Решение № 15 от 08.10.2024, Районен съд - Тополовград

РЕШЕНИЕ

№ 15 гр. Тополовград, 08.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТОПОЛОВГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милена Ив. Семерджиева при участието на секретаря К.П.П. като разгледа докладваното от Милена Ив. Семерджиева Административно наказателно дело № 20242320200047 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Жалбоподателя твърди, че издаденото наказателно постановление на зам.изп.Директор на Агенция по вписванията, с което му е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 1000 лева за виновно нарушение на чл.63 ал.6 от ЗМИП във вр. с §9 ал.2 от ПЗР от ЗМИП, е незаконосъобразно и необосновано поради това, че не е извършено визираното в АУАН и НП нарушение, тъй като за дружеството не са налице обстоятелствата по чл.63 ал.4 от ЗМИП, в него няма лица което да отговарят на определението „действителен собственик“, а и в жалбата се твърди, че са изтекли давностните срокове по чл.34 от ЗАНН с което възможността да бъде ангажирана административнонаказателната отговорност е погасена.

Поради което се претендира да се отмени изцяло издаденото НП като незаконосъобразно и неправилно, постановено при съществено нарушение на процесуалния и материалния закон.

В съдебно заседание за дружеството-жалбоподател се явява по пълномощие адв.С. от АК-Ямбол, която поддържа жалбата, като доразвива изложените в нея аргументи и претендира по същество да бъде уважена, като 1 се твърди, че са нарушени и процесуалните правила при издаване на АУАН и НП и по-специално чл.40 ал.1 от ЗАНН и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН.

Административнонаказващият орган – зам.изп.Директор на АВ не се явява в с.з., не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

От събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

На 04.01.2024 г. е изготвена докладна записка от Н. А. – Директор на Дирекция ДЛР и ДЛВ относно проведена среща на представители на Агенция по вписванията с представители на Министерство на финансите и други институции на 03.01.2024 г. в гр.София. С оглед проведената среща и разискванията станали на нея в докладната записка се предлага предвид големия брой неизпълнили задължението си за заявяване на действителен собственик АД, списъкът на тези дружества да бъде изпратен на Дирекция ПОЧРД, която да предприеме действия по компетентност за ангажиране на административнонаказателната отговорност на нарушителите. Въз основа на тази докладна е съставен констативен протокол № 92-02-21/18.03.2024 г. от Г.

И. на длъжност юрисконсулт в отдел „АПО“ „Дирекция ПОЧРД“ в който е записано, че след извършена проверка е констатирал, че след справка по електронната партида на „*********“ АД, представлявано от ликвидатора А.Д.А. със седалище и адрес на управление с.У., в информационната система на ТРРЮЛНЦ се установило, че не е заявен действителен собственик на дружеството и дружеството не е спазило срока предвиден в §9 ал.2 от ПЗР на ЗМИП.Този констативен протокол няма данни да е връчван на заинтересованото лице и той да е запознат с него. След което на 08.04.2024 г. е съставен АУАН № 92-02-21 от В. Д. К. на длъжност ст.специалист СР-Хасково към РД-Пловдив, в присъствието на свидетеля М. Г. Я., посочена като свидетел при съставяне на акта и в присъствието на нарушителя. Акта е подписан от актосъставителя, свидетеля и нарушителя и съответно предявен и връчен, като последния е заявил, че ще представи възражения.

Въз основа на този акт е издадено НП № 92-02-21/07.06.2024 г. от зам.изп.Директор на АВ, с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева по чл.118 ал.1 т.2 от ЗМИП за нарушение на чл.63 ал.6 от ЗМИП във вр. с §9 ал.2 от ПЗР на ЗМИП. НП е изпратено с куриерска пратка, доставено на 17.06.2024 г. Жалбата е изпратена директно 2 до съда и получена на 01.07.2024 г.

По делото са разпитани актосъставителят и свидетелката М. Я., които установяват, обстоятелства свързани със издаването на приложените към преписката документи.

