Решение № 119 от 16.03.2026, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 119 гр. София, 16.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росина Н. Дончева

Членове:

Невена Пл. Великова

Виктория Р. Стоилова при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Росина Н. Дончева Въззивно гражданско дело № 20251800501133 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

С решение № 256 от 18.07.2025 г., постановено по гр.д. № 906/2024 г. по описа на РС-Ботевград, Агенция „Пътна инфраструктура“, с адрес: гр. София, бул. „Македония“ № 3 с ЕИК:

............. е осъдена да заплати на Х. Б. Ф. от с. К., община Б., ул.Х. Д.

№.., с ЕГН: ********** сумата-главница от 870.96 лв. /осемстотин и седемдесет лева и 96 стотинки/, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в отстраняване на щети спукана предна дясна гума и деформирана задна дясна гума-образуван балон на същата, изкривена предна дясна джанта и разцентрован преден мост на лек автомобил марка „Хонда”, модел „Джас“ с ДК№ ..............., който автомобил е собственост на ищеца Х. Б. Ф. за реализирано от него ПТП на 21.01.2024 г. на Автомагистрала Хемус, в посока гр. София, на входа на пътен тунел „Правешки ханове“, вследствие на попадане в дупка на платното за движение, стопанисвано от ответника, както да заплати и сумата от 40.37 лв.

/четиридесет лева и 37 стотинки/, представляваща законната лихва за забава върху горната сума-главница за периода от 21.01.2024г. до 20.05.2024г., ведно със законната лихва върху горната сума-главница, 1 считано от деня на предявяване на иска на 21.05.2024 г. до окончателното заплащане, както да заплати и сумата от 980 лв./деветстотин и осемдесет лева/ за направени разноски по делото.

Срещу решението е депозирана въззивна жалба от Агенция „Пътна инфраструктура“ с доводи за неправилност, незаконосъобразност е необоснованост. Излага, че липсвал протокол за ПТП, издаден от компетентен държавен орган, което означавало, че лицето не е уведомило КАТ – Пътна полиция. Снимков материал не е изготвен от местонахождението на евентуалното ПТП, както и на самото препятствие. Неправилен бил извода на съда относно извода за наличие на противоправно поведение. Заключението на вещото лице не можело да служи като доказателство за механизма и причинноследствената връзка, защото било изготвено на база описаното от водача на МПС. Описаната щета е с възможен механизъм за ПТП от удар в бордюр или др. Излага, че водачът на ППС е допринесъл за настъпване на вредоносните последици. По изложените съображения моли да бъде отменено изцяло решението на РС-Ботевград и да бъдат отхвърлени исковете, като претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от Х. Б. Ф., с който жалбата се оспорва. Изразява се становище за неоснователност.

Излага подробни съображения, че процесната дупка не била обозначена, поради което са настъпили процесните щети по автомобила. Налице е противоправно деяние на ответната страна, изразяващо се в бездействие на служителите му да отстранят повреди и препятствия по републиканските пътища. Моли решението да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Подадената въззивна жалба е постъпила в законоустановения срок, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване съгласно чл.

258, ал. 1 от ГПК, от страна, легитимирана да обжалва постановеното от Районен съд - Ботевград решение, поради което е процесуално допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Софийският окръжен съд, за да се произнесе по основателността на жалбата, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира следното:

2

Настоящият състав счита, че формираната от Районния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е правилна и кореспондираща с доказателствения материал.

От показанията на св. Е. К. П.-Ф., които съдът кредитира, тъй като свидетелката има лични, непосредствени впечатления от станалото ПТП, се установява, че преди тунел „Правешки ханове“ в 19.00 часа, на 21.01.2024 г. на Автомагистрала Хемус, в посока гр.

София, автомобилът попаднал в дупка. Видяли, че предната дясна гума била спукана, а на задна дясна имало балон. Предната спукана гума сменили с резервната такава. Обадили се на тел. 112, но от там им казали, че няма да изпращат пътна помощ, защото колата била в движение. Прибра ли се в гр. София и на другата сутрин отишли в сервиз и сменили гумите. Наложило се и изправяне на джантите, тъй като били изкривени. Свидетелката посочва, че нямало обозначение, че на това място има дупка.

От приетата по делото съдебно-автотехническа експертиза се установява, че наличието на необезопасена дупка на пътното платно по начина, описан в исковата молба, е предпоставка за настъпилото ПТП. Общата стойност на необходимия ремонт на процесния автомобил по средни пазарни цени за възстановяване на уврежданията, изразяващи се в предна и задна десни гуми, предна дясна джанта и необходимост от реглаж на преден мост е в размер на 870.96лв. /осемстотин и седемдесет лева и 96 стотинки/.

Няма данни, че преди подаване на исковата молба, ищецът е поканил ответника да му заплати обезщетение за причинените имуществени вреди при настъпилото ПТП, нито пък данни, че АПИ е заплатил на ищеца процесните суми.

Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи.

Правната квалификация на предявения иск е приетата от районния съд, а именно по чл. 49 ЗЗД.

