Определение № 430 от 09.05.2023, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 430 гр. Перник, 09.05.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА

ЗАРКОВА

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА като разгледа докладваното от МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ Въззивно частно гражданско дело № 20231700500269 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 418, ал.4 ГПК.

С разпореждане № 2507 от 28. 02. 2023г., постановено по ч. гр. д. № 202317200100438 / 2023г. по описа на Пернишкия районен съд, е отхвърлено заявление рег. № 2606 / 07. 02. 2023г. на „Банка ДСК“ АД гр. София, в частта му за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 417 ГПК срещу М. П. Г., с ЕГН **********, от ***, относно сумата от 120.00 лв. - такса за невнесена минимална сума за револвиране.

За да отхвърли заявлението в частта му за сумата 120лв. такса за невнесена минимална сума за револвиране, Пернишкият районен съд е приел следното :

Отбелязал е, че освен за формалната редовност, заповедният съд е длъжен да извърши служебно и проверка дали предявеното със заявлението вземане не противоречи на закона и/или добрите нрави, а съгласно чл. 411, ал.

2, т. 3 ГПК (обн. ДВ, бр. 100/2019 г.) - и дали не се основава на неравноправна клауза или е налице обоснована вероятност за това, като в тази насока се е позовал на определение № 974/07.12.2011 г. по ч. т. д. № 797/2010 г. на ВКС, II т. о. и решение на СЕС от 14.06.2012 г. по дело №C-618/10, с което е дадено 1 задължително тълкуване съгласно чл. 633 ГПК и чл. 267 от ДФЕС на реципираната в националното ни законодателство Директива 93/13/ЕИО/.

Приел е, че не следва да се уважава искането за издаване на заповед и изпълнителен лист относно сумата от 120.00 лв.-такса за невнесена минимална сума за револвиране, като съображенията са следните:

Това вземане по своето естество това е неустойка, а тази неустойка излиза извън посочените функции на обезщетение за неизпълнение и стимул за изпълнение. Така се формира размер на вземане, което води до неоснователно разместване на парични средства извън целите на кредитната дейност на банката. Посочил е, че съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК, съдът извършва проверка дали заявлението не противоречи на закона – в случая на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК - когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. Въз основа на изложеното е направил извод, че тази клауза от договора за кредит е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, а на основание чл. 4 от същата разпоредба следва да бъде заместена с установения, отново в закона, размер на обезщетението за забава. По силата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК кредиторът може да събира само такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит.

Посочил е, че претендираното вземане за сумата от 120.00 лв. не съответства на никаква допълнителна услуга, предоставяна от заемодателя, а дори и да се приеме, че става дума за услуги, свързани с договора за потребителски кредит, то те са такива по управление на кредита. Поради това претендирането им от потребителя противоречи и на забраната на чл. 10а, ал.

2 ЗПК, според която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия за управление на кредита.

Недоволна от разпореждането в тази му част, е останала „Банка ДСК“ АД, която чрез юрисконсулт Р.Д., го е обжалвала с частна жалба. Моли същото да бъде отменено като неправилно, необосновано, немотивирано и незаконосъобразно и да бъде уважено предявеното заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист и в тази му част

Доводите които се навеждат в частната жалба са, че в производството 2 по чл. 418, ал.2 ГПК, Пернишкият районен съд е следвало да извърши проверка единствено дали представеният документ по чл. 417 ГПК, на който се основава вземането, е редовен от външна страна и и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Посочил е, че с оглед едностранния характер и целите на заповедното производство, всички останали въпроси относно размера и основателността на претендираното вземане, не подлежат на разглеждане от заповедния съд, тъй като са предмет на евентуално исково производство.

Останалите доводи са :

Налице са всички предпоставки за издаване на заповедта относно цялото вземане, тъй като приложеното към заявлението извлечение съдържа цялата изискуема информация относно вземането, което от своя страна не е в противоречие със закона, и в частност с нормите на ЗПК.

Сумата от 120лв. представлява такса за невнесена минимална сума за револвиране в гратисният период, като същата се начислява месечно. В конкретния казус минималната сума за револвиране в предвидения гратисен период в т. V от Условия за издаване и обслужване на плащания с кредитни карти MAXI GO на Банка ДСК (приложение U20), е в размер на 30лв., а гратисният период следва след настъпването на падежната дата - 20 -то число. В случай, че минималната сума за револвиране в размер на 30лв., в предвиденият гратисен период не се внесе, се дължи такса за всяка невнесена минимална сума, в размер на 15лв. - посочени в т. II ТАКСИ И КОМИСИОННИ ЗА ПОЛЗВАНЕ НА КАРТАТА от Условия за издаване и обслужване на плащания с кредитни карти MAXI GO на Банка ДСК (приложение U20).