Останалите свидетели призовани по делото Г. И. изготвил констативния протокол и Н. А. изготвила докладната записка не се явяват в поредните две заседания без да са посочили уважителни причини за това, въпреки, че са редовно призовани и въпреки, че с оглед направеното неоснователно искане не са заличени като свидетели от списъка за призоваване.

Актосъставителката посочва в съдебно заседание, че не е съставила лично акта, а е получила в системата проект на този акт, който се изготвя от юристите в гр. София и след като е изпратила покана до фирмата, в случая до ликвидатора тя му е предоставила проекта на акта, запознала го е с него и съответно го е подписала като актосъставител след като е проверила в системата към момента когато получава проекта на акта дали са заявени действителните собственици. Изрично актосъставителя посочва в съдебно заседание, че е връчила акта в присъствието на свидетеля М. Я.. Тя е била свидетел единствено при връчването на акта и се е подписала на този акт.

Актосъставителката посочва също, че тя не е запозната и няма достъп до цялата преписка относно издаването на АУАН, единствено е проверила в системата дали са заявени действителните собственици, като тази проверка е извършена когато е получила проекта на акта, а не към 31.05.2019 г., когато е изтекъл законоустановения срок. Видно от протокола от съдебно заседание от 11.09.2024 г., лист 3, актосъставителя заявява „Всъщност, длъжностното лице по регистрацията е установило нарушението първоначално, но аз незнам кое е това длъжностно лице. Към момента на подписване на акта аз съм установила също нарушението“…..“Свидетелката М. Я. присъстваше на място при връчването на акта, беше запозната със съдържанието и знае за какво нарушение става въпрос“.

Свидетелката М. Я., разпитана непосредствено пред съда в съдебно заседание заявява, че тя е свидетел единствено и само за връчването на констативния протокол, изготвен от неин колега. Не е свидетел нито при установяване на нарушението, нито при съставяне на акта, въобще незнае за какво нарушение става въпрос. Заявява, че констативния протокол е бил 3 връчен от колежката К. и незнае нищо друго по делото.

Така изложената фактическа обстановка се доказва от събраните по делото писмени доказателства, които съдът кредитира, като документи, издадени в съответната форма и по съответния ред, както и от гласните доказателства на разпитаните по делото актосъставител и свидетел, които съдът не кредитира, въпреки, че същите са обективни и безпристрастни, последните са в пълно противоречие помежду си, както и в противоречие със събраните по делото писмени доказателства. Така например свидетелката Я. изрично заявява, че е присъствала единствено и само на връчването на така наречения от нея констативен протокол, който всъщност се оказва документ съставен от К., а приложеният към делото констативен протокол е съставен от друго лице – юрисконсулт Г. И.. А К. разпитана по делото като актосъставител посочва, че не е съставила АУАН, а го е подписала като актосъставител, след като той й е бил изпратен под формата на проект от юристите на АВ и последната е установила извършване на нарушението към момента на подписването на този акт, а преди това незнае кое длъжностно лице е установило нарушението, тъй като заявленията се подават от дружествата или по електронен път или на хартиен носител в цялата страна независимо къде, след което се сканират и системата автоматично разпределя длъжностните лица в цялата страна, които проверяват заявленията и дават становище за вписване. Тези нейни свидетелски показания са в противоречие със самия АУАН където е записано, че тя е актосъставител. Освен това, К. разпитана като актосъставител посочва в съдебно заседание, че свидетелката Я. е присъствала при връчването на акта, запозната е със съдържанието му и знае за какво нарушение става въпрос, а самата свидетелка Я. посочва в съдебно заседание, че въобще не знае за какво нарушение става въпрос и не е запозната със съдържанието на документа който е бил връчен и не е присъствала нито при установяване на нарушението,нито при съставяне на акта както е записано в самия АУАН.

С оглед на всички горепосочени противоречия съдът не кредитира показанията на актосъставителя и свидетелката Я..

