Решение № 184 от 22.04.2025, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 184 гр. Русе, 22.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: М. Велкова

Членове:

Силвия Павлова

Йордан Дамаскинов при участието на секретаря Иванка Венкова като разгледа докладваното от Силвия Павлова Въззивно гражданско дело № 20254500500177 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

Д. Р. П., чрез пълномощник адвокат Д. К.-Р., обжалва решение №1567/19.11.2024г., постановено по гр.д.№1692/2024г. по описа на Русенския районен съд, в частта, с която е допуснат до делба между страните при равни права недвижим имот-лозе с площ от 600кв.м., находящо се в с.С., област С., в местността Новите лозя. Твърди се, че в тази част решението е неправилно по съображенията, изложени в жалбата и се иска да бъде обезсилено, в условие на евентуалност-отменено и постановено ново решение, с което искът за неговата делба да бъде отхвърлен.

Насрещната страна В. Р. П. е подал отговор на въззивната жалба чрез пълномощник адвокат М. Б., с който заявява становище, че жалбата е неоснователна, а решението правилно в обжалваната част и иска да бъде потвърдено. Претендира разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства, доводите на 1 страните и оплакванията в жалбата, Окръжният съд приема следното:

Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице, в законоустановения в чл.259, ал.1 от ГПК срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество, тя е неоснователна.

Производството по делото е образувано по предявен от Д. Р. П. против В. Р. П. иск за делба на съсобствен недвижим имот, придобит по силата на договор за дарение, а именно-апартамент в гр.Русе, подробно описан. С отговора на исковата молба ответникът е направил искане на основание чл.341, ал.2 ГПК в делбената маса да бъдат включени два наследствени имота, придобити след смъртта на майката на страните М.Д., починала на *****2023г. в гр.Русе, находящи се в землището на с.С.-нива с площ 15.700дка и лозе-600кв.м. Искът за делба на апартамента е признат за основателен с отговора на исковата молба. Преди първото по делото съдебно заседание искът за делба на нива от 15.700дка е оттеглен.

Съдът е допуснал до делба апартамента в гр.Русе, както и лозе от 600кв.м. в землището на с.С., местност Новите лозя, при равни права за двамата съделители, като в решението е посочено, че те са съсобствени и следва да се допуснат до делба.

Решението в обжалваната част е допустимо и правилно.

Неоснователно е оплакването във въззивната жалба, че неправилно е допуснат до делба имотът лозе от 600кв.м., тъй като не отговаря на изискванията на чл.72 ЗН, както и поради това, че той е съсобствен между страните на основание наследяване, може да има и други имоти по наследство по майчина линия, а с исковата молба е поискана делба на имот, който е съсобствен между страните на основание дарение. Отделно от това се сочи, че тъй като имотът е в с. С., той подлежи на делба в гр.С..

Съдебната делба представлява особено исково производство, което се характеризира със специални правила, сред които и предвидената в чл.341, ал.2 ГПК възможност ответникът да заяви включване в делбената маса на съсобствени между страните по делото имоти, различни от посочените от ищеца. По този ред се постига разширяване предмета на делото с оглед постигане специфичната цел на делбеното производство - да се прекрати 2 съсобствеността на имотите по някой от предвидените в закона способи, така че всеки съделител да получи дял в натура.

Трайна е съдебната практика по приложението на чл.341, ал.1 ГПК, която норма е от процесуално естество и сочи само крайния срок, в който в рамките на висящ съдебен процес за делба , останалите съсобственици – ответници по иска за съдебна делба, могат да включат в предмета на спора нови съсобствени имоти. По този начин се стига до последващо обективно съединяване на искове, при което подсъдността на иска за делба е пред вече определеният от ищеца съд, пред който е предявил иска и тя се подчинява на нея, независимо, че включените в делбената маса имоти по реда на чл.341, ал.2 ГПК се намират в друг съдебен район, различен от този на сезирания от него съд. Ето защо, като е допуснал до делба процесното лозе, намиращо се в с.С., което е в съдебния район на Окръжен съд-С., съдът не е нарушил правилата за местна подсъдност.

Основен принцип на съдебната делба, установен в правилото на чл.69,ал.2 ЗН за делба на наследство, е че всеки съсобственик може да иска своя дял от съсобствеността в натура. А съгласно правилото на чл.34,ал.2 ЗС разпоредбите за делба на наследство важат съответно и за делба на съсобствен имот /независимо от какъв придобивен способ е възникнала съсобствеността/.

Т.е. от този принцип следва, както и от самата разпоредба на чл.341, ал., ГПК, че не е въведено законово изискване съсобствеността да произтича от едно и също основание. Поради това и оплакването във въззивната жалба в този смисъл е неоснователно.

Според разпоредбата на чл.72 ЗН при съставяне на дяловете не се допуска разделянето на нивите на части по-малки от 3 декара, на ливадите на части по-малки от 2 декара и на лозята и овощните градини на части по-малки от 1 декар. Тази разпоредба налага минимални размери при съставяне на дяловете при извършване на делбата, когато в нея се включват имоти, от вида на посочените, но няма никакво отношение към допустимостта такива имоти с по-малки размери, в частност процесното лозе от 600кв.м., да бъдат допуснати до делба.

По тези съображения оплакванията във въззивната жалба на Д. Р. П. се явяват неоснователни, в този смисъл е и коректно цитираната от въззиваемия съдебна практика. Решението на районния съд в обжалваната му 3 част е допустимо и правилно и поради това следва да бъде потвърдено.

С оглед неоснователността на въззивната жалба, в тежест на въззивника са направените от въззиваемия разноски в размер на 500лв.заплатено адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения, Русенският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №1567/19.11.2024г., постановено по гр.д.№ 1692/2024г. по описа на РРС в обжалваната част.

В останалата част решението като необжалвано е влязло в сила.

ОСЪЖДА Д. Р. П., ЕГН **********, от гр.Русе да заплати на В. Р.

П., ЕГН********** от гр.Р., ул. Х.Я №*, вх.*, ет.*, ап.**сумата 500лв. разноски за тази инстанция, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните, при наличие на основания по чл.280 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4