Определение № 1316 от 20.10.2026, Окръжен съд - Плевен
- Съд
- Окръжен съд - Плевен
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 893/2026
- Вид
- Определение № 1316
- Подписан
- 20.10.2026
- Състав
- ВЕСЕЛА ЛЮБОМИРОВА САХАТЧИЕВА, КРАСИМИР ИВАНОВ ПЕТРАКИЕВ, РЕНИ МИХАЙЛОВА СПАРТАНСКА
Цитирани разпоредби
- чл.260 · Граждански процесуален кодекс
- чл.261 · Граждански процесуален кодекс
- чл.275 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.25, ал.1, т.2, т.3, т.4 · Закон за закрила на детето
- чл.25, ал.1, т.2, т.3, т.4 · Закон за закрила на детето
- чл.25, ал.1, т.2, т.3, т.4 · Закон за закрила на детето
- чл.27, ал.3 · Закон за закрила на детето
- чл.15 ал.3 · Закон за нормативните актове
- чл.83, ал.1 · Семеен кодекс
- чл.83 ал.4 · Семеен кодекс
- чл.84 · Семеен кодекс
- чл.84 ал.3 · Семеен кодекс
- чл.93 ал.2 · Семеен кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1316 гр. Плевен, 20.10.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА
Членове:
РЕНИ М. СПАРТАНСКА
КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ като разгледа докладваното от ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20264400500893 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.274 и следващите от ГПК.
С Определение № 755/16.09.2026 г., постановено по гр. дело № 1003/2026 г. по описа на РС - Левски е оставена без разглеждане молба на Дирекция „Социално подпомагане“ - Белене с правно основание чл.84, ал.3 от СК за постановяване на решение за вписване на детето А. М. Н., ЕГН ********** в Регистъра на деца, които могат да бъдат осиновени при условията на пълно осиновяване, воден в РДСП – Плевен, а впоследствие и в Националната електронна информационна система за пълно осиновяване по чл.83, ал.1 от СК, водена от Министерство на труда и социалната политика, след внедряването и въвеждането й в експлоатация, като недопустима и е прекратено производството по делото.
Постъпила е частна жалба от Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Белене – М.Е.В., със съдебен адрес: гр. Белене, *** срещу постановеното първоинстанционно определение, в която се изразява становище, че същото е неправилно, необосновано и постановено в противоречие с материално-правните разпоредби на закона. Твърди се, че във връзка с приетия на 21.03.2025 год. Закон за държавния бюджет на РБ за 2025 г. /обн. ДВ бр.26 от 27.03.2025 г./, с §34 на същия се въвеждат промени в ЗИД 1 на СК /обн. ДВ бр.106 от 2023 г., в сила от 22.12.2023 г., изм. ДВ бр.26 от 2025 г., в сила от 01.01.2025 г., както следва: В §33 ал.1 от ПЗР думите „1 януари 2025 г.“ се заменят с „31 декември 2026 г.“. В §36 от ПЗР сумите „31 декември 2024 г.“ се заменят с „31 декември 2026 г.“. Твърди се, че случаят на детето А.
Н. попада в хипотезата на чл.84 ал.3 от СК и компетентен да се произнесе е районният съд по настоящ адрес на детето. Твърди се, че съобразно процедурата по вписване на деца за пълно осиновяване в §36 и §33 ал.2 от ПЗР на ЗИД на СК дават основание вписването и воденето на регистрите на деца за национално осиновяване да продължи до 31.12.2026 г. по досегашния ред, но при спазване на промените в условията, което означава, че вписването се извършва в Национално електронна информационна система за децата, които могат да бъдат осиновени при условията на пълно осиновяване, водена в АСП – София до внедряването и въвеждането в експлоатация в информационната и комуникационна среда на Министерството на труда и социалната политика.
Жалбоподателят моли окръжния съд да отмени обжалваното определение на Районен съд – Левски като неправилно, необосновано и постановено в противоречие с материално-правните разпоредби на закона и вместо него да се произнесе с решение за вписване на детето А. М. Н. в Регистъра на деца, които могат да бъдат осиновени при условията на пълно осиновяване, воден от РДСП – Плевен, а впоследствие и в Националната електронна информационна система за пълно осиновяване по чл.83 ал.1 от СК, водена от Министерството на труда и социалната политика, след внедряването и въвеждането й в експлоатация.
Съдът, след като се запозна с доводите, изложени в частната въззивна жалба и материалите по делото, намира за установено следното:
Частната въззивна жалба е подадена в законоустановения срок по чл.275 ал.1 от ГПК от страна, която има правен интерес от обжалването му в атакуваната част.
Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
По същество, частната жалба е неоснователна, поради следните съображения:
Производството пред първата инстанция е образувано по постъпила 2 молба от Агенция за социално подпомагане, Дирекция „Социално подпомагане“ – Белене, представлявана от Н.И.Р.П. с правно основание чл. 84 ал.3 от СК с искане да бъде постановено вписване на детето А. М. Н., ЕГН ********** в Националната електронна информационна система за пълно осиновяване по чл. 83, ал.1 СК, водена от Министерство на труда и социалната политика, както и в Регистъра на деца, които могат да бъдат осиновени при условията на пълно осиновяване, воден от РДСП - Плевен, при съобразяване на §33, ал.2 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Семейния кодекс.
За да остави без разглеждане подадената молба от Агенция за социално подпомагане, Дирекция „Социално подпомагане“ – Белена и да прекрати делото, Районен съд – Левски е приел, че съгласно действащата редакция на чл.84, ал.3 СК дете, което е настанено по реда на ЗЗДет. в социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа или приемно семейство се вписва в информационната система по чл.83 ал.1 въз основа на съдебно решение на районния съд по настоящия адрес на детето, когато в срока по чл.93 ал.2 родителят е поискал прекратяване на настаняването и връщане на детето или промяна на мярката и настаняване в семейство на роднини или близки, но не са изпълнени условията за това, поради неоказване на съдействие от страна на родителите, не са отпаднали основанията за настаняване извън семейството по чл.25, ал.1, т.2, т.3, т.4 от ЗЗДет. или няма семейство на роднини или близки, което да е дало съгласие за временно настаняване на детето по чл.27, ал.3 от ЗЗДет. Според текста на посочената разпоредба, съдът е легитимен да постанови вписване единствено в информационната система по чл.83, ал.1 Националната електронна информационна система за пълно осиновяване, не и в регистрите към РДСП.
Според §33 от ПЗР от ЗИД СК, Националната електронна информационна система за пълно осиновяване и Електронната платформа за кандидатстване за осиновяване на деца при условията на пълно осиновяване се създават до 31 декември 2026 г., а до внедряването и въвеждането в експлоатация на Националната електронна информационна система за пълно осиновяване в информационната и комуникационна среда на Министерството на труда и социалната политика продължават да функционират по досегашния ред Националната електронна информационна система за децата, които могат да бъдат осиновени при условията на пълно осиновяване, както и регистрите на 3 деца, които могат да бъдат осиновени при условията на пълно осиновяване.
Според §36 ПЗР от ЗИД СК всички процедури по глава осма, започнали преди 31.12.2026 г., какъвто е настоящият случай, се разглеждат и довършват по досегашния ред. Досегашният ред по чл.84 СК представлява административна процедура, за която не се налага съдебна намеса и предвижда вписването, както и отказа от вписване в регистъра на деца за пълно осиновяване, да се извършва със заповед на директора на РДСП.
Настоящата съдебна първоинстанционния съд. инстанция изцяло споделя изводите на
В настоящия случай, с депозираната молба се иска постановяване на решение за вписване на детето А. М. Н., ЕГН ********** в Националната електронна информационна система за пълно осиновяване по чл. 83, ал.1 СК.
Редът за вписване е уреден в разпоредбата на чл.84 ал.3 от СК, който предвижда, че дете, което е настанено по реда на Закона за закрила на детето в социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа или приемно семейство, се вписва в информационната система по чл.83 ал.1 от СК въз основа на съдебно решение на районния съд по настоящия адрес на детето, когато в срока по чл.93 ал.2 от СК родителят е поискал прекратяване на настаняването и връщане на детето или промяна на мярката и настаняване в семейство на роднини или близки, но не са изпълнени условията за това, поради неоказване на съдействие от страна на родителите, не са отпаднали основанията за настаняване извън семейството по чл. 25, ал. 1, т. 2, 3 или 4 от Закона за закрила на детето или няма семейство на роднини или близки, което да е дало съгласие за временно настаняване на детето по чл. 27, ал. 3 от Закона за закрила на детето.
