Разпореждане № 43901 от 05.04.2023, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 43901 гр. София, 05.04.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в закрито заседание на пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Частно гражданско дело № 20231110110867 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 410 ГПК.

Образувано е по заявление на „ЗАЯВИТЕЛ“ ЕООД ЕИК ЕИК за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против Й. А. А. ЕГН ********** за вземания в размер на 433,4 лева главница по договор за паричен заем №4064261 от 17.02.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 28.02.2023 г. до изплащане на вземането, 214,28 лева – възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, 32,44 лева – възнаградителна лихва за периода 17.02.2021 г. до 14.07.2021 г., 28,90 лева – лихва за забава по договора за кредит за периода 17.02.2021 г. до 05.04.2022 г, които вземания са прехвърлени на заявителя договор за цесия от 31.03.2022 г., за което длъжникът е уведомен по твърдения на заявителя.

Заповед за изпълнение е издадена за вземанията за главница, договорна и законна лихва по договора за кредит, като за останалата част от вземанията заявлението следва да се отхвърли поради нищожност на клаузите в договора, касаещи тяхната дължимост поради противоречие със закона и добрите нрави. Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.3 от ГПК заповед за изпълнение не се издава, когато искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.

В случая се претендират вземания по договор за потребителски кредит №4064261 от 17.02.2021 г., сключен между „И.А.М.“ АД и Й. А. А., поради което длъжникът има качеството на потребител по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП.

Клаузата от Договора за паричен заем, която вменява на заемополучателя задължение в 3-дневен срок от сключване на договора да предостави на заемодателя едно от следните три обезпечения: 1. две физически лица –поръчители, които следва да отговарят на няколко кумулативно посочени изисквания в т. ч. да имат осигурителен доход в размер над 1000 лв.;

2. банкова гаранция с бенефициер –заемодателя за цялата сума предмет на договора и 3. одобрено от заемодателя дружество-поръчител, което предоставя гаранционни сделки е в противоречие с добрите нрави и неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, тъй като от една страна води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца, предоставящ кредити по занятие и тези на потребителя, а от друга страна вменява на потребителя фактически неизпълними задължения за осигуряване на едно от трите вида обезпечения в изключително кратък срок. Доколкото е осигурен третия вид обезпечение следва да се посочи, че е принципно положението поръчителството да е безвъзмездна сделка и само при изрично договаряне на страните може да бъде включена клауза за заплащане на такова. В случая, след служебно извършена справка съдът констатира, че едноличен собственик на капитала на поръчителя „Файненшъл България“ ЕООД е „И.А.М.“ АД – кредитор по договора за паричен заем, въз основа на което може да се направи извод, че се касае за „скрито“ възнаграждение за кредитора. Фактът, че 1 претендираното възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство произтича от договор, който е свързан с падеж на главните задължения към кредитора „И.А.М.“ АД цели заобикаляне на ограничението на чл. 33 ЗПК. С този договор за поръчителство се преследва забранена от закона цел – създаването на допълнителни разходи за длъжника и оскъпяване на кредита за него.

Съгласно нормата на чл. 33, ал. 1 и 2 ЗПК, приложим в настоящия случай, при забава на потребителя, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата и обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. В случая, уговореното възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство от 11.12.2019 г., чието заплащане е обусловено от просрочието на главните задължения, по своето същество е заобикаляне на ограничението на императивната норма на чл. 33 ЗПК и води до оскъпяване на кредита и неоснователното обогатяване на кредитора.

В случая не може да се приеме, че е налице индивидуално договаряне между страните по отношение на тази клауза, т. к. за потребителя не е била налице реална възможност да влияе върху съдържанието й и сам да избере обезпечението, което да предостави на кредитора, и е бил лишен от възможност да влияе върху избора на юридическото лице, с което да сключи договор за предоставяне на поръчителство. Поради това следва да се приеме, че клаузата за заплащане на възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство не е уговорена индивидуално, и т. к. не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата на потребителя и търговеца-поръчител, е неравноправна.

Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявлението с вх. № 55848/28.02.2023 г. на „ЗАЯВИТЕЛ“ ЕООД ЕИК ЕИК срещу Й. А. А. ЕГН ********** в частта, с която се иска издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за вземания за възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство в размер на 214,28 лева, заявителят претенидра по договор за поръчителство, сключен на 17.02.2021 г. за обезпечаване на договор за паричен заем №4064261 от 17.02.2021 г., сключен между „И.А.М.“ АД и Й. А. А..

Разпореждането може да се обжалва от заявителя с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от получаването на препис от него.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2