Решение № 260036 от 05.12.2022, Софийски окръжен съд

Р Е Ш

Е Н И Е

София 05 декември 2022 година

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Софийският окръжен съд, Гражданско отделение, VІІІ първоинстанционен състав в публично съдебно заседание на трети ноември две хиляди и двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КИРИЛ ПАВЛОВ при секретаря Даниела Ангелова, като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гражданско дело № 870 по описа на Софийския окръжен съд за 2019 год. и за да се произнесе взе предвид следното:

Ищецът П.А.Д. е предявил срещу отв. Б. Н.Г. иск за осъждането му да му заплати сумата от 356 000 лв., представляваща според твърденията му неправомерно усвоена сума от наследодателя на ответника, а именно М. А. М., на която твърди, че е наследник по силата на универсално завещание, както и сумата от 170 000 - представляваща мораторна лихва от 12.04.2007 г. до датата на предявяване на иска 29.11.2019 г. В исковата молба ищецът твърди, че е наследник на Е. П. М., както и че Е. П. М. е бил титуляр на банков влог към момента на смъртта му в размер на исковата сума. Ищецът твърди, че през 2019 г. е установил, че тази сума е била изтеглена след смъртта на Е. М. от М. М., като се твърди, че с това действие М. М. е лишила ищецът от сумата, която на него му се полага по силата на извършеното в негова полза завещание. Твърди се, че М. М. е присвоила процесната сума, превеждайки я по своя сметка, след което неправомерно я е превела на отв. Б.Г. наследството останало от съпруга и, при което процесната сума е преминала в патримониума на ответника. Твърди се същевременно, че ответникът е взел неправомерно сумата по влога. В уточнителна молба от 16.01.2020 г. ищецът е заявил, че искът за заплащане на процесната сума е предявен срещу Б.Г. в качеството му на единствен наследник по завещание на М. М., като се твърди, че същият е наследил сумите неправомерно получени от М. М. след смъртта на наследодателя - явяващ се единствен законен титуляр на влоговете. Сочи се, че е налице непозволено увреждане, открито от ищеца 2019 г., изразяващо се в неправомерно използване на анулирано, обезсилено и недействащо и необвързващо генерално пълномощно. С молба от 28.07.2020 г., ищецът е изложил твърдения, че от доказателствата по делото, с които разполага, не може да се направи извод, че М.

М. е превела парите за себе си в посочената от справката на ЦКБ в „ Райфайзен банк” АД, по която е преведена част от исковата сума часове след смъртта на Е. М..

Излага твърдения, че посочената сметка е на трето лице, като се твърди, че това неизяснено трето лице в последствие без всякакво правно основание е превело сумата на Б. Г..

С оглед констатиран противоречия в обстоятелствената част и петитума на исковата молба, с определение от първото по делото съдебно заседание съдът е оставил исковата молба без движение, като в изпълнение на дадените указания от съдебно заседание от 30.07.2020 г., ищецът е представил уточнение на иска с молба, в която твърди, че М. М. е извършила противоправно деяние – превеждайки сумата от 355 000 лв. на 30.08.2007 от банковата сметка на Е. М. по друга сметка, като с това си действие е увредила ищеца и деянието съставлява непозволено увреждане. Претенцията си за заплащане на исковата сума от ответника Б.Г., ищецът основава на обстоятелството, че последния е наследник по завещание на М. М. и като неин наследник отговаря за причинената от наследодателя му на ищеца вреда и е длъжен да я поправи. Твърди, че упълномощителното правоотношение между Е. М. и М. М. не е съществувало. Твърди, че ответникът е получил процесната сума съгласно универсално завещание в негова полза от М. М..

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва иска. На първо място оспорва легитимацията на ищеца като наследник на Е. М. на основание саморъчно завещание, като излага твърдения за нищожност на това завещание, поради неспазване на изискванията на чл.25, ал.1 от ЗН, а именно текстът не е изписан саморъчно от завещателя. В условията на евентуалност, ако се приеме, че завещанието не е нищожно на посоченото основание, излага възражение, че същото има характер на завет, поради което ищецът не е бил в качеството на наследник на Е. М.. Също в условията на евентуалност спрямо горните възражения е посочено, че извършеното от М. М. на 30.08.2007 г. разпореждане със сумата на влога, не нарушава правата на ищеца и не му причинява вреди, тъй като паричният влогът е бил съпружеска имуществена общност, при което половината от наличната сума, е била лична собственост на М. М., а по отношение на другата половина със завещателното разпореждане в полза на ищеца е била накърнена запазената част на М. от наследството на съпруга и. Твърди, че към момента на смъртта на Е. М., М. М. не е знаела и не е могла да знае, че съществува завещание в полза на ищеца и с това свое разпореждане на наследената сума по влога се уреждат правата на ищеца като наследник по завещание. Направено е възражение за погасяване на претенцията по давност, в подкрепа на което са изложени подробни твърдения и аргументи, от това, че ищецът е узнал за твърдяното разпореждане на сумата по влога повече от 5 години преди завеждане на иска.

