Решение № 183 от 06.08.2024, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 183 гр. Враца, 06.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стела П. Колчева при участието на секретаря Бойка Сп. Стефанова като разгледа докладваното от Стела П. Колчева Административно наказателно дело № 20241420200389 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН. Образувано е по жалба на З. М. К. от с.*****, обл.Монтана против НП № 8596/26.03.24 г. на Началник отдел „КРПМ“ към Дирекция „АРОК“ при А“ПИ, с което на жалбоподателя за извършено нарушение по чл.139, ал.1, т.2 ЗДвП, вр.чл.7, ал.1,т.3,б.“б“ от Наредба №11/03.07.2001 г. на МРРБ, и на основание чл.177, ал.3,т.1 ЗДвП е наложено административно наказание –глоба в размер на 800.00 лв.

В жалбата, поддържана в с.з. и в допълнително писмено становище, се излагат подробни доводи за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното НП, поради допуснати множество нарушения на процесуалния и материален закон, с искане за цялостната му отмяна на това основание.

Ответната страна чрез упълномощен процесуален представител ангажира становище за неоснователност на жалбата и законосъобразност на процесното НП, с молба за потвърждаването му.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите и възраженията на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

1

Жалбата е процесуално допустима като подадена при условията на чл.59 ЗАНН. Разгледана по същество е и основателна, при следните съображения:

На 26.02.24 г., на път II-13, км.15+700 на отбивна площадка в посока гр.Монтана-гр.Криводол, контролни органи –служители към Д“АРОК“ при А“ПИ“-свидетелите Н.А. и А.А. спрели за проверка съчленено ППС с пет осиМПС“Ман“ с две оси, с рег.№***** и полуремарке с три оси с рег.№*****, упраляван от настоящия жалбоподател. При проверката на горепосочените ППС и водач, е извършено измерване с рулетка и ел.везна. При самото измерване е констатирано, че сумата от натоварването на тройната ос на полуремаркето е 25.770 т., при максимално допустимо натоварване на оста от 24 т., съгласно чл.7, ал.1,т.3, б.“б“ от Наредба №11/03.07.01 г. на МРРБ или превишението е с 1.770 т. За въпросното нарушение е съставен АУАН№0009912/26.02.24 г. срещу водача-настоящ жалбоподател, което е квалифицирано като такова по чл.139, ал.1,т.2 ЗДвП, вр.чл.7, ал.1, т.3, б.“б“ от Наредба №11/03.07.01 г на МРРБ. АУАН е подписан от жалбоподателя с възражение, че „е в тотала“. Последвало е издаването на обжалваното НП, в което цифровото описание на нарушението е пренесено дословно спрямо това от АУАН, а текстовото описание на нарушението е допълнително разширено с констатация за това, че има измерено разстояние между осите от 1.32 м. С НП на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 800.00 лв. на основание чл.177, ал.3,т.1 ЗДвП.

Гореизложената фактическа обстановка, съдът възприе на базата на приобщените по съответния процесуален ред гласни и писмени доказателства, а именно- свидетелските показания на Н.А. /актосъставител/ и свидетеля очевидец при проверката и съставяне на АУАН-А.А., експедиционна и кантарна бележки, заповеди за оправомощаване на актосъставител и АНО, и останалите материали по преписката.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна, че обжалваното НП е незаконосъобразно и необосновано и подлежи на цялостна отмяна при следните съображения:

Съгласно чл.189, ал.1 ЗДвП, актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните лица на службите за конрол, предвидени в този закон. В чл.166, ал.1, т.1 ЗДвП е посочено, че Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията 2 чрез ИА“АА“ контролира спазването на правилата за извършване на обществен превоз и превоз за собствена сметка на пътници и товари, както и всички документи, свързани с извършването на превоза. В чл.189, ал.12 е посочено, че НП се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта, ИТС и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица, съобразно тяхната компетентност.Това означава, че овластени да издават АУАН за нарушения по ЗДвП от вида на санкционираното с процесното НП, са служителите на ИА“АА“, а не тези на А“ПИ“ или на други длъжностни лица от администрацията, която управлява пътя, съгласно чл.19 от ЗП.

