Решение № 459 от 23.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 459 гр. София, 23.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

МАРИЯ Н. СТОЙКОВА при участието на секретаря Виктория Ив. Т.а като разгледа докладваното от Албена Александрова Въззивно гражданско дело № 20211100511739 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.

С решение № 20133440 от 07.06.2021 г. СРС, 77 с-в, по гр.д.№ 54390/2020 г. е признал за установено на основание чл.422 ГПК, че А. И. Д. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 1009,76 лв.-главница, представляваща стойност на консумирана, незаплатена топлинна енергия за периода м.02.2017 г.-м.04.2017 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр.София, жк **** със законната лихва върху главницата от 01.04.2020 г.датата на депозиране на заявлението до окончателното изплащане на сумата; сумата от 139,12 лв.-лихва за забава за периода 15.09.2017 .-23.01.2019 г. и сумата от 4,71 лв.-такса за услугата дялово разпределение за периода м.02.2017 г.-м.04.2017 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 14.05.2020 г. по ч.гр.д.№ 15340/2020 г. на СРС, като е отхвърлил исковете за главница над уважения размер до предявения от 5 870,34 лв. и за периода м.05.2015 г.-м.01.2017 г., за мораторна лихва върху главницата за ползвана топлинна енергия над уважения размер до предявения от 1 055,88 лв., за главница за дялово разпределение над уважения размер до предявения 1 от 1 055,88 лв., за главница за дялово разпределение над уважения размер до предявения от 26,69 лв. и за сумата от 5,76 лв.-лихва за забава за плащането й за периода 31.01.2016 г.-23.01.2019 г.Решението е постановено при участието на „Техем Сървисис“ ЕООД като трето лице-помагач на страната на ищеца.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответницата А. И. Д. в частта, с която са уважени исковете срещу нея.Въззивницата твърди, че задължението за заплащане на топлинна енергия е периодично и за него се прилага 3-годишната погасителна давност, поради което сумите за периода м.02.2017 г.-м.04.2017 г., са погасени по давност.Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли исковете.Претендира разноски.

Ответникът по въззивната жалба- „Топлофикация София“ ЕАД оспорва същата.Твърди, че първоинстанционният съд е постановил правилно и законосъобразно решение и моли съда да потвърди решението.Претендира разноски.

Третото лице-помагач-„Техем Сървисис“ ЕООД не взема становище по въззивната жалба.

Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Районният съд е бил сезиран с искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.Ищецът-„Топлофикация-София” ЕАД твърди, че на 01.04.2020 г. е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу А. И. Д. за сумата 5 870,34 лв.-главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2015 г. до м.04.2017 г.; 1055,88 лв.-мораторна лихва от 15.09.2016 г. до 23.01.2019 г.; 26,69 лв.-главница за дялово разпределение за периода от м.12.2015 г. до м.04.2017 г. и 5,76 лв.-лихва за периода от 31.01.2016 г. до 23.01.2019 г. със законната лихва върху главниците от 01.04.2020 г. до окончателното изплащане на вземането.Твърди, че с разпореждане по ч.гр.д.№ 15340/2020 г. на СРС,77 с-в е издадена заповед за изпълнение и на 07.10.2020 г. ищецът е получил съобщение с указание, че може да предяви иск за установяване на вземането си.Ищецът твърди, че ответницата А. И. Д. е собственик на топлоснабден имот-апартамент № 15, находящ се в гр.София, жк **** и е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ.Твърди, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна 2 енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр.София, които се изготвят от „Топлофикация София“ ЕАД и се одобряват от ДКЕР към МС, с които се регламентират търговските отношения между потребителите на топлинна енергия и дружеството; правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при изпълнение на задълженията и др.Съгласно ОУ в сила от 2016 г. / клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1 в 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача.Твърди, че съгласно ОУ обезщетение за забава в размер на законната лихва се дължи само за задълженията по изготвените изравнителни сметки.Ответницата е използвала доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния период и не е погасила задълженията си.Сградата, в която се намира имотът, е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия с „Техем Сървисис” ЕООД.Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата А. И. Д., че му дължи сумата от 5 870,34 лв.-главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2015 г. до м.04.2017 г.; 1055,88 лв.-мораторна лихва от 15.09.2016 г. до 23.01.2019 г.; 26,69 лв.-главница за дялово разпределение за периода от м.12.2015 г. до м.04.2017 г. и 5,76 лв.-лихва за периода от 31.01.2016 г. до 23.01.2019 г. със законната лихва върху главниците от 01.04.2020 г. до окончателното изплащане на вземането.

Със заявление вх.№ 301906/31.03.2020 г. „Топлофикация София“ ЕАД е поискала издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу А. И. Д. за процесните суми.На 14.05.2020 г. СРС, 77 с-в, по ч.гр.д.

№ 15340/2020 г. е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.Длъжникът А. И. Д. е подал възражение по чл.414 ГПК.На 07.10.2020 г. заявителят е уведомен за възможността да предяви иск за установяване на вземането си.Исковата молба е подадена на 05.11.2020 г. /в срока по чл.415 ГПК/.

С отговора на исковата молба ответницата е оспорила исковете с твърдения, че вземанията са погасени по давност.Изложила е и възражения за начина на ценообразуване.Ответницата не е оспорила, че е клиент на 3 топлинна енергия.

