Определение № 3221 от 04.09.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3221 гр. София, 04.09.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ралица Манолова

Членове:

Милен Михайлов

Стоян Ст. Петров като разгледа докладваното от Ралица Манолова Въззивно частно наказателно дело № 20261100604789 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 – 8 от НПК.

Постъпил е протест от прокурор при СРП срещу определение от 29.05.2026 г., постановено по н.ч.д. № 710/2026 г. по описа на СРС, НО, 23-ти състав, с което се отменя постановление от 08.12.2025 г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № ДП ЗМ 305/2023 г. по описа на 06 РУ – СДВР, пр. пр. № 3133/2023 г. по описа на СРП, водено за престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК.

В протеста на прокурора при СРП се твърди, че определението е неправилно и се прави искане да бъде отменено, а постановлението за прекратяване на наказателното производство да бъде потвърдено. Поддържа се, че в постановлението за прекратяване държавното обвинение е извършило анализ на доказателствата, за да се формира изводът за наличие на основанието по чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК. Излагат се съображения, че липсват доказателства и за извършено престъпление по чл.

144, ал. 3, т. 1, вр. ал. 1 от НК.

Въззивният съд, като прецени изложените в протеста доводи и съдържанието на атакуваното определение, намира за установено следното.

Въз основа на подаден от М. К. К. и К. К. К. сигнал било образувано и водено Досъдебно производство № ДП ЗМ 305/2023 г. по описа на 06 РУ – СДВР, пр. пр. № 3133/2023 г. по описа на СРП, за извършено престъпление по чл. 144, ал.

3, т. 1, вр. ал. 1 от НК.

С определението от 29.05.2026 г., постановено по н.ч.д. № 710/2026 г. по описа на СРС, НО, 23-ти състав, предмет на настоящата въззивна проверка, СРС е отменил постановлението от 08.12.2025 г., за прекратяване на наказателното производство и делото е върнато на прокуратурата за продължаване на процесуалните действия по него със задължителни указания.

1

Първоинстанционният съд е приел, че в постановлението на СРП от 08.12.2025г. е извършен превратен анализ на събраните по делото доказателства, тъй като необосновано и прибързано не са кредитирани показанията на свидетелите М. К. и К.

К. по отношение на твърденията за отправена закана от К. Р. спрямо тях: „Ще ви избия тука“. Същевременно съдът е приел за неправилни разсъжденията на представителя на държавното обвинение досежно несъставомерността на произнесената закана, като е отчел и наличието на празноти в доказателствената съвкупност по отношение на обстоятелства от значение за предмета на делото, поради което на основание чл. 243, ал. 6, т. 3 от НПК е отменил постановлението за прекратяване на наказателното производство.

За да извърши преценка на законосъобразността на определението на СРС, въззивният съд на първо място обсъди съдържанието на атакуваното пред него постановление за прекратяване на наказателното производство и прие, че е годен за проверка прокурорски акт.

На следващо място, въззивният съд установи, че крайният правен извод на проверяваното определение за отмяна на постановлението за прекратяване на наказателното производство, е правилен.

По делото са събрани доказателства в следния смисъл:

- разпитани са М. К. К., К. К. К., К. Р.Р., В.Г.М., П.Н.К., К.В.С., - събрани са следните писмени доказателства и доказателствени средства: медицински документи, издадени на М. К. К. и К. К. К., писмо от Дирекция „Национална система - 112“ с приложен оптичен диск с аудиозапис и копия на документи,

- изготвени са съдебномедицински експертизи по писмени данни, аудиотехнически експертизи и съдебнопсихиатрична и психологична експертиза по отношение на М. К. К. и К. К. К..

Настоящата съдебна инстанция се солидаризира изцяло с извода на първата, че постановлението на СРП е неправилно и преждевременно постановено.

В прокурорския акт е прието, че твърденията на пострадалите лица М. К. К. и брат

К. К. К. за отправена закана с убийство не са подкрепени с никакви други доказателства – нито писмени, нито гласни и е постановено частично прекратяване за престъплението по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 от НК.

В прокурорския акт е прието също, че на 11.02.2023 г., свидетелите М. К. К. и брат К. К. К. е следвало да отидат в имот, находящ се в гр. София, кв. Суходол, ул.

„********, защото имали уговорен час за монтиране на климатици в частта от къщата, която е собственост на К.. При пристигането си в имота, в двора били пуснати кучетата на К. Р.Р., като същите били прибрани от М. К. и К. К. на мястото, където стоят и ги затворили, след което влезли в къщата на първия етаж и наблюдавали монтажа на климатиците. След монтиране на вътрешните тела, монтажниците, заедно с М. К. и К. К. излезли извън къщата и отишли на плоча, обособена като веранда, намираща се над два гаража, за да бъде извършен монтаж и на външните тела на климатичната система. Тогава на адреса дошъл К. Р.Р. и попитал кой е затворил кучетата му, като след получения отговор, започнал да критикува и факта, че има спрял автомобил пред гаража му. След отправения от страна на М. К. въпрос кой е гаража му, К. Р. се приближил към нея и започнал да я удря с юмруци в главата, като К. си спомня, че същият казал „Ще те убия“. В резултат на възникналия конфликт свидетелката К. твърди, че се губят моменти и се осъзнала паднала на земята.

