба е допустима, като подадена от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване акт, в срока по чл. 462, ал.2 от ГПК – постановлението е връчено на 03.04.2026 година, а жалбата е подадена по пощата на 06.04.2026 година. При това положение следва да бъде разгледана по същество.

От приложеното към делото изп.д. № 1078/ 2014г. по описа на ЧСИ В. П. рег. № 879 с район на действие Окръжен съд - Ловеч, становището на жалбоподателя и мотивите на ЧСИ, преценени поотделно и в тяхната взаимна връзка и обусловеноност, съдът намира за установени следните фактически обстоятелства:

Изпълнителното производство е образувано на 14.10.2011 година по молба на „Банка Пиреос България“ АД, ЕИК ****, против ЕТ "ФОРЕСТГРУП-М. П.", ЕИК ********, и солидарния длъжник М. П. П. по изпълнителен лист от 16.08.2020 година, издаден по чгд № 902/ 2010 година за задължение по банков кредит, обезпечен с договорна ипотека от 13.12.2007 година.

До длъжниците е изпратена покана за доброволно изпълнение от 20.10.2011 година, като същата е връчена по реда на чл. 47 от ГПК.

С постановление от 05.12.2011 година е наложена възбрана върху ипотекирания имот.

По молба на банката делото е прехвърлено за продължаване на изпълнителните действия на ЧСИ В. П. рег. № 879 с район на действие 2

Окръжен съд - Ловеч на 17.10.2014 година.

Изпратени са запорно съобщение, уведомлене до длъжника за преобразувано на изпълнението и покана за доброволно изпълнение, както и за проучване на имуществото на длъжника. Издадена е фактура от 27.10.2014 година за сумата 168 лева с ДДС, от които 2х50, общо 100 лева по т. 2 от Тарифата на ЧСИ за цялостно проучване имуществото на длъжника, както и 2х20 лева, общо 40 лева по т.5 от тарифа ЧСИ за връчване на призовка, препис от жалба и пр. Въз основа на фактурата е съставена сметка № 2054/ 27.10.2014 година, на стойност 168 лева с ДДС, платена по взискателя с платежно нареждане от 30.10.2014 година.

По молба на взискателя е извършена справка за налични банкови сметки на двамата длъжници, за което е издадена фактура 12793/ 24.10.2017 година по т.3 от Тарифата 2х5 лева на обща стойност 10 лева, респ. 12 лева с ДДС. За сумата е издадена сметка по чл. 79 он ЗЧСИ.

Въз основа на издадена обезпечителна заповед, с която е спряно производството по изпълнително дело № 1078/ 2014 година на ЧСИ В.П. с постановление от 16.02.2018 година изпълнителното производство е било спряно.

С молба от 21.02.2020 година „Юробанк България“ АД,ЕИК ******, е поискала да бъде конституирана като взискател, поради правопремство, чрез вливане на „Банка Пиреос България“ АД, ЕИК ****. На 20.10.2025 година е подадена молба за възобновяване на производството и приложен изпълнителен лист от 19.09.2025 година, издаден от СРС.

С постановление от 28.10.2025 година производството по изпълнителното дело е възоновено. Няма данни същото да е връчено на длъжника.

На 06.11.2025 година с постановление за разноски ЧСИ е приел е приел следните разноски по изпълнително дело № 1078/ 2014 година в общ размер на 246 лева, от котито 84 лева – 14 броя такси на основание т.3; 48 – 2 броя такси по т.5; 54 – 3 бр. такси по т.9 и 60 лева по т.11 от Тарифата по ЗЧСИ.

Изпратено е писмо до ЧСИ С. Я. за връчване на „Интернешъл пейнт солюшенс“ ООД – София запорно съобщение за запор върху трудовото възнаграждение на длъжника М. П. П.. Вследствие на наложения запор по сметката на ЧСИ са постъпили общо сумата 1396,95 лева, представляващи 3

714,25 евро и 670,31 евро или общо 1 384,56 евро.

С молба от 25.11.2025 година банката е поискала насочване на принудителното изпълнение към цялото имущество на длъжника, вкл. и УПИ, находящ се в град ****, ведно с построената в имота къща.

С обжалваното постановление е разпределена общо сумата от 1 384.56 евро, както следва: общо 410.42 евро по чл. 136, ал.1, т.1 от ЗЗД в полза на ЧСИ, от които 52.14 евро по т.3 от ТТРЗЧСИ – 17 броя; 49.08 евро по т.5 от ТТРЗЧСИ – 4 броя; 55.22 евро по т.9 от ТТРЗЧСИ – 6 броя; 61.36 евро по т.11 от ТТРЗЧСИ – 2 броя; 18.41 евро по т.13 от ТТРЗЧСИ; 145.19 евро частично погасяване на т. 26 от ТТРЗЧСИ; 2.61 евро за банкови преводи на основание т.