Сумата от 120лв е формирана от осем броя такси за допусната забава в плащанията на минимална сума за револвиране на падеж или в гратисен период за 8 месеца, видно от приложеното по делото извлечение от сметка от 13.02.2023г., след което е преустановено ползването на кредитната карта.

Съгласно чл.1, ал.5 от Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица, сключен на ***, за месечна падежна дата е определено 20то число на месеца, а съгласно приложение U20, т. V от Условия за издаване и обслужване на плащания с кредитни карти MAXI GO на Банка ДСК, гратисният период е 15 дни, които изтичат на 5-то 3 число от следващият месец, и в който период, ако не постъпи минималната сума за револвиране от 30лв., се начислява допълнително такса невнесена сума в размер на 15лв., обявена в т. II от Условия за издаване и обслужване на плащания с кредитни карти MAXI GO на Банка ДСК (приложение U20).

Кредитополучателката е била информирана за основанието и размера на дължимата сума, като с подписване на договора за кредит, кредитополучателката е дала съгласието си да заплаща посочените такси.

Тарифата не е променяна от приложението от кредитополучателя. банката след подписването на

С оглед разпоредбата на чл. 418, ал.4 от ГПК на насрещната страна не е изпращан препис от частната жалба.

Пернишкият окръжен съд намира, че частната жалба се явява редовна /подадена е в срок и дължимата държавна такса е внесена/ и процесуално допустима, поради което подлежи на разглеждане по същество.

Пернишкият окръжен съд намира следното:

Директива 93/13/ЕИО/от 5. април 1993г. е транспонирана в глава тридесет и седма от ГПК – „Заповедно производство“, с въвеждането на нова т.3, ал.2, на чл. 411 от ГПК, с ДВ бр. 100 от 2017г. Следователно по силата на чл. 411, ал.2, т. 3 от ГПК, заповедният съд, във всяко заповедно производство – било то по чл. 410 ГПК, било по чл. 417 ГПК, било по чл. 418 от ГПК, дължи проверка дали вземането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това и при констатиране на такава, следва да отхвърли заявлението, ако счете, че е налице хипотезата на чл. 411, ал.2, т.3 от ГПК.

Видно от чл.30 от ОУ към договора, таксата за нереволвиране е предвидена като дължима при невнасяне на минимална сума за револвиране в гратисния период и/или при внасяне на сума под предвиден минимум, което я квалифицира като санкция /неустойка/ за неизпълнение на задължението по ал.1 на същата клауза. В подкрепа на горното съдът тълкува и предвиденото съгласно клаузите на чл. 24, ал.1, вр. ал.6, чл. 35, чл. 53, ал.1, и ал.2 от ОУ и приложение U20, че невнесената част се олихвява със санкционна лихва. По същността си тази санкция се припокрива с лихвата за забава върху неплатената в срок сума за времето на забавата, до размера на която е 4 лимитирана отговорността на потребителя при забавено плащане съгласно чл.33, ал.1 от ЗПК, независимо какви са действително претърпените от кредитора вреди. Доколкото обезщетение за забава в настоящия случай е претендирано със заявлението и уважено в тази част, сумите за процесната такса с идентична функция не следва да бъдат присъждани. В договора и общите условия са уговорени плащания, конкретизирани по размер чрез препращане към Условия за издаване и обслужване на плащания с кредитни карти както и към Тарифа за лихвите, таксите и комисионите, които банката прилага, но само от вида, посочен в чл.10а ЗПК, не и за неустоечна клауза със съдържание, заявено от кредитора и обосновавано в частната му жалба, като освен това в клаузата, на която банката основава претенцията си, липсва препращане към Тарифата. Такова съдържание е в явно противоречие със закона (чл.11 т. 14, пр. последно, евентуално т.17 или 25 от ЗПК).

Следователно частната жалба се явява неоснователна, поради което разпореждането в отхвърлителната му част следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Водим от гореизложеното, Пернишкият окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава разпореждане № 2507 от 28. 02. 2023г., постановено по ч. гр. д.

№ 202317200100438 / 2023г. по описа на Пернишкия районен съд, с което е отхвърлено заявление рег. № 2606 / 07. 02. 2023г. на „Банка ДСК“ АД гр.

София, в частта му за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 417 ГПК срещу М. П. Г., с ЕГН **********, от ***, относно сумата от 120.00 лв. - такса за невнесена минимална сума за револвиране.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5

6