На настоящия съдебен състав е известна наличната противоречива съдебна практика относно компетентността на органите, които могат да налагат наказания по реда на чл.177 ЗДвП при установено нарушение като процесното такова.При настояща липса на дадени задължителни предписания в съответно тълкувателно решение в тази насока, това не влияе на правомощието на съда сам да прецени събраните по делото доказателства и сам да даде свое разрешение и тълкуване на приложимите правни разпоредби.

В този смисъл е вярно, че съгласно чл.167, ал.3, изр.2 ЗДвП на АПИ са предоставени контролни функции, но реално не е предвидена възможност да издават НП, наказуеми по чл.177, ал.3 ЗДвП, какъвто е настоящия случай.Възможно е последното да е законодателен пропуск, но така или иначе съдът не може да тълкува разширително наказателно правна по своя характер разпоредба, при даденото в същата изрично изброяване на компетентните да издават НП органи, между които не е А“ПИ“. Аргумент в подкрепа на горните изводи е и уредбата в чл.189е и сл.ЗДвП, която изрично придава компетентност на органите по чл.167, ал.3 ЗДвП /в т.ч. и А“ПИ“/, но само за конкретни нарушения, наказуеми по реда и на основание чл.179, ал.3-3в, в които настоящия казус не попада. Все аргумент в подкрепа на горните изводи е и уредбата в ЗП, при цялостен прочит, както и при съответен систематичен прочит и тълкуване на конкретно релевантни разпоредби от същия закон/ чл.1, чл.3, чл.8, чл.21, чл.27 ЗПр./.При този прочит и тълкуване също не се откриват прамощощия за съответни длъжностни лица от структурата на А“ПИ“ за реализиране на административно-наказателна отговорност за нарушения по ЗДвП от вида на процесното. Напротив, видно от чл.21, ал.3, т.1-т.26 ЗП, А“ПИ“ не само няма такива изрични провомощия по ЗДвП, а само 3

„осъществява комуникация с останалите служби за контрол по гл.5 от ЗДвП относно санкциониране на административните нарушения във връзка с платената пътна мрежа“ /чл.21, ал.3,т.26 ЗП/.

Действително е налице уредена специална компетентност на А“ПИ“ в чл.37 от Наредба№11/03.07.01 г., но доколкото ЗДвП е нормативен акт от повисок ранг, регламентиращ изрично компетентните да издават НП по този закон органи, то именно той следва да намери приложение за конкретното нарушение, по аргумент от чл.15, ал.3 ЗНА.

При така изложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че актосъставител и АНО-длъжностни лица при А“ПИ“, не разпологат с компетентност да установят и санкционират нарушения по чл.139, ал.1,т.2, вр.чл.177, ал.3,т.1 ЗДвП. Затова и на това самостоятелно основание, процесното НП подлежи на цялостна отмяна.

На следващо място, посочената в процесните АУАН и НП за нарушена разпоредба на чл.7, ал.1, т.3, б.“б“ от Наредба №11/2001 г,. въвежда точни технически изисквания и параметри при изчисляване на евентуално претоварване на съответни оси, а именно-„сумата от натоварванията на ос на една тройна ос на ремаркета и полуремаркета, когато разстоянието между осите е: -над 13 м.-24 тона...“. Същевременно, видно от обстоятелствената част на процесния АУАН, в същата изначално не се съдържат конкретни фактически констатации за това, че е извършено измерване на разстоянието между осите, съответно какъв е конкретния резултат от това измерване. В този смисъл процесния АУАН се явява съставен в нарушение на чл.42, т.4 и т.5 ЗАНН, изискващи пълно точно и ясно описание на нарушението откъм всички съставомерни на нарушението от обективна и субективна страна и съответствие на текстовото описание на нарушението с цифровата му квалификация. Същевременно по делото се установи, че в процесното НП, АНО без осъществяване на възможните правомощия по чл.52, ал.4 ЗАНН и излизайки извън тези по чл.53, ал.2 ЗАНН за остраняване на „прости“ нередовности в АУАН, е излязъл извън рамките на фактическите констатации, изложени в акта, като ги е разширил и недопустимо, съществено е изменил обстоятелствената част на административното обвинение спрямо АУАН /с каквото правомощие не разполага/, добавяйки произволна фактическа констатация за това, че „измереното разстояние между осите е 1.32 м.“, за да 4 влезе в правните рамки на цитираната законова разпоредба от Наредбата.