31 буква „б“; 18.41 евро на основание т. 31, буква „и“ от ТТРЗЧСИ; 8 евро на основание т.31, буква „к“ от ТТРЗЧСИ. По чл. 136, ал.1, т. 6 от ЗЗД на НАП сумата от 974.14 евро. Поради липса на достатъчно средства на основание чл.

460 от ГПК, вр. чл. 137 от ЗЗД на Юробанк балгърия АД не е разпределена сума.

От така направеното разпределение не може да се направи извода начислените обикновени такси за кои конкретни действия са начислени, от коя дата, предвид на това, че в периода 16.06.2018 година 28.10.2025 година производството по делото е било спряно като обезпечителна мярка. По делото липсват постановления за присъединяване на взискател, като в този смисъл не може да се установи обосноваността на начислената такса по т. 11 от Тарифата.

В мотивите по чл.436, ал.3 от ГПК е посочено, че на осн. т. 3 от ТТРЗЧСИ са извършени 17 броя (стр.226-236, 239-257, 262, 282 и 305); по т.5 от ТТРЗЧСИ за изготвяне на документи – 4 броя (стр. 273, 292, 315 и 360); за налагане на запор по т.9 от ТТРЗЧСИ – 6 броя (стр. 260, 261, стр. 274), а останалите три броя за предходно наложени запори на банковите сметки на длъжника; за присъединяване на взискател по т.11 от ТТРЗЧСИ – 2 броя (стр.

219 и 248) по т.13 от ТТРЗЧСИ за изготвяне и предявяване на разпределение (стр. 253 и 254).

При установената по-горе фактическа обстановка, съдът счита, че жалбата е основателна, съображенията за това са следните: Видно от представения препис от изпълнителното дело, производството по делото е било спряно с постановление от 16.02.2018 година, въз основа на издадена 4 обезпечителна заповед. С постановление от 28.10.2025 година производството по изпълнителното дело е възобновено, като няма данни същото да е връчено на длъжника.

Обжалваното постановление за разпределение не е мотивирано, поради което не може да се извърши проверка, за кои действия са начислени разпределените в полза на ЧСИ такси, дали същите са същински изпълнителни действия, като липсват и изготвени сметки за начислените такси с необходимото съдържание съгласно разпоредбата на чл. 79 от ЗЧСИ.

Няма доказателства (документи) и данни как са формирани сумите по т.31 от ТТРЗЧСИ, не отговаря на събраното вземане и начислената сума по т. 26 от Тарифата. В този смисъл, поради липса на яснота, длъжникът е възпрепятстван да прецени дали да обжалва разпределението, с оглед отговорността за разноски. Поради липса на мотиви не може да се провери дали вземанията на частния съдебен изпълнител към длъжника по принудителното изпълнение за дължимите, но незаплатени авансово от взискателя такси по изпълнителното производство, се ползват с привилегията по чл. 136, ал.1, т.1 от ЗЗД, т.е. таксите да са начислени и необходими за осъществяването на конкретния изпълнителен способ, чрез който е получена подлежащата на разпределение сума. Действително съгласно разпоредбата на чл. 463, ал.1 от ГПК съдът сам решава въпроса по същество, но в конкретния случай поради липса на мотиви, настоящата инстанция не може да извърши проверка на разпределението.

Предвид изложеното по-горе съдът намира атакуваното постановление за разпределение на постъпили суми от 03.04.2026 година за незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено, като делото върнато за изготвяне на ново мотивирано разпределение, при изпълнение на горните указания.

По отношение на разноските. Съгласно чл. 79, ал.1 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в три изчерпателно изброени хипотези на закона. Настоящият случай не попада в нито една от лимитативно изброените три хипотези, поради което искането на жалбоподателя за присъждане на разноски за настоящото производство следва да бъде оставено без уважение.

Водим от горното съдът

5

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Постановление за разпределение на постъпили суми изх. № 13527 от 03.04.2026 г. по изпълнително дело № 1078/2014 г. по описа на ЧСИ В. П. с peг. № 879, с район на действие-Окръжен съд- Ловеч, като незаконосъобразно.

Връща делото да извърши ново разпределение, като

УКАЗВА на ЧСИ В. П. рег. № 879 с район на действие Окръжен съд Ловеч да съобрази последващите си действия с изложеното в мотивите към настоящото решение.

Решението може да бъде обжалвано с частна жалба, на осн. чл.463, ал. 2 от ГПК, пред Апелативен съд – Велико Търново, в едноседмичен срок от получаване на съобщението.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6