С допълнителен отговор също подаден в срока по чл. 131 ГПК, ответникът е направил евентуално възражение в прихващане на претендираната от ищеца сума със сума в същия размер – представляващо вземане на ответника срещу ищеца за заплащане на половината от сумата 711 102, 80 лв. – представляваща неотчетена от ищеца при условията на чл. 284, ал.2 от ЗЗД – сума на доверителя му Е. М.. Твърди се, че това вземане на ответника Б.Г. срещу ищеца е на основание сключване на договор за продажба на недвижим имот – нотариален акт № 28/2007 г. – приложен към исковата молба, при което ищецът в качеството на пълномощник на продавача Е.

М., е получил цялата продажна цена на имотите в размер 544 560 евро, но е превел по сметката на упълномощителя сума от 353 946 лв., а остатъка от продажната цена, същият не е отчел на упълномощителя си Е. М. до смъртта му, нито след това на неговите наследници.

Твърди се, че за тази неотчетена сума Е. М. е имал вземане, което ищецът дължи на основание чл. 284, ал.2 от ЗЗД придобито от ответника по наследство от М. М..

Направилият възражение за прихващане ответник, претендира прихващане в посочената сума в качеството на универсален правоприемник по завещание на М. М..

С оглед всички твърдения и изявления на ищеца в многобройните уточняващи молби, включително и днес докладваната, както и допълнителните уточнения направени от пълномощника на ищеца в съдебно заседание на 15. 04. 2020 година, съдът приема, че предявеният иск за заплащане на исковата сума 356 000 лв., е с правно основание чл. 45 ЗЗД – ищецът претендира сумата на основание извършено от наследодателя на ответника М. М., деяние изразяващо в противоправно разпореждане на сумата от банковата сметка на Е. М., за когото ищецът твърди, че е негов наследодател на основание процесното завещание, претендирано от ищеца че е универсално, от което описано по действия деяние ищецът твърди, че е претърпял вреди в размер на изтеглената сума, включително и при закриване на сметката.

В тежест на ищеца по този иск е да докаже всички елементи на непозволеното увреждане - деяние на ответника, неговата противоправност, настъпили за ищеца вреди, причинната връзка между деянието и вредите и размера на вредите.

Направено е от ответника при условието на евентуалност възражение за прихващане на исковата сума от 356 000 лв. с дължимата му от ищеца сума е с правно основание чл. 284, ал.2 ЗЗД, в случай че съдът приеме за неоснователни възраженията на ответника изтъкнати в отговорите на исковата молба.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните прие за установено следното:

Е. М. е починал на 30. 08. 2007 година и видно от приложения по делото смъртен акт това е станало в 3 часа и 50 мин.

М. А. М. към този момент е съпруга на Е. М. и негов единствен наследник по закон с право на наследяване установено в чл. 9 ал. 3 от ЗН.

Ответникът Б.Н.Г. е наследник по завещание на

М. А. М. и на това ответникът основава че е предявил иска си срещу този ответник.

По делото е приложено в препис написано и подписано от Е. М. Саморъчно завещание, със следното съдържание:

На 15 август 1997 година, подписания Е. П. ***, живущ ***71, пенсионер 75 години, с пълно съзнание за акта, който извършвам правя следните разпореждания.

Завещавам на П. *** ЕГН **********, на който сме кумове, всичките си движими и недвижими имоти, които притежавам към момента на моята смърт.

1. Дворно място с едноетажна жилищна сграда и две стопански сгради, цялото от 797 кв. м. съставляващо парцел ІV 698 от квартал 188 по стария план идентичен с имот пл. № 1137 от кв. 171 по новия план на град К. от 1983 година. Жилищната сграда е на 70 кв. м. и стопански сгради на около 70 кв. м.

1. Нива от 10, 730 дка, четвърта категория находяща се в местността кв. 34/4 К., при граници (съседи): от две страни път, насл. Й.А., насл. Л.М. и В. М., а по скица № 726/14. 04. 1993 год. на парцел номер 40 на масив номер 340 имота е с площ от 21, 371 дка, при граници и съседи: парцел № 50, П. М. Л., пътна граница, парцел № 20 Й.А. В., парцел № 10 Л. М. В. и пътна граница.