В § 36 /изм. ДВ, бр. 26 от 2025 г., в сила от 01.01.2025 г./, обаче, е предвидено, че всички процедури по глава осма, започнали преди 31 декември 2026 г., се разглеждат и довършват по досегашния ред. Тъй като, в случая, процедурата пред административния орган ДСП - Белене за вписването на малолетното дете А. М. Н., ЕГН ********** в Регистъра на деца за пълно осиновяване е започнала преди 31.12.2026 г. и липсва създадена Национална електронна информационна система за пълно осиновяване, в която на основание чл.84 ал.3 от СК съдът да разпореди вписването, то подадената от ДСП - Белене молба е недопустима за разглеждане. Съгласно изричната 4 разпоредба на § 36 от ПЗР на ЗИД на СК в този случай е приложима разпоредбата на чл.84 от СК /в редакцията ДВ бр.101 от 27.12.2019 г./, действаща преди изменението ДВ, бр. 106 от 2023 г., която предвижда административен ред за вписване на деца в Регистъра на деца за пълно осиновяване - въз основа на заповед на Директора на регионалната Дирекция за социално подпомагане. Посоченият ред, по който се извършва вписването е административен и изключва съдебната намеса.
Действието на разпоредбата на чл.84 ал.3 от СК е двукратно отлагано с нормата на § 36 от ПЗР към ЗИД на СК /ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 22.12.2023 г. и ДВ бр. 26 от 2025 г., в сила от 1.01.2025 г./, в който изрично е предвидено, че всички процедури по глава осма, започнали преди 31.12.2026 г. се разглеждат и довършват по досегашния ред, като отлагането на действието на закона е надлежно извършено от законодателя, поради което няма основание да се приеме, че подзаконовите нормативни актове могат да го дерогират. Разпоредбата на § 7 от ПЗР на Наредба № РД-06-46/04.11.2024 г. за реда за вписването, воденето, съхраняването, поддържането и функционирането на Националната електронна информационна система за пълно осиновяване се намира в подзаконов нормативен акт и същата не може да противоречи на § 36 от ПЗР към ЗИД на СК, който изрично предвижда, че всички процедури по глава осма, започнали преди 31.12.2026 г. се разглеждат и довършват по досегашния ред. Ако е налице такова противоречие, то следва да се приложи чл.15 ал.3 от ЗНА, според който ако наредба противоречи на нормативен акт от по-висока степен, правораздавателните органи прилагат повисокия по степен акт, в случая СК. В този смисъл, не може да са основание за вписване разпоредби от приет по приложението на чл.83 ал.4 от СК подзаконов нормативен акт, какъвто е Наредба № РД 06-46/04.11.2024 г. за реда за вписването, воденето, съхраняването, поддържането и функционирането на Националната електронна информационна система за пълно осиновяване /обн., ДВ бр. 97/2024 г., изм. ДВ, бр. 58/2025 г./, за който е предвидено, че влиза в сила от датата на въвеждане в експлоатация на Националната електронна информационна система за пълно осиновяване.
При това положение, до въвеждането на Националната електронна информационна система за пълно осиновяване до 31.12.2026 г., процедурите за вписване на деца в регистрите за пълно осиновяване, вкл. и по чл.84 ал.3 от СК се разглеждат и извършват по досегашния административен ред по чл.84 5 от СК в редакцията му преди изменението с ДВ, бр. 106/2023 г., т. е. със заповед на Директора на РДСП. В конкретния случай е безспорно, че процедурата пред Дирекция "Социално подпомагане" – Белене за вписване на детето А. М. Н., ЕГН ********** в регистъра на деца за пълно осиновяване е започнала преди 31.12.2026 г. и към момента липсва създадена Национална електронна информационна система за пълно осиновяване, в която съдът да разпореди вписването на основание чл.84 ал.3 от СК, поради което подадената от ДСП - Белене молба е недопустима за разглеждане.
В този смисъл е трайната съдебна практика на Окръжен съд Плевен определение № 1627/17.11.2025 г. по в.ч.гр.д. № 941/2025 г.; определение № 1402/29.09.2025 г. по в.ч.гр.д. № 741/2025 г.; определение № 1747/19.12.2024 г. по в.ч.гр.д. № 873/2024 г., определение № 1392/24.09.2025 г. по в.ч.гр.д. № 743/2025 г. и др.
В същия смисъл вече е формирана трайна и непротиворечива практика и на ВКС –определение № 5320 от 20.11.2025 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3587/2025 г., III г. о., ГК, с което е допуснато касационно обжалване на въззивно определение именно на Плевенски Окръжен съд № 1188/06.08.2025 г., постановено по в.ч.гр.д. № 637/2025 г. и със същото постановеното от Пл.ОС определение, касаещо идентичен случай е потвърдено. Подобна е и актуалната практика на ВКС - определение № 1151/10.03.2026 г. по ч.гр.д. № 674/2026 г., определение № 1032/04.03.2026 г. по ч.гр.д. № 631/2026 г., определение № 954/25.02.2026 г. по ч.гр.д. № 684/2026 г.