Решение № 62 от 26.02.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 62 гр. Бургас, 26.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Десислава Д. Щерева като разгледа докладваното от Десислава Д. Щерева Търговско дело № 20232100900065 по описа за 2023 година

Производството по настоящото дело е образувано по повод исковите претенции на „БеллеБокс“ ЕООД, ЕИК 205392856, със седалище град Бургас и адрес на управление ж. к. „Зорница“, комплекс „Перла“, бл. 2, вх. 3, ет. 0 /партер/, представлявано от С.Д.Д., чрез процесуалния му пълномощник, със съдебен адрес град София, бул. „Цар Освободител“ №8а, ет. 4, против Марс Криейтив Груп“ ЛЛС, peг. № 4636224, със седалище и адрес на управление: ул. Даниелс 83-78, Бриърууд, Ню Йорк, САЩ, 11435, представлявано от А.А.Д. в качеството му на изпълнителен директор, за осъждане на ответникатърговско дружество, посочен по-горе, да заплати на ищеца сумата от 24 000 евро, представляваща заплатена цена и дължима поради частичното разваляне на сключения между тях договор за продажба по отношение на недоставените по същия продукти; сумата от 48 120 евро, представляваща заплатена цена и подлежаща на връщане поради пълното разваляне на втори сключен между тях договор за покупко-продажба; сумата от 754.92 евро, представляваща законната лихва за забава върху посочените суми за периода от развалянето на двете посочени по-горе продажби - 18.01.2023 година до 19.02.2023 година, ведно със законната лихва за забава от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на двете главници, а също и направените съдебно- деловодни разноски. При условията на евентуалност посочените суми се претендират като платени без правно основание, чрез изменение на предявения иск и добавяне на ново основание в допълнителната искова молба.

Ищецът твърди в исковата молба, че на 19.01.2022 година отправил 1 запитване до ответника, във връзка с предлагани от последния козметични продукти с марка „Doucce“. В резултат на преговори между страните били сключени два договора за продажба на общо шест вида стоки, като предмет на първия договор били три вида продукти на марката „Doucce“, а предмет на втория договор три вида продукти на марката „CleoNoir“. С разменени между страните имейли, продуктите били индивидуализирани по вид и количество, като бил договорен срокът на доставка, цената и начина на плащане по всеки от договорите. Независимо, че част от стоките пристигнали със закъснение, а друга част от тях изобщо не били доставени, ищецът заплатил изцяло договорена цена за всеки един от поръчаните от него козметични продукти.

Ищецът твърди, че с писмо, изпратено както до адресите на електронната кореспонденция, така и на физически носител, дал на ответника подходящ срок за изпълнение на поетите от него задължения по договора, но въпреки това последният не изпълнил задължението си за доставка на процесните стоки. По тази причина, ищецът изпратил до ответника уведомление за частично разваляне на първия договор за продажба и пълно разваляне на втория договор за продажба.

Ищецът счита, че приложимото материално право в отношенията на страните е Конвенция на ООН от 1980 година, относно договорите за международна продажба на стоки (Виенската конвенция).

В срока по чл. 367 от ГПК са постъпили писмени отговори от назначените от съда особени представители на ответника – адв. И. Петров и адв. Л. Донев.

С депозирания отговор на исковата молба, адв. Петров навежда твърдения за недопустимост на предявените искове, поради тяхната неподсъдност на българския съд, оспорва ги като неоснователни.

Поддържа, че отношенията между страните, въпреки международния им елемент, не се уреждат от Конвенцията на ООН относно договорите за международна продажба на стоки от 1980 година, тъй като от купувача са приети общи условия, които именно определят условията и реда за сключване на сделката. Заявява се, че относно връчването на документ „Изявление за разваляне на договор за покупко-продажба на козметични продукти“ съществува неяснота на лицето, което го е получило и няма доказателства за валидно достигане до адресата. Твърди, че от фактурите не може да бъде индивиуализиран продавачът на стоките, тъй като в тях липсва идентификационен номер, а само е посочено лице и номер на сметка, а освен това се оспорва, че плащането е надлежно – на посочения контрагент и по негова сметка.