С оглед на изложеното и като прецени събраните доказателства съдът достигна до следните правни изводи:

Производството е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.

4

Жалбата е допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице, имащо правен интерес, и са спазени всички изисквания за нейното редовно разглеждане.

Жалбата е и основателна и доказана и следва да се уважи, като обжалваното НП следва да се отмени изцяло като незаконосъобразно и необосновано.

Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на чл.63 ал.6 от ЗМИП във вр. с §9 ал.2 от ПЗР към ЗМИП.

Съгласно тези текстове учредените на територията на РБ юридически лица и други правни образувания с изключение на ЕТ са длъжни да заявят за вписване действителните си собственици по §2 от ДР, ако същите не са вписани като съдружници или еднолични собственици на капитала по партидите им в срок до 4 месеца от изтичането на срока по ал.1, който е 31.01.2019 г., т.е. до 31.05.2019 г. От приложената към преписката справка от 16.03.2024 г., т.е. с дата преди съставяне на констативния протокол от 18.03.2024 г. и от самия констативен протокол е видно, че такова заявление от жалбоподателя за вписване на действителните собственици не е подадено в законоустановения срок. И в АУАН и в НП като дата на извършване на нарушението е посочено 01.06.2019 г.,тъй като срока е изтекъл на 31.05.2019 г.

С оглед на това съдът приема, че действително от обективна страна е извършено нарушение на горецитираните законови разпоредби, тъй като жалбоподателя не е изпълнил едно свое задължение по закон - като не е спазил законоустановения срок за заявяване на действителните си собственици. В случая съдът не възприема възраженията в жалбата, че в процесното акционерно дружество няма лица които да отговарят на определението действителен собственик съгласно §2 от ДР на ЗМИП, тъй като дружеството е в ликвидация. По делото липсват доказателства от които да се направи извода от кой момент дружеството е в ликвидация и по-специално дали към 01.06.2019 г. то е било такова, а и липсват писмени доказателства относно критериите въз основа на които се приема кое лице е действителен собственик.

Но издаденото и обжалвано НП се явява незаконосъобразно поради допуснати нарушения на процесуалните правила и норми и по-специално 5 института на давността, както и нарушение на процесуалните правила при установяване на нарушението и при издаването на АУАН и НП.

В конкретния случай съдът намира, че наказателното преследване към момента на издаване на АУАН и НП е било погасено по давност и правото,респ.възможността за реализирането на административнонаказателната отговорност от страна на наказващия орган е била погасена. Това е така, защото съгласно чл.34 ал.1 от ЗАНН не се образува административнонаказателно производство ако не е съставен АУАН в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението, като в последното изречение е записано за нарушение на специални закони давността е две години. След като нарушението е извършено и това не се оспорва по делото на 01.06.2019 г., към месец април 2024 г. когато е съставен АУАН и най-дългата две годишна давност е била изтекла. Действително съгласно ал.2 на чл.34 от ЗАНН, с последните изменения,в сила от 01.01.2024 г. за нарушения на нормативни актове по специални закони, вкл. и на такива уреждащи хазартната дейност и мерките срещу изпирането на пари се въвежда петгодишна давност от извършване на нарушението, но този законов текст е в сила след като вече давността за конкретното нарушение е била изтекла, а и съгласно общите принципи за всяко нарушение се прилага онзи закон, който е бил в сила по време на извършването му, а ако в последствие последват различни закони се прилага закона който е по-благоприятен за дееца. Така, че в случая поблагоприятна за дееца е законовата разпоредба визираща двегодишната давност,а не петгодишната такава и тя е изтекла за жалбоподателя към 01.06.2021 г. Дори и само на това основание обжалваното НП следва да бъде отменено, въпреки, че наред с това съдът установи, че са допуснати и множество процесуални нарушения при издаването на АУАН и НП.

Разпечатката съдържа 31 от 43 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/eeba908e-7488-4da8-b1f6-6c69c0625853