Решение № 26 от 28.03.2024, Апелативен съд - Бургас
- Съд
- Апелативен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно търговско дело 12/2024
- Вид
- Решение № 26
- Подписан
- 28.03.2024
- Състав
- Илияна Тодорова Балтова, Радостина Костова Калиманова, Янко Новаков Новаков
Цитирани разпоредби
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 517 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 216 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- §1, т. 10 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 16, ал. 3 · Закон за корпоративното подоходно облагане
- чл. 268, ал. 1 · Търговски закон
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 26 гр. Бургас, 28.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Илияна Т. Балтова
Членове:
Радостина К. Калиманова
Янко Н. Новаков при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Радостина К. Калиманова Въззивно търговско дело № 20242001000012 по описа за 2024 година
Производството по делото е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.
Образувано е повод въззивната жалба на М. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: град *** чрез процесуалния и пълномощник, против решение №93 от 31.03.2023 година по търг. дело №242/2021 година по описа на Бургаския окръжен съд, в частта, в която въззивницата е осъдена да заплати на „С.П. ООД - в ликвидация, ЕИК *** със седалище град Б. обезщетение за причинени на дружеството вреди от дейността й в качеството й на ликвидатор, изразяващи се в претърпяна загуба от неизгодни продажби на недвижими имоти, находящи се в град С., както следва: обезщетение за вреди от продажба на самостоятелен обект с идентификатор № *** в размер на 7 143 лева, предявено частично от сумата от 20 770 лева, ведно със законната лихва върху главницата за времето 03.10.2018 година до 31.05.2021 година в размер на 1 890.60 лева, ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от датата на предявяване на иска - 31.05.2021 година до окончателното плащане и обезщетение за вреди от продажба на самостоятелен обект с идентификатор *** в размер на 7 143 лева, предявено частично от сумата от 31 800 лева, ведно със законната лихва върху главницата за периода от 14.04.2018 година до 31.05.2021 година в размер на 819.97 лева, ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от датата на предявяване на иска - 31.05.2021 година до окончателното плащане.
Решението се обжалва в посочената по-горе част като неправилно, постановено в нарушение на процесуалните правила и поради липса на мотиви.
Твърди се, че предметът на делото останал неизяснен, а също дали и как са съединени исковите претенции. Жалбоподателят сочи, че били допуснати пороци в доклада по делото, 1 в квалификацията на исковете и разминавания между докладваното от първоинстанционния съд и окончателното решение по делото. Въпреки направените възражения от ответницата, съдът приел, че е сезиран с един иск за вреди, който има две фактически основания.
Ищцовата страна се опитала да въведе и трети иск с молба за изменение от 20.01.2023 година, но окръжният съд го приел за недопустим. След многократни възражения относно размера на предявения иск, ищцовата страна уточнила в съдебно заседание, че общият размер на претенцията и е 200 000 лева, от които частично е предявен иск за 50 000 лева, което кореспондира с доклада по делото, но не и с диспозитива на съдебното решение.
Според въззивницата, оставало неясно дали предметът на делото е един иск с общ размер от 200 000 лева, предявен частично в размер на 50 000 лева, съответно - уважен частично или са предявени седем различни, обективно съединени искове, за всяка от сделките от нотариалните актове. Поддържа се, че в решението отсъствало произнасяне по претенцията, отправена в допълнителната искова молба, която била квалифицирана като „второ основание“.
Оспорва се като неправилна и несъответна на събраните доказателства констатацията на първоинстанционния съд, че не били ангажирани доказателства за активно предлагане на процесните апартаменти за продажба. Представени били копия от електронна кореспонденция с различни брокери, ведно с офертни цени.
Поддържа се, съща така, че необосновано съдът счел за неприложима Наредба №Н-9 от 14.08.2006 година.
Сочи се на следващо място, че фактическият състав, пораждащ отговорност за ликвидатора, бил изцяло недоказан поради негодността на приетата експертиза, страдаща от множество пороци - неспазване на чл. 14 от Наредба №Н-9 от 14.08.2006 година, според който базата данни при определяне на оценката следвало да бъдат сделки, осъществени през същата година и само в случаите по чл. 14 ал. 2 от Наредбата можело да бъдат ползвани сделки от други години; неспазване на чл. 15 от същата, доколкото в заключението липсвало определяне на редица от пазарни стойности.