В настоящия случай искът е насочен срещу Агенция "Пътна Инфраструктура". Според правилото на чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗП републиканските пътища се управляват от Агенция „Пътна инфраструктура“. Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 ЗДП вменява задължение на лицата, които стопанисват пътищата, да ги поддържат изправни с необходимата маркировка и сигнализация за съответния клас път, да организират движението по тях така, че да осигурят условия за бързо и сигурно придвижване. Съгласно нормата на чл. 30, ал. 1 от ЗП Агенция „Пътна инфраструктура“ осъществява 3 дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища. В § 1, т. 13 и т.14 от ДР на ЗП е дадено легално понятие на дейностите по ремонт и поддържане, както следва: ремонт на пътища е дейност по възстановяване или подобряване на транспортно експлоатационните качества на пътищата и привеждането им в съответствие с изискванията на движението.

Поддържането на пътищата е дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато безопасно и удобно движение, предпазване на пътищата от преждевременно износване, охрана и защита на пътищата, водене на техническата отчетност на пътищата.

От изложените твърдения в исковата молба съдът обосновава извода, че реализирането на отговорността на ответника се иска във връзка с твърдяно противоправно бездействие, свързано с поддържане на пътното платно и отстраняване на повреди по него.

За да възникне обезпечително-гаранционната отговорност на възложителя за неимуществени вреди, трябва в обективната действителност да са настъпили следните юридически факти: 1) деяние

(действие или бездействие);

2) противоправност

(несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение); 3) вреди; 4) причинно-следствена връзка между противоправното поведение и настъпилите имуществени и неимуществени вреди, които следва да са закономерни, естествени и присъща последица; 5) вина на делинквента, която съобразно уредената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД оборима презумпция се предполага и 6) виновното лице да е причинило вредите при или при повод на изпълнение на възложената работа. Възражението за съпричиняване, както и степента следва да се докажат пълно и главно от делинквента.

Както вече се посочи, според нормата на чл. 3, ал. 1, ЗДвП, всеки субект, стопанисващ път, е длъжен да го поддържа изправен, с необходимата маркировка за бързо и сигурно придвижване. Именно в бездействието на служителите на АПИ да поддържат пътя изправен се състои тяхното противоправно поведение довело до настъпването на вредоносния резултат.

Спорен по делото е въпросът дали изобщо е настъпило твърдяното от ищеца пътнотранспортно произшествие, дали е настъпило по начина, описан в исковата молба.

Съгласно разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3 ЗДвП водачът на пътно превозно средство, който е участник в ПТП е длъжен, когато при произшествието са причинени само имуществени вреди да окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието. Когато между участниците в произшествието има съгласие относно 4 обстоятелствата, свързани с него, те попълват своите данни в двустранен констативен протокол за ПТП и съвместно уведомяват съответната служба за контрол на МВР на територията, на която е настъпило произшествието /чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "б. " от закона/, а когато такова съгласие не може да бъде постигнато между участниците в произшествието, те уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания /чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "в" от закона/.

Съответно службите за контрол на МВР имат задължението да посетят мястото на ПТП в случаите, установени в чл. 125 ЗДвП, в т. ч., когато между участниците в произшествието има разногласие относно обстоятелствата, свързани с него, а едно от моторните превозни средства не е в състояние да се придвижи на собствен ход поради причинените му при произшествието щети /т. 7/ и когато произшествието е с един участник и моторното превозно средство не е в състояние да се придвижи на собствен ход поради причинените му от произшествието вреди /т. 8/.

В Наредба № I з-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд /обн., ДВ, бр. 8 от 30.01.2009 г., в сила от 30.01.2009 г., доп., бл. 94 от 30.11.2010 г., изм. и доп., бр. 19 от 28.02.2017 г./. са регламентирани видовете документи, които се съставят за настъпило ПТП, а именно: 1) констативен протокол за ПТП с пострадали лица; 2) протокол за ПТП с материални щети и 3) двустранен констативен протокол за ПТП /чл.

2, ал. 1/. Съгласно чл. 5, ал. 1 от Наредбата, когато при произшествието са причинени само материални щети и между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те попълват своите данни в двустранен констативен протокол за ПТП /приложение № 3/.

Същевременно в нормата на чл. 6, т. 4 от Наредбата е указано, че не се посещават от органите на МВР - "Пътна полиция" и не се съставят документи за повреди на МПС, които не са причинени от друго ППС, освен когато повредите са причинени в резултат на пътнотранспортно произшествие с един участник и МПС не е в състояние да се придвижи на собствен ход. Същевременно дори да не е изпълнено законово задължение за уведомяване на службите за контрол на МВР и/или за съставяне на КП за ПТП това не изключва възможността настъпването на ПТП и обстоятелствата, при които то е настъпило, да бъдат надлежно установени в съдебното производство с 5 други доказателствени средства, което именно е налице в случая. Не е пречка механизмът на произшествието да бъде установен по делото с всички допустими доказателствени средства.

В този смисъл са и събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетел и заключението на съдебно-техническата експертиза, от които се установява механизмът на произшествието, както и причинените имуществени щети. Според събраните писмени и гласни доказателства и заключението на вещото лице посочените вреди върху автомобила са настъпили в причинно-следствена връзка с попадането на автомобила в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно, поради което и възражението на ответника, че не е доказана причинната връзка е неоснователно.