Определение № 3813 от 12.12.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3813 гр. Пловдив, 12.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно частно гражданско дело № 20255300503006 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.274 във вр. с 83 ал.2 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Райдър 777“ ЕООД, ЕИК 200575871, чрез адв.Д. Х. м., против Определение № 11263/03.09.2025г., постановено по гр.д.№ 14076/2023г. по описа на Районен съд - Пловдив, XXII гр.с., с което е оставено без уважение искането на дружеството обективирано в Молба с вх.

№ 91895/01.09.2025 г. по описа на РС - Пловдив, да бъде освободен от заплащането на държавна такса по депозираната от него въззивна жалба с вх.

№ 88313/18.08.2025 г. срещу Решение № 3597/16.07.2025 г., постановено по гр. д. № 14076/2023 г., по описа на РС – Пловдив, ХХІІ гр. с. Моли да бъде отменено изцяло и вместо това да се постанови освобождаване от държавна такса на дружеството-жалбоподател.

Окръжен съд – Пловдив, V възз.гр.с., намира, че частната жалба е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения едноседмичен срок срещу акт, подлежащ на обжалване, и затова следва да бъде разгледана.

Пред Районен съд - Пловдив от „Райдър 777“ ЕООД е подадена Молба с вх. № 91895/01.09.2025 г. за освобождаване от държавна такса за въззивно обжалване в размер на 303,46 лв., указана за внасяне с Разпореждане 22889/19.08.2025г.

1

Районният съд, за да остави без уважение молбата на дружеството за освобождаване от държавна такса се позовава на правната уредба по чл. 83, ал.1 и ал. 2 от ГПК, която предвижда, че такси и разноски по гражданското производство не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. Съдът може да признае липсата на достатъчно средства за заплащане на държавна такса и да освободи страна от внасянето само, ако тя е физическо лице. Аргументирано е, че правната норма е относима не за всички физически лица, а само за тези, които са изпълнили изискванията от т.1 до т.7 на чл.83, ал. 2 от ГПК, и че не може да се тълкува разширително. Наложен е и следващ правен извод, че чл.83, ал.2 от ГПК не намира приложение по отношение на юридическите лица и не е предвидено изключение за търговските дружества. Спрямо юридическите лица е регламентирана възможност за освобождаване от предварително внасяне на държавна такса в изрично посочени в закона хипотези например чл. 620, ал. 1 и ал.5 от ТЗ, чл. 649, ал. 6 от ТЗ, чл. 694, ал. 7 от ТЗ, които са неотносими в случая.

Районният съд е цитирал по въпроса за правото на юридическото лице да бъде освободено от заплащане на държавна такса поС.на практика на ВКС, обективирана в Определение № 285/05.07.2019 г. по ч. т. д. № 1234/2019 г. на ВКС, I т. о.; Определение № 193/24.04.2019 г. по ч. т. д. № 810/2019 г. на ВКС, I т. о.; Определение № 141/20.02.2019 г. по ч. т. д. № 52/2019 г. на ВКС, II т. о.;

Определение № 122/12.02.2019 г. по ч. т. д. № 114/2019 г. на ВКС, II т. о., съобразно която гарантираното на страните по граждански спор с разпоредбата на чл. 6 от ЕКПЧОС и чл. 47 от ХОПЕС право на достъп до съдилищата се реализира с предоставения на държавите членки свободен избор на средства за постигане на тази цел (правната уредба на основанията за освобождаване от държавна такса и на субектите, които имат право да се ползват от тях, е законодателен приоритет на всяка държава). Когато предявеният иск от или срещу юридическо лице няма за предмет такъв спор или искът и/или самото юридическо лице не попадат в някоя от изключителните хипотези на разпоредбите на чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК и чл. 84 от ГПК или на особена разпоредба в друг закон, то внасяне на държавна такса се дължи предварително по общото правило на чл.71, ал. 1, изр. 1, вр. чл. 73, ал. 3 от ГПК.

2

Районният съд е мотивирал, че липсата на достатъчно парични средства у търговеца – юридическо лице, с които да заплати дължимата държавна такса, предполага изпадането му в съС.ие на неплатежоспособност, което съС.ие може да се установи само в производството по несъстоятелност, което не е налице по делото. Позовава се и на съдебна практика - Определение № 335 от 30.05.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 1562/2014 г., II т. о; Определение № 389 от 21.05.2012 г. на ВКС по ч. т. д. № 66/2012 г., II т. о.; Определение № 580 от 27.06.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 451/2012 г., II т. о.