Когато се свестила, видяла, че К. Р. нанася удари и по К. К. и го хванал за гушата, като отправил към него и думите „Ще те убия, ще ви съсипя“. Спорът и нанасянето на 2 удари на М. К. и К. К. от К. Р. продължили, като същевременно М. К. подала сигнал на тел. 112. Сигнал на ДНС 112 е подаден и от К. К. К..

От своя страна К. Р.Р. не отрича, че на процесната дата - 11.02.2023 г., са имали конфликт с М. К. и К. К. относно невъзможността му да паркира автомобил в гараж.

Съобразно твърденията му, същият е избутал М. К. с две ръце, за да не е в близост до него, без да използва сила. В този момент се появил К. К. и застанал между двамата с лице към него, хванал го за елека и започнал да го бута назад, като Р. леко отстъпвал.

Двамата се приближили към ъгъла на терасата, в който имало изправени дъски и желязна маса, като Р. обърнал К. на неговото място и вече той се намирал в ъгъла на терасата, а М. К. му останала зад гърба. Р. твърди, че М. К. му скочила зад гърба, залитнал, държейки К. К. и всички паднали на земята, а К. си ударил главата в дървена пейка. От страна на К. Р. също е подаден сигнал на тел. 112.

Настоящата съдебна инстанция се солидаризира изцяло с извода на първата, че при така изяснената фактическа обстановка се установява, че спрямо пострадалите е упражнено физическо насилие.

В същото време по делото са налице данни, че по време на разглежданите събития, след нанасянето на удари от страна на К. Р. по отношение на М. и К. К.и, Р. се е обърнал към тях с думите: „Ще ви избия тука“, както и се е заканвал на пострадалата М. К., че „ще я ликвидира“. Прокурорът не е кредитирал показанията на пострадалите относно разследваното деяние, както и показанията на св. Куач.

В тази връзка първоинстанционният съд правилно е отчел, че липсва анализ от страна на представителя на държавното обвинение на заключенията на изготвените по делото аудио-технически експертизи, от които се установява точното съдържание на разговорите между М. К. и оператора на спешен телефон 112 и К. К. и оператора на спешен телефон 112.

Показанията на свидетелите М. К., К. К. и П.К., са последователни, ясни, точни и непротиворечиви. Те кореспондират изцяло с останалите събрани по делото доказателства и имат значение за правилното приложение на материалния закон. Тези показания имат решаващо значение за установяване на обективната истина и въззивната инстанция намира, че правилно първата инстанция ги е оценила и включила в общата доказателствена съвкупност. Показанията за събитията на посочената дата са непротиворечиви, последователни и в синхрон и корелация с останалите събрани по делото доказателства. Съдът не намира основание да не се довери на показанията на пострадалите М. К. и К. К., още повече, че последните се подкрепят от показанията на останалите свидетели и кореспондират с медицинските удостоверения и със заключенията на съдебномедицинските експертизи, които удостоверяват нанесените телесни повреди, както и с установеното от записите на сигналите на тел. 112 по направените аудио-техническите експертизи.

На следващо място, въззивният съд намира за неправилни изводите на прокурора при СРП за несъставомерност на заканата за убийство при влошени отношения между лицата и честата повтаряемост на инциденти, свързани със закани, какъвто счита, че е и конкретният случай. Съгласно задължителната съдебна практика, обективирана в ТР № 53/89 г. на ВС, за съставомерността на деянието по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, не е необходимо пострадалото лице действително да се е изплашило, а само да съществува основание, че заканата би могла да се осъществи. Тези обстоятелства следва да се преценяват каквито са били по време на извършване на деянието, а не след изтичането на определено време. За да бъде извършена законосъобразна преценка дали заканата обективно би могла да предизвика основателен страх у лицето, към което е отправена, следва да бъдат обсъдени всички обстоятелства, свързани с предходните отношения между дееца и пострадалия, и да 3 бъдат отчетени особеностите на обстановката, при която е извършено деянието. В конкретния случай са налице данни, че твърдяната закана е отправена на фона на силно влошените отношения между М. и К. К.и и К. Р., свързани със спор за недвижимо имущество, както и в ситуация, в която Р. е нападнал М. и К. К.и, вследствие на което са били нанесени телесни повреди и на двамата. Посочените обстоятелства са тълкувани превратно в проверяваното постановление за прекратяване на наказателното производство.

С оглед изложените съображения, съдът намира, че определението на СРС е правилно, тъй като констатираните в него недостатъци на постановлението за прекратяване на наказателното производство са действително допуснати и налагат отмяната му, доколкото представляват отстраними съществени процесуални нарушения при формиране на вътрешното убеждение на прокурора, а СРП следва да изпълни задължителните указания, които са дадени с определението на СРС и с настоящото определение.

Въззивният съд дължи произнасяне законосъобразността на атакувания акт, само по отношение касаеща прекратяването на на наказателното производство. По отношение на частта, касаеща спирането определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 243, ал. 8 от НПК, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 29.05.2026 г., постановено по н.ч.д. № 710/2026 г. по описа на СРС, НО, 23-ти състав, в частта, с което е отменено постановление от 08.12.2025 г. за частично прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № ДП ЗМ 305/2023 г. по описа на 06 РУ – СДВР, пр. пр. № 3133/2023 г. по описа на СРП на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл.

24, ал. 1, т. 1 от НПК.

ВРЪЩА на СРП делото за изпълнение на задължителните указания.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4