Решение № 261374 от 24.11.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. София, 24.11.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,

Гражданско отделение, II-Г въззивен състав, в публичното заседание на двадесет и втори юли две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ НАЙДЕНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЙОАНА ГЕНЖОВА мл. съдия КРИСТИНА ГЮРОВА при секретаря Алина Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Гюрова в. гр. д. № 111 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С

Решение № 472055 от 16.08.2018 г. по гр. д. № 61423/2017 г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 28 състав, са отхвърлени предявените от А.К.Р., ЕГН ********** срещу Н.Н.С., ЕГН **********, искове, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 5 000 лв., обезщетение за некачествено изпълнение на договор за правна помощ, и за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 9 500 лв., за периода 26.03.1998 г. – 13.06.2016 г., върху присъдената сума от 4 267,56 лв., обезщетение за некачествено изпълнение на договор за правна помощ, в размер на незаявяване по гражданско дело на дължими суми част от искова претенция, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 05.09.2017 г. до окончателното плащане.

С решението А.К.Р., ЕГН **********, е осъден да заплати на Н.Н.С., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 1 604 лв. – разноски по делото.

Срещу така постановеното решение, с което предявените искове са отхвърлени, е подадена въззивна жалба от ищеца А.К.Р., в която са развити съображения за неправилност и необоснованост на атакувания акт. Отправено е искане първоинстанционното решение да бъде отменено, а исковите претенции да бъдат уважени. Въззивникът твърди, че неправилно първоинстанционния съд е приел, че неприсъждането на законната лихва не може да се вмени във вина на ответницата – процесуален представител на ищеца в делбеното производство. Сочи, че задължение на ответницата, като негов процесуален представител по сключения помежду им договор за правна защита и съдействие, е да направи искане за присъждане на законна лихва, каквото не било сторено. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал.

1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна Н.Н.С., чрез надлежно упълномощен процесуален представител – адв. С.Т., с който жалбата се оспорва и се моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Претендира се и присъждането на сторените по делото разноски.

Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от процесуално - легитимирана страна, в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. По правилността на решението съдът намира следното:

СРС, I

Гражданско отделение, 28 състав е бил сезиран с осъдителни искове, с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 51 ЗА.

Първата исковата претенция на ищеца касае заплащането на сумата от 5 000 лв. – заплатен адвокатски хонорар във връзка сключения между страните договор за правна помощ и съдействие от 26.05.1998 г. за процесуално представителство и защита по гр. дело № 2782/1998 г., по описа на СРС, с предмет делба на имущество и уреждане на сметки /от които 3 000 лв. – заплатени към датата на сключване на процесния договор, и 2 000 лв. – към дата 09.06.2010 г. – за процесуално представителство и защита пред въззивната инстанция/, чието възстановяване се иска поради непрофесионално осъществената от страна на ответницата работа по оказване на защита и съдействие.

По делото не се твърди, ищецът да е развалил договорът поради виновното неизпълнение от ответницата по делото и не е предявена претенция за връщане на платеното адвокатско възнаграждение, като такова, платено на отпаднало основание чл. 55, ал. 1, предложение второ ЗЗД. Претендира се връщане на адвокатското възнаграждение като обезщетение за претърпени от ищеца имушествени вреди, представляващи заплатеното възнаграждение, поради некачествено изпълнение на договора за правна защита от ответницата по делото.

По делото е безспорно установено, че между ищеца и ответницата е бил сключен договор за правна помощ и съдействие от 26.05.1998 г. за процесуално представителство и защита по гр. дело № 2782/1998 г., по описа на СРС, с предмет делба на имущество. Уговорените действия са за завеждане и водене на делото пред всички съдебни инстанции. За целта, ищецът е упълномощил адв. Н.Н.С. с правата да го представлява пред всички съдебни инстанции в Република България, като води процеса от негово име и да го представлява по водени срещу него дела пред всички съдебни инстанции до окончателното им свършване, включително и с правата да извършва всички съдопроизводствени действия, да подава молби за обезпечаване на бъдещ иск, да получава обезпечителни заповеди и други документи, да сключва съдебни спогодби, да се разпорежда с предмета на делото, и да преупълномощава с тези права и други адвокати. Спорът на страните е относно изпълнение от страна на ответницата на поетите задължения по сключения договор.

Въззивният състав приема, че ответницата е осъществила процесуално представителство и защита по гр. д.

№ 2782/1998 г., по описа на СРС, в рамките на подписания между страните договор от 26.05.1998 г. В приетия като доказателство по делото договор не е уговорено постигането на определени резултати или изпълнение на конкретна цел, а постигнатото между страните съгласие е за процесуално представителство и защита, задължения, които адвокат С. е изпълнила. Поради това обезщетение, съизмеримо с възнаграждението по този договор, не се дължи, тъй като не сме изправени пред хипотезата на неизпълнение по смисъла на чл. 79, ал. 1 ЗЗД. Настоящият съдебен състав изцяло споделя изводите на първостепенния съд, че по делото не са ангажирани доказателства, които да установяват факта на плащане на адвокатското възнаграждение по договора. Видно от приложения по настоящето дело договор от 26.05.1998 г. за правна помощ и съдействие, в същия не е договорено възнаграждение за предоставените услуги. По делото не са представени разписки доказващи заплащане от страна на ищеца за предаване на суми, в изпълнение на договорката между страните. Не са и събрани други доказателства, които да установяват твърдението на ищеца, че процесната сума за заплатен адвокатски хонорар по договора за правни услуги е платена на ответницата. В тази връзка доводът изложен във въззивната жалба, че районният съд е допуснал съществено процесуално нарушение като не е допуснал до разпит свидетел, който да установи обстоятелството за размера на уговореното адвокатско възнаграждение по сключения договор за правна помощ, е неоснователен. Доколкото съобразявайки исковата претенция за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 5 000 лв., обезщетение за некачествено изпълнение на договор за правна помощ, то съгл. чл. 164, ал. 1, т. 5 ГПК свидетелски показания за установяване на писмени съглашения, в които страната, която иска свидетелите, е участвала, както и за тяхното изменение или отмяна, са недопустими. Следва да се посочи, че са недопустими и свидетелски показания за погасяване на установени с писмен акт парични задължения, доколкото ответницата изрично е изразила несъгласие, поради което приложима в случая е и разпоредбата на чл.

