Решение № 168 от 14.03.2023, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 168 гр. Ямбол, 14.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Галина Ив. Вълчанова Люцканова

Яна В. Ангелова при участието на секретаря Ц. Х. Г. като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Въззивно гражданско дело № 20232300500044 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Главна Дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" към МВР гр.София, подадена от юр.к. Т. С., против Решение №192/25.11.2022г. на Елховски районен съд, постановено по гр.д. №20222310100253 по описа за 2022г., с което ГД "Пожарна безопасност и защита на населението" към МВР е осъдена да заплати на И. Ж. И. от гр.***** сумата от 311,64 лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода 04.01.2020г. – 09.07.2020 год., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 25.05.2022 год. до изплащане на вземането, както и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата от 60,94 лв. – лихва за забава върху главницата за периода 04.01.2020г. до 09.07.2020г., и сумата 400 лв. – разноски, като ГД "Пожарна безопасност и защита на населението" към МВР е осъдена да заплати по сметката на ЕРС сумата от 50 лв. – държавна такса, 200 лв. – разноски за вещо лице и 5лв. -ДТ за служебно издаване на изпълнителен лист.

Оплакването в жалбата е за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Въззивникът счита, че в нарушение на материалния закон районният съд е допуснал субсидиарно приложение на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, която е неприложима към служебните правоотношения на държавните служители в МВР. Сочи, че ищецът има качеството на държавен служител в системата на МВР по смисъла на чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР и КТ не намира субсидиарно приложение към правоотношението му на държавен служител, работещ в МВР и нито в ЗдСл, нито в ЗМВР има непряко препращане към нормите на КТ. Изтъква, че в процесния период на основание чл.179, ал.2 ЗМВР и чл.187, ал.9 ЗМВР е действала издадената от министъра на вътрешните работи Наредба №8121з-776/29.07.2016г., която има еднакъв предмет на регламентация с НСОРЗ и НЗСДА и тези наредби са специални както спрямо ЗДСл, така и спрямо КТ и за разлика от КТ, който ограничава нощния труд до 7 часа дневно, такова ограничение не е предвидено в ЗМВР и при него нормалната продължителност на работното време през деня съвпада с нормалната продължителност 1 през нощта и тя е 8 часа. Навежда, че различието на двете уредби е обяснимо със спецификата на функционалните задължения на служителите по чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР, какъвто служител е ищецът, пряко обусловена от значимостта на обществените отношения, с които е свързано изпълнението на техните функции, като специалният закон - ЗМВР урежда адекватно по-различни условия, завишени изисквания и ограничения при полагане на труд в сравнение с работещите по трудови правоотношения лица и затова за служителите в МВР в ЗМВР са предвидени редица компенсационни механизми, допълнителни материални стимули и нематериални блага. Въззивникът изтъква, че правилото на чл.9, ал.2 НСОРЗ, която наредба по изричната норма на чл.2, ал.3 от същата не се прилага за служителите по трудово правоотношение в държавната администрация и още по-малко за държавните служители, цели при превръщането на нощния труд в дневен да установи, дали в рамките на съответния отчетен период има положен извънреден труд. За превръщането се сочи, че е чрез умножаване на отработените нощни часове с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т.е. 8 : 7 = 1,143, но разпоредба, идентична на тази на чл.9, ал. 2 НСОРЗ не е предвидена в наредбите по чл.187, ал. 9 ЗМВР, защото за държавните служители нормална продължителност на дневния и нощния труд съвпада и коефициентът, изчислен по горепосочения начин, би бил 1. Въззивникът сочи практика на ВКС, от която извежда изводи за невъзможност за субсидиарно прилагане на общия трудов закон и подзаконовите актове по неговото прилагане, към държавните служители в МВР и поддържа, че отсъствието на норма, която да регламентира преизчисляване на часовете нощен труд с коефициент, равен на отношението на нормалната продължителност на работното време през деня и нормалната продължителност на работното време през нощта, не означава, че е налице празнота в правната уредба, а означава, че органът, комуто е делегирано правомощието по създаването на наредба относно полагането и отчитането на труда, е последователен- не урежда такъв коефициент, тъй като съгласно ЗМВР нормалната продължителност на работното време през деня и през нощта е еднаква и този коефициент е 1. Израз на тази последователност е и последния ЗИДЗМВР (Обн. ДВ бр.60 от 7.07.2020г.), който е в сила от 11.7.2020г. и с който, за да се избегне нееднозначното тълкуване на съдържанието на нормата на чл.187 ЗМВР, която обосновава и разнородната практика на съдилищата при нейното прилагане при решаването на спорове, идентични със спора по това дело, в нейния текст са извършени редакции, като в ал.1 е създадено изречение трето, което гласи, че нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период. В обобщение е направено заключение, че уредбата на материята в ЗМВР е изчерпателна, защото законът съдържа същата пълна уредба на правоотношенията по повод полагането на труд в МВР, каквато уредба се съдържа и в КТ относно трудовите правоотношения, и в ЗДСл за служебните правоотношения в държавната администрация, а подзаконовият нормативен акт - наредбата по чл.187, ал.9 ЗМВР няма основание да предвиди превръщане на нощния труд в дневен, защото разпоредбите му са обусловени от предвидената в чл.187, ал.1 и ал.З ЗМВР еднаквата нормална продължителност на часовете дневен и нощен труд.

При паралелното действие на норми, уреждащи една и съща материя, приложение намират специалните норми, които изключват действието на общите.

