Решение № 85 от 11.08.2025, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 85 гр. Ямбол, 11.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пепа Ил. Чиликова

Членове:

Николай Ив. Кирков

Калина Ив. Стоянова при участието на секретаря И. П. З. в присъствието на прокурора Ж. П. И. като разгледа докладваното от Пепа Ил. Чиликова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20252300600235 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.

Образувано е по въззивна жалба и допълнение към нея на В. Г. С. от с.***, община ***, област ****, чрез служебно назначения защитник – адв. Ж. Т.-А. от АК - ****, против Присъда № 41/16.04.2025 г., постановена по НОХД № 22/2025 г. по описа на Районен съд – Ямбол. С акакуваната присъда въззивницата е призната за виновна в това, че в периода от месец юни 2024 г. до месец ноември 2024г., включително, в село ***, общ. ***, обл. ****, след като е осъдена с Определение №*** от **.**.**** г. по гр. дело № ***/**** г. на РС- Сливен, влязло в сила на **.**.**** г., да издържа свои низходящи децата си П. П. П., роден на **.**.**** г. и Г. В. С., роден на **.**.**** г., като заплаща на М. И. П. и П. П. П., в качеството им на лица, осъществяващи заместващи грижи, месечна издръжка в размер на 232,50 лева за всяко дете, съзнателно не е изпълнила това си задължение в размер на повече от две вноски - 6 /шест/ месечни вноски за всяко от децата - престъпление по чл. 183, 1 ал. 1 от НК, поради което и при условията на чл. 54 от НК и НАЛАГА наказание „пробация“, при следните пробационни мерки:

Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от ЕДНА ГОДИНА, с явяване и подписване на подсъдимата пред пробационен служител два пъти седмично, и

Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от ЕДНА ГОДИНА.

С въззивната жалба и допълнението към нея се атакува първостепенния съдебен акт с твърдения, че е незаконосъобразен, неправилен и несправедлив. Посочено е, че подс. С. за м. юни 2024г. е получила трудово възнаграждение в размер на 933 лв. и за м. юли 2024г. в размер на 478.67 лв., а от м. август 2024г. до м. ноември 2024г., включително, същата не получавала заплата по трудовото си правоотношение, което се дължи на обективни причини-влошено здравословно състояние и тежка бременност. Изтъква се, че през м.август АГ-ЛКК установява диагноза: заплашващ аборт, което се явява обективна причина, поставяща подс. С. в положение да не може да полага труд, да получава заплата, респ. да заплаща издръжката за децата. Твърди се, че при това положение, след като обективно не е била в състояние да реализира доходи, то нейното бездействие, изразяващо се в неплащане на издръжка не може да й се вмени във вина и съответно да доведе до реализирането на наказателната й отговорност. Сочи се, че дори и да се приеме, че през м. юни 2024г.., когато е полагала труд и е получавала в пълен размер заплата, но не е заплатила издръжката, то деянието е несъставомерно.

Сочи се още, че през м. юли 2024г. е получила само част от заплатата си в размер на 487.67 лв., поради обективно настъпило събитие - заболяване и изпадане във временна неработоспособност и ако от така полученото трудово възнаграждение от 487.67 лв. извадим дължимата месечна издръжка в общ размер на 465 лв., то разликата между тези две числа се явява 13.67 лв., с които подс. С. би следвало да се издържа от заплата си през целия този месец, което е очевидно недостатъчно да осигури минимални условия на живот.

Изложени са твърдения, че през следващите месеци – от м. август до м. ноември 2024г. тя е получавала единствено обезщетение за временна неработоспособност, като така получените средства са крайно недостатъчни, за да изпълни задължението си за издръжка. Изтъква се, че деянието по чл.

183, ал. 1 от НК може да бъде осъществено само с пряк умисъл, а в процесния 2 случай подс. С. не е искала настъпването на общественоопасните последици.

Алтернативно се твърди, че наложеното на подсъдимата наказание е явно несправедливо.

Моли ОС-Ямбол да отмени атакуваната присъда и да признае подс. В. С. за невиновна, като я оправдае. Алтернативно моли ЯОС да измени обжалваната присъда като на осн. чл. 337, ал. 1, т. 1 от НПК намали размера на наложеното наказание.