При изготвяне на заключението Наредба №Н-9 от 14.08.2006 година не била съобразена от вещото лице, но в съдебното заседание на 18.01.2023 година била определена редицата от пазарни стойности и било неправилно цената да бъде определяна като средноаритметична от редицата от пазарни стойности, както било сторено вещото лице.
Всяка от атакуваните сделки попадала в редицата от пазарни стойности и следователно била пазарна.
При условията на евентуалност, ако съдът кредитира оценката на вещото лице и приеме, че цените по сделките не са пазарни и че е нанесена вреда на дружеството, въззивницата оспорва твърдението за виновно неизпълнение на задълженията й като ликвидатор. Поддържа, че сделките били извършени от нея в качеството и на ликвидатор в съответствие с изричните и правомощия по чл. 268, ал. 1 от ТЗ и в пределите на регламентираните ликвидационни цели. Твърди, че дори и да бъдела доказана разлика между продажната цена и определената като пазарна, тя положила максимални усилия да 2 бъде постигната възможно най-високата цена, което се установявало от приложената кореспонденция с брокери и обявяването на имотите за продажба. Процесните имоти не били реализирани на високи цени години наред, нито ликвидаторът успял да ги продаде на първоначално обявените такива.
Отправя искане да бъде дадена възможност на насрещната страна да уточни исковата си молба и бъде предоставена възможност на въззивницата да направи кореспондиращи доказателствени искания, а ако не бъдат уточнени нередовностите в исковата молба и не бъдат установени фактическите твърдения на въззиваемата страна, решението да бъде отменено в обжалваната част.
В срока по чл. 263 ГПК не е получен отговор на въззивната жалба от насрещната страна.
Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок, от легитимирана да обжалва страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и отговаря на изискванията на правната норма за редовност. Следователно, същата е допустима за разглеждане по същество. При извършената служебна проверка, съгласно правомощията по чл. от 269 от ГПК, Апелативен съд-Бургас констатира, че решението в обжалваната част е валидно и допустимо.
По отношение на наведените в жалбата съображения за неговата неправилност, Бургаският апелативен съд, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства поединично и в тяхната съвкупност и съобрази и разпоредбите на закона, намира следното:
Установява се от доказателствения материал по делото, а и това не е спорно между страните, че с решение от 18.10.2016 година, постановено по търговско дело № 605/2015 година по описа на Окръжен съд-Бургас, влязло в сила на 07.06.2017 година, „С.П. ООД е прекратено по предявен, разгледан и уважен иск с правно основание чл. 517 от ГПК. След изпращането на препис от така постановения съдебен акт на Агенция по вписванията същата е предприела необходимите в тази насока действия във връзка с ликвидацията на търговското дружество, като с нарочен акт на длъжностното лице по регистрацията в тази насока, считано от 17.10.2017 година ответницата по делото М. Д. е била назначена за ликвидатор на същото.
В настоящия процес не е спорно също така, че назначеният ликвидатор е предприел действия по осребряване на имуществото на дружеството, като се е разпоредил чрез покупко-продажба със седем негови недвижими имота, находящи се в град С.. Поспециално с договор за покупко-продажба на недвижим имот от 03.10.2018 година, сключен между „С.П. ООД - в ликвидация, представлявано от ликвидатора на същото и *** ап. 39 в посочения по-горе комплекс за сумата от 25 000 лева. Цената е платена от купувача по банков път, видно от преводно нареждане от 28.09.2018 година. С договор за покупкопродажба на недвижим имот от 19.02.2019 година, сключен между „С.П. ООД - в ликвидация и *** за сумата от 47 500 евро. Цената по сделката в левова равностойност от 83 611.73 лева е постъпила по сметка на ответницата, видно от платежно нареждане от 19.02.2019 година. От общо договорената сума е приспаднато възнаграждението на 3 посредника по сделката „М.“ ЕООД, съгласно сключен договор за посредничество от 08.02.2019 година. С договор за покупко-продажба на недвижим имот от 14.04.2020 година, сключен между дружеството в ликвидация и Х.