Решение № 1833 от 25.04.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1833 гр. Пловдив, 25.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20225330105197 по описа за 2022 година

Производството е образувано по предявен от “A 1 България” ЕАД против „Еспу Консулт“ ЕООД установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗЗД и чл. 286, ал. 1 ТЗ за установяване на паричните притезания, удостоверени в Заповед № *** г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д.

№***г. по описа на Районен съд – Пловдив, *** граждански състав за сумата от 123, 73 лв., представляваща стойността на месечни абонаментни такси и ползвани електронни съобщителни услуги за отчетния период от 09.02.2021 г. до 08.07.2021 г. по Договор за електронни съобщителни услуги със системен партиден номер *** г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 25.11.2021 г., до окончателното й заплащане.

Ищецът твърди, че между страните е сключен Договор за електронни съобщителни услуги със системен партиден номер *** г. Твърди, че за всяка отделна мобилна услуга или пакет от услуги се сключват отделни приложения, представляващи неразделна част от договора, като по силата на Приложение № * от *** г. е активирана услуга фиксирана услуга А 1 Нет за номер *** с план А 1 Нет 75 със стандартна месечна такса от 23, 99 лв. и промоционална за срока на договора от 17, 99 лв. Сочи, че в договора е установено, че промоционалната цена се прилага за първите 24 месеца при срок на ползване на услугата от две години, след което се прилага 1 стандартната месечна такса. Твърди, че след изтичане на срока на договора действието му е продължено за неопределено време при същите условия на основание т. 6.2.6. от Договора. Поддържа, че договорът е прекратен едностранно от мобилния оператор на *** г., поради неизпълнение на задълженията на клиента да заплаща стойността на предоставените услуги на основание т. 83.1. от Общите условия, съгласно които договорът се счита за едностранно прекратен в случай, че забавата в плащането на дължимите суми е продължила повече от 124 дни. Претендира стойността на предоставените услуги за периода от 09.02.2021 г. до 08.07.2021 г., за които задължения са издадени фактури. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявения иск.

Ответникът „Еспу Консулт“ ЕООД е депозирал в законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба, чрез адв. И., в който излага доводи за нейната неоснователност. Твърди, че ответното дружество е установило, едва с получаване на препис от исковата молба, че операторът е продължил да начислява такси след прекратяване на договора.

Твърди, че след изтичане на срока на договора не е изразил желание за неговото продължаване, като е преустановил ползване на услугите, предоставяни от „А 1 България“ ЕАД. Сочи, че при неизпълнение в срок на задължение на абоната да заплати месечни такси услугите се блокират незабавно от оператора, след което е недопустимо последният да продължи да начислява месечни такси, което в случая е продължило пет месеца. Счита, че исковата молба на оператора представлява недобросъвестна търговска практика, чиято цел е да санкционира свои бивши клиенти, започнали да ползват услугите на друг оператор. Твърди, че Приложение № 1, на което се позовава ищецът е подписано само на последна страница от страна на представител на ответника, поради което се е създала възможност за подмяна на страници и прилагане на друго съдържание, поради което оспорва като неавтентични и на основание чл. 193, ал. 1 ГПК всички страници, които не носят подпис на потребителя. Сочи, че не става ясно дали и кога Общите условия на ищеца са влезли в законна сила. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявения иск.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗЗД и чл. 286, ал. 1 ТЗ.

Възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1. наличието на действително правоотношение по договор за предоставяне на мобилни услуги, по силата на което изпълнителят се е задължил да предостави на 2 възложителя срещу уговорено възнаграждение достъп до своята мрежа за осъществяване на различни по форма комуникационни връзки; 2. мобилният оператор реално, фактически да е предоставил на ответника (клиент) твърдените мобилни услуги в размер на твърдяното възнаграждение за процесния период, като му е предоставил д о с т ъ п до своята далекосъобщителна мрежа за осъществяване на различни по форма комуникационни връзки; 3. възникнало парично вземане, представляващо твърдяното възнаграждение за ползваните мобилни услуги.

По делото е представено Приложение № * към Договор за електронни съобщителни услуги със системен партиден номер ***г.,сключен между ищеца „Епсу Консулт“ ЕООД, в който е установено, че ищецът се задължава да предостави на ответника неограничен интернет трафик в мрежата по програма „А 1 Нет 25“ с промоционална месечна такса от 11, 99 лв. и стандартна месечна такса от 15, 99 лв.; „А 1 Нет 50“ с промоционална месечна такса от 14, 99 лв. и стандартна месечна такса от 19, 99 лв.; „А 1 Нет 75“ с промоционална месечна такса от 17, 99 лв. и стандартна месечна такса от 23, 99 лв.; „А 1 Нет 100“ с промоционална месечна такса от 25, 49 лв. и стандартна месечна такса от 33, 99 лв. и „А 1 Нет 200“ с промоционална месечна такса от 28, 49 лв. и стандартна месечна такса от 37, 99 лв. В договора е установено, че промоципоналната месечна такса се прилага в рамките на първите 24 месечни таксуващи периода при срок за ползване от 2 години, а след изтичане на посочения срок се прилага стандартната месечна такса. В договора е установено, че скоростите са негарантирани, максимално достижими в мрежата на А 1 България ЕАД. В договора е установено, че срокът на договора е с начална дата ***г. и крайна дата *** г. В разпоредбата на т. 6.2.6 от Договора е установено, че действието на договора може да се прекрати от абоната с едномесечно писмено предизвестие до А 1. Установено е, че при липса на предизвестие за прекратяване и съответно при липса на изрично писмено съгласие на абоната относно условията за продължаване след изтичане на срока, ползването на услугите продължава за неопределен срок при същите условия и може да бъде прекратено по всяко време с едномесечно писмено предизвестие без неустойки.

