Определение № 960 от 21.11.2024, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 960 гр. Ловеч, 21.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Въззивно частно гражданско дело № 20244300500675 по описа за 2024 година Производството е по чл. 418, ал. 4 ГПК.

Образувано е по частна жалба от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД против разпореждане № 927/30.09.2024 г., по ч.гр.д. № 599/2024 г. на Районен съд Луковит, с което е отхвърлено изцяло заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист против Р. С. А..

В частната жалба са направени оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното разпореждане, като се поддържа, че неправилно от заповедния съд е отказано издаване на заповед за изпълнение за сумите по заявлението и се излага несъгласие с решаващите изводи на съда. Частният жалбоподател счита, че с извършената проверка за съществуване на вземането районният съд е напуснал пределите на своята компетентност, доколкото в заповедното производство произнасянето е формално и по наведените в заявлението твърдения, съобразявайки и приложените към него документ по чл. 417, т. 2 ГПК, а несъмненото доказване на твърденията и възраженията следва да бъде извършено в исково производство. Според частния жалбоподател в заявлението и приложените документи се съдържало ясно и недвусмислено означение на всяко от вземанията по договора и начина на тяхното формиране.

Излага се становище, че сключването на застраховката не е задължително условие за сключване на договора за кредит и че в случая кредитополучателят е попълнил заявление, в което изявил воля за сключване и на застрахователен договор. Посочва се, че застрахователните клаузи са инкорпорирани в договора за потребителски кредит и че в заявлението за издаване на заповедта за незабавно изпълнение е означено ясно какво се включва и на какво основание в претендирания размер на главницата, договорната лихва и обезщетението за забавено изпълнение. В частната жалба е направено искане за отмяна на атакуваното разпореждане и за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника за сумите по заявлението.

Частната жалба е допустима, тъй като същата е подадена в срок, против подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, за което е налице правен интерес от обжалване (чл. 418, ал. 4 ГПК). Едноседмичния срок за обжалване 1 по чл. 275, ал. 1, вр. чл. 413, ал. 2 ГПК е спазен, защото, броен от датата на връчване на атакуваното разпореждане (09.10.2024 г.), същият е изтекъл на 16.10.2024 г. - в деня, в който частната жалба е подадена. За частния жалбоподател е налице интерес да обжалва разпореждането, доколкото с последния акт е отхвърлено подаденото от него заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист (чл. 418, ал. 4 ГПК).

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Производството пред районния съд е образувано въз основа на заявление по чл. 417 ГПК, подадено от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, с което е поискано издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за посочените в него суми, вкл. за разноските по делото и за юрисконсултско възнаграждение. Към заявлението са приложени множество документи, сред които договори за банков кредит с анекси, извлечение от счетоводните книги, писма за обявяване предсрочна изискуемост на вземанията по договора и фактури за извършените услуги по връчването на поканите.

С разпореждане № 927/30.09.2024 г., по ч.гр.д. № 599/2024 г. на Районен съд Луковит, състав на същия съд е отхвърлил заявлението с водещ мотив, че уговорките в договора, предвиждащи формирането на главницата по кредита с включване на дължими застрахователни премии, са неравноправни клаузи.

Разпореждането е правилно, като изложените в него съображения за неравноправност на уговорките в договора съответстват на закона.

Законосъобразен е изводът на съда за неравноправния характер по смисъла на чл. 143 ЗЗП на уговорката в договора за заплащане на застрахователна премия по застрахователния договор. В приложените към заявлението документи е видно, че в главницата от 8355,93 лв. са включени и застрахователните премии, платени от кредитната институция на застрахователя, както и че върху същата сума са начислявани и лихвите по заявлението – възнаградителни, наказателни и за забава. Уговорката в договора за кредит, установяваща заплащане на застрахователни премии по застрахователния договор (чл. 7.1 и 7.2.2), е неравноправна по смисъла на чл.

143 ЗЗП. Тя е уговорена във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, предвид съотношението в размерите на сумите по главницата с тези, по заплащаните застрахователни премии. С клаузата, установяваща поемане на задължение за заплащане на застрахователни премии, чрез включването им в размера на подлежащата на връщане главница, както и с установения от нея механизъм за директното им превеждане от кредитора на застрахователя, на кредитополучателя е наложено да приеме уговорките на застрахователния договор, с които не е имал възможност да се запознае преди сключване на договора за потребителски кредит (чл. 143, ал. 2, т. 10 ЗЗП). Предвидената в чл. 19 от договора факултативна възможност за сключване на договор за застраховка е привидна, защото заявлението за установяване на договорни отношения е с предварително установено от кредитора съдържание, доколкото в него е наличен и реквизит за заявено желание и за дадено съгласие за сключване на застраховка/и, чието попълване се свежда до поставяне на отметка в едно от двете полета „да“ или „не“, без възможност за собственоръчно изписване на текст, в съответствие с или изразяващ такова желание. При така установения начин за попълване на заявлението, не би могло да се приеме, че кандидатстващият за кредит е изявил ясно и несъмнено 2 желанието си и за сключване на договор за застраховка с конкретни характеристики относно същественото му съдържание, в частност цената на дължимите застрахователни премии.

Когато искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това, съдът също не издава заповед за изпълнение, а е длъжен да отхвърли заявлението (чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК). В този смисъл са неоснователни оплакванията в частната жалба, вкл. в основания им аспект за несъблюдаване от районния съд на особеностите на заповедното производство, в което съдът не трябвало да проверява съществуването на вземането, а само дали същото се оспорва.

Извършената от съда преценка за неравноправност на конкретните уговорки от договора е в съответствие с цитираната процесуална разпоредба, като наред с това, тя не се свежда до проверка съществуване на вземането, каквото разбиране е застъпено в частната жалба.

Към частната жалба е приложен документ за внесена държавна такса от 15 лв., която не е в пълния дължим размер от 101,82 лв. В случая заявлението е отхвърлено по същество, а не като нередовно, поради което държавната такса следва да се определя върху половината от дължимата такава в първата инстанция, върху обжалваемия интерес от 10 182,80 лв. – предметът на частната жалба, включващ сумите по заявлението (8355,93 лв. – главница, 1639,64 договорна лихва и 186,23 лв. – обезщетение за забавено изпълнение).

Отчитайки дължимият размер на таксата за обжалване (101,82 лв.) и частичното й внасяне (15 лв.), частният жалбоподател е останал задължен за внасяне на разликата от 86,82 лв. При това положение същият следва да бъде осъден да я заплати по сметката на съда (чл. 77 ГПК).

Водим от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 927/30.09.2024 г., по ч.гр.д. № 599/2024 г. на Районен съд Луковит, с което е отхвърлено изцяло заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист против Р.

С. А..

ОСЪЖДА на основание чл. 77 ГПК „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, с ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление: **** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметката на ОС Ловеч (BG13 TEXI 9545 3103 6482 00) сумата от 86,82 лв., представляваща разликата до пълния дължим размер от 101,82 лв. на държавната такса за обжалване.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3