Решение № 8 от 03.02.2026, Районен съд - Раднево

РЕШЕНИЕ

№8 гр. Раднево, 03.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Асен Цветанов при участието на секретаря Росица Д. Динева като разгледа докладваното от Асен Цветанов Гражданско дело № 20255520100562 по описа за 2025 година

Предявени са искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и пред. 3 ЗЗД и насрещен иск с правно основание чл. 9 ЗПК.

Производството е образувано по искова молба на К. П. Г., действаща чрез адв. Б. от САК, срещу „Вива Кредит“ АД, с която се предявяват искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и пред. 3 ЗЗД. Ищецът твърди, че между нея в качеството на кредитополучател и „Вива Кредит“ АД в качеството на кредитодател е сключен договор за потребителски кредит № 6159912 от 28.05.2025 година, по силата на който „Вива Кредит“ АД е следвало да предостави парични средства в размер на 700 лева на К. П. Г. при фиксиран лихвен процент от 48,50% и ГПР от 61,96%, а тя от своя страна да ги възстанови ведно с възнаградителна лихва. Твърди, че следвало да внесе общо дължима сума от 817,67 лв., като сумата включвала главница и лихва, но в последствие, се оказало, че месечната вноска на ищцата възлизала на 193,85 лева, като й било обяснено, че това е вноската с допълнителни такси, които дължала. Твърди, че договорът е нищожен поради нарушаване на закона и поради неговото заобикаляне, както и поради неравноправност на клаузите.

Твърди, че лихвата е прекомерна за такъв вид кредит и накърнява добрите нрави. Твърди, че таксите не били включени в годишния процент на разходите, въпреки че трябвало, като по този начин се заобикаля чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Твърди, че е нарушен чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, за което развива съображения и на основание чл. 22 ЗПК договорът е недействителен. Поради това иска от 1 съда да постанови решение, с което да установи недействителност на договора за потребителски кредит № 6159912 от 28.05.2025 година на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД поради противоречие със закона, а при условията на евентуалност неговата нищожност на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД поради накърняване на добрите нрави. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от „Вива Кредит“ АД, действащо чрез юрк. М., в който взема становище за липса на правен интерес у ищеца за предявяване на иск за нищожност на отделни клаузи от договора. Твърди, че не бил уточнен петитума на какво основание се иска обявяване на договора за нищожен и че нямало платена държавна такса за производството и ищцата не била в затруднено състояние да иска освобождаване от заплащане на държавна такса, както и че не била подписана исковата молба от ищцата, а от пълномощник без представителна власт и бил посочен представител на ответника, който не бил вписан в ТР. Твърди, че оспорва исковете по основание и размер. Излага съображения за спазване на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, чл. 19, ал. 4 ЗПК, съответно нищожност на клаузи да не влече нищожност на целия договор. Иска отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Вива Кредит“ АД, действащо чрез юрк. М., предявява срещу ищеца К. П. Г. насрещен иск с правно основание чл.

9 ЗПК. Твърди, че с исковата молба обявява всички суми по договора за кредит за предсрочно изискуеми на основание чл. 8, ал. 3 от договора. Твърди, че претендира всички неплатени суми по договора за кредит. Твърди, че на 28.05.2025 г. К. П. Г. е сключила с дружеството (в качеството му на заемодател) договора за паричен заем № 6159912/28.05.2025 г., по силата на който е усвоила заемна сума в размер на 700 лв., а с подписване на договора се е задължила да върне заемната сума на 7 равни месечни вноски, всяка в размер на 116,81 лв. Твърди, че изрично било посочено в чл. 1, ал. 1, т. 2 от договора преди сключването му на заемателя да е представен Стандартен европейски формуляр, описващ всички условия по договора съгласно изискванията за Закона за потребителския кредит. Твърди, че заемната сума е отпусната при фиксиран лихвен процент от 48,50 %, ГПР 61,96 % и общ размер на плащанията от 817,67 лв. Твърди, че К. П. Г. е заплатила обща сума в размер на 387,70 лв., с която сума е погасила 296,59 лв. – главница по договора и 91,11 лв. – договорна лихва. Твърди, че към момента на депозиране на исковата молба заемателят дължи на заемодателя главница по договора в размер на 403,41 лв. Поради това иска от съда да се уважи иска за сумата от 2

403,41 лв. главница по договора за кредит, ведно със законната лихва от датата на предявяване на насрещния иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от К. П. Г., действаща чрез адв. Б. от САК, в който взема становище по отношение на представения отговор на исковата молба и твърди, че искът на „Вива кредит“ АД е основателен, тъй като съгласно съдебната практика по един нищожен договор за потребителски кредит заемателят дължи единствено главницата по него. Не оспорва, че дължи главницата по потребителския кредит и признава единствено, че дължи сумата от 403,41 лв. неизплатена все още главница.

Възразява срещу разноските на ищеца по насрещния иск. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С протоколно определение от 22.01.2026 г. е обявен за окончателен проекта на доклад по делото, обективиран в определението по чл. 140 ГПК № 516/26.11.2025 г. , с който на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК съдът е обявил за признати и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че:

1. между К. П. Г. в качеството на кредитополучател и „Вива кредит“ АД в качеството на кредитодател е сключен договора за паричен заем № 6159912/28.05.2025 г., по силата на който „Вива кредит“ АД е следвало да предостави парични средства в размер на 700 лева на К. П. Г., а тя от своя страна да ги възстанови ведно с възнаградителна лихва; усвояване на сумата от 700 лв. от кредитополучателя; заемната сума е отпусната при фиксиран лихвен процент от 48,50 %, ГПР 61,96 %, а срокът за издължаване на кредита е 7 месеца.

