Решение № 908 от 03.03.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 908 гр. Пловдив, 03.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламена Н. Славова - Милева при участието на секретаря Гергана Хр. Семерджиева - Саръмова като разгледа докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско дело № 20245330112488 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът констатира, че настоящото дело е съединено дело, в което са обединени три дела по силата на Определение № 11170/12.09.2024 г. По всички тях са подадени искови молби от Р. Н. срещу „Фератум България“ ЕООД.

С първата искова молба с № 7548/17.07.2024 г. ищцата твърди, че има сключен договор за потребителски кредит с ответника от 12.04.2022 г. за сумата от 700 лв., а на същата дата сключила договор за гаранция с „Фератум Банк“. Двата договора били нищожни поради нарушение изискванията на чл.

19, ал. 1 и ал. 4 ЗПК и чл. 10 и чл. 10а ЗПК, както и на чл. 11, ал. 1 ЗПК, доколкото кредиторът не е записал действително приложимия в кредитното правоотношение лихвен процент, а в уговорения ГПР е следвало да бъде включена таксата за осигуряване на поръчителство от „Фератум Банк“, която съставлявала разход по кредита. Ето защо моли съда да прогласи за нищожен договора за потребителски кредит като противоречащ на споменатите норми от ЗПК, както и във връзка с липсата на информация за размера на лихвения процент на ден в случай на отказ от договора.

По искова молба с вх. № 77612/23.07.2024 г. ищцата твърди сключен договор със същия ответник за потребителски кредит от 16.07.2022 г., с който била предоставена в заем сумата 4 000 лв. Също бил сключен договор за гаранция с „Фератум Банк“. На същите основания счита договора за нищожен.

Моли да се прогласи за нищожен и този договор за потребителски кредит.

С искова молба с вх. № 77614/23.07.2024 г. ищцата твърди сключен 1 договор за потребителски кредит с ответника от 07.06.2022 г. за заемна сума в размер на 800 лв. и отново договор за гаранция с „Фератум Банк“. Въз основа на същите основания от ЗПК моли да се прогласи нищожността и на договора за кредит от 07.06.2022 г.

Ответникът е подал отговор, с който по повод договора от 12.04.2022 т. намира за неоснователно твърдението, че поръчителството от „Фератум Банк“ е условие за сключване на договора, като потребителят имал възможност да посочи поръчител, избран от него. Уговорката на чл. 3 от договора била индивидуално уговорена. Представя извлечение от интернет страницата на „Фератум България“, с което се стреми да установи, че системата автоматично показва таксите, дължими към гаранта. Потребителят получил съответната информация и изрично потвърдил, че желае да сключи договор за кредит при посочените условия. Намира, че не са налице сочените нарушения на закона, като потребителят получил цялата нужна информация за кредитното правоотношение и направил самостоятелна свободна преценка да сключи договора. Посоченият в договора ГПР бил в съответствие с чл. 19 ЗПК, а отделно от това потребителят имал право да се откаже от договора. Моли да се отхвърли искът. Подаден е отделен отговор по другите два договора за кредит. Оспорва, че лихвеният процент не е коректно посочен. Твърди, че в СЕФ ясно са разписани лихвеният процент и ГПР и кредиторът не само не бил длъжен, но нямал право да включи в ГПР сумата, уговорена между потребителя и третото лице в договора за поръчителство. Оспорва твърдението, че сключването на договора за гаранция има за цел единствено начисляване на допълни разходи по кредита и развива доводи за правото на потребителя на различни обезпечения и цитира клаузата чл. 4.

Като взе предвид доводите на страните, въз основа на доказателствата по делото и закона, съдът прие следното от фактическа и от правна страна.

Предявени са алтернативни искове с правно основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9,10 и 20 ЗПК и чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 19, чл. 10 и чл. 10а ЗПК.

За основателността на исковете по чл.22, вр. с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК следва да са реализирани следните юридически факти – сключване на процесните договори за потребителски кредит между страните и такива пороци в договорите, които водят до недействителността им и по-конкретно нарушаване изискванията за посочване в договорите на ГПР.

Страните не спорят по сключването на договорите за предоставяне на потребителски кредит. Установява се и сключването на договорите за гаранция с „Фератум Банк“, с последващо наименование „Multitude Bank“, които се приложени към исковите молби. Безспорно е още, че в ГПР, посочен в трите договора за кредит, не било включено възнаграждението за гаранта.

