Определение № 1041 от 14.07.2025, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1041 гр. Велико Търново, 14.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Т.ина Д.

Членове:

Димо Колев

АННА ДИМОВА като разгледа докладваното от Димо Колев Въззивно частно гражданско дело № 20254100500604 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 ал. 1 т. 2 вр. 262 ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Д. М. М., К. Д. М. и М. Д. П., чрез адв. И. И. – РАК, срещу разпореждане № 1070 от 28.03.2025 г., постановено по гр. д. №1944/2023 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица, с което е върната подадената от тях въззивна жалба с вх. №16312/13.12.2024 г. против Решение №745/04.11.2024 г., поставено по същото дело.

В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното разпореждане, както и за нарушения на процесуалния закон, доколкото процесуалният представител на жалбоподателите е имал редовни пълномощни за процесуално представителство пред Окръжен съд – Велико Търново. По изложените съображения се иска от ВТОС да отмени обжалваното разпореждане и да върне делото на ГОРС за продължаване действията по администрираните й.

В срока по чл. 276 ал. 1 ГПК насрещната страна по жалбата не е взела становище по нейната допустимост и основателност.

Великотърновският окръжен съд, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите в частната жалба, намира следното от фактическа страна:

Частните жалбоподатели са ответници по иск за прогласяване нищожността на клауза от договор за наем на земеделска земя, по който е образувано гр.д. № 1944/2023г. на ГОРС. Пред първата инстанция същите са представлявани от адв. Ил. И. от РАК, въз основа на представени с отговорите на исковата молба пълномощни.

Видно от съдържанието на последните, което е идентично за тримата ответника, всеки 1 от тях е упълномощил адв. И. да го представлява по гр.д. № 1944/2023г. на ГОРС, без да е попълнено полето на бланковия документ, в което се вписват ограниченията на представителството до определена инстанция /първа, въззивна или касационна/. Тези ответници са останали недоволни от постановеното по делото Решение №745/04.11.2024 г. и чрез пълномощника си са подали обща въззивна жалба с вх. № 16312/13.12.2024г. С разпореждане от 17.02.2025г. районният съд им е указал да отстранят нередовностите на въззивната си жалба, като представят доказателства за надлежното упълномощаване на адв. И. за представителство пред въззивната инстанция. Тези указания са връчени на жалбоподателите на 14.03.2025г. чрез адв. И. и доколкото до 21.03.2025г. те не са били изпълнени, районният съд е постановил обжалваното разпореждане за връщане на подадената въззивна жалба като нередовна.

При така установеното от фактическа страна съдът приема от правна страна следното:

Въззивният съд намира, че частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в едноседмичния преклузивен срок по чл. 275 ал. 1 ГПК, от правнолегитимирана страна против подлежащ на обжалване съдебен акт – чл. 262 ал. 3 ГПК.

В проверката по реда на чл. 278 ГПК въззивната инстанция действа в условията на пълен въззив и осъществява контрол за законосъобразност на подлежащите на обжалване актове, като служебно проверява всички правнорелевантни факти на основата на собствена преценка на доказателствата, без да е обвързана от изложените в частната жалба оплаквания /ТР № 6/15.01.2019г. по тълк. дело № 6/2017г. на ОСГТК/.

Разгледана по същество частната жалба е основателна.

Съгласно чл. 34 ал. 4 ГПК пълномощното има силата до завършването на делото във всички инстанции, ако не е уговорено друго. Следователно според установеното в закона диспозитивно правило представителната власт на пълномощника по граждански дела се дава от страната до окончателното приключване на делото.

Уговарянето на нещо друго е в насока ограничаване на представителната власт в рамките на определена инстанция или по отношение на вида и обема на процесуалния действия включения в нея. То следва да е изрично и недвусмислено посочено в съдържанието на пълномощното. В тази връзка в пълномощното не е необходимо да се посочва, че действа за всички инстанции, а следва да се посочва изрично само ограничаването на дадените права на пълномощника.

В случая видно от текста на всяко от процесните пълномощни представителната власт на адв. И. от РАК не е лимитирана само в рамките на първата инстанция. Липсва изричен текст в тази насока в бланковата част от съдържанието на пълномощното, която е относима към предоставения обем права. При съобразяване на отразеното в пълномощното изявление и при отчитане на обстоятелството, че се касае за 2 типизирано съдържание на упълномощителната сделка се налага извода, че посочването, че пълномощникът ще защитава и представлява ответниците по гр.д. № 1944/2023г. на ГОРС не е израз на ограничаване на представителната му власт само до тази инстанция.

По изложените съображения, при липсата на изрично ограничаване на представителната власт на адв. И. в даденото му пълномощно, с оглед на общото правило, че то действа за всички инстанции, районният съд е дал неправилни указания към ответниците да представят пълномощни, удостоверяващи представителната власт на подалия въззивната жалба от тяхно име адвокат. Предвид на това неизпълнението в срок на тези указания не може да има за последица връщането на въззивната жалба като нередовна.

Освен това, дори да е дължал даването на подобни указания, администриращият съд неправилно е уведомил ответниците за тях, чрез връчване на съобщение до мнимия според него представител. При липсата на доказателства за представителната власт на адв. И. да подава въззивна жалба, указанията за поправяне на този порок и последиците от неизпълнението им следва да се съобщят на самата страна. Само тогава, ако същите не бъдат отстранени в срок, съдът ще може да приложи санкционната последица на чл. 262 ал. 2 т. 2 ГПК. А случая указанията на съда до ответниците са им съобщени чрез адв. И., поради което неизпълнението им в срок, не може да има за последица връщане на подадената от тях въззивна жалба.

Мотивиран от изложеното настоящият състав на ВТОС намира, че районният съд е нямал основание да върне по реда на чл. 262 ал. 3 ГПК въззивната жалба на ответниците Д. М. М., К. Д. М. и М. Д. П., депозирана чрез адв. И. И. – РАК, тъй като последният е разполагал с представителна власт да я подава. Следователно обжалваното разпореждане се явява неправилно и следва да бъде отменено, а делото върнато на ГОРС за понататъшно администриране на въззивната жалба.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане № 1070 от 28.03.2025 г., постановено по гр. д.

№1944/2023 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица, с което е върната подадената от Д. М. М., К. Д. М. и М. Д. П., чрез адв. И. И. – РАК, въззивна жалба с вх.

№16312/13.12.2024 г. против Решение №745/04.11.2024 г., поставено по същото дело.

ВРЪЩА делото на същия състав на Горнооряховския районен съд за продължаване действията по администриране на въззивна жалба с вх.

№16312/13.12.2024 г.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4