По делото не е представен Договор за електронни съобщителни услуги със системен партиден номер *** г., а единствено Приложение № * към Договора, в което се съдържа същественото съдържание на договорните условия – предоставени услуги и цена, поради което следва да се приеме, че между страните е възникнало правоотношение по посочения договор, индивидуализирано с Приложение № *.

Договорът е сключен при отнапред установени от страна на оператора Общи условия.

В случая с изтичане на срока на посочения договор, при липса на данни 3 за писмено противопоставяне от страна на потребителя, последният се е трансформирал в безсрочен, като за процесния период страните са били обвързани от условията на договора. Съдът не възприема доводите на ответника, изложени в отговора на исковата молба, тъй като по делото не са представени доказателства, че ответникът – в качеството му на потребител, е депозирал заявление с искане за прекратяване на договора - съгласно условията, установени в т. 6.2.6.

Предявеният е иск е такъв с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за реално изпълнение на поетото от ответника задължение да заплати уговореното възнаграждение за предоставените му услуги – предоставяне на достъп до мобилен интернет.

Процесният договор за мобилни услуги, сключен между страните в настоящото производство, по своята правна природа представлява ненаименован, консенсуален, двустранен, възмезден и комутативен договор, по силата на който в момента на сключването му и за двете страни по него са възникнали субективни права и правни задължения.

Правното действие на сключения ненаименован договор попада под приложното поле на ТЗ, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между търговци.

Съгласно принципа на свободното договаряне и автономията на волите, уредени в разпоредбите на чл. 8 и 9 ЗЗД, между страните е възникнало действително материално договорно правоотношение. Ищецът се е задължил да предоставя на ответника услугите, посочени в сключеното към договора приложение срещу изпълнение на насрещната престация от страна на потребителя – заплащане на уговореното възнаграждение за месечни абонаментни такси и предоставени услуги. Договорът е подписан на последната страница от представител на ответното дружество. Съдът не възприема възраженията на ответника, доколкото не е налице законово изискване за подписване на всяка страница на договора за мобилни услуги.

В производството по делото не е оборена формалната доказателствена сила на така сключения между страните договор, представляващ частен диспозитивен документ, поради което следва да се приеме, че обективираните в последния изявления изхождат от страната, сочена като техен автор – представителят на ответното дружество.

Ищецът е представил дубликати данъчни фактури, издадени от него, в които са обективирани претендираните вземания за предоставени услуги – разговори, данни, съобщения и други такси и услуги, както следва: фактура № ********** от ***г. на стойност от 23, 98 лв. за периода от 09.02.2021 г. до 08.03.2021 г., фактура №*** от ***г. на стойност от 23, 98 лв. за периода от 09.03.2021 г. до 08.04.2021 г., фактура № *** от *** г. на стойност от 23, 98 лв. за периода от 09.04.2021 г. до 08.05.2021 г., фактура № *** от ***г. на стойност от 28, 58 лв. за периода от 09.05.2021 г. до 08.06.2021 г., фактура № 4

***от *** г. на стойност от 23, 98 лв. за периода от 09.06.2021 г. до 08.07.2021 г.

Така представените дубликати на данъчни фактури съдът приема, че не представляват доказателство за удостоверените в тях правнорелевантни обстоятелства, тъй като те представляват частни свидетелстващи документи по смисъла на чл. 179 ГПК, обективиращи изгодни за техния издател обстоятелства. В този смисъл те притежават само формална доказателствена сила за обстоятелството, че съдържат удостоверително изявление, направено от субекта, сочен като техен издател. Тези частни свидетелстващи документи биха притежавали доказателствена сила, в случай че бе подписана от двете страни, тъй като те биха обективирали извънсъдебно признание от страна на потребителя, че е получил от оператора услугите на стойност, посочени във фактурите.

По делото е изслушано заключението на вещото лице по съдебнотехническа експертиза, от която се установява, че в системата на ищцовото дружество съществува договор с ответното дружество, който се води под № ***, като издадените фактури са отнесени по партида на дружеството с посочения номер на договор. Вещото лице е установило, че услугата е била активна до ***., на която дата последната е спряна, поради неплащане “Suspended”, като на*** г. услугата е със статус “Suspended” – спряна, поради неплащане, при което услугата не може да се ползва, а на *** г. услугата е прекратена. Вещото лице е установило, че процесът по прекратяване на услугата е автоматичен – след 124 дни на забава на плащанията. Вещото лице е посочило, че при услуга *** спирането се случва на стъпка Partial Suspension.

В съдебното заседание по изслушване на вещото лице последното е уточнило, че в експертизата е допусната техническа грешка като на стр. 6 от заключението е посочено, че на 08.03.2021 г. услугата е отново активна, но видно от детайлната справка на посочената дата услугата е с намалена функционалност. Вещото лице е уточнило, че когато се касае за интернет частичното ограничение е свързано със спиране на интернет доставката, тъй като тя не може да бъде частично спряна или ограничена като скорост, а е напълно спряна.