Решение № 7264 от 29.11.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7264 гр. София, 29.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-20 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниела Г. Шанова при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Даниела Г. Шанова Гражданско дело № 20231100105573 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, предявена от Ф. Р. М. с ЕГН: ********** и адрес: гр.

Габрово, ул. „********, против С. В. Б. с ЕГН ********** и адрес: гр. София; ул. „********.

Ищцата Ф. Р. М. твърди, че на 15.09.2021 г. е сключила споразумение със ЗАД „ДЗИ Общо застраховане" ЕАД, по силата на което ЗАД „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД се съгласило да й изплати сумата от 90000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от Ф. Р. М. вследствие смъртта на нейната дъщеря М.С.И., настъпила в резултат на ПТП.

На 23.09.2021 г., сумата от 90 000 лева била преведена по банковата сметка на ответника, открита в „Райфайзенбанк" ЕАД.

На 28.09.2021 г., адв. С. В. Б. наредил по банковата сметка на ищцата, сумата от 40000 лв., с основание „част от обезщетение за неимуществени вреди от ПТП“.

Ищцата твърди, че ответникът не й е изплатил остатъка от полагащото й се обезщетение в размер на 50000 лв., с което се е обогатил без основание за сметка на ищцата и дължи да й върне онова, с което се е обогатил.

Предвид изложеното, ищецът моли да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 50000 лева, ведно със законната лихва, считано от предявяване на исковата молба до окончателното плащане. Ищецът претендира и направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът С. В. Б. е депозирал отговор на исковата молба.

Ответникът не оспорва, че на на 15.09.2021 г. между Ф. Р. М. и ЗАД „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД, е било сключено споразумение, с посоченото в исковата молба съдържание, че на 23.09.2021 г., сумата от 90000 лева е била преведена по банковата сметка на ответника, както и че на 28.09.2021 г., ответникът е наредил по банковата сметка на ищцата, сумата от 40000 лв.

1

Ответникът оспорва иска с възражението, че е неоснователен.

Ответникът твърди, че по силата на Договор за абонаментно оказване на адвокатска правна защита и съдействие от 01.10.2020 г., сключен между него и СДРУЖЕНИЕ С НЕСТОПАНСКА ЦЕЛ „ПАНАКА 2020“, ЕИК 205806570, е оказвал съдействие на клиенти на Сдружението - лица пострадали от ПТП .

В отговора на исковата молба се сочи, че с нотариално заверени пълномощни от Ф. Р.

М. и от нейния съпруг М.Д. М., клиенти на Сдружението, ответникът бил упълномощен да предприеме необходимите действия за да сключи споразумение от тяхно име, като пострадали от ПТП, в което е починала тяхната дъщеря М.С.И.. Със съгласието на ищцата, ответникът предприел необходимите действия и сключил споразумение със ЗАД „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД за сумата от 90 000 лева, която била преведена по банкова сметка, открита на негово име.

Ответникът твърди, че е постъпил така, както ищцата и председателят на посоченото Сдружение са му казали, а именно: превел е сумата от 40 000 лева по представената от председателя на Сдружението лична банкова сметка на ищцата, а останалата сума от 50 000 лева (след приспадане на банковите такси) е била предадена директно на председателя на сдружението Р.И.К.. Последният уверил ответника, че е предал и тази сумата на ищцата, за което Ф. М. е подписала, че няма никакви претенции.

Ответникът твърди, че ищцата не му е заплатила дължимото адвокатско възнаграждение и това било една от причините, тя да не си получи обезщетението лично, а да изпрати пълномощник.

Ответникът моли, искът да бъде отхвърлен.

С определение от 27.08.2023г. по делото е привлечено на основание чл. 219, ал. 1 ГПК СДРУЖЕНИЕ С НЕСТОПАНСКА ЦЕЛ „ПАНАКА 2020“, ЕИК 205806570, като помагач на ответника, който изразява становище за неоснователност на исковата претенция.

Страните не спорят и с обявения за окончателен доклад по делото съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК следните обстоятелства: че на 15.09.2021 г. между Ф. Р. М. и ЗАД „ДЗИ - Общо застраховане" ЕАД, е било сключено споразумение, по силата на което ЗАД „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД се съгласило да й изплати сумата от 90000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от Ф. Р. М. вследствие смъртта на нейната дъщеря М.С.И., настъпила в резултат на ПТП от 17.08.2020г.; че на 23.09.2021 г. сумата от 90000 лв. е била преведена по банковата сметка на ответника адв. С. В. Б., открита в „Райфайзенбанк“ ЕАД, както и че на 28.09.2021 г., адв. С. В. Б. наредил по банковата сметка на ищцата, сумата от 40000 лв., с основание „част от обезщетение за неимуществени вреди от ПТП“. Спорът по делото е формиран относно дължимостта на остатъка от застрахователното обезщетение в размер на 50000 лв., които ищцата твърди ответника да не й е заплатил и до настоящия момент.