164, ал. 1, т. 4 ГПК. Ето защо следва извод, че СРС, 28 състав не е допуснал нарушение на процесуалния закон и не е налице нарушение на правата на защита на ищеца от страна на съда. По делото е изготвен доклад, като в тежест на ищеца е било указано да докаже сключения между страните договор за правни услуги, заплащането на адвокатско възнаграждение и неговия размер, като съобразявайки неблагоприятните последици от непроведеното пълно и главно доказване, съдът правилно е приел, че по делото не са събрани доказателства, които да установят факта на плащане от страна на ищеца на заплатеното възнаграждение по договора. Правилен е и изводът на първостепенния съд, че доколкото не се твърди изгубване на разписка, удостоверяваща плащане на договорено адвокатско възнаграждение, то и свидетелски показания за установяване на този факт, не следва да се допускат.

Ето защо, доколкото не е установено неизпълнение от страна на ответницата на действия по оказване на процесуално представителство и защита по гр. дело № 2782/1998 г., по описа на СРС, с предмет делба на имущество, и при липса на доказателства, които да установяват заплащане на договореното по процесното съглашение между страните адвокатско възнаграждение, правилно СРС е отхвърлил като неоснователна претенцията на ищеца за връщане на платената по договора за правна защита и съдействие сума.

По отношение на иска, с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 82 ЗЗД вр. чл. 51 ЗА за некачествено изпълнение на договор за правна помощ, в размер на незаявяване по гражданското дело, по повод на което договорът за правна защита и съдействие между страните е сключен, на дължими суми част от искова претенция, съдът намира следното:

Съгласно общата разпоредба за неизпълнение на договорите по чл. 79 ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнение заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение. В случая ищецът претендира обезщетение за неизпълнение. Съгласно разпоредбата на чл. 82 ЗЗД обезщетението обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението. Ако длъжникът е бил недобросъвестен, той отговаря за всички преки и непосредствени вреди.

Основателността на иска с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД във вр. чл. 51 ЗА и чл. 72 ЗА е свързана с установяване на вреда, неправомерно поведение от страна на адвоката, причинна връзка между това неправомерно поведение и нанесената вреда в патримониума на ищеца. Специалните разпоредби в Закона за адвокатурата се основават на общия принцип на обезвреда - при неизпълнение на договора за поръчка предвид действието на чл. 79, ал.1 ЗЗД кредиторът има право да иска обезщетение за вредите, твърдяни в случая като такива от лошото изпълнение - пропуски на адвоката да обезпечи по най-добрия за клиента начин, реализирането на правата му по осъдителното решение.

Имуществените вреди на доверителя се определят от разликата между паричната оценка на неговото имущество, ако изпълнението беше надлежно и паричната оценка на имуществото му в резултат на действително изпълненото и на пропуснатото от адвоката (решение № 227 от

19.08.2013 г. на ВКС по гр.д.№ 1166/2012 г., IV г.о.).

При така установеното се налага изводът, че отношенията между страните следва да се уредят от сключения между тях договор за адвокатска услуга (предвид възлагането на правните действия и упълномощаването на адвокат – ответницата по делото), а основните характеристики на адвокатската дейност дават основание договорните отношения между адвоката и клиента да се определят като най-близки, сходни на договора за поръчка (в тази насока е и задължителната съдебна практика - решение № 5495/25.06.2010 г. на ВКС по гр.д. № 1669/2009 г., III г.о.). С договора за адвокатска услуга (за характера на договора, съдържанието му и за дължимата грижа - постановеното по реда на чл. 290 от ГПК, решение № 227 от 19.08.2013 г. на ВКС по гр.д.№ 1166/2012 г., IV г.о.) адвокатът поема задължението да извърши необходимите правни и фактически действия и/или да посъветва доверителя какви правни и фактически действия да извърши той, за да бъде осъществена защитата на едно претендирано от доверителя материално субективно право, така че то да може да бъде реализирано от доверителя. При изпълнението на поръчката адвокатът дължи по-голяма грижа от тази на добрия стопанин (чл. 281 ЗЗД) и дори от тази на добрия търговец (чл. 302 ТЗ), тъй като чл. 2, ал.2 ЗА го задължава да действа в интерес на доверителя по най-добрия начин със законни средства. Ако правото на доверителя не бъде защитено в пълна степен, той дължи обезщетение по чл. 51 ЗА, който гласи, че за всяко виновно неизпълнение на задълженията си по този закон, по Етичния кодекс на адвоката и наредбите на Висшия адвокатски съвет, адвокатът отговаря за причинените на клиента вреди. Когато договорът е сключен с адвокатско дружество и то е упълномощило адвокат - съдружник, последният отговаря лично за вредите, причинени на клиента, като дружеството отговаря солидарно със съдружника до размера на направените вноски ( чл.