Според въззивника, налице е и друг съществен порок на обжалваното решение, изразил се в необоснованост на извода на съда, че при преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, на ищеца се дължи заплащане като извънреден труд. За този извод на съда се сочи, че не е подкрепен от доказани в хода на делото факти за полаган от ищеца труд извън редовното работно време, като самият ищец е посочил в исковата си молба, че претендира заплащане на извънреден труд за време, попадащо в рамките на 24-часовите му дежурства, положени по график.

По тези съображения се моли за отмяна на обжалваното решение изцяло и за постановяване на ново от окръжния съд, с което предявените искове бъдат отхвърлени изцяло, с присъждане на разноските пред двете съдебни инстанции по същество, включително юрисконсултско възнаграждение. В случай на потвърждаване на решението на първата инстанция, въззивникът е направил и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемата страна.

Въззиваемият Ив.И. не е подал писмен отговор в срока по чл.263, ал.1 ГПК и не е 2 изразил становище по жалбата.

В о.с.з. въззивникът не се представлява. С писмена молба процесуалният представител на въззивника заявява, че поддържа жалбата и излага подробни съображения, к а т о пълномощник ъ т на въззиваемия - адв.М. също депозира писмена молба, с която оспорва жалбата и излага съображения, според които обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което моли за неговото потвърждаване и за присъждане на разноските пред въззивната инстанция.

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна и в срока по чл.259, ал.1 ГПК, поради което може да се разгледа по същество.

За да се произнесе, ЯОС извърши преценка на събраните по делото доказателства, взе предвид доводите на страните и приема за установено следното:

Производството пред първата инстанция е образувано по исковата молба на И. Ж.

И. от гр.*****, с която против Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" към МВР гр.София са предявени искове, които след изменение на размерите са - главен иск по чл. чл.178, ал.1, т.3, вр. чл.187, ал.5, т. 2 ЗМВР за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 311,64лв., представляваща дължимото и неизплатено допълнително трудово възнаграждение за извънреден труд , положен в периода 04.01.2020г.

– 09.07.2020 год., получен след преизчисляване с коефициент 1,143 на положения от ищеца нощен труд в дневен, ведно със законната лихва върху сумата по главницата от депозиране на исковата молба до окочнчателното й изплащане, и акцесорен иск по чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на мораторна лихва върху главницата в размер на сумата 60,94лв.

С депозирания отговор на исковата молба ответникът е оспорил иска по съображения, ч е положеният от ищеца труд е надлежно начислен и заплатен и при приложение на уредбата по специалния закон - ЗМВР, а именно Наредба №8121з776/29.07.2016г. и Наредба №8121з-36/07.01.2020г., която нормативна база изчерпателно урежда основанието и реда за изплащане възнагражденията за нощен труд на държавните служители в МВР, е изключено приложението на Наредбата на структурата и организацията на работната заплата, издадена на основание КТ и приложима само за работници и служители по трудово правоотношение.

Фактическата обстановка по делото не е спорна между страните и правилно е разкрита от районния съд.

Не е налице спор и е установено, че през процесния период - 04.01.2020г. – 09.07.2020год. страните са били обвързани от служебно правоотношение, като И. Ж. И. е заемал длъжността "ВСА, той и пожарникщар" в РС"ПБЗН"- гр.Елхово към ГД"ПБЗН" при МВР – София, която длъжност заема и към момента на подаване на исковата молба, т.е. е бил със статут на държавен служител по смисъла на чл. 142, ал.1, т.1, предл.1 от ЗМВР. С оглед характера на заеманата длъжност, през процесния период ищецът е полагал труд на 12 и 24-часови смени, т.е. и през нощта (22.00– 06.00 часа), а отработеното работно време се е изчислявало сумирано, за което обстоятелство също липсва спор между страните.

Пред ЕРС е била назначена и изслушана ССЕ, основана на отчетните протоколи за положен труд, нарядни дневници, счетоводни документи, извлечения, справки и ведомости, предоставени на вещото лице от ответника, видно от която за периода от 04.01.2020г. – 09.07.2020 год. ищецът е полагал труд на 12 или 24 – часови смени по график, включително и за времето от 22.00 ч. до 06.00 ч., т.е. и през нощта – общо 240 часа /подробно описани в колона 6 на Таблица 1, съставляваща Приложение №1 към заключението/. От заключението ва ВЛ-це се установява, че положеният от ищеца нощен труд от общо 240 часа, преизчислен в дневен с коефициент 1.14 3, възлиза на 274,32часа /колона 7 на Таблица 1, съставляваща Приложение №1 към заключението/ , като разликата между положеният нощен труд в часове и приравнения е общо за процесния период в размер на 34,32 часа, която разлика не е начислена и не е изплатена на ищеца. ВЛ-це е посочило, че допълнителното възнаграждение за този положен от ищеца извънреден труд за процесния период възлиза на сумата от 311,64лв., изчислена съобразно разпоредбата на чл.187, ал.6 от ЗМВР. Върху сумата за извънреден труд вещото лице е изчислило мораторната лихва за забава в размер на сумата 60,94лв.

При тази фактическа обстановка, с обжалваното решение районният съд е уважил 3 предявените искове изцяло, тъй като е приел, че при липса на специално правило относно превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време на държавните служители в МВР, е налице нормативна празнота, която следва да се преодолее чрез субсидиарно приложение на чл.9, ал.2 от НСОРЗ.

Решението на ЕРС е валидно, допустимо и правилно.