Решение № 176 от 26.02.2024, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 176 гр. Перник, 26.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Симона Пл. Кирилова при участието на секретаря ЕМИЛ Н. КРЪСТЕВ като разгледа докладваното от Симона Пл. Кирилова Гражданско дело № 20231720104335 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 235, ал. 1, вр. чл. 422, ал.1 ГПК.

Образувано е по искова молба на „Топлофикация Перник“ АД срещу П. И. Р..

Ищецът твърди, че между него и ответника, в качеството му на потребител – клиент за битови нужди, съществува облигационно правоотношение с предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия, възникнало въз основа на закона и регулирано от публично известни общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват насрещната страна без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че процесният недвижим имот се намира в топлоснабдена сграда. Посочва, че съгласно Общите условия през процесния период е изпълнил задълженията си и е доставил до имота на ответницата топлинна енергия, отчетена и разпределена от фирмата за дялово разпределение, включваща сума за отопление на имота, сума за топлинна енергия, отдадена от общите части и сградна инсталация, и за дялово разпределение. Изяснява, че от своя страна купувачът не е изпълнил насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена на топлинната енергия за исковия период и на падежа – в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, нито към момента на депозиране на заявлението. Счита, че с изтичане на края на месеца, следващ този на доставката и поради неизпълнението си, съгласно клаузата на чл. 41, ал. 1 от приложимите Общи условия ответницата, като потребител, дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва, възлизаща на търсената сума. С тези съображения отправя искане за уважаване на предявените искови претенции. Намира за дължима и законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането.

При изложените твърдения се иска в отношенията между страните да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата 4970,56 лева, представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от ******* г. до **** г., за топлофициран имот, находящ се в ********, сумата 756,31 лева, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 09.07.2020 г. до **** г., ведно със законната лихва върху главницата 4970,56 лева, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – ****** г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № ***/2023 г. на Районен съд-Перник. Претендират се 1 разноски.

Ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва редовността на исковата молба, както и допустимостта на производството, с оглед липсата на пасивна легитимация на ответника. Подробно са изложени съображения по същество, в частност – досежно липсата на право на собственост или вещно право на ползване върху процесния имот, както и идентичността на процесния имот с имота, посочен в представените доказателства, като необходима предпоставка за уважаване на исковите претенции. Въведено е правопогасяващо възражение за изтекла погасителна давност за вземанията.

Съдът, на осн. чл. 235, вр. чл. 12 ГПК, след като прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд Перник е сезиран с обективно, кумулативно съединени положителни установителни искове, разглеждани по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Предмет на доказване по делото е парично вземане на ищеца, произтичащо от договор за доставка на топлинна енергия, сключени с ответника. Настоящото производство е предназначено да стабилизира ефекта на издадената заповед за изпълнение за вземането в хипотезите на чл. 415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и същата да влезе в сила. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята предявен от датата, на която е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Ето защо, предмет на това исково производство може да бъде само вземането, предявено със заявление в заповедното производство. Процесното вземане следва да съвпада с вземането в заповедното производство по юридически факт, от който е възникнало, по страни, вид, падеж и размер. В противен случай искът ще бъде недопустим.

В настоящия случай се установи, че вземанията, предмет на иска и вземането, за което е издадена заповед за изпълнение в рамките на заповедното производство изцяло съвпадат, поради което предявеният иск е процесуално допустим.

При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, регулирано от публично известни Общи условия; 2) продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача, за която се дължи посочената в исковата молба сума. По акцесорния иск за обезщетение за забава е необходимо да бъде установено изпадането на ответника в забава и размера на търсеното във връзка с това обезщетение.

Според задължителните разяснения, дадени с ТР № 2/17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ) като договорно правоотношение, произтичащо от договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Преценката относно наличието на качеството потребител/клиент на топлинна енергия за битови нужди по отношение на ответника следва да се прави съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката и Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация – Перник“ ЕАД. Последните имат обвързваща сила за страните по взаимоотношенията, възникнали във връзка с производство и доставка на топлинна енергия при спазване разпоредбата на чл. 150 от ЗЕ.

Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ, страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът/потребителят на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и „битовият клиент“, който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ (ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г.), е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. § 190 от ДР на ЗЕ „клиенти/потребители на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.

По делото са приети Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация – Перник“ ЕАД от 29.04.2008 г., действали през процесния период. С доклада по делото съдът е обявил, че служебно известен фактът, че са влезли в 2 сила Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, на потребителите в гр. Перник, одобрени с Решение № ОУ-011/14.04.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник Съперник – бр. 82/3959/29.04.2008 г. и в-к „Новинар, бр. 101 от 30.04.2008 г., поради което посоченият правно релевантен факт – служебно известен на съда, е отделен като ненуждаещ се от доказване по смисъла на чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК.