2. Нива от 6, 490 дка, пета категория, находяща се в местността кв. 48/3 Б., при граници (съседи): път, н-ци М. И., нсл. В. П. и нсл. Г. В.и, а по скица № 724 от 15.

04. 1993 година на парцел номер 30 от масив номер 480, имота е с площ от 6, 563 дка, при граници и съседи: парцел № 20 П. М. Л., парцел № 50 М. И. М., парцел № 40-Д. Г. В. и пътна граница.

3. Нива от 1, 510 дка, пета категория, находяща се в местността квартал 61/5 Л., при граници (съседи): път, нсл. М.П., нсл. Н. Е. и нсл. В. П., а по скица № 721/16.

04. 1993 год. на парцел номер 50 от масив номер 610, имота е с площ от 1, 456 дка, при граници и съседи: пътна граница, парцел № 40 - И. В. Д., парцел № 70 - Н. Н. Е. и парцел № 60 – П. М. Л..

4. Нива от 2, 390 дка пета категория, находящи се в местността – кв. 71/8 К., при граници и съседи: път, нсл. В. Д., нсл. Л. З., нсл. Т. С., а по скица № 723/20.

4. 1993 г. на парцел номер 80 от масив номер 710, имота е с площ 2, 611 дка, при граници и съседи: парцел № 90 – Т. Р. И., парцел № 100 – Л. З., Б., парцел № 70 – Д. В.ов Д. и пътна граница.

5. Нива от 7, 200 дка трета категория, находяща се в местността – кв. 34/5 К., при граници (съседи): от две страни път, П. В. и нсл. П. М., а по скица № 725/06.

05. 1993 год. на парцел номер 50 от масив номер 340 имота е с площ от 5, 857 дка, при граници и съседи: парцел № 61 – П. Г. В., пътна граница, парцел № 40 – П. М. Л., пътни граници и птицеферма.

6. Нива от 4, 910 дка, четвърта категория, находяща се в местността – кв. 48/2, при граници (съседи): път, нсл. Л. Р., нсл. М. Д., нсл. М. И. и нсл. П. М., а по скица № 720/15. 04. 1993 год. на парцел номер 20 от масив номер 480 имота е с площ 4, 957 дка, при граници и съседи парцел № 90 – М. Д. Г., парцел № 50 – М. И.

М., парцел № 30 – П. М. Л., пътна граница и парцел № 10 – Л. Г. Р..

7. Нива от 5, 660 дка, пета категория, находяща се в местността – квартал 61/6 Л., при граници и съседи: от две страни път, нсл. Н. Е. и нсл. П. М., а по скица № 722/16. 04. 1993 год. на парцел номер 60 от масив номер 610 имота е с площ от 5, 758 дка, при граници и съседи: пътна граница, парцел на П. М. Л., парцел № 70 – Н. Н. Е. и пътна граница.

В края на завещанието е посочено „Това е моята воля която желая да бъде изпълнена без прикосновено след моята смърт. Завещанието написах саморъчно без поправки, прибавки и съкращения“

Град

К. 15. 08. 1997 година Завещател и подпис

Безуспешно е останало оспорването от ответника на автетичността на завещанието, тъй като видно от кредитираното от съда заключение на съдебно – графологическата експертиза на вещото лице Л.С. както текстът на завещанието е написан от визирания като завещател Е. П. М., така и именно той е положил подписа си. Така съдът приема, че в изпълнение на с необходимото пълно доказване е установена автетичността на завещанието.

За процесната сума, предмет на иска представляваща вземане ищецът не е наследил Е. М. и без основание се позовава на процесното завещание от Е. М.. Същото завещание е за описаните в същото недвижими имоти, а общата формулировка, че завещава на ищеца всичките си движими и недвижими имоти се отнася за имоти притежавани от завещателя към момента на смъртта му а не за цялото имущество, нито за други активи на имуществото като влогове, сметки в банки или каквито и да било вземания. Съдът приема че процесната сума дори да представлява индивидуална собственост на завещателя Е. Г. не е включена в предмета на завещанието, което по своята същност е завет и на претендираното основание ищецът нито е придобил тази сума, нито същата е отнета от него с изтеглянето й от М. М..

Разпечатката съдържа 45 от 67 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/eebe8255-5713-446a-a111-d662f4d1f932