В исковата молба, както и в уточнителна такава е посочено правно основание на иска - чл. 59 ЗЗД. В практиката на ВКС, изразена и в постановени по реда на чл. 290 ГПК решение от 20.02.2012 г. по гр. д. № 658/2011 г. на ІІ г.о. на ВКС 08.03.2011 г. по гр. д. № 127/2010 г. ІV г.о. на ВКС и решение от 23.07.2010 г. по гр. д.92/2009 г. ІV г.о. се приема, че предмет на делото е спорното материално субективно право, т.е. претендираното или отричано от ищеца право, индивидуализирано от основанието и петитума на иска, а каква е правната квалификация на спорното право се определя от съда, съобразно въведените от ищеца твърдения. Посочената от ищеца правна квалификация не ангажира съда, който сам е длъжен да определи правното основание на иска въз основа на изложените в исковата молба фактически основания и петитум.

Настоящият състав споделя разрешението дадено в трайно установената практика на ВКС, в т.ч. решение № 588 от 16.10.2024 г. по гр. д. № 4152/2023 г., Г. К., ІV г. о. на ВКС, 2 според която съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 2 ЗЗД правото да се иска връщане на полученото без правно основание обогатяване възниква за обеднелия само тогава, когато няма друг иск, с който същия да се защити. Ако обеднелия разполага с други искове за възстановяване на обедняването си - вещен, облигационен, деликтен, то искът по чл. 59, ал.

1 от ЗЗД е неприложим, тъй като не може да се конкурира в с тях по силата на чл. 59, ал. 2 ЗЗД. Последното изразява връзката между двата иска, при която съществуването на единия иск, ограничава упражняването на другия, дори и да са налице предпоставките за упражняването му, като по този начин препятства конкуренцията между тях. Затова ако по отношение на едно и също лице- ответник, твърденията на обеднилото се лице - ищец, сочат на едновременното съществуване на общия иск за неоснователно обогатяване по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД и на друг специален иск за възстановяване на обедняването, то ще бъде приложен последния и спорът ще трябва да се разреши с оглед на него.

Щом като фактите сочат на правоотношение, регламентирано от ЗЗД като договорно, съда следва да ги квалифицира като такова, а не като произтичащи от неоснователно обогатяване /в т.см. решение № 362 от 04.05.2010 г. по гр. д. № 780/2009 г., Г. К., ІV г. о. на ВКС, решение № 65 от 27.04.2016 г. по гр. д. № 3693/2015 г., Г. К., ІІІ г. о. на ВКС и др./.

В случая независимо, че в окончателния доклад по делото е посочено заявеното в исковата и уточнителна молба правно основание на иска - чл. 59 ЗЗД, видно от изложените фактически обстоятелства, от които ищеца черпи правата си, същите сочат не за отговорност за неоснователно обогатяване, а за договорна отговорност. Съдът е задължен да се произнесе по правния спор, с който е сезиран с исковата молба. Въведените в исковата молба твърдения са за неизпълнение на задължение довереника - ответник да предаде на доверителя получените в изпълнение на договор за поръчка парични суми, което обуславя правна квалификация на иска по чл. 284, ал. 2 ЗЗД, която разпоредба установява задължение за довереника да даде на доверителя сметка и да му предаде всичко, което е получил в изпълнение на поръчката. При съвкупната преценка на доказателствата по делото съдът приема за безспорно установено съществуването на мандатно правоотношение между страните, съчетано с упълномощаване за извършване на възложените действия от името на доверителя .

Съгласно представено към исковата молба пълномощно с нотариална заверка на подписите на упълномощителя от 13.09.2021г. и такова от 20.07.2021г. с идентично съдържание, както и от договор за правна защита и съдействие от 10.09.2021г., ищцата Ф. Р.