В открито съдебно заседание жалбоподателката-подсъдима се явява лично и със служебно назначения защитник адв. Ж. Т. от АК-****, която поддържа въззивната жалба и допълнението към нея. Акцентира, че са били налице обективни причини, които са довели до това подсъдимата да не може да изпълнява задълженията си по изплащане на издръжката за децата, с оглед на което счита, че от субективна страна подс. С. не е извършила престъплението, за което е повдигнато обвинение от ЯРП. Счита, че въобще по аргумент на чл. 9, ал. 2 от НК не е налице виновно поведение на подсъдимата, че не е реализиран и осъществен престъпния състав. В условията на алтернативност се пледира въззивната инстанция да се произнесе по отношение справедливия размер на наложното наказание.

В личната си защита подс. С. поддържа казаното от адвоката.

Моли да бъде отменена присъдата, защото не е било умишлено да не плаща издръжката. В последната си дума подс. С. заявява, че се счита за невинна и моли да бъде отменена присъдата.

Прокурорът счита първоинстанционната законосъобразна и обоснована и пледира за потвърждаване й. присъда за

Ямболският окръжен съд констатира следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от лице имащо право и интерес да обжалва, в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, а разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

ЯОС приема за установена фактическа обстановка, правилно 3 възприета и от първоинстанционния съд, основното в която е следното:

Подсъдимата В. Г. С. и П. П. П. са родители на малолетните П. П.

П., роден на **.**.****г. и Г. В. С., роден на **.**.**** година.

С Определение №***/**.**.****г. по гр.д. № ***/****г. по описа на РС – Сливен, влязло в сила на **.**.****г., била одобрена спогодба, съгласно която подс. В. С. се задължава да заплаща на П. П., роден на **.**.**** г. и Г. С., роден на **.**.**** г. чрез лицата, осъществяващи заместващи грижи- свид. М. И. П. с ЕГН ********** и на П. П. П. с ЕГН *******, месечната издръжка в размер на по 232,50 лева за всяко едно от децата, платими до пето число на всеки календарен месец, считано от датата на завеждане на исковата молба – **.**.**** г., до настъпване на законова причина за изменяване или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска по банкова сметка, посочена от ищците.

Въпреки това, подс. С. не е плащала присъдената в полза на двете деца издръжка.

През инкриминирания период подсъдимата живеела на семейни начала с мъж, който стопанисвал хранителен магазин в с. ***. Видно от представената по делото служебна бележка с изх. № */**.**.**** г., издадена от управителя на „*** **** **“ ООД с ЕИК 205907797, подс. В. С. работела в „*** **** **" ООД като продавач-консултант и за м. юни получила брутно трудово възнаграждение в размер на 933,00 лева, а за м. юли получила брутно трудово възнаграждение в размер на 478,67 лева.

Видно от представеното по делото Удостоверение № **-*******/****-**** г. от НОИ, Териториално поделение – Ямбол - за периода от м. юли 2024г. до м. март 2025г., включително, получавала и обезщетение за временна неработоспособност в размер на: 293,25 лева за м. юли 2024г., 645,14 лева за месец август 2024г., 557,17 лева за месец септември 2024г., 674,46 лева за месец октомври 2024г., 646,03 лева за месец ноември 2024г., 933 лева за месец декември 2024г., и по 1077 лева за месеците януари, февруари и март 2025 година. Общата сума на полученото обезщетение за временна неработоспособност за горепосочените месеци възлиза на сумата от 6980,05 лева.

Видно от Удостоверение за раждане № *********, издадено от община Сливен, подс. В. С. на **.**.**** г. е родила Д. В. С..

4

Видно от извършената справка № *****/**.**.**** г в Агенцията по вписванията по отношение на подс. С., за периода от **.**.**** г. до **.**.**** г. не са налични извършени вписвания, отбелязвания или заличавания.

