Решение № 29 от 15.03.2022, Районен съд - Белоградчик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 29 гр. Белоградчик, 15.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, І-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Кайтазка при участието на секретаря Наташа Ст. Найденова като разгледа докладваното от Анна Ив. Кайтазка Административно наказателно дело № 20211310200132 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Б. АНГ. Б. от гр. Б., обл. В., с ЕГН **********, срещу НП № 539/12.08.2021 г. на Директора на РДГ – Берковица, с което му е наложена „глоба” в размер на 300,00 лв. на основание чл.257 ал.1 т.2 от ЗГ, за нарушение на чл.108 ал.1 т.4 от ЗГ и вр. чл.45 ал.1 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите във вр. с чл.13 ал.3 и 4 от ЗГ.

В жалбата, се излага довод за не законосъобразност на наказателното постановление и иска отмяната му, поради допуснато съществено нарушение на материалния закон, опорочаващо издаденото НП – липса на състав на нарушение по ЗГ, така както е посочено то от АНО, както и че фактическия състав на вмененото поведение – е друг. Твърди се още, че в КП е посочена за добита и извозена дървесина, в количество, различно от посоченото по нарушението/ по-малко/. Претендират се и разноски по делото. В с.з. жалбоподателят се представлява от упълномощен представител - адвокат, 1 който поддържа жалбата.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител в с.з., не изразява становище по казуса.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, намери от фактическа страна следното:

Жалбоподателят Б. АНГ. Б. е лице, упражняващо частна лесовъдска практика.

В това си качество – на лицензиран лесовъд, Б. Б. на 19.05.2021 г., на осн. чл.108 от ЗГ и Заповед № ГСП 505/04.11.2020 г., с която е утвърдена ГСП, е издал позволително за сеч № 0612911, с очакван добив на 218.0 плътни куб. м. дърва – лежаща маса, от вида цер, габър, мъждрян и благун, от отдел 174 ”б”, имот кад. № *** /собственост на ФЛ/ в землището на с. С., общ. Ч., като ФЛ – собственик било предоставило на ЮЛ – да получи позволителното и осъществи сечта. Съгласно даденото позволително, сечта е следвало да се извърши в периода 22.05.2021 г. до 31.08.2021 г ., като добитите материали следвало да се извозят от сечището в същия период.

На 28.07.2021 г. на осн. чл.109 от ЗГ, е издаден Протокол № 0597610 – за освидетелстване на сечището по позволително за сеч № 0612911/19.05.21 г., като в него е отразено действително отсечената дървесина /113.44 пл.куб.м./, наличието на не отсечени маркирани дървета, не извеждане на сечта върху цялата маркирана територия и „задоволително“-то провеждане на сечта и почистване на сечището. / Протоколът не е представен по делото, но съдът сам, по служебен почин го допстъпи в ел. система на ИАГ, намирайки го за относим по казуса/.

На 07.07.2021 г. свидетелят Д. В. – горски инспектор при РДГ-Берковица и Ал. П. – ст. експерт при РДГ-Берковица, в присъствието и на Т. С. Т. – получил по-горецитираното позволително за сеч, извършили проверка на място, на терен и констатирали, че в терена има по голяма интензивност на маркираните за отсичане дървета, отколкото е предвиденото по утвърдената ГСП № 565/04.11.2020 г. с размер на ползване на дървесина 105 пл. куб.м.

Имало и издадено позволително за сеч № 0612911, с очакван добив на 218 плътни куб. м. дърва, но до момента на проверката били отсечени и извозени 2

99.12 пл. куб.м. по това позволително. След проверка в РДГ-Берковица / откъдето достъпили ел. система на ИАГ/, В. и П. установили, че както цитираната ГСП, така и позволителното за сеч били утвърдени - първата, и издадено – второто, от Б. Б.. Поради превишението, спрямо ГСП, на количеството дървесина, позволена за добиване с позволителното от 19.05.2021 г. В. и П. приели, че с издаване на Позволително № 0612911/19.05.2021 г., Б. е нарушил изискванията на чл.257 ал.1 т.2 ог ЗГ вр. чл.108 ал.1 т.4 от ЗГ във вр. чл.45 ал.1 от Наредба № 8 за сечите в горите и във вр. чл.13 ал.3 и 4 от ЗГ. Своите констатации Д. В. отразил в Констативен протокол - № 144677/ 07.07.2021 г., ведно с указания за съставяне на АУАН спрямо Б.Б. по цитираните, като нарушени текстове от ЗГ и Наредба-та.

Именно в изпълнение на разпореденото в констативния протокол, на 13.07.2021 г., Д. В. съставил АУАН № 539 от същата дата на Б. Б., в неговото присъствие : за това, че “ на 19.05.2021 г. , в с. В., общ. Д., обл.В., ул. “П.“ № ..., издал Позволително за сеч № 612911 за добив на 218 пл. куб.м., въз основа на ГСП № 565/04.11.2020 г. , като по нея е било предвидено извършването на сеч в размер на 105 пл. куб.м.“. В реквизита “законови разпоредби, които са нарушени от извършителя”, Д. В. посочил чл.257 ал.1 т.2 от ЗГ във вр. чл.108 ал.1 т.4 от ЗГ и чл.45 ал.1 от Наредба № 8 за сечите в горите вр. с чл.13 ал.3 и ал. 4 от ЗГ. Свидетелят, отбелязан като такъв на констатиране на нарушението и същевременно и съставяне на акта, е фигуриращият в констативния протокол – Ал. П.. Нарушителят отказал да подпише акта и да получи копие от него, в уверение на което се е подписал друг свидетел – посочен с три имена и длъжност – също служител на РДГ-Берковица / И. Бл.

И./.