С частната жалба на „Райдър 777“ ЕООД отново се поддържат доводите, че не разполага с финансови средства да внесе указаната такса в размер на 303,46 лв. Посочено е, че дружеството е на загуба, като срещу него са заведени множество търговски и изпълнителни дела. Същото не притежава недвижими имоти и МПС; не разполага с никакви активи. Възразява също, че обжалваното Определение е неправилно и е постановено в противоречие с Конституцията на Р.България и разпоредбите на Конвенция за защита правата на човека и основните свободи. Позовава се на чл. 122, ал.1 от КРБ, затова, че гражданите и юридическите лица имат право на защита във всички стадии на процеса. Посочва, че тази разпоредба дава възможност на физическите и юридическите лица да се защитават, съответно да вземат участие във всички стадии на гражданския процес, в това число въззивна инстанция, каквато е и настоящата хипотеза. Това право, както и възможността за контрол на постановените съдебни актове не могат да бъдат отказвани на лицата, без значение от тяхното качество, съответно физически или юридически.

Позовава се и на разпоредбата на чл. 6 от Конвенция за защита правата на човека и основните свободи гласи, че всяко лице при определянето на неговите граждански права и задължения или при наличието на каквото и да е наказателно обвинение срещу него има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона. Поддържа, че отказът от освобождаване на дружеството от внасяне на държавна такса, съответно и намаляване на същата, възпрепятства лицето от разглеждане на делото му пред въззивната инстанция. Също така по този начин губи правото да оспори първоинстанционното решение по делото, да получи справедлив процес и да бъде осъществен контрол върху постановения акт на първоинстанционния съд относно евентуалната му неправилност и допуснати пороци. Счита също, че 3 съдът следва да съобрази не само нормата на процесуалния закон, а и фактите и обстоятелствата, и представените доказателства, правото на ЕС и правото на участие на всеки правен субект до правосъдие, гарантирано от Конституцията.

При доказателства за обективна невъзможност на юридическото лице да осигури средства за държавна такса и при висящ спор за незаконосъобразност на извършени действия, но фактите изключват предположение за неплатежоспособност и не са налице доказателства, които да налагат обявяване в неплатежоспособност, съдът следва да съобрази тези факти, като приложи законодателството и практиката на ЕС. Отказ от справедлив съдебен процес и участие на лицето във всички негови стадии, вследствие на значителните финансови затруднения на юридическото лице да се разпорежда със средства и материални активи съставлява нарушение на чл.6 т.1 от Конвенцията, която не прави разлика между физическо и юридическо лице. По тези въпроси практиката на съдилищата била повърхностна и едностранна, тъй като не е съобразена нито с фактите, нито с представените доказателства и почива на норма от закона, несъобразен с цитираното законодателство и с гарантираното право на защита.

Окръжен съд – Пловдив, в настоящия съдебен състав намира, че частната жалба е неоснователна. По делото, дружеството е подало Молба с вх.

№ 91895/01.09.2025г. за освобождаване от държавна такса за въззивно обжалване с твърдения, че е на загуба, като срещу него са заведени множество търговски и изпълнителни дела; не притежава недвижими имоти и МПС; не разполага с никакви активи. Константна е практиката на ВКС, че твърдяната липса на достатъчно средства във връзка с направено искане за освобождаване от държавна такса не се предполага, а подлежи на доказване. В случая, субектът е търговско дружество, като към подадената Молба с вх.№ 91895/01.09.2025г. е приложено единствено и само последният обявен годишен финансов отчет на "РАЙДЪР 777" ЕООД. Не е приложено доказателство затова, че е изпаднало в съС.ие на обявена неплатежоспособност, нито има твърдения, че въобще има открито производство по несъстоятелност. Налага се извод, че дружеството не е доказало, че не разполага с финансова възможност да заплати сумата 303,46 лв., определена от Районния съд за внасяне за държавна такса за обжалване по повод на подадена въззивна жалба. След като не е доказана липсата на парични средства на заплащане, безпредметно е да се обсъждат останалите 4 доводи, направени с частната жалба в насоката, че не само физическите лица, а и търговските дружества могат да бъдат освобождавани от внасяне на държавна такса в определени случаи поради липса на финансова възможност.

Обжалваното определение е законосъобразно и подлежи на потвърждаване.

По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.

ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава Определение № 11263/03.09.2025г., постановено по гр.д.

№ 14076/2023г. по описа на Районен съд - Пловдив, XXII гр.с.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5