Към момента на извършване на деянието подсъдимата е неосъждана, не е освобождавана от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба по реда на чл.78а, ал.1 от НК и не се е ползвала от привилегията на чл. 183, ал.3 от НК.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

След съвкупен анализ на всички събрани по делото гласни и писмени доказателства, настоящият състав счита, че законосъобразно РС – Ямбол е приел за установена описаната фактическа обстановка, въз основа на обясненията на подс. В. С., от показанията на свид. М. П., както и от писмените доказателства по делото. Всички доказателствата, кредитирани от ЯРС и от настоящия състав, по същество са безпротиворечиви, допълващи се, в логична връзка и последователност едно спрямо друго, а обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, по безспорен начин установяват фактите относно авторството, времето, мястото и механизма на извършване на престъплението.

ОТ ПРАВНА СТРАНА

ЯОС счита, че при тази фактическа обстановка, може да се направи еднозначен правен извод, че подсъдимата В. С. както от обективна, така и от субективна страна е извършила престъпление по чл.183, ал.1 от НК.

От обективна страна:

В случая безспорно е налице извършено от подсъдимата съставомерно деяние по посочения текст на наказателния закон, а авторството на деянието е безсъмнено. Касае се за престъпление на просто извършване, тъй като за съставомерността на деянието не е необходимо настъпването на вредоносен резултат за издържаното лице, предвид това, че обществените отношения са увредени с неплащането на повече от две месечни вноски за издръжка. Изпълнителното деяние по чл. 183 от НК е осъществено чрез 5 бездействие и се изразява в неплащане на повече от две месечни вноски от присъдена на низходящите П. П. и Г. С. на подсъдимата издръжка – подс. С. съзнателно не е изпълнила по шест месечни вноски за периода м. юни 20** – м. ноември 20** г. за всяко едно от децата.

Безспорно същността на издръжката е да задоволява ежедневните и бъдещи нужди на лицата, които са нетрудоспособни и не могат да се издържат от личните си имущества, като съдебната практика приема, че тя е изискуема от началото на месеца, за който се отнася. От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин авторството на деянието, броят на неплатените месечни вноски, както и общият размер на дължимата издръжка.

От субективна страна:

Правилно решеващият съд е преценил, че подс. С. при конкретното престъпление, е действала с пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК. Подсъдимата е разбирала свойството и значението на извършеното и е могла да ръководи постъпките си. Имайки предвид, че подсъдимата е човек с достатъчен житейски опит, тя логично е била напълно наясно, че извършва противоправно и общественоопасно деяние, съзнавала е всички елементи от конкретния престъпен състава, но е целяла настъпването на вредоносните последици. Същата е знаела, че съгласно влязло в сила на **.**.**** г. Определение №***/**.**.****г. по гр.д. № ***/****г. по описа на РС – Сливен, дължи на малолетните си деца - П. П. и Г. С., месечна издръжка в размер на по 232,50 лв. за всяко дете, съзнавала е, че не предприема никакви действия за изпълнение на задължението си за издръжка, че последното възлиза на повече от две месечни вноски и е целяла именно това, тъй като е била наясно, че бездействието неминуемо ще доведе до неизпълнение на задължението за издръжка, ерго в интелектуалния момент е предвиждала сигурно настъпване, неизбежността на резултата, а във волеви момент – тя не е преследвала друга, основна за нея цел. По делото не са установени причини от обективен характер, които да обосновават неплащането на дължимата издръжка от страна подсъдимата. Правилно ЯРС е посочил, че макар за част от инкриминирания период подсъдимата да е ползвала отпуск за временна неработоспособност, бременност и раждане, същата е била в трудовоправно отношение и е реализирала доходи. От доказателствата по делото е видно, че 6 през месец юни 2024г. е получила трудово възнаграждение, през месец юли 2024г. е получила трудово възнаграждение и обезщетение за временна неработоспособност, а през месеците август - ноември 2024г. е получавала съответните обезщетения за временна неработоспособност, поради което не може да се приеме, че е била поставена в обективна невъзможност да изпълни задължението си. Законосъобразно първостепенният съд е изтъкнал и обстоятелството, че за осъществяване на престъплението по чл.183, ал.1 от НК имущественият и здравословният статус на субекта са без значение.