Установява се от признанията на ответника в отговора на исковата молба и включеното в отговора извлечение от страницата на „Фератум България” ЕООД, че при кандидатстване за кредит на електронната страница на ответника има стъпка за избор на гарант с опции – личен гарант/поръчител и 2 гаранция от „Фератум Банк”. В пояснение е записано, че гарантът е фирмапартньор на ответника. При избор на гаранция от „Фератум Банк” на електронната страница на ответника се показва кредитен калкулатор, който показва дължими суми от потребителя, озаглавени „месечни вноски по гаранция от „Фератум Банк”. В т.5 от договорите за потребителски кредит е посочено, че кредитът се обезпечава с поръчителство от „Фераум Банк, както и че обезпечението подлежи на одобрение от кредитора.

Въз основа на изложените факти, съдът счита, че договорите за потребителски кредит са недействителни на основание чл.22, вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ГПК, тъй като в тях не е посочен действително приложимият между страните ГПР. За да направи този извод съдът има следните съображения.

„Фератум банк“ е предложено като гарант именно от заемодателя - при сключване на самия договор за кредит се предлага опция за избор на този гарант, който е партньор на кредитора, и за който е предвидено изрично на сайта на ответника какви месечни вноски следва да се платят. Ето защо съдът счита, че сумата към това дружество съставлява разход по кредита. Следва да се има предвид и следното: договорът за гаранция се сключва чрез електронната страница на заемодателя, дружеството-гарант е чуждестранно юридическо лице, при избор като обезпечение на дружество-гарант, а не на физическо лице поръчител, за потребителя няма друга опция, освен предложения от ответника гарант. Дружеството – гарант създава приоритет при кредитиране, доколкото физическото лице подлежи на последващо одобрение, а дружеството-гарант е предложено от самия кредитор, което предпоставя неговото одобрение. Тези обстоятелства, тълкувани в съвкупност, водят до извода, че предоставянето на гаранция от „Фератум банк“ е допълнителна услуга по договора за потребителски кредит, предлагана и организирана от самия ответник, със свързано с него лице, посочено като партньор. Въз основа на всичко изложено, възнаграждението по договора за гаранция съставлява разход, свързан с потребителския кредит, и следва да се включва в информацията в договора за потребителски кредит, касаеща ГПР. В противен случай биха се нарушили правата на потребителя да разбере какъв е процентът на оскъпяване на кредита, за разлика от кредит от други кредитори, които дават възможност за избор кое юридическо лице да предостави гаранция по договора като обезпечение.

Съдът счита, че изискването за посочване на ГПР в договора за потребителски кредит не е формално, а следва да е посочен действително приложимият между страните ГПР. Целта на тази норма е да гарантира правата на потребителя да сравни най-изгодните условия за кредитиране, като в противен случай всеки произволно посочен ГПР би изпълнил изискванията на закона. Поради нарушаване изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, всеки от процесните договори за кредит се явява недействителен. Исковете следва да се уважат на това основание и да не се разглеждат останалите основания за нищожност на договорите.

При този изход от спора, право на разноски има ищецът. Следва да се 3 присъдят, както са поискани и доказани в размер на 1000 лв. за платен адвокатски хонорар, който не е прекомерен с оглед броя на исковете и цената им. Ответникът следва да заплати по сметка на РС Пловдив държавна такса по трите иска, за която ищцата е била освободена, а именно – сумата от 316 лв.

Така мотивиран, съдът:

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Фератум

България“ ЕООД, ЕИК:200599406, с адрес: гр. София, ж.к. „Младост“ 3, бул.

„Александър Малинов“ № 51, вх. А, ет.9, офис 20, по предявените от Р. А. Н., ЕГН **********, с адрес: ***, искове с правно основание чл.22, вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, че следните сключени между тях договори за потребителски кредит:

Договор № ***12.04.2022г., Договор №

***16.07.2022г. и Договор № ***07.06.2022г., са недействителни, поради нарушаване изискванията за посочване на годишния процент на разходите по кредита в договорите.

ОСЪЖДА „Фератум България“ ЕООД, ЕИК:200599406, да плати на Р. А. Н., ЕГН **********, сумата от 1000 лв. за платен адвокатски хонорар.

ОСЪЖДА „Фератум България“ ЕООД, ЕИК:200599406, да плати в полза на Държавата по бюджета на Съдебната власт, по сметка на РС Пловдив, сумата от 316 лв. за държавна такса.

Решението подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4