Х. в посочения комплекс за сумата от 25 000 лева. Съгласно предварителен договор от 18.03.2020 година, страните са договорили цена на сделката в размер на 44 000 лева, в която са включени всички подобрения, стойността на наличното обзавеждане и оборудване в апартамента. За тази продажба по сметка на ответницата, от самата нея, е внесена сумата от 19 000 лева, видно от вносна бележка от 19.03.2020 година. С договор за покупко-продажба на недвижим имот от 19.06.2020 година, сключен между търговското дружество в ликвидация и н.к. в посочения по-горе комплекс за сумата от 70 000 лева. Между страните по същия е бил сключен на 02.06.2020 година и предварителен договор, в който е вписана продажна цена в размер на 52 000 евро, като в нея е включена стойността на наличното оборудване и обзавеждане в апартамента. Тази сума е платена от купувача по банков път, видно от преводни нареждания от 03.06.2020 година. С договор за покупко-продажба на недвижим имот от 30.06.2020 година, сключен между ищцовото дружество и М.Т. обективиран в нотариален акт № *** е прехвърлена собствеността върху самостоятелен обект с идентификатор №*** в посочения по-горе комплекс за сумата от 21 500 евро. Съгласно предварителен договор от 03.06.2020 година, договорената между страните обща продажна цена възлиза на 42 000 евро, от които 21 500 евро за самостоятелния обект и 20 500 евро за движимите вещи - обзавеждане и оборудване в апартамента. Сумата от 42 000 евро е платена от купувача по банков път, видно от преводно нареждане от 04.06.2020 година и извлечения от сметка за получени валутни преводи от 30.06.2020 година. С договор за покупко-продажба на недвижим имот от 20.10.2020 година, сключен между ищеца, представляван от ликвидатора М. Д. и *** в посочения по-горе комплекс за сумата от 43 030 лева. Видно от клаузите на предварителен договор от 11.06.2020 година, сключен между страните по горната сделка, продажната цена възлиза на 43 030 лева, като в същата е включена стойността на наличното оборудване и обзавеждане в апартамента. Сумата от 43 030 лева е платена от купувача по банков път, видно от преводни нареждания от 12.06.2020 година и 20.10.2020 година. С договор за покупко-продажба на недвижим имот от 21.10.2020 година, сключен между „С.П. ООД и Н.Й., обективиран в нотариален акт № *** в посочения по-горе комплекс за сумата от 22 000 лева. Страните са сключили и предварителен договор на 07.05.2020 година, съгласно клаузите на който договорената между тях обща цена възлиза на сумата от 43 900 лева, като в нея са включени всички подобрения, обзавеждане и оборудване в апартамента. Сумата от 43 900 лева е платена от купувача по банков път, видно от преводни нареждания от 21.09.2020 година и 19.10.2020 година.
Видно от доказателствения материал по делото, ответницата /“Ф.“ ЕООД е с управител и едноличен собственик на капитала М. Д./ е осъществила контакт с агенции за недвижими имоти /П.г/, адвокатско дружество Л. с цел реализиране на част от процесните имоти. От съдържанието на разменената кореспонденция става ясно, че същата тази част е обременена с вещни тежести и по-специално възбрани. На това кореспондират изричните 4 клаузи в предварителните договори за апартаменти *** за поето от продавача задължение в определен, посочен конкретен срок /40, съответно 60 дни/ да заличи всички вписани тежести по партидата на имота в Агенция по вписванията-имотен регистър. Един от имотите, а именно А 18 е бил продаден с помощта на „М.“ ЕООД, за което на посредника е било платено и уговореното и дължимо за извършената работа възнаграждение.
За разходването на постъпилите по сметка на ответницата суми от процесните продажби са представени протоколи за разпределение, а именно: протокол за разпределение от продажбата на апартамент идентификатор № *** година, протокол за разпределение на средствата, постъпили от продажбата на апартамент №22 от 28.05.2020 година, протокол за разпределение на суми от продажбите на апартамент №№ 21, 20 и 26 от 07.07.2020 година, протокол за разпределение на средствата от продажба на апартамент идентификатор №*** от 30.09.2020 година, протокол за разпределение на суми от продажбите на апартаменти с идентификатор №6***6 от 29.10.2020 година. Тези писмени доказателства, представени от ответната страна не са оспорени от ищеца. Общата получена продажна цена на имотите, собственост на ищцовото дружество възлиза на сумата от 423 389.75 лева. Тук е необходимо да се посочи, че с изключение на цената на ап. А 26, която възлиза на сумата от 43 030 лева, а не евро, получените от продажбите суми са описани и посочени от ответницата в отговора и на исковата молба.