М. е упълномощила адвокат С. В. Б. да я представлява пред ЗАД „ДЗИ - Общо застраховане" ЕАД, като има право да предявява претенции и да ги поддържа във връзка с настъпило ПТП на 17.08.2021г., при което е настъпила смъртта на М.С.И. – дъщеря на ищцата, като има право да извършва всички правни и фактически действия в тази връзка, с изрично право да получава застрахователно обезщетени по доверителната банкова сметка на адвоката по чл.

39 ЗА. Наличието на договорно правоотношение между страните се подкрепя и от приетата без възражения СГрЕ касателно сключванетона доовор за правна защита и съдействиеот 10.09.2021г.

Видно от споразумение от 15.09.2021г., сключено между ЗАД „ДЗИ - Общо застраховане" ЕАД, от една страна, и Ф. Р. М., представляваня от адв. С. В. Б., от друга страна, застрахователното дуржество се е задължило да заплати в полза на Ф. М. сумата в размер на 90000 лв., представляваща обезщетение за всички претърпени вреди от смъртта на М.С.И., като плащането следва да бъде извършено в срок от 10 работни дни от подписване на споразумението. Договорено е сумата да бъде преведена по банкова сметка на адвоката – пълномощник на увреденото лице М..

Не се спори по делото, а и се установява от представеното с исковата молба платежно нареждане, че на 23.09.2021г. ЗАД „ДЗИ - Общо застраховане" ЕАД е заплатило изцяло сумата в размер на 90000 лв. в полза на Ф. Р. М. по банковата сметка на адв. С. В. Б..

3

Превеждането на сумата по клиентската сметка на адв. Б. е в съответствие с изричното упълномощаване с нотариална заверка на подписа, отговарящо на специалните изисквания за форма и съдържание по чл. 338, ал. 1 КЗ. Получаването на плащания в полза на клиента по клиентската сметка на адвоката е изрично предвидена възможност съгласно чл. 39, ал. 3, т. 3 и т. 4 ЗА. С оглед разпоредбите на чл. 39, ал. 1 и ал. 3 ЗА, изрично регламентиращи, че сумите по клиентската сметка не са част от имуществото на адвоката, а са му предоставени от клиенти за разходване - за заплащане на разноски, държавни такси и данъци на клиента, за заплащане на хонорари на лице, различни от адвоката, за извършване на сделки и действия от името и за сметка на клиента, съобразно сключения договор между клиента и адвоката и други цели, предвидени в договора между клиента и адвоката, както и разпоредбата на чл. 39, ал. 4 от същия закон, съгласно която за внесените по клиентската сметка средства от всеки клиент се води отделна партида, като адвокатът е длъжен да представи на клиента отчет за изразходваните средства, може да се направи извод, че клиентската сметка се открива от адвоката в изпълнение на сключени между него и клиентите договори, с които той е приел да извършва от тяхно име и за тяхна сметка определени действия. Отношенията между адвоката и неговия клиент се регламентират от правилата на договора за поръчка /чл. 280 и сл. ЗЗД/, като адвокатът-довереник е длъжен да даде на клиента-доверител сметка и да му предаде всичко, което е получил в изпълнение на поръчката /чл. 284 ЗЗД/

Следователно, ищецът Ф. М. има право да получи пълната сума, платена от застрахователното дружество по банковата сметка на ответника адвокат Б., доколкото същата касае погасяването на задължение по споразумение, сключено между ЗАД „ДЗИ Общо застраховане" ЕАД, от една страна, и Ф. Р. М., представляван от адв. С. В. Б., от друга страна.

Както се посочи по-горе, установява се по делото и относно това липсва спор между страните, че на 28.09.2021 г., адв. С. В. Б. наредил по банковата сметка на ищцата, сумата от 40000 лв., с основание „част от обезщетение за неимуществени вреди от ПТП“. Разликата от 50000 лв. не е преведена на ищцата по банков път, като ответникът не твърди да е извършвал такъв превод. Вместо това твърди, че по силата на Договор за абонаментно оказване на адвокатска правна защита и съдействие от 01.10.2020 г., сключен между него и СДРУЖЕНИЕ С НЕСТОПАНСКА ЦЕЛ „ПАНАКА 2020“, ЕИК 205806570, е оказвал съдействие на клиенти на Сдружението - лица пострадали от ПТП, каквато била и ищцата и по нейно нареждане останалата сума от 50000 лв. (след приспадане на банковите такси) е била предадена в брой директно на председателя на сдружението Р.И.К., за което представя разписка – л. 61 по делото. Ответникът твърди, че от своя страна Райко Костов предал тази сума на ищцата, за което Ф. М. е подписала, че няма никакви претенции.