Тези правила уреждат взаимоотношенията между страните относно продажбата на топлинна енергия за битови нужди между ищцовото дружество и всички потребители на топлинна енергия, присъединени към топлоснабдителната мрежа на територията на гр.

Перник. В конкретния случай, отношенията то така действащите общи условия се уреждат от специален закон – ЗЕ, поради което редът в ТЗ и ЗЗД, където се изисква писмено приемане на общите условия е неприложим. Поради това договорът се счита сключен при определените от дружеството общи условия от момента, в който потребителят бъде присъединен към топлопреносната мрежа и започне да потребява топлинна енергия от същата.

В настоящия случай между страните не е спорно, че сградата, в която се намира процесният жилищен имот, е присъединена към топлопреносната мрежа. Не са спорни и обстоятелствата относно реалната доставка на топлинна енергия за исковия период на посочената от ищеца стойност, включително и в контекста на обявения за окончателен доклад по делото. Спорно между страните е единствено обстоятелството дали ответникът има качеството „потребител“ на топлинна енергия.

От представения по делото договор за продажба на държавен недвижим имот, сключен с ОбсНС-Перник на ****** г. по реда на Наредбата за държавните имоти, се установява, че на посочената дата ответницата П. И. Р. е придобила правото на собственост върху апартамент № 19, находящ се в гр. Перник, ул. „Бл. Гебрев“, **** вх. А, ет. 7. В договора е отразено, че същият е сключен въз основа на Заповед № 8434/13.11.***** г. на Председателя на ИК на ОбНС. Видно от удостоверение, изх. № 20/8СЛУ-103, 2801/2020 г. на Община Перник /л. 7/, в договора за продажба на държавен недвижим имот от ****** г., изготвен на основание Заповед № 8434/13.11.***** г., е допусната явна фактическа грешка, като вместо **** – както е в заповедта, е записан **** и вместо ***, както е в заповедта, е записан *

Правоотношенията по повод продажбата на държавни жилищни имоти по реда на от Наредба за държавните имоти (отм., ДВ, бр. 82 от 27.09.1996 г. ), действала към момента на сключване на договора, възникват от смесен фактически състав, включващ акт на държавен орган (заповед на председателя на изпълнителния комитет (ИК) на общинския народен съвет (ОбНС) и договор, подписан от купувачите и продавача, в лицето на председателя на ИК на ОбНС или от определен от него член на изпълнителния комитет – арг. чл. 120-121 НДИ (отм.). Съгласно чл. 120 НДИ (отм.), продажбата на жилище по този ред се извършва въз основа на заповед на председателя на изпълнителния комитет на общинския народен съвет. Заповедта по чл. 120 НДИ (отм.) представлява индивидуален административен акт, властническо волеизявление, с което се осъществява административният елемент от смесения фактически състав за определяне на обект на договора за покупко-продажба, купувач и цена. Въз основа на заповедта се сключва и договорът за продажба – чл. 121 НДИ (отм.).

В процесния случай, видно от удостоверението на л. 7, в договора за продажба, издаден въз основа на цитираната Заповед на председателя на ИК, е налице явна фактическа грешка, като вместо **** – както е в заповедта, е записан **** и вместо ***, както е в заповедта, е записан * Така при систематичното тълкуване на съдържанието на договора за продажба със съдържанието на административната заповед, въз основа на която същият е сключен и която определя обекта, купувача и цената – изводимо от съдържанието на официалното удостоверяване на Община Перник /л. 7/, се установява, че правилният административен адрес на жилището, предмет на договора за продажба от ****** г. е *****“, ****, ***, ****** – тоест съвпада с административния адрес на процесния топлоснабден имот.

Имотът е бил придобит от ответницата още през ***** г., т.е. преди процесния период, като няма твърдения и данни за последващи прехвърлителни сделки.

3

При тези обективни данни, по делото безспорно се установи наличието на облигационна връзка между страните – възникнала по силата на закона, при предварително обявени Общи условия и съществуването на изискуемо задължение в полза на ищеца на посоченото в исковата молба основание.

От представените по делото писмени доказателства (и доколкото липсва спор), се установява, че за процесния период дължимите се суми за главница и лихви са в размер на предявените искове. В случая не се твърди осъществено плащане от страна на ответника, нито се представят доказателства в този смисъл.

С оглед своевременно въведеното от ответника с правопогасяващо възражение за изтекла погасителна давност, съдът намира същото за неоснователно.