С депозирания отговор на исковата молба, адв. Донев навежда твърдения за недопустимост на предявените искове поради липса на пасивна 2 легитимация за ответника, оспорва ги като неоснователни.

Отрича ответникът да е осъществявал контакти с ищеца, а представената кореспонденция според него не може да бъде кредитирана с доверие.

Оспорва, че исковите суми са постъпили по сметка на ответника, а дори и да се приеме, че сумите са били заплатени, ответникът не е неизправна страна, тъй като 70% от стойността на стоките е заплатена преди реалната им доставка. Заявява се, че ищецът не е представил доказателства за получени стоки от ответника и за надлежното им осчетоводяване.

С допълнителната искова молба ищецът предявява и евентуален иск за процесните суми, поради получаването им от ответника без основание, доколкото от особените представители се оспорва наличието на облигационна връзка и в случай, че съдът приеме, че липсва такава.

Твърди, че представляващият дружеството е именно лицето, с което е водена имейл кореспонденцията. Поддържа, че Конвенцията на ООН относно договорите за международна продажба на стоки от 1980 година и търговския обичай не изискват комуникацията между две търговски дружества да се осъществява чрез законните им представители, а дори и комуникацията да е водена от лице без представителна власт, ответното дружество не се е противопоставило на сделките, издало е фактури, а по отношение на първата продажба дори е извършена частична доставка на два от трите продукта.

Поддържа се, че ищецът е изпълнил задължението си за плащане на цената по сметката, посочена от ответника и приложение следва да намери разпоредбата на чл.54 от

Конвенцията на ООН относно договорите за международна продажба на стоки от 1980 година. Липсвала информация от обслужващата банка в България и САЩ, че преводите не са осъществили.

Заявява се, че ответникът подал информация на ищеца, че стоките са пристигнали в Белгия, както и изрични указания да направи плащанията и това е причината за плащането на 100% от цената. Дори обаче плащането да било направено преди настъпване на изискуемостта, към момента на плащането договорът вече е бил сключен и сумите са били дължими, дори и да не са били изискуеми, следователно плащането е валидно, а не „лошо“ или „недобросъвестно“.

Заявява се, че възражението за непредставени доказателства относно получаването на част от стоките от ищеца е неотносимо, тъй като същите не са предмет на делото.

Оспорва се възражението, че представените с исковата молба фактури не са осчетоводени при ответника и се твърди, че те са издадени от дружество, базирано в САЩ и към тях не са приложими разпоредбите на българския ЗСч.

3

Допълва, че дори и в българския закон не се съдържа изискване за подписване на фактурата от нейния издател.

Заявява се, че фактурите съдържат информация за вида, количеството и цената на стоките, за които страните са постигнали съгласие и възпроизвеждат всички съществени елементи от уговорките, постигнати в хода на водената електронна кореспонденция. Поддържа се твърдението от исковата молба, че плащането е извършено по сметка на продавача.

В допълнителния отговор, депозиран от адв.Донев, се оспорва основателността на евентуалния иск с твърденията, че липсват доказателства ответникът да е получил исковите суми.

Поддържа се твърдението, че между страните не са се осъществили никакви контакти.

От адв.Петров се оспорва допустимостта на евентуалния иск.

Оспорва се, че лицето, с което са се водили преговори, има нещо общо с „Марс Криейтив Груп“ и се явява част от нейната администрация, упълномощено лице и пр.

В съдебно заседание страните, чрез процесуалните си представители, поддържат претенциите си и въведените оспорвания в отговорите си, ангажират доказателства.

Бургаският окръжен съд, с оглед събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Ответното дружество е регистрирано и оперира в САЩ, което се установява от представеното удостоверение за актуално състояние, заверено с апостил и от справка в интернет страницата на регистъра, поддържан от Държавния департамент на https://apps.dos.ny.gov/publicInquiryа/EntityDisplay, вкл. и към датата на постановяване на настоящото решение.