На 12.08.2021 г. въз основа на акт № 539/13.07.2021 г. на св. Д. В., е издадено обжалваното НП № 539/2021 г. на Директора на РДГ-Берковица, предмет на делото.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът прие:

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

Несъмнено установено за съда е обстоятелството на качеството, което е имал жалбоподателят – лицензиран лесовъд. Същото е видно от 3 представеното на съда, ведно с изисканата ГСП – Удостоверение № 8361/26.03.2012 г. на Изп. Директор на ИАГ. На следващо място, не се спори относно фактите, че за сечището по позволително за сеч № 0612911/19.05.21г. на Б. Б., намиращо се в землището на с. Средогрив, общ. Чупрене, обл.Видин и собственост на ФЛ, е имало утвърдена ГСП с предвиден добив на само 105.00 плътни куб. м. дървесина. Установи се /от констативния протокол за проверката/, и че относно проведената сеч в имота към момента на проверката – 07.07.2021 г. са добити и извозени от сечището само 99.12 пр. куб.м. дървесина общо / по издадените превозни билети/.

Сечището е освидетелствано впоследствие и с Протокол за освидетелстването му № 0597610 от 28.07.2021 г. – с реализиран добив 113.44 пр.куб.м. /достъпен от съда служебно в системата на ИАГ / За съда се доказва и наличието на утвърдена с нарочна заповед ГСП № 565/04.11.2020 г. на Директора на РДГ-Берковица, касаеща имот кадастрален номер ***, в м. “Алимово бранище“, в землището на с. С., общ. Ч., обл. В., като имотът попада в отдел 174 „б“ по ГСП от 2016 г. на ТП-ДГСМиджур. В посочения имот е бил предвиден добив на 105 пл. куб. м. дървесина. В заявлението за одобрение на програмата отново е сочено, че то се подава за ГСП № 565.

При така установеното от съда и така приетите по делото писмени доказателства – не се доказва безспорно , че Б., в качеството си на лицензиран лесовъд, издавайки и позволително за сеч № 0612911/19.05.2021 г. за добив на дървесина от конкретен имот в землището на с. С., обл. В., е надвишил като кубатура количеството дървесина, която ГСП № 565/04.11.2020 г. е позволявала да се добие там.

Съдът констатира, и че позволителното за сеч от 19.05.2021 г. е издадено въз основа на сочена в него ГСП № 505/04.11.2020 г. , за дърводобив в отдел 174, подотдел „б“, с посочено землище на с. Средогрив, общ. Чупрене.

На съда не са представени доказателства за одобрение на тази именно програма, сочена в позволителното, за да може да се извърши преценка какво количество и за кой имот е предвидено – в смисъл одобрено по надлежния ред, да се добива. Описваното в акта и НП позволително за сеч, издадено на 19.05.2021 г. от Б. Б. касае имот в отдел „174 б“ от ГФ, намиращ се в землището на с. С., обл. В., но сочи като основание за издаване друга ГСП 4 ГСП № 505/04.11.2020г. Съдът въобще не констатира изготвянето и утвърждаването на такава програма, представиха се доказателства за утвърждаване на друга – с № 565/2020 г. , касаеща същия имот. Друга програма, на съда не бе представена от АНО.

Твърде възможно е, в самото Позволително за сеч, да е посочен погрешен номер на утвърдена програма относно същия имот. Индикация за което е и саморъчното / не неизвестно от кого и кога направено/ отбелязване, дописване, в позволителното за сеч на ГСП № 565/04.11.20 г. Но в наказателното право такива технически грешки са недопустими. Което значи, че ГСП с № 505/20 г. за имота в с. Средогрив , посочен в позволителното за сеч на Б. Б. – или няма въобще утвърдена или не бе представена на съда, като доказателство. А, ако авторът на позволителното за сеч № 0612911/19.05.2021 г. - Б. Б. е посочил неправилно основанието си за издаване на документа – погрешна ГСП, то извършеното от него нарушение е съвсем друго, не визираното в акта и НП.

Предвид сочените по-горе, мотиви, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е не законосъобразно и не правилно, и като такова - следва да бъде отменено.

С оглед решението на съда по същество на казуса – да отмени Наказателното постановление, и искането, направено от страна на жалбоподателя, въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати направените от първия разноски за адвокатско възнаграждение в процеса.

Съобразно указаното в чл.18 ал.2 вр.чл.7 ал.2 т. 1 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът присъжда в тежест на наказващия орган, претендираните от жалбоподателя разноски в размер на 300,00 лв. – за адвокатско възнаграждение, и предвид представения по делото договор за правна защита и съдействие с адвокат и пълномощно, удостоверяващ, и че възнаграждението е платено, поради което и има доказателства, че разноските са реално направени от жалбоподателя.

Водим от горното и на осн. чл.63 ал.1 от ЗАНН

РЕШИ:

ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 539/ 12.08.2021 г. на 5

Директора на РДГ-Берковица, с което на Б. АНГ. Б. от гр. Б., обл. В., бул. „С.“ № ..., вх. ..., ет...., ап...., с ЕГН **********, е наложена „глоба” в размер на 300,00 лв. на основание чл.257 ал.1 т.2 от ЗГ, за нарушение на чл.108 ал.1 т.4 от ЗГ и чл.45 ал.1 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите във вр. с чл.13 ал.3 и 4 от ЗГ.

ОСЪЖДА РДГ-БЕРКОВИЦА, с адрес гр. Б., обл. М., ***,

ДА ЗАПЛАТИ на Б. АНГ. Б. от гр. Б., обл. В., бул. „С.“ № ..., вх. ..., ет...., ап...., с ЕГН **********, направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен Съд - Видин в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________ 6