Определение № 149 от 20.04.2022, Окръжен съд - Силистра

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 149 гр. Силистра, 20.04.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в закрито заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Пламен Н. Димитров

Членове:

Теодора В. Василева

Кремена Ив. Краева като разгледа докладваното от Кремена Ив. Краева Въззивно частно гражданско дело № 20223400500085 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274 – 279, вр. чл. 413, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

„Първа инвестиционна банка“ АД с ЕИК 831094393 обжалва частично Разпореждане 163/28.02.2022г. по ч.гр.дело № 20223430100085 на РСТугракан, с което заповедният съд е отхвърлил частично заявлението на банката за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК против Н. Н. М. с ЕГН ********** за следните суми, дължими по договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на кредите лимит (овърдрафт) по разплащателна сметка № 097СС-R-002032/21.02.2018:

841.53 лева възнаградителна лихва (19.11.2019-16.09.2021);284.37 лева обезщетение за забава на просрочени плащания (14.05.2020-16.09.2021);120 лева разходи във връзка с неизпълнение на задължения по договора.

За да постанови отказа, районният съд след като се е агументирал, че предсрочната изискуемост е настъпила не на обявената от банката дата 17.09.2021г., а на 06.03.2021г. и след като е посочил, че в заповедното производство не могат да бъдат установени точните размери на задълженията по пера възнаградителна и наказателна лихва, е отхвърлил искането за 1 присъждане на:841.53 лева възнаградителна лихва/19.11.2019г-16.09.2021г./ ;

284.37 лева обезщетение за забава на просрочени плащания /14:05.2020г16.09.2021г,/; 120.00 лева разходи във връзка с неизпълнение на задълженията по договора –последните поради противоречие с чл.33, ал. 1 ЗПК.

От доводите в жалбата въззивният съд прави извод, че жалбоподателят е съгласен с решаващите изводи на съда по въпросите за момента на настъпване предсрочната изискуемост на процесния кредит и невъзможността / като последица от приетото по този въпрос/ в заповедното производство да се определи точния размер на задълженията на длъжника, както и че той не съответства на заявеното от кредитора. С оглед на изложеното от заповедния съд, заявява че задълженията на длъжника във връзка с аргумента на заповедният съд, че предсрочната изискуемост е настъпила не на обявената от банката дата 17.09.2021г., а на 06.03.2021г. са: 540.77 лева възнаградителна лихва за периода 19.11.2019г.-05.03.2021г. включително ; 121.87 лева обезщетение за забава на просрочени плащания за периода 14.05.2020г05.03.2021г. включително. Сочи, че с оглед на така заявената аргументация на Заповедния съд, законната лихва върху просрочената главница следва да бъде допълнена за периода от 06.03.2021г. /приетата дата за настъпила предсрочна изискуемост/ - до 16.09.2021г. вкл. /отхвърлената от съда дата на предсрочна изискуемост посочена от Банката/, тъй като заповедния съд е уважил искането за законна лихва върху главницата от 17.09.2021г. до 21.02.2022г.

/датата на подаване на заявлението по чл.418 ГПК./, която е в размер на 108.33 лева. Изрично заявява, че не оспорва Разпореждането в частта за отхвърляне на искането му по отношение на 120.00 лева разходи във връзка с неизпълнение на задълженията по договора.

Моли за частична отмяна на обжалваното разпореждане и за постановяване на определение, с което да се разпореди издаването на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за следните суми: 540.77 лева възнаградителна лихва за периода 19.11.2019г. - 05.03.2021г. ; 121.87 лева обезщетение за забава на просрочени плащания за периода 14.05.2020г05.03.2021г.; 108.33 лева - законната лихва върху просрочената главница от 06.03.2021г. до 16.09.2021г. включително.

2

Въззивният неоснователна. съдебен състав счита жалбата за допустима, но

Въззивният съд споделя разбирането, че при заявено и упражнено право на предсрочна изискуемост, самият заявител твърди, че счита срокът по погасителния план за неприложим занапред, което изключва претенция за лихви, начислени за заявените от жалбоподателя периоди, в какъвто смисъл са и мотивите на заповедния съд към които препраща по реда на чл. 272 от ГПК.

Във връзка с отправеното в жалбата искане съдът има предвид следното:

Банката - частен жалбоподател е поискала със заявление по чл. 418, ал. 1 ГПК да й бъде издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, като е представила извлечение от счетоводните й книги, по които се води задължение на длъжника по сключен между страните договор за кредит, съответно на твърдяното в заявлението. Заповедният съд се е произнесъл според искането обективирано от самия кредитор в подаденото от него заявление, като при преценката си е съобразил обстоятелствата по данните посочени от заявителя и доказателствата, представени със заявлението пред първата инстанция. В частната си жалба проц. представител на кредитора излага нови твърдения относно датата на настъпилата предсрочна изискуемост и представя Допълнително извлечение от счетоводните книги на Първа инвестиционна банка АД в частта лихви за съответните периоди, което не може да бъде съобразявано. Предмет на въззивна проверка в настоящото производство е правилността на преценката на заповедния съд по отношение на дадените разрешения по първоначално въведеното със заявлението вземане и представените със заявлението документи и тази преценка е правилна.

Предвид горните съображения, частната жалба се явява неоснователна, следва да бъде оставена без уважение, а разпореждането на 3 районния съд – потвърдено.

Водим от гореизложеното, Силистренският окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА в обжалваната част Разпореждане 163/28.02.2022г. по ч.гр.дело № 20223430100085 на РС-Тугракан.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4