Отделен е въпроса, че и за тази произволна констатация, от страна на АНО не са ангажирани никакви доказателства в с.з., в т.ч. и чрез ангажираните свидетелски показания на неговите служители.

На последно място и въпреки изрично поддържаните от страна на жалбоподателя възражения в тази насока, по делото от страна на АНО не бяха ангажирани никакви доказателства за това, че процесната ел.везна, с която е извършено измерването на претендираното претоварване на оси, представлява годно и техническо изправно средство за измерване, съобразно изискването на чл.35, ал.3 от Наредба №11/01 г., вр.чл.30, ал.1 ЗИзм., т.е. че въпросната везна има изначално издадено удостоверение от БИМ за годност като техническо средство, съответно, че е преминала първоначална и последваща проверка за изправност след одобряването. По делото единствено е представено заявление до БИМ от 24.04.23 г. за проверка на процесната ел.везна. Видно от съдържанието на това заявление в т.ч. и в частта „приложение 1 към заявлението за проверка“ е вписано само - дословен цитат- „изпълнени:дата 24.04.23 Е.П*****“. От това вписване, по никакъв начин не може да се изведе обоснован правно извод, че процесната ел. везна изобщо е преминала някаква проверка, още по-малко извършена ли е от компетентно длъжностно лице от структурата на БИМ, какви са конкретните резултати от проверката откъм тествани технически параметри, удостоверени в надлежен протокол и крайния, евентуално положителен резултат от проверката за техническа годност и изправност на техническото средство.

Всяко от така констатираните нарушения в процедурата по съставяне на АУАН и НП и на материалния закон е съществено, доколкото пряко ограничава правото на защита на санкционираното лице-жалбоподател, съответно и представлява самостоятелно основание за отмяна на НП.

По разноските:

Процесуалният представител на жалбоподателя-упълномощен адв.К.К. претендира присъждане на разноски за осъществена правна помощ по реда на чл.38, ал.1,т.3 ЗА, без конкретизация за точен размер. Предвид изхода от делото, претенцията следва да бъде уважена в минимален размер, изчислен по реда на чл.18, ал.2, вр.чл.7, ал.2,т.1 НРМАВ от 400.00 лв.

Водим от всичко гореизложено и на основание чл.63 ЗАНН, съдът 5

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 8596/26.03.24 г. на Началник отдел „КРПП“ към Д“АРОК“ при А“ПИ“-София, с което на З. М. К. от с.*****, обл.Монтана, с ЕГН:**********, за извършено нарушение по чл.139, ал.1, т.2 ЗДвП, вр.чл.7, ал.1,т.3, б.“б“ от Наредба №11/03.07.01 г. на МРРБ е наложено административно наказание глоба в размер на 800.00 лв., на основание чл.177, ал.3,т.1 ЗДвП.

ОСЪЖДА А“ПИ“-София ДА ЗАПЛАТИ на адв.К. К. от АК-Враца, направени по делото разноски за адвокатска защита по реда на чл.38, ал.1,т.3 ЗА, в размер на 400.00 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Враца в 14-дневен срок от уведомяването на страните за изготвянето му.

Съдия при Районен съд – Враца: _______________________ 6