Видно от протокол от 05.08.2002 г. ОС на етажните собственици в жк **** е взело решение за сключване на договор за извършване на индивидуално измерване на потреблението на топлинната енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода и издаване на обща и индивидуални сметки с „Техем Сървисис“ ЕООД.В списъка с етажни собственици срещу процесния апартамент фигурират името и подписа на Евдокия Делчева.

На 26.09.2002 г. е подписан договор между ЕС с адрес: жк ****,Б,В и „Техем Сървисис“ ЕООД за извършване на индивидуално измерване на потреблението на топлинната енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода и издаване на обща и индивидуални сметки.

Видно от удостоверение за наследници от 20.06.2019 г. на СО-р-н „Възраждане“ Е.М.Д. е починала на 29.12.2007 г. и е оставила за наследник А.

И. Д..

Представени са и документи за дялово разпределение за процесния период и протоколи за неосигурен достъп.

От заключенията на основната и допълнителна комплексни техническа и съдебно-счетоводна експертизи на вещите лица А.Ж. и Св.К. е установено, че технологичните разходи в АС за процесния период са отчислявани за сметка на ищеца.Дяловото разпределение е извършено съгласно действащата нормативна уредба.Сумата за потребена топлинна енергия след съобразяване на изравнителните суми възлиза на 5 870,31 лв., като в нея не са включени лихви за просрочено плащане и стари задължения, ако има такива.Общият топломер е преминавал метрологични проверки за определяне на техническата му изправност и експлоатационна годност на всеки 2 години.Няма данни за заплащане на процесните суми.Начислените суми за дялово разпределение за периода м.12.2015 г.-м.04.2017 г. възлизат на 26,69 лв.Лихвата за забава върху главницата за топлинна енергия възлиза на 473,99 лв., а върху главницата за дялово разпределение-на 5,76 лв.За периода м.03.2017 г.-м.04.2017 г. количеството на потребената топлинна енергия възлиза на 759,88 лв.Лихвата за забава върху дължимата сума за топлинна енергия за периода от 15.08.2017 г. до 23.01.2019 г. е 111,24 лв.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

4

Предмет на въззивното производство са исковете с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД в частта, с която същите са уважени.В останалата част първоинстанционното решение е влязло в сила поради необжалването му.

Първоинстанционният съд е приел, че сградата, в която се намира процесния имот, е топлоснабдена, че имотът също е топлоснабден, че ответницата е собственик на имота и в това си качество е потребител на топлинна енергия.По отношение на размера на потребената топлинна енергия съдът е кредитирал заключението на приетата по делото комплексна експертиза.Съдът е приел, че с оглед датата на подаване на заявлението31.03.2020 г. непогасени по давност са вземанията за периода м.02.2017 г.м.04.2017 г. и е определил размера на потребената топлинна енергия за периода м.02.2017 г.-м.04.2017 г. на 1009,76 лв., като е съобразил клаузата на чл.33, ал.1 и 2 от ОУ в сила от 2016 г.По отношение на главницата за дялово разпределение съдът се е позовал на чл.36, ал.1 и ал.3 от ОУ и на Наредба за топлоснабдяването № 16-334/2007 г. По отношение на претенцията за лихва за забава за дължимите суми за топлинна енергия за периода м.02.2017 г.м.04.2017 г., за които са приложими ОУ в сила от 2016 г. съдът е приел, че съгласно чл.33, ал.2 от ОУ ответникът е изпаднал в забава с изтичане на 45 дни от датата на издаване на общата фактура-от 15.09.2017 г.

Настоящият съдебен състав споделя мотивите на първоинстанционния съд и на основание чл.272 ГПК препраща към тях.Решението е постановено след обсъждане на всички относими към предмета на спора доказателства и при постановяването му не са допуснати нарушения на императивни материалноправни разпоредби.

Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда- етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.Съгласно чл.150, ал.1 и 2 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни общи условия /ОУ/, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, които влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.В разпоредбата на чл.153, ал.3 ЗЕ е предвидена възможност в срок до 30 дни след влизането в сила на ОУ клиентите, които не 5 са съгласни с тях, да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия.

Съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.Според & 1, т.2а от ДР на ЗЕ „битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.Ирелевантно за качеството потребител на топлинна енергия е дали носителят на правото на собственост ползва имота.

Оплакванията във въззивната жалба са свързани единствено с това, че първоинстанционният съд не е съобразил, че сумите за периода м.02.2017 г.м.04.2017 г., са погасени по давност.

Задължението за плащане на ползваната топлинна енергия е периодично, тъй като касае повтарящи се през определен период от време еднородни задължения и съгласно чл.111, ал.1, б.”в” ЗЗД се погасява с 3годишна давност.В този смисъл е налице и ТР № 3/12 г. по т.д.№ 3/11 г. на ОСГТК на ВКС.Съгласно разпоредбата на чл.116, б. „б“ ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск относно вземането.Искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 4 /чл.422, ал.1 ГПК/. За вземанията на ищеца за стойността на топлинна енергия за периода м.02.2017 г.-м.04.2017 г. са приложими ОУ от 2016 г. /в сила от 11.08.2016 г./. Заявлението е подадено на 31.03.2020 г.Съгласно чл. чл.33, ал.2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.Т.е. задължението за м.02.2017 г. е станало изискуемо на 15.04.2017 г. и към датата на подаване на заявлението не е изтекъл тригодишният погасителен срок.