Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2620 от 19.09.2023, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно частно гражданско дело 3117/2023
Вид
Определение № 2620
Подписан
19.09.2023
В сила
19.09.2023
Състав
Илияна Папазова, Майя Русева, Джулиана Петкова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2620 гр. София, 19.09.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Илияна Папазова

Членове:

Майя Русева

Джулиана Петкова като разгледа докладваното от Майя Русева Частно касационно гражданско дело № 20238003103117 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК.

С определение №.580/20.04.23 по г.д.№.15/23г. на Окръжен съд Плевен искането на Община Левски за изменение на постановеното по делото решение №.87/6.03.23 в частта за разноските е оставено без уважение.

Постъпила е частна жалба вх.№.4289/28.04.23 от Община Левски, в която се твърди, че определението е незаконосъобразно, и се иска неговата отмяна. Поддържа се, молителят не е дал повод за завеждането на иска, който от самото начало е бил и неоснователен, поради което и в негова тежест не следва да се възлагат разноски, респективно вече постановеното определение в този смисъл следва да се отмени.

Ответната страна А. В. Б. оспорва жалбата.

Частната жалба е допустима - подадена е в законоустановения срок, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна.

Отговорността за разноски съставлява правото на едната страна да иска и съответно задължението на другата да плати направените разноски от страната, в чиято полза съдът е решил делото. В случая безспорно е налице влязло в сила решение, с което предявеният срещу Община Левски иск с 1 правно основание чл.344 ал.1 КТ е уважен – като издадената от Кмета заповед за уволнение на ищцата е отменена като незаконосъобразна, а по отношение на акцесорните искове по чл.344 ал.1 т.2 и т.3 КТ е прието, че същите са били допустими, но понастоящем лишени от правен интерес предвид удовлетворяването на претенциите по предявените срещу втория ответник искове /с реш.№.87/6.03.23 по г.д.№.15/23 на ОС Плевен/. Видно от горното и с оглед така формираната воля, делото е решено с влязъл в сила акт в полза на А.Б., респективно акцесорните искове са били допустими към момента на предявяването им ведно с главния иск - намерен за основателен - поради което и в съответствие с това разрешение право на разноски има ищцата. С оглед на изложеното частната жалба е неоснователна и атакуваното определение следва да се потвърди.

Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №.580/20.04.23 по г.д.№.15/23г. на Окръжен съд Плевен.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2