Представена е електронна кореспонденция между ищеца и „Марс Криейтив Груп“ ЛЛС, от която може да се проследят направените, съответно приети предложения за доставка на стоки от ответника – козметика. От заключенията на основната и допълнителна съдебно-техническа експертизи е видно, че комуникацията е била осъществявана чрез имейли и съобщения чрез Whats App, вкл. чрез имейли от ответното дружество на ищцовото са били изпратени като прикачени файлове фактури, а ищецът от своя страна е изпратил като прикачени файлове доказателства за извършени плащания.

Вещото лице по техническите експертизи заявява, че имейлите действително са били изпратени от пощенската кутия на ищеца, съотв. отговорите на същите са били получени в пощенската му кутия. Като автор на имейлите, изпратени от електронната поща <[email protected] до ищеца е посочен 4 isaac a.doustar. Видно от сайта на Държавния департамент, че „Марс Криейтив Груп“ ЛЛС се представлява aydin doustar. От ищеца представя разпечатка информация Ведомството патенти и търговски марки САЩ за марката cleo noire, включително такава установи като налична след справка съда https: tsdr.uspto.gov, която видно, че регистрирало горната марка в отношенията си с тази институция същото лице span></[email protected]> Представени са три фактури за стоки с продавач ответното дружество и купувач – ищцовото - №2105/21.03.2022 год. за два продукта на обща стойност 23 250 евро; №2108/13.04.2022 год. за един продукт на стойност 24 000 евро и №2110/15.06.2022 год. за три продукта на обща стойност 60 400 евро, като във всяка една от тях е посочена банковата сметка на продавача, по която се дължи плащане. От счетоводните експертизи се установява, че трите фактури са осчетоводени при ищеца. По същите са направени плащания в периода март – септември 2022 год., общо шест банкови превода на стойност 95 370 евро, чрез които са платени 100% от първите две фактури и частично третата фактура. Плащанията са били осчетоводени от ищеца надлежно чрез дебит на с/ка 4012, подсм.77 „Доставчици“ по партидата на „Марс Криейтив Груп“ и кредит на с/ка 5031 „Разплащателна сметка в лева 559“. Получените стоки са осчетоводени, като са заведени по дебита на сч.с/ка „Стоки“ със следните операции – дебит с/ка „Стоки“ 23 250 евро с левова равностойност 45473,05 лв., кредит с/ка 4012, подсм.77 „Доставчици“ по партидата на „Марс Криейтив Груп“. От допълнителното заключение е видно, че за стоките, описани във фактура №2105/21.03.2022 год., за които се твърди, че са били реално получени, в счетоводството на ищеца има приложени две товарителници, издадени от DHL Express от дати 07.06.2022 год. и 04.11.2022 год., като в първата товарителница доставената стока е описана като козметика, а във втората – като грим.

В основното заключение на ССЕ вещото лице е проследила как са осчетоводени от ищеца сумите по фактурите. По фактура №2105 на стойност 23 500 евро с левова равностойност 45 473,05 лв. е дебитирана с/ка 304 „Стоки“ и е кредитирана с/ка 4012, подсм.77 „Доставчици“ по партидата на „Марс Криейтив Груп“. По фактура 2108 на стойност 24 000 евро е дебитирана с/ка 444, подсм.1 „Вземания по търговски спорове“ и е кредитирана с/ка 4012, подсм.77 „Доставчици“ по партидата на „Марс Криейтив Груп“. По фактура 2110 на обща стойност 60 400 евро дебитирана с/ка 444, подсм.1 „Вземания по търговски спорове“ и е кредитирана с/ка 4012, подсм.77 „Доставчици“ по партидата на „Марс Криейтив Груп“.

Разпечатката съдържа 35 от 58 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/eeb80a26-fde6-4a8a-8b56-cf43f50e884a