2.

К. П. Г. е заплатила на „Вива кредит“ АД по договора за паричен заем № 6159912/28.05.2025 г. обща сума в размер на 387,70 лв., с която сума е погасила 296,59 лв. – главница по договора и 91,11 лв. – договорна лихва.

3.

С насрещната искова молба е обявена предсрочната изискуемост на договора за кредит.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК съдът е разпределил доказателствената тежест както следва: по всички искове не са налице спорни факти, които следва да се доказват от страните.

По делото е приет като писмено доказателство договор за паричен заем № 6159912/28.05.2025 г. /л.6-11/, сключен между „Вива кредит” АД като 3 кредитодател и К. П. Г. като кредитополучател. С договора е уговорено предоставяне на заем, като до размера кредита е 700 лв., при фиксиран годишен лихвен процент от 48,50% /чл.2-1-5/ при срок на договора от 7 месеца /чл.2-1-2/, на 7 вноски с падежи от 27.06.2025 г. до 24.12.2025 г. /чл.2-1-4/.

Като цяло по делото фактите са ясни и безспорни между страните, като спорът е изцяло правен, дали договорът със заложените в него условия отговаря на добрите нрави и на закона или не.

Безспорно между страните е обстоятелството, че ответникът „Вива Кредит“ ООД представлява финансова институции по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Това означава, че дружеството предоставя кредити, което го определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК. Безспорно между страните е обстоятелството, че ищецът е потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК.

Предвид изложеното сключеният между страните договор за заем по своята същност е договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК, спрямо който са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит.

СЕС многократно е подчертавал, че националния съд е длъжен служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в обхвата на Директива 93/13 и по този начин да компенсира неравнопоставеността между потребителя и доставчика, като аргументи в този смисъл са изложени в редица решения.

Настоящият състав на съда счита, че процесният договор за потребителски кредит не нарушава разпоредби от ЗПК, поради което не е недействителен.

Видно от договора за заем в чл. 2, ал. 1, т. 5 е посочен фиксиран годишен лихвен процент по заема от 48,50 %, представляващ реквизит по чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК и доколкото е фиксиран за целия период от договора, не е необходимо да се посочват условията за прилагането му, доколкото такива условия няма.

Действително в договора няма отделно записване на общия размер на договорната лихва, но това не води до недействителност на договора. Такова самостоятелно изискване за съдържанието на договора за потребителски кредит не е предвидено в чл. 11 ЗПК или в друга разпоредба, към която да препраща гл. „Шеста – Недействителност на договора за потребителски кредит. Неравноправни клаузи“ от ЗПК. Освен това от договора става ясно какъв е общият размер на дължимата договорна лихва за целия срок на 4 договора, а именно 117,67 лева /разликата между общо дължима сума по договора 817,67 лева – чл. 2, ал. 1, т. 7, отпуснатия кредит – 700 лева – чл. 2, ал. 1, който размер е фиксиран за целия период на договора. В чл. 2, ал. 1, т. 7 от договора е посочен общият размер на всички плащания по договора в размер на 817,67 лева, а в т.8 и годишния процент на разходите на заема 61,96 % – реквизити по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Обстоятелството дали така посочения ГПР в договора отговаря на действителния размер, както и какво включва същия по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК е относимо към разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК и касае действителността на клаузите за вземания, относими към ГПР и невключени в него, което не влече след себе си недействителност на целия договор.

В договора са посочени взетите предвид допускания при изчисляване на ГПР – чл. 2, ал. 1, т. 8. Дори и да се приеме, че не е ясно защо ГПР е 61,96 %, ако в него е включена само възнаградителната лихва, то това по никакъв начин не заблуждава потребителя за параметрите на договора и задълженията му по него. В договора ясно и недвусмислено е посочено, с фиксирани, неподлежащи на промяна, суми, какъв заем се отпуска, при каква възнаградителна лихва, които формират и общо дължимата сума по кредита.

Няма уговорени в договора такси и неустойки, поради което посоченото в погасителния план с 2 звездички по никакъв начин не компрометира обстоятелствата по договора. Освен това въпросният текст е посочен в условията на евентуалност – „в случай, че“. Тъй че извън главницата и договорната лихва други вземания по този договор няма. Тоест в договора няма никаква неяснота каква сума ще следва да връща длъжника по него, за да се чувства заблуден от посочения ГПР. Още повече, както беше посочено по-горе дали посочения размер на ГПР е правилно посочен е относимо към чл.

19, ал. 4 ЗПК и не води до недействителност на целия договор.

Наред с това клауза за ГПР, сама по себе си, не води до създаване на някакви задължения на потребителя. Клаузата за размера на ГПР е обвързана с други клаузи от договора, в които са предвидени вземания, които се включват ГПР, които именно клаузи създават задължения и за които именно следва проверка, дали отговарят на изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК, а не клаузата за ГПР сама по себе си. Няма как разпоредбата, в която е посочен процент на ГПР да заблуждава потребителя, доколкото в договора са посочени всички параметри по него и какви са дължимите по него суми в общ размер и разбити по вид и размер.

Следва да се посочи, че в Закона за потребителския кредит лимитативно 5 и изчерпателно са предвидени основанията за недействителност на договора за потребителски кредит и същите не могат да бъдат заменяни с други и да се тълкуват превратно и разширително, а именно, че при неправилно посочен ГПР да се счита, че договорът е недействителен като цяло, при положение, че има изрична разпоредба, която регламентира това, а именно чл. 19, ал. 4 ЗПК.